№ 38135
гр. София, 20.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110130582 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подаденa e молбa от адв. Н. И. за изменение на решение № 10400 от
31.05.2024 г. постановено по гр. д. № 30582/2023 г. по описа на СРС, 39 състав,
в частта за разноските.
В молбата се твърди, че следвало да се присъди възнаграждение в размер
на 480 лв., а не присъдената сума от 300 лв.
Насрещната страна по молбата срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не взема
становище.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С решение № 10400 от 31.05.2024 г. постановено по гр. д. № 30582/2023 г.
по описа на СРС, 39 състав е признато за установени по предявения от К. Ж.
[1]*** срещу „** с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че К. Ж.-*** не дължи
на „** сумата от 962.53 лв., частичен иск от сумата 1415.20 лв.,
представляваща ½ от стойността на доставени ВиК услуги през периода от
27.12.2018 г. до 28.01.2022 г. в обект, находящ се в гр. София, ж.к. „***, която
част е различна от сумата от 452.67 лв., за която е налице влязло в сила
съдебно решение по гр. д. № 9089/2022 г., по описа на СРС, 157 състав. С
решението е осъден ответникът „**, да заплати на К. Ж.-***, на основание чл.
1
78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., разноски в производството, представляващи
заплатена държавна такса. Също така с решението е осъден ответникът „** да
заплати на адв. Н. И. И., сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца К. Ж.-*** пред
СРС.
В случая се касае за осъществено безплатно процесуално
представителство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското
възнаграждение се определя от съда. Действително така посочената сума е в
размер по-нисък от определения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същото време
предвид даденото тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС
посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая
интересът по делото е в малък размер, вида и количеството на извършената
работа се изразява в подаването на искова молба, както и явяване в отрито
съдебно заседание, на което единствено е бил прието доклада по делото, като
делото не се отличава с фактическата и правна сложност. При така изяснените
параметри на релевантните обстоятелства, настоящият състав намира, че
сумата 300 лв. е адекватно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за
представителството на ищеца пред настоящата инстанция. С оглед на
гореизложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските се
явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa с вх. № 212388 от 27.06.2024 г. от адв.
Н. И. за изменение на решение № 10400 от 31.05.2024 г. постановено по гр. д.
№ 30582/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3