М О Т И В И
към присъда № 196 от 03.11.2016 година, по н.о.х.дело № 2941/2015 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият С.Е.М. – роден на *** ***, с постоянен адрес *** и адрес за
призоваване град Стара Загора, улица „Кольо Ганчев” № 64, вход север,
адвокатска кантора 15, българин, български гражданин, със средно образование, управител
на търговско дружество, женен, неосъждан, ЕГН
**********, е
предаден на съд за това, в условията на продължавано престъпление в периода от
08.08.2013 година до 06.01.2014 година в град Стара Загора в качеството му на длъжностно лице –
търговски пълномощник, на което е възложено с Търговско пълномощно с рег.№
1349/14.03.2012 година по описа на Нотариус Маргарита Илиева с район на
действие районен съд град Стара Загора, да изпълнява със заплата, постоянно,
работа, свързана с управление на имуществото на „ЕУРОКЛАС”
ЕООД с управител С.А., присвоил чужди движими вещи, връчени в това му качество
и поверени му да ги пази и управлява, както следва:
- на 08.08.2013 година в
град Стара Загора присвоил чужди движими вещи-29,520 тона /двадесет и девет
тона петстотин и двадесет килограма/
пшеничен шрот на стойност 11335,68 лева /единадесет хиляди триста
тридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, видно от фактура № **********/08.08.2013
година.
- на 07.10.2013 година в
град Стара Загора присвоил чужди движими вещи 24 300 килограма
/двадесет и четири тона и триста килограма/ пшеничен шрот на стойност 8 456,40 /осем
хиляди четиристотин петдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, видно от
фактура № **********/07.10.2013 година.
- на 03.01.2014 година в
град Стара Загора присвоил чужди движими вещи 120,00 тона /сто и двадесет тона/
пшеничен шрот на стойност 44640,00 лева /четиридесет и четири хиляди шестстотин
и четиридесет лева/, видно от фактура №**********/03.01.2014 година.
- на 06.01.2014 година в
град Стара Загора присвоил чужди движими вещи
34,280 тона /тридесет и четири тона двеста и осемдесет килограма/
пшеничен шрот на стойност 12 752,16 лева /дванадесет хиляди седемстотин
петдесет и два лева и шестнадесет стотинки/, видно от фактура №
**********/06.01.2015 година.
- на 20.12.2013 година в
град Стара Загора присвоил чужди движими вещи – пари в размер на 488,96 лева /четиристотин
осемдесет и осем лева и двадесет и девет
стотинки/, видно от разписка серия 03, образец 312в № 81184/30.11.2013 година и
капарна книга на Бизнес център Стара Загора към
Предприятие за товарни превози град Пловдив и
- на 20.12.2013 година в
град Стара Загора присвоил чужди движими вещи – пари в размер на 97,79 лева /деветдесет
и седем лева и седемдесет и девет стотинки/, видно от Разписка серия 03 образец
312в № 81185/30.11.2013 година и капарна книга на
бизнес център Стара Загора към Предприятие за товарни превози град Пловдив, или
всички вещи на обща стойност 77 770,99 лева /седемдесет и седем хиляди
седемстотин и седемдесет лева и деветдесет и девет стотинки/, като
присвояването е в големи размери – престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във
връзка с чл.201 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага
съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната
квалификация на деянието, като излага подробни съображения в пледоарията си. По
отношение размера на наказанието, предлага на съда да бъде към минимума,
предвиден в закона, а именно три години „Лишаване от свобода”, изпълнението на
което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Намира гражданския
иск за основателен и доказан по размер, поради което предлага същият да бъде
уважен, както и подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото
съдебни и деловодни разноски.
Повереникът на
гражданския ищец – адвокат Г., поддържа становището на прокуратурата, намира
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, за доказана, предвид
което моли съда да уважи гражданския иск в пълен размер, както и направените по
делото разноски относно неговото възнаграждение. Гражданският ищец поддържа
становището на адвоката си.
Защитникът на
подсъдимия – адвокат З., намира, че обвинението не е доказано и оспорва
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Излага подробни
съображения в пледоарията си, като моли съда да оправдае подсъдимия по така
повдигнатото обвинение.
Подсъдимият С.Е.М.
не се признава за виновен, като поддържа становището на защитника си. Отделно
изразява мнение, че може би е допуснал грешка и съжалява за извършеното.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият С.Е.М.
е съдружник и управител на търговско дружество „Тракия клас” ООД с предмет на дейност – производство и
търговия на зърнени култури, производство, преработка и търговия с посевен и
посадъчен материал- растителна и животинска продукция, както и всяка друга
дейност незабранена от закона.
Свидетелят С.А.
е едноличен собственик и управител на „Еуро клас” ЕООД с предмет на дейност производство и
търговия на зърнени култури, производство, както и всяка друга дейност
незабранена от закона. Свидетелят А. е
гражданин на Република Турция и пребивава постоянно на нейна територия. Същият
познавал от дълги години Юджел Ърък – съдружник на подсъдимия
в „Тракия клас” ООД, който го запознал и с подсъдимия М..
През 2011 година
подсъдимият отишъл в Република Турция и се срещнал със свидетеля А.. Казал му,
че вече не е съдружник в „Тракия клас” и му предложил свидетелят А. да
регистрира търговско дружество с аналогичен предмет на дейност, а именно
търговия със зърнени култури, на което подсъдимият да е управител в Република България
и което дружество да продава зърнени стоки в Република Турция. В началото на
2012 година свидетелят А. се съгласил с предложението му, регистрирал търговско
дружество „Еуро клас” ЕООД и се уговорили с подсъдимия
той да купува стока в Република България, при цена и условия, одобрени от
собственика на дружеството, и да му я изпраща в Република Турция, където той да
я продава. Парите за закупуване на стока били превеждани от банковата сметка на
свидетеля А. директно на продавачите. Предвид необходимостта подсъдимият да
купува стока за сметка на дружеството, която в последствие да бъде препродавана
в Република Турция, тоест да има право да извършва действия от името и за
сметка на дружеството, да представлява дружеството, както и да извършва действия
в кръга на обикновената търговска дейност, свидетелят А. му изготвил търговско
пълномощно с рег. № 1349/14.03.2012 година по описа на Нотариус Маргарита
Илиева с район на действие Районен съд – Стара Загора. Същото било връчено на
подсъдимия М. с оглед изпълнение на задълженията по възложената му дейност, подробно
описана в посоченото по-горе пълномощно. Подсъдимият М. бил назначен и на
длъжност технически сътрудник, видно от Трудов договор № 1/10.05.2012 година
/том I, лист 39/
в „Еуро клас“ ЕООД, като получавал заплата за
извършената от него работа, както и дневни пари в размер на 35 лева, с оглед
внасяне на задължителните осигуровки. Така той изпълнявал срещу заплата
постоянно работа, свързана с управление и пазене на имуществото на „Еуро клас” ЕООД, като закупувал от името на дружеството и
за негова сметка, в качеството си на търговски пълномощник на дружеството
стопанска продукция, която следвало да пази и управлява, докато я изпрати на
собственика на дружеството в Република Турция, за да я продаде последния на
други лица. Съобразно тези си права и задължения подсъдимият е длъжностно лице
по смисъла на чл.93, т.1, буква „б“ от НК, на което именно в това му качество
му е поверено имуществото на дружеството да го пази и
управлява от страна на свидетелят А.. Подсъдимият М. встъпил в длъжността си на
търговски пълномощник, незабавно след изготвянето на пълномощното му.
За упражняване
дейността на дружеството било наето помещение – склад, собственост на „А.П.П. Зоохранинвест” ЕООД /фуражен завод/ с договор за влог от
17.05.2013 година, подписан от подсъдимия М. /том ІІ, л.60 от ДП/, на който „Еуро клас” ЕООД заплащал и разходи за съхраняването на
стопанската продукция. Търговското дружество наело и офис в град Стара Загора.
На 05.04.2013 година „Еуро
клас” ЕООД закупило 356841,11
кг пшеничен шрот, екстра качество от „Топаз мел” ООД на
обща стойност 192694,20 лева с фактури с №: № **********/05.04.2013 година, № **********/08.04.2013
година и № **********/24.04.2013 година. Сумата била преведена от свидетеля А.
по банков път на продавача. Пшеничният шрот бил транспортиран до наетия склад в
сградата на „Зоохранинвест” от „Биотранс”
ООД. Непосредствено след закупуване на стоката, цената на същата в Република
Турция паднала и свидетелят А. решил да не продава, да изчака повишаването й,
за да не претърпи финансови загуби. За това си решение той уведомил подсъдимият
М..
Въпреки това
на 08.08.2013 година в град Стара Загора, подсъдимият без разрешение на
собственика на дружеството и против изричното му разпореждане, се разпоредил с
имущество собственост на „Еуро клас” ООД, като продал
на търговско дружество „Тракия клас” ООД – град Стара Загора, чийто съдружник и
управител е, 29520 кг
пшеничен шрот по 0,32лв/кг, на обща
стойност 11335,68 лева /единадесет хиляди триста тридесет и пет лева и шестдесет
и осем стотинки/, видно от фактура №**********/08.08.2013 година /том ІІІ, л.29
от ДП/. Фактурата била осчетоводена съобразно изискванията на Закона за
счетоводството в дебит сметка 411, сметка 702 – продажба на стока и сметка 4532
– начислен данък добавена стойност за продажбата. Пари от продажбата на тази
стока не постъпили по сметка на „Еуро клас” ЕООД. За
извършената продажба свидетелят А. разбрал едва след като подсъдимият М. бил
освободен и било оттеглено пълномощното му.
На 07.10.2013 година
в град Стара Загора подсъдимият М. отново без разрешение на собственика на
дружеството и против изричното му разпореждане, се разпоредил с имущество
собственост на „Еуро клас” ООД като продал на
търговско дружество „Тракия клас” ООД – град Стара Загора, чийто съдружник и
управител е, 24 300
кг /двадесет и четири тона и триста килограма/ по 0,29 лв/кг пшеничен шрот на обща стойност 8456,40 /осем хиляди
четиристотин петдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, видно от фактура №
**********/07.10.2013 година – том ІІІ, л.30 от ДП. Фактурата била осчетоводена
съобразно изискванията на Закона за счетоводството в дебит сметка 411, сметка
702 – продажба на стока и сметка 4532 – начислен данък добавена стойност за
продажбата. Пари от продажбата на тази
стока не постъпили по сметка на „Еуро клас” ЕООД. За
извършената продажба свидетелят А. разбрал едва след като подсъдимият М. бил
освободен и било оттеглено пълномощното му.
Фактурите с № **********/08.08.2013
г. и № **********/07.10.2013 г., видно
от назначена съдебно счетоводна икономическа експертиза са осчетоводени в
счетоводството на „Тракия клас” ООД като покупки в Дневника за покупки за съответния месец, за
които не е извършено плащане в общ размер на 19792,08 лева. От друга страна
продаденото от подсъдимия М. количество пшеничен шрот по посочените по-горе
фактури е осчетоводено в счетоводството на „Еуро
клас” като продажби, поради което и са включени в Дневника за продажби за
съответния месец.
На 03.01.2014 година
в град Стара Загора, подсъдимият М. отново без разрешение на собственика на
дружеството и против изричното му разпореждане, се разпоредил с имущество
собственост на „Еуро клас” ООД, като сключил договор
за покупко-продажба на пшеничен шрот с „Тракия клас” ООД – град Стара Загора,
чийто съдружник и управител е, за 200 тона +-3%. Договорът бил със страни подсъдимият
М. в качеството си на търговски пълномощник на „Еуро
клас” ЕООД и подсъдимият М., в качеството му на управител на „Тракия клас” ООД – том І, л. 50 от ДП. На следващият ден
били подписани приемо-предавателни протоколи, видно
от които „Еуро клас” ЕООД е предал на „Тракия клас”
ООД, съобразно сключения по-рано между страните договор, пшеничен шрот в общо
количество от 120 тона по 310 лева на тон, на обща стойност 44640,00 лева /четиридесет
и четири хиляди шестстотин и четиридесет лева/, видно от фактура № **********/03.01.2014
г.
Същият бил
натоварен на товарни автомобили с рег. № СТ 0890 ВА и СТ 8843 ЕХ, управляван от
свидетеля Р. Русев, СТ 1889 СВ, СТ 7723 ЕХ, управляван от свидетеля П.В.И., СТ 4117
АК, СТ 8808 ЕХ, управляван от свидетеля Ж.П.А.. Пари от продажбата на пшеничния
шрот не постъпили по сметка на дружеството.
На 06.01.2014 година
в град Стара Загора, подсъдимият М. отново без разрешение на собственика на
дружеството и против изричното му разпореждане, се разпоредил с имущество
собственост на „Еуро клас” ООД като продал на търговско
дружество „Тракия клас” ООД – град Стара Загора, чийто съдружник и управител е,
34280 кг
/тридесет и четири тона двеста и осемдесет килограма/ пшеничен шрот по 0,31 лв/кг на обща стойност 12752,16 лв
/дванадесет хиляди седемстотин петдесет и два лева и шестнадесет стотинки/,
видно от фактура № **********/06.01.2015 година. Пари от продажбата на
пшеничния шрот не постъпили по сметка на дружеството. Доставеното количество
шрот било съобразно договора от 03.01.2014 година, сключен между „Еуро клас” ЕООД, представлявано от подсъдимия М. и „Тракия
клас” ООД, управлявано от подсъдимия М..
На 04.01.2015 година
бил сключен договор за превоз на товари между „Агро гаранти” ЕООД И „Тракия
клас” ООД относно многократното превозване на товари – пшеничен шрот в насипно
състояние.
На 06.01.2014 година
в град Стара Загора подсъдимият М. в качеството си на управител на „Тракия
клас” ООД сключил с „Агро гаранти” ЕООД, представлявано от свидетеля Н. Н.
договор за продажба на 150000+-5% кг. пшеничен шрот на стойност 0,315лв./кг.,
който следвало да бъде доставен до 06.01.2014 година. Същият бил доставен в
количество от 154280 кг
в бази на дружеството в град Димитровград и в село Опан и заплатен от свидетеля
Н., видно от фактура с № 49/06.01.2014 година
на стойност 58317,84 лева. Стойността на шрота била заплатена лично на
подсъдимия М., на ръка, през месец март 2014 година, за което той му издал
касови бележки, копия от които са приложени към делото. В последствие
свидетелят Н. продал пшеничният шрот на турска фирма, видно от фактура №
**********/28.03.2014 година – том ІІ, л.48 от ДП.
Във връзка с
упражняваната си дейност – закупуване на стопанска продукция и изнасянето й за
Република Турция, „Еуро клас” ЕООД ежегодно
депозирали пари за заявка за вагони. На
30.11.2013 година подсъдимият М. в качеството си на търговски пълномощник на „Еуро клас” ЕООД се явил в Бизнес център град Стара Загора
към Предприятие за товарни превози град Пловдив, за да внесе капаро за заявени
шест вагон-зърновози. Били му издадени две капарни разписки от 30.11.2013 година: Разписка серия 03,
образец 312в № 81184/30.11.2013 г. за сумата от 488,96 лв. и Разписка серия 03
образец 312в № 81185/30.11.2013 г. за сумата от 97,79 лв. Сумите за капаро били
изтеглени от подсъдимия М. ***. Парите му били предадени от свидетелката Т.П.,
след като той й представил търговското си пълномощно и се разписал в Капарната книга. Парите не постъпили в сметката на
дружеството и свидетелят А. не знаел, че депозитът за ползване на вагони е
изтеглен. Установил това обстоятелство в началото на 2014 година, когато бил
уведомен, че следва да внесе нов депозит в размер на 600 лева, за да ползва
услугите на Предприятие за товарни
превози град Пловдив.
В края на 2013
година подсъдимият се обадил на свидетеля А. и му казал, че не желае да работи
повече за него. Уговорили се в първите дни на 2014 година управителят на
дружеството да дойде в Р.България и да се разберат. Така на 05.01.2014 година
той пристигнал в Република България, заедно с племенника му и служител, който
говорел български език и отишли в склада, където забелязали, че количеството
пшеничен шрот е по-малко от това, което свидетелят А. бил платил на „Топаз мел”
ООД и което следвало да е налично. Те потърсили подсъдимият М., но той не
отговарял на мобилния си телефон. При разговор със служители на „А.П.П.Зоохранинвест” ЕООД и управителката му, свидетелят А.
разбрал, че на 03.01.2014 година подсъдимият поискал работници, за да товарят
пшеничен шрот, който в последствие бил транспортиран от фирма „Агро гаранти”
ЕООД. Свидетелят А. помолил преводачката да се свърже с управителя на дружество
„Агро гаранти” ЕООД – свидетелят Н.Н., от когото разбрал, че подсъдимият М. не
е платил транспорта на пшеничния шрот. На следващия ден св.А. отишъл при
счетоводителката си Ж. Желязкова от счетоводна къща „Прим
консулт”, за да проследи движението на пшеничния шрот и от нея разбрал, че на
03.01.2014 година и на 06.01.2014 година е продадено общо 154 280 тона
пшеничен шрот на „Тракия клас” ООД на стойност 0,31 лв/кг,
тоест под себестойността му, както и че на 08.08.2013 година и на 07.10.2013 година
отново е продаден пшеничен шрот без съгласието на свидетеля А. на „Тракия клас”
ООД. За случилото се свидетелят А. уведомил органите на реда.
При извършване на предварителната проверка по
случая е установено местонахождението на 154 280 кг
пшеничния шрот, предвид което същият с протокол от 07.01.2014 година бил оставен
на отговорно пазене на свидетеля Н.Н..
В хода на
разследването била назначена и изготвена съдебно-счетоводна икономическа
експертиза, според чието заключение фактури с № **********/03.01.2014 година и
*********/06.01.2014 година, издадени от „Еуро клас”
ЕООД на „Тракия клас” ООД не са осчетоводени в счетоводството на „Еуро клас” ЕООД и не е изписано количеството от
материалната сметка, но количеството пшеничен шрот е изнесено от А.П.П. „Зоохранинвест” ЕООД. Установено е също, че в дневника за
покупки, дневника за продажба и СД за месец януари 2014 година на „Тракия клас”
ООД фактури с № **********/03.01.2014 година и *********/06.01.2014 година са
включени в дневника за покупки на „Тракия клас”
ООД. След съпоставка на счетоводните документи на двете дружества е
установено, че „Тракия клас” ООД
неправилно е ползвала данъчен кредит в размер на 9565,36 лева по фактури с №
**********/03.01.2014 година и *********/06.01.2014 година.
Назначена и
изготвена е и съдебно допълнителна съдебно- счетоводна икономическа експертиза,
според чието заключение фактурите с № **********/08.08.2013 година и № **********/07.10.2013 година с доставчик „Еуро
клас” ЕООД и получател „Тракия клас” ООД са осчетоводени, водят се по
счетоводни регистри и няма плащания по тях от страна на „Тракия клас” ООД към „Еуро клас” ЕООД.
Изложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимият дадени в
съдебно заседание, свидетелските показания на свидетелите, както и от другите
събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281 НПК. Не се събраха противоречиви
доказателства, които да налагат отделното им обсъждане.
По това
обвинение, подсъдимия не се признава за виновен. Неговата защита е свързана с
това че в случай се касае за гражданско-правни отношение и за неизпълнени
договорености. Съдът намира, тази позиция за една защитна теза която обаче не
отговаря на възприетите по делото доказателства. Нещо повече самия подсъдим не
оспорва че е присвоил описаните парични суми, като излага твърдение, че е
сторил това защото пострадалия не му у плащал комисионните за сделките преди
това. Дори и да е така неговите действия не изключват извършеното престъпление.
В хода на съдебните прения подсъдимия изрази становище че разбира, че не е
постъпил съобразно изискванията на закона и осъзнато възприе, че ако е следвало
да има парични претенции спрямо пострадалия, то е трябвало да стори това като
се обърне към съответната съдебна инстанция а не да пристъпи директно към
реализиране на това извършвайки престъплението за което по късно е предаден на
съда пред настоящата инстанция. Ето защо предвид на събраните по делото
доказателства съдът намира, че подсъдимия е извършил престъплението за което е
предаден на съд.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът достига до извода, че с деянието си подсъдимият С.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.202,
ал.2, т.1 във връзка с чл.201 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в условията
на продължавано престъпление в периода от 08.08.2013 година до 06.01.2014 година
в град Стара Загора в качеството му на
длъжностно лице – търговски пълномощник, на което е възложено с Търговско
пълномощно с рег.№ 1349/14.03.2012 година по описа на Нотариус Маргарита Илиева
с район на действие районен съд град Стара Загора, да изпълнява със заплата,
постоянно, работа, свързана с управление на имуществото на „ЕУРОКЛАС”
ЕООД с управител С.А., присвоил чужди движими вещи, връчени в това му качество
и поверени му да ги пази и управлява, както следва:
- на 08.08.2013 година в
град Стара Загора присвоил чужди движими вещи-29,520 тона /двадесет и девет
тона петстотин и двадесет килограма/ пшеничен
шрот на стойност 11335,68 лева /единадесет хиляди триста тридесет и пет лева и
шестдесет и осем стотинки/, видно от фактура № **********/08.08.2013 година.
- на 07.10.2013 година в
град Стара Загора присвоил чужди движими вещи 24 300 килограма
/двадесет и четири тона и триста килограма/ пшеничен шрот на стойност 8 456,40 /осем
хиляди четиристотин петдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, видно от
фактура № **********/07.10.2013 година.
- на 03.01.2014 година в
град Стара Загора присвоил чужди движими вещи 120,00 тона /сто и двадесет тона/
пшеничен шрот на стойност 44640,00 лева /четиридесет и четири хиляди шестстотин
и четиридесет лева/, видно от фактура №**********/03.01.2014 година.
- на 06.01.2014 година в
град Стара Загора присвоил чужди движими вещи
34,280 тона /тридесет и четири тона двеста и осемдесет килограма/
пшеничен шрот на стойност 12 752,16 лева /дванадесет хиляди седемстотин
петдесет и два лева и шестнадесет стотинки/, видно от фактура №
**********/06.01.2015 година.
- на 20.12.2013 година в
град Стара Загора присвоил чужди движими вещи – пари в размер на 488,96 лева /четиристотин
осемдесет и осем лева и двадесет и девет
стотинки/, видно от разписка серия 03, образец 312в № 81184/30.11.2013 година и
капарна книга на Бизнес център Стара Загора към
Предприятие за товарни превози град Пловдив и
- на 20.12.2013 година в
град Стара Загора присвоил чужди движими вещи – пари в размер на 97,79 лева /деветдесет
и седем лева и седемдесет и девет стотинки/, видно от Разписка серия 03 образец
312в № 81185/30.11.2013 година и капарна книга на
бизнес център Стара Загора към Предприятие за товарни превози град Пловдив, или
всички вещи на обща стойност 77 770,99 лева /седемдесет и седем хиляди
седемстотин и седемдесет лева и деветдесет и девет стотинки/, като
присвояването е в големи размери .
От обективна
страна деянията осъществят поотделно един и същ състав на престъплението по
чл.201 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, тоест по смисъла
на чл.26, ал.1 от НК е налице едно продължавано престъпление по чл.201 от НК.
От описаните
по-горе подробно деяния се установява, че подсъдимият в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, буква „б” от НК, на което е
възложено, поверено да пази и управлява имуществото, собственост на „Еуро клас” ЕООД, съобразно указанията на собственика на
дружеството е извършил противозаконно и окончателно разпореждане с имуществото
на дружеството като със свое. Извършените от него разпоредителни действия са
изцяло в негов личен интерес, тъй като подсъдимият М. е получил за себе си
описаното по-горе количество пшеничен шрот и пари, на които не е имал право.
Стойността на
присвоеното имущество от деянието надвишава 70 пъти размера на минималната
работна заплата установена за страната и съобразно Тълкувателно решение №
1-98-ОСНК е квалифицирано като деяние в големи размери.
Деянието е извършено
виновно при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал
настъпването им.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият С.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
В тази насока
съдът не отчете нито смекчаващи вината на подсъдимият обстоятелства, нито
отегчаващи такива, поради което и прие, че наказателната отговорност следва да
се реализира при баланс между тях.
Предвид
изложените съображения и на основание чл.202, ал.2, т.1 във връзка с чл.201 във
връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.54 от НК, при баланс на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, съдът наложи на подсъдимият наказание „Лишаване от
свобода” за срок от три години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1
от НК отложи за изпитателен срок от пет години, както и на основание чл.202,
ал.3 и чл.37, т.6 и т.7 от НК го лиши от право да заема ръководна държавна или
обществена длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с материална
отчетност, за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на
присъдата.
Съдът на
основание чл.189 от НПК присъди в тежест на подсъдимият направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 344,92 лева, както и направените съдебни
и деловодни разноски в размер на 362,83 лева.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Предявен е
граждански иск от пострадалия „Еуроклас” ЕООД, ЕИК
*********, представлявано и управлявано от едноличния собственик и управител С.А.
против подсъдимия С.Е.М., за сумата от 77 770,99 лева /седемдесет и седем
хиляди седемстотин и седемдесет лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпените от пострадалият имуществени вреди в
следствие на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд и признат
за виновен, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането – 20.12.2013
година, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от сумата от 1000
/хиляда/ лева, представляваща направените по делото разноски – възнаграждение
за адвокат.
Съдът намира,
че така предявеният граждански иск е основателен, както по вид, така и по претендирания размер от 77 770,99 лева, представляващи
стойността на присвоеното имущество, отнето от владението на гражданския ищец
без негово съгласие. По делото действително се доказа, че вследствие на
деянието, съставляващо престъпление по НК, пострадалото лице е претърпяло
имуществените вреди в размер на 77 770,99 лева. Ето защо и съдът намира,
че следва да уважи предявеният граждански иск в неговия пълен размер.
Съдът намира,
че в тази насока следва да осъди подсъдимия да заплати на пострадалото лице
сумата от 77 770,99 лева, представляваща причинени имуществени вреди от
деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, ведно със направените от пострадалия разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, както и лева, държавна такса в
размер на 3110,84 лева върху размера на така уважения граждански иск.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниската правна култура и
стремежът към облагодетелстване по неправомерен начин на подсъдимия.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: