РЕШЕНИЕ
№ 16550
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110124849 по описа за 2023 година
Предявени са субективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, както и осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД.
В исковата молба ищците В. Ф. В., А. М. Г. и Г. М. Г. твърдят, че в полза на
ответника [**********] през 2001 г. бил издаден изпълнителен лист по гр.д.№
1764/2001 г. по описа на СРС с длъжник наследодателят им М. Г. В., починал на
09.09.1992 г. Твърдят, че въз основа на този изпълнителен лист през 2005 г. пред ДСИ
било образувано изпълнително дело, но същото било прекратено. Поддържат, че на
30.11.2010 г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изпълнително
дело № 4049/2010 г. по описа на ЧСИ [**********] с длъжник наследодателят им.
Считат, че изпълнителния лист е нищожни, защото е издаден срещу несъществуващ
правен субект – към датата на издаването им, наследодателят им е бил починал, а
отделно от предходното същият не е бил собственик на жилището, за което в полза на
дружеството са присъдени суми за топлинна енергия. По изложените в исковата молба
и допълнителна уточнителна молба ищците молят съд да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответниците не дължат на ответното дружество сумите,
както следва: 1/ Г. М. Г. не дължи на ответника сумата от 839,00 лева, представляваща
1/3 част от сумата от общо 2517,74 лева, представляваща задължение за доставена
топлинна енергия, за което е бил осъден наследодателя му М. Г. В.; 2/А. М. Г. не
дължи на ответника сумата от 839,00 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо
2517,74 лева, представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за което е
1
бил осъден наследодателя й М. Г. В.; 3/ В. Ф. В. не дължи на ответника сумата от
839,00 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 2517,74 лева, представляваща
задължение за доставена топлинна енергия, за което е бил осъден наследодателя й М.
Г. В.. Направено е искане за обезсилване на изпълнителния лист. С исковата молба е
предявен и осъдителен иск от В. Ф. В. против [**********] за сумата от 580,00 лева,
представляваща недължимо платена сума по изпълнителното производство, ведно със
законната лиха, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Излагат се
доводи, че поради липса на доброволно заплащане на дължимите суми, дружеството се
е снабдило с изпълнителен лист, за вземането по който давността не е изтекла, тъй
като са извършвани конкретни изпълнителни действия. Оспорват се твърденията, че
дружеството е получило суми без основание, които дължи да върне. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
2010844040409 по описа на ЧСИ [**********], с район на действие СРС се установява,
че същото е било образувано на 30.11.2010 г. по молба от [**********] – настоящ
ответник, към което е приложен изпълнителен лист от 31.05.2001 г., издаден по гр.д.№
24849/2023 г. по описа на СРС.
Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист, издаден на
31.05.2001 г. по гр.д.№ 01764/2001 г. по описа на СРС е, че М. Г. В. е осъден да заплати
на [**********] сумата от 827,32 лева, от които 694,31 лева – главница и 133,01 лева –
лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2001 г.
до окончателното изплащане, както и 16,55 лева – разноски.
Видно от приложените в изпълнителното производство справки е, че длъжникът
М. В. е починал.
От приложеното към исковата молба удостоверение за наследници се
установява, че М. Г. В. е починал на 11.06.1992 г., като е оставил трима наследници –
съпруга и две деца /ищци в настоящото производство/.
Видно от приложената по изпълнителното дело молба /л.50/ и справка /л.51/ е, че
ищцата В. В. е заплатила на ответното дружество сумата от 580,00 лева,
представляваща суми по образуваното изпълнително производство, за което е
уведомила ЧСИ.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
2
изводи:
По предявените отрицателни установителни искове за признаване за установено
по отношение на ответното дружество, че ищците не му дължат сумите по издадения в
производството по чл.242 ГПК /отм./ изпълнителен лист, в тежест на ответника е да
докаже, че вземането му е възникнало и съществува в претендираните от него размери.
От приложения по делото изпълнителен лист се установява, че е издаден въз
основа на влязло в сила решение по гр.д.№ 01764/01 по описа на СРС с ищец
[**********] и ответник М. Г. В.. От приложените по делото акт за смърт и
удостоверение за наследници се установява, че М. Г. В. е починал на 11.06.1992 г.
Предходното обуславя извод, че лицето е починало още преди подаване на
исковата молба и образуване на съдебно производство /по аргумент от годината на
горепосоченото гражданско дело/, съответно преди издаването на процесния
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д.№ 20108440404049 по
описа на ЧСИ [**********] с район на действие СРС.
С оглед предходното, съдебното производство е било образувано срещу лице,
което не е правосубектно. Това е така, тъй като настъпилата смърт на физическото
лице, предхождаща сезирането на съда с исковата молба, води до липсата на
процесуална правоспособност, обуславяща невъзможност за настъпване на приемство
в процеса по отношение на наследниците. При тези съображения следва, че издадения
изпълнителен лист е срещу ненадлежна страна, поради което не може да обуслови
задължение срещу наследниците.
В конкретния случай, доколкото исковата молба е била насочена срещу
несъществуващ правен субект, то изобщо не е възникнало процесуално
правоотношение между ищеца и това лице, което би могло да се разпростре върху
наследниците на починалия.
С оглед предходното ищците не дължат сумите по издадения изпълнителен лист,
поради което предявените отрицателни установителни искове са основателни и следва
да бъдат уважени.
Обективираното в исковата молба искане за обезсилване на процесния
изпълнителен лист е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Това е така,
тъй като уважаването на предявения отрицателен установителен иск няма за последица
обезсилването на изпълнителния лист издаден в друго съдебно производство.
Следва да се отбележи още, че разноските по изпълнителното дело имат
характер на съдебно-изпълнителни разноски и не попадат в предмета на отрицателно
установителния иск. Дължимостта на разноските се определя от съдебния изпълнител в
рамките на висящото изпълнително производство, в зависимост от неговия изход, при
съобразяване на разпоредбата на чл.79 ГПК, а не в настоящото производство.
По иска с предявения от ищцата В. В. иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД:
3
Предвид гореизложените мотиви относно липсата на процесуална
правоспособност, обуславяща невъзможност за настъпване на приемство в процеса по
отношение на наследниците, то заплатената от ищцата В. В. в хода на изпълнителното
производство сума в размер на 580,00 лева е без основание, поради което този иск
също следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците следва да
бъдат присъдени направените по производството разноски. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ищците претендират разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение за всеки един от тях. В приложените по
делото договори за правна защита и съдействие са посочени възнаграждения в размер
на 950 лева, а в списъка по чл.80 ГПК се претендира възнаграждение в размер на по
600,00 лева, поради което съдът приема, че именно това е претендирания от ищците
размер. При преценка на обективираното в писмения отговор възражение по чл.78, ал.5
ГПК, съдът намира същото за основателно. Това е така, тъй като делото не е от
фактическа и правна сложност, а материалния интерес по предявените от всеки
ответник искове не надвишава сумата от 1000,00 лева. С оглед предходното, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на всеки от ищците адвокатско
възнаграждение в размер на по 400,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение
на „[**********], със седалище и адрес на управление:[**********], че В. Ф. В., ЕГН
**********, А. М. Г., ЕГН ********** и Г. М. Г., ЕГН ********** не дължат сумата от
827,32 лева, от които 694,31 лева – главница и 133,01 лева – лихва за забава, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2001 г. до окончателното
изплащане, както и 16,55 лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от
31.05.2001 г. по гр.д.№ 01764/2001 по описа на Софийски районен съд, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20108440404049 по описа на ЧСИ
[**********], с район на действие Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [**********], със седалище и адрес на управление: [**********] да
заплати на В. Ф. В., ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от
580,00 лева, представляваща недължимо платена сума по изпълнително дело №
20108440404049 по описа на ЧСИ [**********], с район на действие Софийски
градски съд, ведно със законната лиха, считано от 10.05.2023 г. до окончателното
изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на В. Ф. В., ЕГН **********, А. М.
4
Г., ЕГН ********** и Г. М. Г., ЕГН ********** за обезсилване на изпълнителен лист
от 31.05.2001 г. по гр.д.№ 01764/2001 по описа на Софийски районен съд, както и
предявените от ищците против ответника отрицателни установителни искове за
недължимост на разноски в изпълнителното производство, като ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 24849/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав в тези му части.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [**********], със седалище и адрес на
управление: [**********] да заплати на В. Ф. В., ЕГН **********, А. М. Г., ЕГН
********** и Г. М. Г., ЕГН ********** сумата от по 450,00 лева на всеки от тях,
представляваща направени разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
В частта, в която производството по делото е частично прекратено, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5