Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1303
Година 2021,
24.06. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд.,VІІ състав
на 07.06.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
Секретар: НЕДЯЛКА
ПЕТКОВА
при присъствието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3346 по описа за 2020
година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Ищецът И.Г.Ч., с адрес ***, чрез адв.В.С.,
е предявил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ -
София, ул.”Н. Столетов”№21 претенция за присъждане на сумата от общо 25 000
лева, ведно със законната лихва от 18.04.2020г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, както следва: от 12.06.2017г. до 18.04.2018г., когато се твърди, че
е пребивавал в Затвора – гр.Пазарджик, за който период претендира неимуществени
вреди в размер на 5 000 лв.; от 19.04.2018г. до 18.04.2019г., когато се твърди,
че е пребивавал в ЗООТ“Средна гора“, за който период претендира неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв.; от 19.04.2019г. до 18.04.2020г., когато се
твърди, че е пребивавал в Затвора – Смолян, за който период претендира
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Конкретните размери на
претендираните обезщетения за всеки един от трите периода на престой са
уточнени с молба вх. №292/08.01.2021г. по описа на Административен съд –
Пловдив, във връзка с дадени на ищеца указания/л.8/.
Твърди се, че на лицето са нарушени правата по чл.3 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/ и чл.3 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. Конкретно се сочи пренаселеност
на килиите, в които е пребивавал Ч., липсата на обособен самостоятелен
санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода и наличие на дървеници,
хлебарки и гризачи. Всичко това причинило на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, огорчение и възмущение. Претендира се присъждане на
сторените разноски в размер на 10 лв. заплатена държавна такса.
Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез
процесуалния си представител, счита така предявените претенции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето
им. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за доказаност
на исковата претенция по основание, като по отношение на нейния размер счита,
че е завишен, поради което се претендира присъждане на обезщетение при
съобразяване със съдебната практика и ЗЗД.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
От служебно изискана по реда на чл.284 ал.3 ЗИНЗС Справка изх.
№4484/12.05.2021г. на Началника на Затвора – Пазарджик/л.85-86/ се установява,
че със Заповед №РЖ-37/13.04.2017г. на Началника на Затвора – гр.Пазарджик,
режимът на И.Г.Ч. е сменен от СР в ОР. Със Заповед №ЗО-21/18.04.2017г. на
Началника на Затвора – гр.Пазарджик същият е настанен при условията на
ЗО“Открит тип“ в ЗО“Средна гора“. Хоспитализиран е за лечение в ХО на МБАЛ
ЕСКУЛАП гр.Пазарджик за времето от 29.05.2017г. до 31.05.2017г., като след
изписване от болничното заведение, временно е пребивавал в ЗООТ“Пазарджик“. На
15.06.2017г. е постъпил от лечение в ЗООТ“Средна гора“, като е настанен в
спално помещение №3 с още 6 л.св./общо 7 л.св./, с нетна площ от 37,4 кв.м. и
капацитет за 9 л.св. Настанените в това спално помещение са ползвали санитарен
възел с непрекъснат достъп до постоянно течаща студена и топла вода и тоалетна.
През целия период на пребиваване в това затворническо общежитие е пребивавал в
същото спално помещение - №3, както следва: м.юли 2017г. с още 7 л.св. или общо
8 л.св.; през м.август 2017г. с още 7 л.св. или общо 8 л.св.; през м.септември
2017г. с още 7 л.св. или общо 8 л.св.; през м.октомври 2017г. с още 7 л.св. или
общо 8 л.св.; през м.ноември 2017г. с още 6 л.св. или общо 7 л.св.; през
м.декември 2017г. с още 6 л.св. или общо 7 л.св.; през м.януари 2018г. с още 5
л.св. или общо 6 л.св.; през м.февруари 2018г. с още 5 л.св. или общо 6 л.св.
На 19.02.2018г. е заминал за лечение за Затвора – гр.Пазарджик като временно е
пребивавал в ЗООТ“Пазарджик“. На 06.03.2018г. е преведен за ЗООТ към Затвора –
Пловдив. Посочва се в същата справка, че през времето на пребиваване на ищеца в
ЗООТ“Средна гора“, ЗООТ“Пазарджик“ и Затвора – Пазарджик, са осъществявани
определените съгласно действащата нормативна уредба ДДД мероприятия, за което
са представени съответните доказателства/л.43-64 и л.88-126/. Уточнява се, че
ЗООТ“Средна гора“ е закрито през м.декември 2018г., като правоприемник е
Затвора – Пазарджик по отношение на съхранение на архивите му. А относно
исковия период от 19.04.2018г. до 18.04.2019г. се твърди, че лицето И.Г.Ч. не е
пребивавал в ЗООТ“Средна гора“. Представена е също така и справка, изготвена от
гл.инсп. Елка Стойчева – началник сектор „ФЛКР“ относно състоянието на
санитарните възли и наличието на течаща вода, а така също и относно
осъществяване на ДДД обработки/л.87/.
Или, съгласно представените от Затвора – Пазарджик доказателства, за първия
исков период, а именно от 12.06.2017г. до 18.04.2018г. няма данни Ч. да е
пребивавал на територията на Затвора – Пазарджик, както се твърди в исковата
молба.
По идентичен начин стои въпросът и с втория исков период, а именно от
19.04.2018г. до 18.04.2019г., за който ищецът претендира, че е пребивавал в
ЗООТ“Средна гора“, доколкото в представената справка е налице изрично
изявление, че за този период Ч. не е пребивавал в ЗООТ“Средна гора“.
Справката, ведно с приложените към нея доказателства, е постъпила в
Административен съд – Пловдив на 13.05.2021г., като по делото са налице данни,
че на 26.05.2021г. делото е било предоставено за запознаване на пълномощника на
ищеца – адв.С.. От същия е постъпила молба от 02.06.2021г., с която не се
възразява по приемането на постъпилите писмени доказателства и се изразява
становище за липса на други доказателствени искания/л.128/.
От постъпило по делото писмо рег.№374/10.05.2021г. по описа на ЗООТ
“Смолян“/л.82-83/ се установява, че л.св. Ч. е преведен в ЗООТ “Смолян“ на
30.03.2018г. за доизтърпяване на присъда по чл.195 НК и е освободен от
ЗООТ“Смолян“ на 19.06.2019г. За времето на престой е бил настаняван в стаи
№306, №212, №213, както и на външен работен обект „Овцеферма“.
По отношение на стая №306 се сочи, че същата е с две помещения – външно –
13,36 кв.м. и вътрешно – 13 кв.м. Разполага със собствен санитарен възел, в
който има мивка, като квадратурата му не е включена в гореспоменатата жилищна
площ на стаята. И вътрешното и външното помещение на стаята, както и
санитарният възел са снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори.
Стаята разполага с четири прозореца, като има възможност да се отварят и да
осигуряват нужното проветряване в помещенията. Стаята е предназначена за 6
л.св., като по време на пребиваването на ищеца в тази стая, са настанявани не
повече от 6 л.св., вкл. с ищеца. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с
размери 80/190см с височина 40см. Стаята е оборудвана с четворен метален шкаф,
2 бр. маси, 2 бр. закачалки, 1 бр. кошче за боклук, 2 бр. осветителни тела, 4
бр. табуретки/столове/, 1 бр. секция и 1 бр. нощно шкафче. В този период достъп
до течаща топла вода лишеният от свобода е имал два пъти в седмицата по график
в общо помещение – баня на третия етаж за задоволяване на хигиенните нужди.
За стая №213 се сочи, че е с две
помещения – външно – 13,64 кв.м. и вътрешно – 12,85 кв.м. Разполага със
собствен санитарен възел, в който има мивка, като квадратурата му не е включена
в гореспоменатата жилищна площ на стаята. И вътрешното и външното помещение на
стаята, както и санитарният възел са снабдени с осветителни тела и се отопляват
с радиатори. Стаята разполага с четири прозореца, като има възможност да се
отварят и да осигуряват нужното проветряване в помещенията. Стаята е
предназначена за 6 л.св., като по време на пребиваването на ищеца в тази стая,
са настанявани не повече от 6 л.св., вкл. с ищеца. За всеки лишен от свобода е
осигурено легло с размери 80/190см с височина 40см. Стаята е оборудвана с два
шкафа с по четири отделения с размери 35/100 см и с височина 195 см, 2 бр.
маси, 2 бр. закачалки, 1 бр. кошче за боклук, 2 бр. осветителни тела, 2 бр.
табуретки /столове/, 1 бр. секция, 1 бр. етажерка и 1 бр. поставка за
телевизор. В този период достъп до течаща топла вода лишеният от свобода е имал
два пъти в седмицата по график в общо помещение – баня на третия етаж за
задоволяване на хигиенните нужди.
Стая №212 се сочи, че е с две помещения – външно – 14,85 кв.м. и вътрешно –
13,47 кв.м. Разполага със собствен санитарен възел, в който има мивка, като
квадратурата му не е включена в гореспоменатата жилищна площ на стаята. И
вътрешното и външното помещение на стаята, както и санитарният възел са
снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори. Стаята разполага с
четири прозореца, като има възможност да се отварят и да осигуряват нужното
проветряване в помещенията. Стаята е предназначена за 6 л.св., като по време на
пребиваването на ищеца в тази стая, са настанявани не повече от 6 л.св., вкл. с
ищеца. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 80/190см с
височина 40см. Стаята е оборудвана с два шкафа с по четири отделения с размери
35/100 см и с височина 195 см., 3 бр. маси, 2 бр. закачалки, 1 бр. кошче за
боклук, 3 бр. осветителни тела, 3 бр. табуретки /столове/, 2 бр. секции и 1 бр.
нощно шкафче. В този период достъп до течаща топла вода лишеният от свобода е
имал два пъти в седмицата по график в общо помещение – баня на третия етаж за
задоволяване на хигиенните нужди.
Когато е работил на външен работен обект „Овцеферма“, помещението, в което
е бил настанен ищецът, е било с площ от 36 кв.м./без предверието/ и в него не
са настанявани повече от трима лишени от свобода. Помещението е оборудвано с
маса с размери 140/80 км., шкаф с размери 50/110/100 см., 3 бр. табуретки, 1
бр. печка на дърва с размери 100/60/100 см. На работния обект има външна
тоалетна и чешма с течаща студена вода, като лишените от свобода на ВО
„Овцеферма“ ползват и тоалетната и банята с постоянно течаща топла и студена
вода на ВО „Кравеферма“. Няма данни за времето на присъствието на лицето в
ЗО“Смолян“ да е входирал молба или жалба относно условията на престой или
работа.
От представени доказателства с Отговор на съобщение рег.№44/14.01. 2021г.
от ЗО“Смолян“/л.22 и сл./ се установява, че за периода 30.03.2018г. –
19.06.2019г., в който ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в
ЗО“Смолян“, след което е бил освободен, в общежитието е извършвано
обезпаразитяване според Договор с рег.№10812/08.11.2016г. и Договор №11179/
13.11.2018г., които са приложени, ведно с протоколи за ДДД обработки.
Или, установява се от представените от ЗО“Смолян“ данни, че ищецът е
пребивавал на територията на това затворническо заведение от 30.03.2018г. до
19.06.2019г., т.е. само за една част от исковия период/от 19.04.2019г. до
19.06. 2019г./, като за останалата част от 20.06.2019г. до 18.04.2020г. няма
данни да е бил на територията на ЗО“Смолян“.
По отношение на тази част от исковата претенция, касаеща периода от 19.04.2019г.
до 18.04.2020г., когато ищецът твърди, че е пребивавал в Затвора – Смолян,
настоящият съдебен състав приема, че наведените твърдения за поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ касае ЗО“Смолян“,
доколкото в гр.Смолян няма затвор.
Справките, ведно с приложените доказателства, са постъпили в
Административен съд – Пловдив на 18.01.2021г., съответно на 13.05.2021г., като
по делото са налице данни, че на 18.02.2021г. и 26.05.2021г. делото е било
предоставено за запознаване на пълномощника на ищеца – адв.С.. От същия е
постъпила молба от 02.06.2021г., с която не се възразява по приемането на
постъпилите писмени доказателства и се изразява становище за липса на други
доказателствени искания/л.128/.
Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от
страните, като тук е мястото да се посочи, че на същите са дадени указания за
разпределението на доказателствената тежест с определението за насрочване на
делото в открито съдебно заседание. Указания са дадени и на Затвора – Пазарджик
и ЗО“Смолян“ за последиците от непредставянето на изисканите от съда
доказателства с определението, с което е отменен даденият ход по същество и от
посочените по-горе специализирани органи по изпълнение на наказанията, с оглед
правилното установяване на фактите по делото, е изискано представянето на
доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното.
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени
неимуществени вреди за периода от 12.06.2017г. до 18.04.2018г., когато твърди, че е
пребивавал в Затвора – Пазарджик, за който период претендира неимуществени
вреди в размер на 5 000 лв., за периода от 19.04.2018г. до 18.04.2019г., когато
твърди, че е пребивавал в ЗООТ“Средна гора“, за който период претендира
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и за периода от 19.04.2019г. до
18.04.2020г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора – гр.Смолян, за който
период претендира неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., пряка последица от допуснатото от страна на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1
от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста/в приложимата редакция/
сочи като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите.
Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица,
представлявани от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на
наказанията/, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице
към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби
„Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и
длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния
период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявения иск.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма
от ЗИНЗС правила не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на
исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на
администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или
съдебен акт.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284
ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция.
Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3
ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди,
следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу
България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от
условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от
отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на
задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от
тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда
по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от същия закон, съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г./
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е
указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план тази разпоредба е еманация на установените в практиката на
ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и
ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална
битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали
през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай
при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова
гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където
ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано,
че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е
ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на
Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според
посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение
№6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС
по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д.
№4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и
възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните
периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната
разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които
следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н.срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу
България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н.и други срещу
България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм,
уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment
приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на
Съвета на Европа.
Така например, в пилотното решение от 27 януари 2015г. за условията в
българските затвори „Н.и други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие,
че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни
норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че деликтната
отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на
ищеца/по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК/ е да проведе главно и
пълно доказване на осъществено нарушение на чл.3 от страна на органите по
чл.284 ал.1 ЗИНЗС.
Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на
чл.284 ал.5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване
от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също
следва да бъде пълно.
Тази оборима презумпция се простира и върху третия елемент на фактическия
състав на деликтната отговорност – причинна връзка между нарушението на чл.3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка, както вече се посочи
по-горе, на страните са дадени нарочни указания.
На първо място, от събраните по делото доказателства се установява, че Ч.
не е пребивавал на територията на посочените от него затворнически заведения в
първите два искови периода, а именно от 12.06.2017г. до 18.04.2018г. на
територията на Затвора – Пазарджик и от 19.04.2018г. до 18.04.2019г. на
територията на ЗООТ“Средна гора“, както и за по-голямата част от третия период,
а именно от 20.06.2019г. до 18.04.2020г. на
територията на ЗО“Смолян“.
При така установеното, което очевидно не се спори от ищеца, доколкото
липсват както изявления в тази насока, така и искания за събиране на нови
доказателства, следва да се приеме, че за тези периоди - от 12.06.2017г. до
18.04.2018г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора – Пазарджик; от 19.04. 2018г.
до 18.04.2019г., когато твърди, че е пребивавал в ЗООТ“Средна гора“ и от
20.06.2019г. до 18.04.2020г., когато твърди, че е пребивавал в ЗО“Смолян“/
съобразно уточненията по-горе/, искът е недоказан, доколкото не се установява в
тези периоди ищецът да е пребивавал в посочените от него заведения, което е
самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да
се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от
органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.
По отношение на останалата част от исковата претенция, касаеща периода от 19.04.2019г.
до 19.06.2019г., когато ищецът твърди, че е пребивавал в ЗО“Смолян“ и за който
период се установи, че действително е пребивавал на територията на това
затворническо заведение, от събраните по делото доказателства не се установиха
нарушения на чл.3 ЗИНЗС от
страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.
Както вече се посочи, в тежест на ищеца е да проведе главно и пълно
доказване на твърдяните от него нарушения: „Бях
в пренаселени килии, падали са се под 3 кв.м. нетна площ на човек. Нямаше
обособен самостоятелен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода.
Навсякъде имаше дървеници, хлебарки и гризачи.“, като в тази връзка следва
да ангажира доказателства, каквито намери за необходимо.
По отношение на първото наведено твърдение за пренаселеност на килиите, в
които е бил настанен ищецът, от събраните в хода на съдебното производство
доказателства се установява, че по време на престоя му в ЗО “Смолян“ е бил
настанен в стаи с №№306, 213 и 212, както и в помещение във външен работен
обект „Овцеферма“, като във всяко едно от тези помещения, на всеки лишен от
свобода е била осигурена минималната жилищна площ от 4 кв.м. Така в стая №306 с
обща квадратура от 26,36 кв.м./без площта на санитарния възел/ са били
настанявани до 6 л.св., т.е. на всеки л.св. са се полагали по 4,39 кв.м. В стая
№213 с обща квадратура от 26,49 кв.м./отново без площта на санитарния възел/
също са били настанявани до 6 л.св., т.е. на всеки л.св. са се полагали по 4,42
кв.м. И най-сетне, в стая №212 с обща квадратура от 28,32 кв.м./без площта на
санитарния възел/ са били настанявани отново до 6 л.св., т.е. на всеки л.св. са
се полагали по 4,72 кв.м. А в помещението на външния работен обект „Овцеферм“"
на площ от 36 кв.м./без предверието/ са били настанявани не повече от 3 л.св.,
т.е. на всеки л.св. са се полагали по 12 кв.м.
На следващо място, всяко едно от посочените по-горе помещения се установява
и че разполага със самостоятелен санитарен възел, както и с постоянно течаща
вода – стаи с №№306, 213 и 212 разполагат със собствен санитарен възел, в който
има мивка, а достъпът до топла вода е осигуряван два пъти седмично по график, а
външният работен обект „Овцеферма“ разполага с външна тоалетна и чешма с течаща
студена вода, като топлата се осигурява на съседния външен работен обект
„Кравеферма“.
Или, твърденията на ищеца за пренаселеност на помещенията, в които е
пребивавал в ЗООТ“Смолян“, както и за липса на осигурен достъп до санитарен
възел и постоянно течаща топла и студена вода, останаха недоказани. Това е
така, защото ищецът, комуто е доказателствената тежест да проведе главно и
пълно доказване на осъществено нарушение на чл.3 от страна на органите по
чл.284 ал.1 ЗИНЗС, свързано с липсата на осигурена минимална жилищна площ и
достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода, не ангажира
надлежни доказателства.
По делото не се установиха и данни да има дървеници, хлебарки и гризачи, в
каквато насока са твърденията на ищеца. Обратно, от страна на администрацията
са представени конкретни данни за извършвана периодично дезинсекция, третираща
именно насекоми/хлебарки и дървеници/ и гризачи, в изпълнение на сключени от
ГДИН с „ДДД-1“ООД договори. Отделно от това, в справката, представена от
ЗООТ“Смолян“ изрично се посочва, че няма данни за времето на присъствието на Ч.
в общежитието, същият да е входирал молба или жалба относно условията на
престой или работа. Данни за оплаквания в тази насока не са изложени и от ищеца
и ответника, поради което и следва да се приеме, че вследствие на регулярно
обезпаразитяване, в ЗООТ “Смолян“, за което са представени доказателства, няма
дървеници, хлебарки и гризачи. За пълнота следва да се посочи, че съгласно
представения договор, сключен с „ДДД-1“ООД на 13.11.2018г., в т.1.2. е
уговорена клауза за допълнителни, т.е. извънредни дезинсекция и дератизация, и
в случай, че ищецът бе подал оплакване, ответникът именно въз основа на
сключения договор за извършване на ДДД обработки, би следвало да сезира
изпълнителя да извърши извънредно третиране и едва, ако това не бе сторено,
ищецът би могъл да се позове на бездействие от негова страна.
При това положение и доколкото възведената в закона презумпция в чл.284
ал.5 ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите,
обосноваващи наличието на нарушения по чл.3 ЗИНЗС/които подлежат на
установяване от ищеца/, следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в
които Ч. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в ЗООТ“Смолян“ не могат
да се квалифицира като неблагоприятни по смисъла на чл.3 ал.2 ЗИНЗС, нито могат
да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително
отношение.
Консеквентно това обосновава и изводите на съда за недоказаност на исковите
претенции, поради което и същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената
защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй
като производството по делото е водено по специалния ред по чл.284 ЗИНЗС, а в
ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Или, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на И.Г.Ч., с адрес
***, чрез адв.В.С., срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София,
ул.”Н. Столетов”№21 за присъждане на сумата от общо 25 000 лева, ведно със
законната лихва от 18.04. 2020г. до окончателното и изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както
следва: от 12.06.2017г. до 18.04.2018г., когато се твърди, че е пребивавал в
Затвора – гр.Пазарджик, за който период претендира неимуществени вреди в размер
на 5 000 лв.; от 19.04.2018г. до 18.04.2019г., когато се твърди, че е
пребивавал в ЗООТ“Средна гора“, за който период претендира неимуществени вреди
в размер на 10 000 лв.; от 19.04.2019г. до 18.04.2020г., когато се твърди, че е
пребивавал в Затвора – гр.Смолян/ЗООТ“Смолян/, за който период претендира
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. изцяло, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” – София, бул.”Н.
Столетов”№21 за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: