Решение по дело №12919/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София,……………..2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито заседание през две хиляди и двадесета година в състав:   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА

                                                                                                     ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Янева частно гражданско дело № 12919 по описа на СГС за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД  срещу постановление изх. № 28853/15.10.2020г.  на ЧСИ У.Д.по изпълнително дело № 20208580401514, с което отказала да измени предходно свое постановление, обективирано в покана за доброволно изпълнение, в частта, относно размера на разноските за адвокатско възнаграждение, дължими на взискателите, за сумата над 200 лв. до 400 лв., и в частта относно таксата по т.26 от ТТР към ЗСЧИ.

В жалбата се твърди, че адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по изпълнителното дело, било прекомерно и следвало да бъде определено по реда на чл. 10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изпълнителното дело не били извършени други действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, освен подаването на молба за образуване на делото.  Таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители следвало да бъде определена върху сумата, която подлежала на принудително изпълнение, като се съобрази намаления размер на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по жалбата я оспорва. Твърди, че взискателите по изпълнителното дело били двама. Всеки от тях сключил договор за правна помощ и направил разноски в минимален размер от по 200 лв., които следвало да бъдат възстановени от длъжника.

В писмено становище по делото ЧСИ намира жалбата за недопустима, тъй като ГПК не предвиждал възможност да се обжалва постановлението, с което е отказал да измени постановлението за разноските. Изложени са и мотиви за неоснователност на жалбата. Посочено е, че разноските за адвокат се дължат на всеки от взискателите в размер на по 200 лв., общо 400 лв., а за разноските по т.26 от тарифата към ЗЧСИ е приел, че се дължат в размер общо на 123 лв., без ДДС - по 61.50 лв. за всяко от вземанията на отделните взискатели.

 Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество –   основателна, поради следните съображения:

Изпълнителното производство е образувано по молба на П.Н.М. и О.С.Д., чрез техния процесуален представител – адвокат М.П., срещу  „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 30.06.2020 г., издаден по чгр.д. № 19382/2013г. на СРС, ГО, 72 състав, за сумата от 830 лв.

Към молбата са приложени договори за правна помощ, сключени от всеки от взискателите с адв. П. при договорено възнаграждение в размер на по 200 лв., като в самите договори е посочено, че сумите са платени.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 24565/10.09.2020 г. частният съдебен изпълнител е уведомил „Т.С.“ ЕАД, че задълженията по изпълнителното дело възлизат на 1425.60 лв., от които 830 лв. /присъдена сума/, 400 лв. – разноски по изпълнителното дело, 195.60 лв. – такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 24.09.2020г.   

Поканата е връчена на 15.09.2020г.

Подадено е възражение на 17.09.2020г. от длъжника, с което е поискал да бъде намален размерът на разноските за адвокатско възнаграждение на 200 лв. и на таксата по т.26 по Тарифата към ЗЧСИ.

Със съобщение изх. № 28853/15.10.2020 г. частният съдебен изпълнител е уведомил „Т.С.“ЕАД, че отказва да намали размера на приетите разноски и начислените такси.

Постановлението от 15.10.2020 г. е правилно в частта, относно разноските за адвокатско възнаграждение, поради следните съображения:   

Съгласно чл. 10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв.

В конкретния случай взискателите са двама и всеки от тях е направил разноски за адвокат, поради което дължимите от „Т.С.“ ЕАД разноски са общо 400 лв./по 200 лв. за всеки от взискателите/.

По отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ:

Съгласно т.26, б.”в” от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се начислява такса върху събраната сума, както следва:  от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. Разноските за адвокатско възнаграждение се включват както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл.83, ал.1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по извършването на съответното изпълнително действие – чл.78, ал.1, т.1 от ЗЧСИ, поради което следва да участват в  базата при изчисляване на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В тази насока е практиката на ВКС -  решение №278/25.06.2012г. по гр.д. № 414/2012г., четвърто гр.отделение. В конкретния случай по изпълнителното дело към датата на поканата за доброволно изпълнение общият размер на задължението е 1230 лв./830 лв. – присъдена със съдебен акт сума + 400 лв. за адвокатско възнаграждение/. При прилагане на метода на изчисление по чл.26, б.”в” от тарифата върху главница от 1230 лв., дължимата такса възлиза на 118.40 лв. /100 + 8 % над 1000 лв./, а с ДДС на 142.08 лв.

Поради изложените доводи, постановление изх. № 28853/15.10.2020 г.  следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде изменено постановление,  обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 24565/10.09.2020 г., в частта за таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като размерът бъде намален на 142.08 лв., а в останалата част жалбата следва да бъде оставена без уважение.

По претенцията за присъждане на разноски по настоящото дело:

В настоящото производство страните не си дължат разноски. В това производство, което е относно дължимостта и размера на разноските, определени от частния съдебен изпълнител, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение./определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV г.о. ВКС/.

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ постановление за разноските изх. № 28853/15.10.2020 г.  по изп.дело № 20208580401514 на ЧСИ У.Д.с рег. № 858 с район на действие – районът на СРС, с което е отказано да бъде изменено постановление от 10.09.2020 г., обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 24565/10.09.2020 г., в частта за таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

            ИЗМЕНЯ постановление от 10.09.2020 г., обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 24565/10.09.2020 г., в частта за разноските за такса по т.26  по Тарифата към ЗЧСИ, възложени в тежест на „Т.С.“ ЕАД, като намалява нейния размер на  142.08 лв.

            ПОТВЪРЖДАВА постановление изх. № 24565/10.09.2020 г. по изп.дело № 20208580401514 на ЧСИ У.Д.с рег. № 858 с район на действие – районът на СРС в останалата част.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                2.