Р Е
Ш Е Н
И Е
№…273/14.08.2020г., гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в
публично заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдия
Мариана Димитрова в.гр.дело №295 по описа на Съда за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 220 постановено на
17.02.2020г. по гр.дело №2024 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г., е
осъден Н.Л.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Г.Н.Г., ЕГН ********** ***
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в Б. и С., в
размер на 12 000 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
704,88 лв. в резултат от причинените му от ответника на 28.08.2016 г. в гр.
Пазарджик Т.У., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
непозволеното увреждане – 28.08.2016 г. до окончателното изплащане, като иска
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 12 000 лв.
до пълния предявен размер от 20 000 лв. и иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за горницата над 704,88 лв. до пълния предявен размер от
1 304,80 лв. са отхвърлени като неоснователни. Присъдени са разноски.
Решението се обжалва с въззивна жалба
от Н.Т. ,чрез пълномощника му-адв.И.В. в
частта, с която е осъден да заплати на основание
чл.45 от ЗЗД на Г.Н.Г. сумата от 12 000 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - Б. и С., настъпили в резултат на причиненото му телесно
увреждане на 28.08.2016г. в гр.Пазарджик, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на непозволеното увреждане -28.08.2016г. до окончателното
изплащане, както е и осъден да заплати държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 530 лева, да заплати сумата от 178,90 лева -
възнаграждение за вещо лице, заплатена от бюджета на съда и да заплати сумата
от 715,61 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Въззивникът твърди,че
решението в тази му част е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като
първоинстанционният съд е постановил решението си, като не е анализирал
правилно всички събрани по делото доказателства, а част от тях, които са
относими към предмета на делото изобщо не е обсъждал в нарушение на
съдопроизводствените правил . Твърди, че изводите на първоинстанционния съд не
кореспондират на събрания по делото доказателствен материал, като е налице и
неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД относно размера на
дължимото обезщетение за действително претърпени от ищеца вреди, които да са в
пряка причинна връзка от Д. осъществен на 28.08.2016г. в гр.Пазарджик т.е.
приетото от районния съд, че справедливото в случая обезщетение на причинените
неимуществени вреди на ищеца следва да е в размер на 20 000 лева/колкото е и
предявената с иска претенция/, определянето на едва 40% съпричиняване от страна
на ищеца и присъденото от съда обезщетение за тези вреди от 12 000 лв. е доста
завишено и несправедливо с оглед конкретно установените факти и обстоятелства
по делото. Посочва,че безспорно в конкректния казус е налице съпричиняване от
страна на ищеца и то в значителна степен, тъй като неговото поведение по време
на инцидента е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е.
последният е негово следствие, тъй като ищеца обективно е създал предпоставките
и условията, като е улеснил неговото настъпване. Приносът на ищеца в
увреждането му в случая действително е съществен и изразяващ се в извършването
на определени противоправни
действия / Н. и Т.О./ от негова страна
като пострадало лице, така както е посочил и съда в решението си, но след като
приема, че приносът на ищеца е съществен съвсем необосновано е определил този
принос в рамките на едва 40%, който твърди, че не съответства на неговото
поведение по време на инцидента т.е. ако не бе проявил такова неправомерно
поведение със сигурност не би се стигнало до този вредоносен резултат за него.Въззивникът
твърди, че при постановяване на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд
не е направил пълен анализ на събраните по делото доказателства, като
неизпълнението на това негово задължение е довело до неправилна преценка на
всички факти и обстоятелства по делото от значение за определяне на
съпричиняването. Ако бе сторил това неминуемо би достигнал до извода, че в
случая приносът на увреденото лице в общия вредоносен резултат е по-голям от
този на деликвента, като обезщетението следва да бъде намалено с повече от
половината. Посочва,че реално претърпените неимуществени вреди вследствие на
увреждането са в размер на 12 000 лева, като в случая безспорно е установено
съпричиняване от страна на ищеца размерът на което следва да се определи на
70%, и му се присъди обезщетение в размер на 3 600 лева, тъй като приносът му
за настъпване на вредоносния резултат е съществен и в значителна степен го е предизвикал
с противоправното си поведение, изразяващо се в Н. и Т.О., като го е довел до
състояние на силно Р., в резултат от което му е нанесена Т.та П..Искането е
решението в обжалвана част да бъде отменено ,а въззивната инстанция реши спора
по същество ,като определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3 600,00 лева.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба,с изложени съображения за нейната
неоснователност.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от
жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и
събраните по делото доказателства, прие за установено:
Относимите обстоятелства са следните:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Ищецът Г.Н. претендира обезщетение за неимуществени
вреди от Н.Т. в резултат на нанесена средна Т.П., изразяваща се в трайно з на д
на д. д. к., вследствие на с. на м. к. на д. п., за което ответникът е признат
за виновен с влязла в сила присъда, в размер на 20 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът Н.Л.Т. оспорва основателността на
претенцията за неимуществени вреди. Твърди,че твърдението за извършени четири
оперативни интервенции на ищеца е несъстоятелно / това твърдение е залегнало и
във въззивната жалба/,както и за наличието на продължаващи към момента Б. и С..Прави
възражение за съпричиняване с твърдението, че ищецът е допринесъл с поведението
си за настъпване на вредните последици.
Няма спор по делото,че с влязла в сила присъда по нохд
№ 185/2018г. по описа на ПРС Н.Л.Т. е признат за виновен в това, че на
28.08.2016 г. в гр. Пазарджик е причинил на Г.Н.Г. *** Т.П., изразяваща се в т
з д на д. д. к., вследствие на с на м кна д. п., като Т.та П. е извършена в
състояние на силно Р., предизвикано от пострадалия Г.Н.Г. с Н. и с Т.О., поради
което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност
за престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 1 НК, като му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., платими в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.
От заключението на д-р П., по съдебно-медицинската
експертиза се установява,че вследствие на инцидента, за който ответникът е
признат за виновен, ищецът е получил С. на М. К. с Д. в областта на Г. на Д.К.,
което наложило оперативна интервенция в спешен порядък, при което е извършено
открито Н. на Ф. с вътрешна ф (поставена е П. (П.) със седем В. плюс един С.).
При това С. се поставя Г. И. за срок от 45 дни, през този период К.ът не трябва
да се натоварва. След 45 дни се отстранява с В. и се започва постепенно
натоварване и провеждане на физиолечение и ЛФК. При обичаен ход на
оздравителния процес възстановяването трае около 2-3 месеца. Т. вид на Ф.
предполага ускорено и отлично срастване в нормални срокове. Всички М. при този
вид фрактура могат да бъдат отстранени на шестия месец.
Вещото лице посочва,че тъй като ищецът е изключен от
здравно осигуряване от 01.03.2013г., не е провел правилно лечебно оздравителния
процес, не е провел физиолечение и ЛФК веднага след отстраняване на Р. В.,
както и навременното отстраняване на останалите М., за което няма данни в
документите по делото. Направил е само 5 сеанса ЛФК в И. от 15.12.2016 г. до
11.05.2017 г., които са започнали твърде късно и са били твърде недостатъчни
само по един сеанс месечно, затова и резултатите са неудовлетворителни 10
месеца след инцидента.
Вещото лице посочва,че по време на инцидента-когато е
било нанесено т у при транспорта до болницата и медицинската обработка при
приемането му, ищецът е изпитвал най-силната б. Чувствал е Б. и около и
мероприятия по време на болничния престой, като в последствие те постепенно са
се редуцирали под въздействието на проведената медикаментозна обезболяваща Т. и
Г.та И.. Поради неправилното провеждане на лечебно-оздравителния процес пълното
възстановяване на пълния обем на движения в Г.та става се забавя във времето и
ограничените движения предизвикват б при х. Пълното К.но с завършва при отлична
репозиция на млад човек, както е в случая, за срок от 45 дни. След свалянето на
гипса проблемите са: п о в Г.та с, който не е лекуван и в ранното
възстановяване на пълния обем на движения в Г.та с който процес при липса на
други придружаващи заболявания, трае около 30 дни. В случая
лечебно-възстановителния процес не е извършен по правилата на добрата
медицинска практика поради факта, че лицето не е здравноосигурено, нито в
Република България, нито в И., защото всички медицински дейности трябва да се
заплащат. Късните резултати след 1 година закономерно не са добри, т.е. има
нормално К.но срастване, завършило в срок, но все още не са отстранени всички М.,
има о около Г. и непълен обем на движения. Към месец ноември-декември 2016 г. Г.
е бил трудоспособен, но за определен вид дейности, до пълното завършване на
лечението.
Вещото лице посочва,че е необходимо извършване на една
о за Н. и поставяне на гипса, втора о при И. на В. и още една О. за в на П.та (П.та),
но по делото няма данни за това. Вещото лице е категорично, че няма възможност
да се получи И..
Няма спор по делото,че на 01.10.1999г., ищецът е
издържал успешно изпит за категория „В“ и за категория „С“ на 27.04.2018 г., за
което е представил удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от 01.02.2019 г. и
удостоверение за психологическа годност от 29.04.2016 г., и притежава
свидетелство за управление на МПС, валидно до 15.02.2024 г.
По делото са събрани и
гласни доказателства,от които се установява произтичащите от увреждането физически и психологически последици за
увреденото лице.
Предявения иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД е основателен,но завишен в претендирания размер.
Вредите като вид, брой, характер са
установени от заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза и
свидетелските показания.
Съобразно критерия за
справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и съдебната практика, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно
съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай. Тези
обстоятелства са: вида, броя и характера
на претърпените увреждания; продължителността
и интензитет на Б.те и С.та, продължителността на лечебния и възстановителен период; наличието
на остатъчни негативни последици,
възраст на пострадалия и др. В конкретния случай ищецът е получил една
средна Т.П. -С. на М.та К. на Д. П., лекувана оперативно.
Несъмнено е претърпял Б. и С. по време на Д., по време и след
извършените му две оперативни интервенции, бил е О., получило се е и усложнение вследствие поведението на самия пострадал/ ,
което удължило възстановителния период, а към настоящия момент все още не са
отстранени всички М., има О. около Г. и непълен обем на движения.Като се има предвид, че се касае за млад мъж/ на 45 години/ получил една
средна Т.П., продължилия 1 година възстановителен период, че постоперативния
период не е протекъл гладко, а с усложнения, че не възстановен напълно,
претърпените Б. и С., техния интензитет и продължителност, периода на
обездвижването, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди
сумата в размер на 15 000 лева.
Ответникът направи възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.Съдът намира
възражението за основателно. Релевантно
за съпричиняването по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно
установено поведение- действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди и без
което не би се стигнало до настъпване на вредоностния резултат или вредоносните
последици биха били в по-малък обем. Не е необходимо увреденият да е
допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на
причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат.Несъмнено
/ съобразно мотивите на присъдата по НОХД
№ 185/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик/ се установява,че въззивникът
е причинил на Г.Н.Г. Т.П., в състояние
на с р, предизвикано от пострадалия с Н. и с Т.О., т.е налице е съпричиняване
на вредоносния резултат в размер на 7 000 лева,и следва на основание
чл.51,ал.2 от ЗЗД да се намали размера на обезщетението от 15 000 лева на
8 000 лева.
По изложените съображения, решението се
явява неправилно в частта ,с която искът по чл.45 от ЗЗД е уважен за горницата над
8 000 лева до присъдения размер на обезщетението от 12 000 лева, и
като такова, следва да се отмени.
С оглед изхода на спора в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски
в размер на 265,00 лева.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 220 постановено на
17.02.2020г. по гр.дело №2024 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г., В
ЧАСТТА, С КОЯТО Н.Л.Т., ЕГН ********** *** е осъден да заплати на Г.Н.Г., ЕГН ********** ***
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в б и с, в
резултат от причинените му от ответника на 28.08.2016 г. в гр. П т у за
горницата над 8 000,00 лева до присъдения размер от 12 000,00 лева,вместо
което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.Н.Г., ЕГН ********** *** против Н.Л.Т., ЕГН ********** *** иск по чл.45 от ЗЗД –за обезщетение в размер на горницата от 8 000 лева до 12 000
лева ,като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА
Г.Н.Г., ЕГН ********** ***
да заплати на Н.Л.Т., ЕГН ********** *** сумата в размер на 265,00 /двеста
шестдесет и пет/ лева-представляваща съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на страните.
Председател: членове:
1.
2.