М О Т И В И
към
Решение № 260047 от 08.03.2021 година
по АНД № 94/2021 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по
реда на чл. 378 и сл. на Глава ХХVIII от НПК.
Досъдебно производство
(ДП) (преобразувано от Бързо такова с Постановление от дата 23.12.2019 година) №
485/2019 година по описа на РУ – Свиленград, представляващо
преписка № ТОС- 1717/2019 година по описа на Районна
прокуратура – Хасково, е внесено в Съда от Десислава Садова – Младши прокурор
при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград с
Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а
от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на А.С.А.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, със средно
образование, ЕГН **********, неосъждан, за това, че за времето от 07.10.2019 година до 24.03.2020 година, в град
Любимец, област Хасково, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял
съпружески с лице от женски пол – З.З.М., родена на *** година, ненавършила
16-годишна възраст - престъпление по
чл. 191, ал. 1 от НК.
Обвиняемият А.С.А., редовно призован на основание чл. 180, ал. 3 от НПК, не се
явява.
Защитникът
на обвиняемия – адвокат П.К., излага процесуално становище за липса на спор по
фактите на обвинението и съответно извършването на престъпното деяние, съгласно
внесеното Постановление на Прокурора. Поддържаните доводи касаят индивидуализацията на следващото наказание,
като последното защитникът моли да е в размер на минимума на предвидената Глоба,
обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи по ефекта си, за каквито
сочи младата възраст на обвиняемия, чистото му съдебно минало, самопризнанията, които е направил,
съдействието, което е оказал на органите на ДП, искреното му разкаяние за
извършеното деяние, липсата
на административни наказания, липсата на движимо, включително
моторни превозни средства (МПС) и недвижимо имущество, фактът че не работи,
включително, позовава се на традициите и обичаите в семейната и социалната
среда по произход с оглед етническата принадлежност на обвиняемия – ром и на чисто човешкия мотив, поради който доверителят й е заживял на семейни
начала с ненавършило 16-годишна възраст момиче, а именно: обичат се и затова са
заживели заедно, както към настоящия момент вече не живеят заедно.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по настоящия адрес
на детето З.З.М. съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната разпоредба на
Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет,
не изпраща представител.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи
следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 224
от 01.03.2021 година на Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград,
обвиняемият А.С.А. не е осъждан и не му е
налагано административно наказание по чл. 78а от НК.
От Характеристика, изготвена от служител на Участък - Любимец – Н.К.и
Характеристична справка, изготвена от служител на Участък – Любимец – Т.Ф., и
приложени в кориците на ДП, става ясно, че А.А. има регистрирани криминални прояви,
поддържа връзки и се движи с криминалнопроявени лица, склонен е към извършване
на противообществени прояви и нарушения на обществения ред.
В кориците на ДП е приложена Декларация за
семейно и материално положение и имотно съС.ие, от която е видно, че
обвиняемият А.С.А. не притежава
недвижими имоти, движимо имущество, в това число МПС, с единична стойност над 1
000 лв., ценни книжа, дялове в дружества, парични средства по банкови сметки и
не работи към момента на попълване на Декларацията.
Обвиняемият и свидетелят З.З.М.
се запознават и започват да поддържат приятелски отношения от месец Юни 2018 година.
Свидетелят М. живее в едно
домакинството с баща си – свидетеля З.Н.М., който е против дъщеря му да има връзка с обвиняемия, тъй като
е малка. През месец Август 2018 година свидетелят М. заминава за град София, където прекарва
около 2 месеца, през
което време обвиняемият и М. стават гаджета. Непълнолетната М. в
началото на месец Ноември 2018 година заживява в
дома на обвиняемия А. ***, на съпружески начала без да сключват граждански брак. Тогава започват да поддържат интимни
отношения. Към онзи момент М. не е навършила 14 години, а А. е на
навършени 17 години. През месец
Февруари 2019 година М. разбира, че е забременяла и с обвиняемия се скарват и се разделят. М. се връща да живее при баща си,
където прекарва цялата си бременност. Детето на свидетеля М. и на обвиняемия – С., се
ражда на *** година, след което двамата
се сдобряват и отново заживяват заедно на 07.10.2019 година в дома му в град Любимец.
В края на 2020 година М. напуска
обвиняемия. Към настоящия момент детето С. се отглежда от обвиняемия,
подпомаган от родителите си – свидетелите С. С.А. и Г.И.М..
От приложения в кориците на делото Социален доклад на ДСП – Свиленград, е видно, че
непълнолетната М. е встъпила в ранно съжителство с
пълнолетен. Към
момента на изготвяне на Социалния доклад М. се намира в добро здравословно съС.ие.
Има личен лекар, при необходимост се предоставят адекватни медицински грижи и
лечение. Получава помощ и подкрепа от съжителя
си и от неговите родители, както и от своите близки и роднини. Задоволени са
основните й потребности. Получава грижи и внимание. Взаимоотношенията са добри,
разбират се и си помагат. Завършила е ІV клас и
е прекъснала обучението си. През инкриминирания
период от време непълнолетната, съжителят й и родителите му, живеят в къща,
състояща се от една стая и салон, които са функционално обзаведени и има
необходимите удобство, поддържа се необходимата хигиена. Жилището е
електрифицирано и водоснабдено.
Възрастта на свидетеля М.,
се установява от приложения официален документ –
Удостоворение за раждане, издадено от Община - Свиленград, област Хасково, както и от Социалния доклад на ДСП – Свиленград, отдел „Закрила
на детето”.
Обвиняемият А.А. се признава за виновен на фазата на ДП, в престъплението,
за което му е повдигнато обвинение като сочи, че заживял на семейни начала със
свидетеля М., тъй като се обичали и се искали, както и поради роденото от
общото им съжителство дете.
Изложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на
предварителното производство и в съдебната фаза – Докладни записки; Социален доклад; Удостоверение
за раждане на З.З.М.; Декларация за семейно и материално положение и имотно
съС.ие; Характеристика; Характеристична справка; Справка
за съдимост и др.; така и от свидетелските
показания от ДП,
обективирани в Протоколи за разпит на свидетели – З.З.М., З.Н.М., С. С.А. и Г.И.М., последните ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по делото,
ведно с другите писмени
доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл. 283 от НПК. Така очертаната съвкупност
от доказателствени средства, събрани по делото е напълно
безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи и
допълващи се, по своето
съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго допълнително обсъждане. Не се
констатираха и недостатъци от външна, формална страна на писмените документи,
които и не се оспориха относно тяхното съдържание и/или истинността им от
страните, поради което Съдът изцяло ги кредитира за достоверни. Същата правна преценка се
налага и за гласните
доказателства - свидетелски показания, които са еднопосочни, логично систематизирани,
последователни и изчерпателни, не съдържат каквито и да било противоречия,
както и са в пълна корелация с писмените доказателства.
При така изяснената фактическа
обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия А.С.А. е осъществил
състава на
престъплението по чл. 191, ал. 1
от НК.
Направеното Предложение
на Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение – Свиленград е основателно.
Обвиняемият
А.С.А. е роден на *** ***,
с ЕГН **********. Български гражданин е от
български произход. Живее в град Любимец, ул.„Зорница” № 82, област Хасково. Не е женен. Със средно
образование е. Не е осъждан.
Обективно е вярно,
тъй като са установени категорично от доказателствата, различният биологичен
пол на обвиняемия и лицето, съжителствало с него – свидетеля Златомира М., както и тяхната възраст.
Последната е родена на *** година, от женски пол е, според данните от приложените официален
документ и Социален доклад, които не се оспориха досежно тяхното съдържание от
която и да е от страните, а и като официален документ – Удостоверението за
раждане, се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила за посочените факти. С оглед рождената й дата, несъмнено
към инкриминирания период от време, с начало 07.10.2019 година тя е била непълнолетна,
навършила 15 години, но не и 16 години. От обективна страна, безспорно доказано
е и установяването на фактическо съжителство между свидетеля М. и обвиняемия А.,
във времето от 07.10.2019 година до 24.03.2020 година – крайният момент, визиран в Постановлението на Районна
прокуратура – Хасково,
Териториално отделение – Свиленград, съответстващ на момента, в който М. е навършила 16
години – на 24.03.2020 година.
Сложилите се
фактически взаимоотношения помежду същите, така както са установени от
доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвръзващи мъжът и
жената след сключването на граждански брак, според материалните норми на
действащото семейно право - СК, с присъщите права и задължения – съвместен живот в
общо домакинство, обща издръжка на семейството и изпълнение на грижи в бита, през инкриминирания
период. И
доколкото е налице трайно съС.ие в отношенията им при съжителството, от друга страна и предвид възрастта на
лицето от женски пол - ненавършило 16 години, това фактическо положение се явява
престъпно и законът го е инкириминирал като престъпление. Предвид
изложеното, изпълнителното деяние, безспорно е осъществено със
своите обективни признаци. Касае се за продълженото престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено от обвиняемия А.С.А. виновно при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в съС.ие
на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното от него деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Същият е имал ясна представа за
биологичната възраст на лицето, с което съжителства – ненавършила 16 години,
съзнавал е видът и характера на отношенията, които установява с нея, желаел и
пряко ги е целял. Бил е наясно и с предвидената в закона минимална възраст за
встъпване в законен брак, а ако не е знаел е бил длъжен. Следователно е
разбирал противоправния и общественоопасния характер на деянието си и
неговите последици. От тук и изводът, пряко да е целял
настъпването на общественоопасния резултат на извършеното от него престъпление, в което се обективира неговия умисъл.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия А.С.А. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като за извършеното от
А. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или „Пробация”, и кумулативно
с тях „Обществено порицание”; обвиняемият
А. не е осъждан за престъпление от общ
характер; не е осъждан за престъпление от общ
характер и към релевантния момент – периода на извършване на процесното
престъпно деяние, той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава VIII, Раздел IV от
НК, като именно към този период според правната теория и съдебната практика, се
преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК,
обвързващи императивно неговото приложение и в
резултат на извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, каквито и не
следват предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с брака
и семейството, следователно и касаещи етиката и нравствените, нематериални
отношения. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като
изключващи неговото приложение. Поради
това и при кумулативното
наличие на посочените предпоставки А.А. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 191, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и
конкретизацията на административната отговорност на А.С.А., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства изключително младата му възраст,
чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение на фазата на ДП, самопризнанията, които
е направил на фазата на ДП, факта, че съжалява за станалото и чисто човешкия
мотив, поради който е заживял на семейни начала с ненавършило 16-годишна
възраст момиче. Като отегчаващо вината
обстоятелство се отчетоха недобрите
му характеристични данни.
Обществената опасност на деянието и
на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи и предвид конкретните фактически данни по
делото.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви
задръжки относно спазването на законодателството на Република България.
При определяне размера
на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото съС.ие на
обвиняемия – не работи, издържа ненавършилото
си пълнолетие дете С., не притежава ценни книжа, дялове в дружества и парични
средства по банкова сметка, *** - не притежава недвижими имоти, движимо
имущество и МПС с единична стойност над 1 000 лв., и със семейното му такова – неженен. Отчете се също така и етническата принадлежност на А.А., изводима
от писмените доказателства към социална и етническа група с ноторно известни традиционни обичаи при женитбата в ранна възраст и преди
пълнолетието, наред с това и непродължителното им съжителство – по-малко от половин
година според инкриминирания период от време и навършването на 16-годишна
възраст от момичето.
С оглед на гореизложеното, при превес на смекчаващите вината обстоятелства
и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението
си, с което призна обвиняемия А. за виновен, освободи го от наказателна
отговорност и му наложи справедливо административно наказание при условията на
чл. 78а от НК за престъплението по чл. 191,
ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: Глоба в размер
на 1 000 лв. Така индивидуализираното
наказание ще въздейства в достатъчна степен върху личността на нарушителя като
предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него А.
ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на
законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените
съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция,
а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Относно разноските:
По делото в хода на производството не са направени разноски, като
при признаването на А. за виновен по предявеното обвинение, Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди обвиняемия да заплати
единствено дължимата държавна такса в размер 5 лв, в случай на служебно
издаване на Изпълнителен
лист, вносима по Бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран
от гореизложеното Съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)