РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Петрич, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230100179 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от С. А. Т., ЕГН **********, гр. П.,
ул. “Ц.С.“ № **, действаща чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“
БУЛСТАТ № ****, седалище и адрес на управление гр. С., жк „М.л.“, бл.***,
вх. “*“, ет.*, офис **, представлявано от управителя Д. М. М. срещу „С.К.“
ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., район „С.“, ул. “С.“
№ **, ет.*, представлявано от Н.П.П.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем №
619848, съгласно който дружеството-ответник се е задължило да предаде на
ищеца кредит в размер на 700 лева, а последният се е задължил да върне
кредитната сума чрез заплащане на 7 месечни вноски. Страните уговорили
ГПР под 50 %.
Ищецът твърди, че към датата на депозиране на исковата молба в съда
задължението по Договора е изцяло погасено.
Ищецът твърди, че по силата на постигнатите договорености се е задължил
да обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчители в три дневен срок от
сключване на сделката, като при неизпълнение на това задължение е
1
уговорено право на кредитора да получи неустойка – чл.6, ал.2 от договора.
Твърди, че още със сключването на договора кредиторът е начислил
неустойка в размер, надхвърлящ многократно позволения от Закона размер на
ГПР. Сочи, че същата е включена в погасителния план, към всяка месечна
погасителна вноска.
Ищецът счита неустоечната клауза за нищожна, като противоречаща на
чл.23 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4, чл.21 ЗПК. С подробни
аргументи обосновава становище, че неустоечната клуаза е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Твърди, че процесната
неустоечна клауза заобикаля закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр.
чл.33, ал.1 ЗПК. Ищецът счита също, че процесната неустоечна клауза не е
индивидуално уговорена по смисъла на чл.146 от ЗЗП и е неравноправна на
основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.
С посоченото обосновава становище, че целият договор за кредит е
недействителен, което има за последица недействителност и на съдържащата
се в него неустоечна клауза. Изрично заявява воля, че не предявява иск за
обявяване нищожност на договора, а само възражение, по което съдът да се
произнесе в мотивите на решението.
С гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване
на претенциите.
Иска се от съда да постанови решение, с което да :
обяви за нищожна неустоечната клауза в Договор за потребителски кредит
№ 619848, сключен между С. А. Т., ЕГН **********, гр. П., ул. “Ц.С.“ № **
и „С.К. ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С. район „С., ул.
“С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П., поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави;
да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 10 /десет/ лева,
представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски
кредит № 619848, сключен между С. А. Т., ЕГН **********, гр. П. ул.“Ц.С.“
№ ** и „С.К.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., район
„С.“, ул. “С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
/02.02.2023 г./ до окончателното й изплащане.
2
Ищецът претендира съдебни разноски, прави доказателствени искания.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на
ответника, който в законоустановения срок депозира писмен отговор, ведно с
препис за ищеца.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
заявява признание на предявения иск. Признава релевираните в исковата
молба обстоятелства. Прави искане да се постанови решение при признание
на иска, на основание чл.237 от ГПК. Прави искане да не му се възлагат
разноските по делото, като счита, че с извънпроцесуалното си поведение не е
дал повод за завеждане на делото, също и признава предявения иск –
предпоставки, визирани в чл.78, ал.2 от ГПК. Заявява възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В проведеното открито с.з. по делото ищецът не се представлява. Депозира
чрез надлежно упълномощен процесуален представител писмено становище
за разглеждане на делото в негово отсъствие. Прави искане за изменение
размера на осъдителния иск чрез увеличение на размера му до сума от 611,68
лева, представляваща сбор от 546, 68 лева недължимо платена неустойка и
65,00 лева недължимо заплатена такса по процесния договор. Прави искане за
постановяване на решение при признание на иска, с оглед заявената от
ответника позиция по делото. Пледира за уважаване на претенциите като
доказани и основателни. Претендира съдебни разноски съгласно списък по
чл.80 ГПК, ведно с доказателства.
Ответникът не се представлява по делото, не изразява становище по
проекта на доклад по делото. Не прави доказателствени искания. Същият е
уведомен за волята на ищеца за увеличаване размера на предявения
осъдителен иск, като в указания му срок не заявява позиция. Не пледира по
същество на спора.
С оглед процесуалното поведение на страните, при констатация за наличие
на процесуалните предпоставки, визирани в чл.237, ал.1 ГПК и липса на
процесуалните пречки, предвидени в чл.237, ал.3 ГПК, съдът е прекратил
съдебното дирене и е обявил на страните, че ще се произнесе с решение при
признание на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прави
3
следните фактически и правни изводи:
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че
страните по делото - С. А. Т., ЕГН **********, гр. П., ул.“Ц.С.“ № **, и
„С.К.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., район „С.,
ул.“С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П., са сключили Договор за
паричен заем № 619848 /12.01.2022 г., по силата на който дружеството-
ответник е предало на Т. заем в размер на 700 лева. По силата на постигнатите
договорености Т. се е задължила да върне заемната сума чрез заплащане на 7
месечни вноски, при ГПР под 50 %, както и да обезпечи кредита с банкова
гаранция или поръчители в три дневен срок от сключване на сделката, като
при неизпълнение на това задължение е уговорено право на кредитора да
получи неустойка /чл.6, ал.2 от договора/. Несъмнено се установи и факта, че
на основание процесната облигационна обвързаност между страните
заемополучателят Т. е заплатила в полза на заемателя обща сума в размер на 1
430 лева, с която е погасила задължения към заемателя в размер на: 700 лева –
представляваща дадената в заем парична сума, възнаградителна лихва в
размер на 118,32 лева, неустойка в размер на 546, 68 лева и 65,00 лева такси.
Страните по делото не спорят, че неустоечната клауза от процесния договор
/обективирана в чл.6, ал.2/ е нищожна. Въпреки това същата е включена в
договора, като липсват доказателства по делото, преди образуване на
настоящото производство ответникът да е уведомил ищеца, че счита
процесната неустоечна клауза за недействителна.
С оглед на гореизложеното съдът счита предявените искове за допустими и
изцяло основателни и като такива следва да ги уважи.
На основание чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася
съобразно признанието като в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска. Съгласно чл.237, ал.3 от
ГПК съдът може да постанови решение при признание на иска, когато
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, като
ответникът може да се разпорежда с него.
В случая са налице всички предпоставки за произнасяне на решение по
чл.237, ал.1 ГПК : Ответникът е признал по основание и размер предявените
искове, а ищецът чрез процесуалния си представител е заявил искане за
4
прекратяване на съдебното дирене и за постановяване на решение съобразно
признанието, във връзка с което съдът е прекратил съдебното дирене и е
обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието. Спазени са и
изискванията на чл.237, ал.3 ГПК : признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави; признатото право е такова, с което страната
може да се разпорежда, тъй като се касае за имуществени, а не за лични
права.
Ето защо следва претенциите следва да бъдат уважени като доказани и
основателни, като на основание чл.237, ал.2 ГПК е достатъчно да се укаже, че
решението се основава на признанието на иска.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да понесе сторените от ищеца съдебни разноски в размер на 100 лева
заплатена държавна такса и 100 лева депозит за вещо лице.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на
ищеца, а именно Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ БУЛСТАТ №
****, седалище и адрес на управление гр. С., жк „М.л.“, бл.***, вх.“*“, ет.*,
офис **, представлявано от управителя Д. М. М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца безплатна
адвокатска помощ, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 480 лева /с вкл. ДДС/
възнаграждение по предявения и уважен иск за недействителност на
неустоечната клауза и 480 лева възнаграждение във връзка с уважения
осъдителен иск. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие /на гърба на лист 43 в делото/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ЗАдв. Съгласно
чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявено от ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за
процесуален представител, тъй като същото е определено в размер на
минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Неоснователно съдът счита и възражението на ответника за приложимост в
5
случая на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като по делото се установи, че ответното
дружество с поведението си е дало повод за завеждане на претенциите, макар
да е признал изрично същите за основателни. За да се приложат последиците
на чл.78, ал.2 от ГПК, предвидените в същия предпоставки следва да са
налице кумулативно. Ответното дружество е станало в случая причина да се
предяви иска, тъй като признанието на обстоятелствата, с които са
обосновани исковете, е направено след образуване на делото. С оглед на
горното съдът счита за доказано и основателно искането на ищеца за
присъждане на съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК и като
такова следва да го уважи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна неустоечната клауза в Договор за потребителски
кредит № 619848/12.01.2022 г., сключен между С. А. Т., ЕГН **********, гр.
П., ул.“Ц.С.“ № ** и „С.К.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр. С., район „С.“, ул.“С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П., поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, и неравноправност.
ОСЪЖДА „С.К. ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С.,
район „С.“, ул.“С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П. да заплати на С. А.
Т., ЕГН **********, гр. П., ул. “Ц. С.“ № ** сумата от 611,68 /шестстотин и
единадесет лева и шестдесет и осем стотинки/ лева недължимо платена на
основание Договор за потребителски кредит № 619848/12.01.2022 г., от която
сума неустойка в размер на 546, 68 /петстотин четиридесет и шест лева и
шестдесет и осем стотинки/ лева и 65,00 /шестдесет и пет/ лева такса, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда /02.02.2023 година/ до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „С.К. ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С.,
район „С.“, ул.“С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П. да заплати на С. А.
Т., ЕГН **********, гр. П., ул. “Ц. С.“ № ** съдебни разноски по делото в
размер на 200,00 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С.,
6
район „С.“, ул.“С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П. да заплати на
основание чл.38 от ЗА сумата от 960,00 /деветстотин и шестдесет/ лева с вкл.
ДДС адвокатско възнаграждение на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“
БУЛСТАТ № ****, седалище и адрес на управление гр. С., жк „М.л.“, бл.***,
вх.“*“, ет.*, офис **, представлявано от управителя Д. М. М., за
осъществената от последния в полза на ищцата С. А. Т., ЕГН **********
безплатна адвокатска помощ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Б. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7