№ 205
гр. Ботевград, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослав Ив. И.
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Гражданско дело №
20241810102219 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на ЗК „ФИРМА“ АД, ЕИК: №,
АДРЕС, срещу Б. С. И., ЕГН: **********, АДРЕС, с правно основание чл. 422 ГПК, във вр.
с чл. 500, ал. 2, изр. 1 КЗ, чл. 45 и 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) на ЗК „ФИРМА“ АД се твърди, че:
На 30.10.2020 г. около 23:50 ч. в с. Своде, на път III-308 Б. С. И. е управлявал л. а.
„Опел Астра“ с рег. № №. Водачът загубил контрол над управлението на МПС и
самокатастрофирал в ляво от пътното платно за движение в каменна ограда (дувар) на
частен имот, собственост на С.А.В.. За това бил съставен Протокол за ПТП №
1604327/03.11.2020 г., в който било посочено, че СУ на МПС на водача било отнето.
Въпросният л. а., собственост на Р.В.Р, бил застрахован в ищцовото застрахователно
дружество. По процесното ПТП била образувана щета в застрахователя, който бил платил
сумата от 361.45 лв. на В..
С оглед на изложеното ЗК „ФИРМА“ АД моли Ботевградския районен съд (БРС) да
приеме за установено съгласно чл. 422 ГПК по отношение на неправоспособния водач на
МПС Б. С. И., че същият му дължи сумата от 361.45 лв. на силата на регресно притезание по
чл. 500, ал. 2 КЗ, ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до 21.06.2024 г. в размер на
125.05 лв., както и законната лихва от 11.09.2024 г. до окончателно й плащане. Претендират
се и разноски.
В отговора на ИМ (ОИМ) ответникът счита, че така предявеният иск е недопустим,
тъй като бил предявен извън рамките на преклузивния срок за това, а и ищецът нямал
интерес от воденото на такъв установителен иск (УИ). По същество счита, че претенцията
на ищцовото дружество била неоснователна, поради недоказаност. Претендира разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
1
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
На 30.10.2020 г. около 23:50 ч. в с. Своде, на път III-308 Б. С. И. е управлявал л. а.
„Опел Астра“ с рег. № №. Водачът е загубил контрол над управлението на МПС и
самокатастрофирал в ляво от пътното платно за движение в каменна ограда (дувар) на
частен имот, собственост на С.А.В.. За това бил съставен Протокол за ПТП №
1604327/03.11.2020 г., в който е записано: „При движение с несъобразена скорост с
пътните условия, водачът губи контрол над автомобила и самокатастрофира в ляво от
пътното платно в каменен дувар – ограда на частен имот“.
Протоколът е подписан от Б. С. И. и представлява извънсъдебно писмено признание
на неизгодни за Б. И. факти, поради което се явява доказателствено средство по делото – арг.
от 175 ГПК. Нещо повече, това доказателствено средство и установеното посредством него
авторство на деянието се потвърждават както от назначената по делото съдебно-
автотехническа експертиза (САТЕ) от 20.02.2025 г., която съдът кредитира като обективна,
пълна и дадена в съответствие със специалните знания на ВЛ; така и от други косвени
доказателства по делото: (1) АУАН № 780/03.11.2020 г. (л. 37 от АНД № 150/2021 г. на БРС),
(2) АУАН № 782/03.11.2020 г. (л. 31 от АНД № 151/2021 г. на БРС), (3) АУАН №
781/03.11.2020 г. (л. 38 от АНД № 152/2021 г. на БРС). В тези АУАИ Б. С. И. е признал
извънсъдебно, че на същата дата, на също място и по същото време е управлявал
въпросното МПС. Възражението на ответника, че не бил наясно какво подписва, когато
служителите на МВР са му връчили процесния протокол за ПТП за подпис, е неприемливо,
тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства в тази връзка. Напротив, всички
доказателствени средства по дело сочат до единственият верен извод, че именно И. е
извършил процесното ПТП. Обстоятелството, че протоколът за ПТП е съставен постфактум
на деянието, т. е. няколко дни след ПТП, не се отразява на доказателствената му сила. (Вж. в
този смисъл: Опр. № 700/28.09.2023 г. по т. д. № 2163/2022 г., ІІ т. о. на ВКС.) Само в
допълнение следва да се посочи, че в уредбата на доказателствата и доказателствените
средства по ГПК липсва правило, подобно на чл. 116, ал. 1 НПК, съгласно което:
„Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на
обвиняемия.“ Това означава, че в гражданския процес няма пречка самопризнанието на
ответника да бъде ползвано за установяването на неизгодни нему факти.
По делото се установява и че Б. И. е бил неправоспособен водач, тъй като фактът е
безспорен, а освен това ответникът И. не е ангажирал доказателства в обратния смисъл.
От назначената по делото съдебно-оценителна експертиза (СОЕ) следва, че
стойността на щетите по каменната ограда (дувар) в с. Своде, общ. Правец, към датата на
ПТП възлиза на 340.84 лв. Същата сума е била платена от застрахователя на пострадалия,
видно от платежно нареждане от 10.12.2020 г., тъй като процесният л. а. е бил застрахован
при него по силата на застраховка „ГО“ с полица № BG/22/120002055878 със срок на
покритие: 24.07.2020 г. до 24.07.2021 г. Застрахователят е поканил ответника да плати тази
сума (поканата била получена на 13.04.2021 г., съгласно известие за доставяне – л. 8 от
делото), но плащане не е последвало, поради което било подадено заявление за заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. №1700/2024 г. в БРС, но, тъй
като длъжникът възразил по чл. 414 ГПК, застрахователят е предявил настоящия УИ по чл.
422 ГПК.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с УИ по чл. 422 ГПК на ЗК „ФИРМА“ АД срещу Б. С. И., с
който се иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищцовото дружество сумата от 361.45 лв. на силата на регресно притезание по чл. 500, ал. 2
КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до 21.06.2024 г. в размер
на 125.05 лв., както и законната лихва от 11.09.2024 г. до окончателно й плащане: чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Досежно разпределението на доказателствената тежест БРС е приел следното:
По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона
2
предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на
доказване факти по смисъла на чл. 155, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК (общоизвестни или
служебно известни факти). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът указва
на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.
БРС намира, че по делото са установено следните юридически факти:
Първо, че около 23:50 ч. в с. Своде, на път III-308 Б. С. И. е управлявал л. а. „Опел
Астра“ с рег. № №. Водачът загубил контрол над управлението на МПС и
самокатастрофирал в ляво от пътното платно за движение в каменна ограда (дувар) на
частен имот, собственост на С.А.В..
Второ, че от това ПТП са настъпили вреди за собственика на н. и. в размер на 361.45
лв.
Трето, че дружеството е обезщетило собственика на н. и., като му е платило сумата
от 361.45 лв.
При така доказаните факти и това, че вината в гражданското право се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), съдът намира за доказано, че ответникът Б. И. е
осъществил непозволено увреждане (чл. 45, ал. 1 ЗЗД) спрямо Стефан В., увреждайки
каменната му ограда (дувар), като му е причинил вреди в размер на 361.45 лв.
На следващо място, съдът намира за доказано, че водачът на МПС Б. И. е причинил
ПТП е бил неправоспособен водач (чл. 500, ал. 2, изр. 1 КЗ). От всичко това следва, че за
застрахователят е възникнало изискуемо вземане от регресното притезание срещу
ответника/делинквент в размер на 340.84 лв., тъй като застрахователят е платил обезщетение
на собственика на н. и., поради това че л. а., с който е било реализирано ПТП, към датата на
деянието е бил застрахован срещу ГО при него (чл. 500, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД), ведно
със законна лихва върху главницата от 26.06.2021 г. до 21.06.2024 г. в размер на 117.95 лв. и
законната лихва от датата на подаване на заявлението: 11.09.2024 г., до окончателно й
плащане (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
Искът за главницата се явява неоснователен за сумата над 340.84 лв. до пълно
претендираната сума от 361.45 лв. за главница и за сумата над 117.95 лв. до пълно
претендираната сума от 125.05 лв. за законна лихва, поради това че регресното право на
застрахователя е само до размер реално претърпяната вреда, а не до това, което той е платил,
когато то е в по-голям размер. В случая действителната вреда възлиза на 340.84 лв. съгласно
съдебно-оценителната експертиза.
С оглед на всичко изложено дотук БРС намира, че предявеният УИ по чл. 422 ГПК е
частично основателен и следва да бъде частично уважен, като се приеме за установено по
иск на застрахователя/ищец срещу делинквента/ответник, че последният дължи на първия
сумата от 340.84 лв. (чл. 500, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД), като за разликата над тази сума
до пълно претендирана сума от 361.45 лв. УИ следва да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен. Искът за задължението за законна лихва от 21.06.2021 г. до 21.06.2024 г.
също се явява частично основателно за сумата от 117.95 лв. (чл. 86, ал. 1 ЗЗД), като за
разликата над тази сума до пълно претендираната сума от 125.05 лв. УИ се явява
неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищцовото дружество срещу
ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК) пропорционално на уважената част от УИ, както следва: (1) в
заповедното производство – 25 лв. за ДТ и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, и (2) в
исковия процес – 25 лв. за ДТ, 800 лв. за двете съдебни експертизи и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение; или всичко 1 000 лв., което с оглед на уважената част от
иска възлиза на 940 лв. Ответникът също има право на разноски с оглед неуважената част от
иск (чл. 78, ал. 3 ГПК) в размер на 81 лв.
3
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК на ЗК
„ФИРМА“ АД, ЕИК: №, АДРЕС, срещу Б. С. И., ЕГН: **********, АДРЕС, че Б. С. И.
дължи на ЗК „ФИРМА“ АД сумата от 340 (триста и четиридесет) лева и 84 ст. по силата
на регресно притезание по чл. 500, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението в съда: 11.09.2024 г., до окончателното й
плащане; като ОТХВЪРЛЯ така предявеният иск за разликата над сумата от 340 (триста и
четиридесет) лева и 84 ст. до пълно предявения й размер от 361 (триста шестдесет и един)
лева и 45 ст. като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК на ЗК
„ФИРМА“ АД срещу Б. С. И., че Б. С. И. дължи на ЗК „ФИРМА“ АД сумата от 117 (сто и
седемнадесет) лева и 95 ст. за законната лихва за периода от 21.06.2021 г. до 21.06.2024 г.
върху главницата от 340.84 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; като ОТХВЪРЛЯ така
предявеният иск за разликата над сумата от 117 (сто и седемнадесет) лева и 95 ст. до пълно
предявеният размер от 125 (сто двадесет и пет) лева и 5 ст. като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б. С. И. да плати на ЗК „ФИРМА“ АД сумата от 940 (деветстотин и
четиридесет) лева за съдебно-деловодни разноски, пропорционално на уважената част от
иска (чл. 78, ал. 1 ГПК).
ОСЪЖДА ЗК „ФИРМА“ АД да плати на Б. С. И. сумата от 81 (осемдесет и един) лева
за съдебно-деловодни разноски, пропорционално на неуважената част от иска (чл. 78, ал. 3
ГПК).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
4