Присъда по дело №2161/2018 на Районен съд - Русе

            Районна прокуратура - Русе е обвинила лицето Ю.П.Р. *** ЕГН ********** в това, че на 05.06.2017 г., в гр. Русе, причинил на И.Г. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния кондил на дясна голямопищялна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни - престъпление по чл.129 ал.1 от НК.

          Прокурорът поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия.

Частният обвинител И.Й. поддържа обвинението.

          Р. не се признава за виновен,дава подробни обяснения,в които твърди,че е бил нападнат от Й..Твърди,че не е извършвал действия,които да доведат до получаване на телесното увреждане.

          Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Подсъдимият Р. е роден на *** ***. Има завършено средно образование.Работи и не е семеен.

Подсъдимият, свид. И.Й. и свид. И.М. се познават, тъй като и тримата работят в „ТИС 98“ ООД Русе. До началото на м.юни 2017г. Й. и Р. са в добри взаимоотношения.

Към м. април 2017 г. М. и Й. започват да се срещат и интимната им връзка продължава около месец. След като се разделят Й. продължава да търси М. по телефона, въпреки нейното нежелание да разговаря с него. След това М. започва да общува с друг колега -  подс. Р..Споделя му, че са имали връзка с Й. и са я прекратили, но въпреки това той продължава да я търси и да я притеснява. Към този период М. и подсъдимият стават по-близки.

На 05.06.2017 г. сутринта М. отново се оплаква на Р., че Й. продължава да я притеснява и да я обижда и подсъдимият се ангажира лично и предлага да отиде да говори с него и да му каже да престане да ѝ се обажда. М. се съгласява и решава да отиде заедно с него. След края на работния ден Р. и М. отиват със служебния микробус до дома на свид. Й. в кв. „Чародейка“, бл. 311, където подсъдимият е ходил и преди. Около 17 ч. Р. паркира микробуса на отсрещната страна на улицата пред блока на Й. на около 0.5 м. от бордюр и му се обажда по телефона да излезе при него, защото има да му казва нещо. Й. слиза пред блока, обут с къси панталони и джапанки, гол да кръста и отива към подсъдимия. Още като излиза преминава покрай свид.О., която седи на пейка непосредствено до входа.Насочва се към микробуса и вижда, че подсъдимият е до предната лява част на микробуса, а с него е и свид. М..Предполага , че колегата му е дошъл да му дири сметка. Приближава се към двамата, като М. остава вдясно от него. Когато се приближава подсъдимият му казва „Повече няма да звъниш на И.”. Преди Й. да реагира, подсъдимият се насочва към него и го изблъсква с ръце към пролуката между превозното средство и бордюра за да се окаже зад микробуса където няма пряка видимост от блока и входа му. В следствие на блъскането Й. отстъпва крачка назад предпазвайки се едновременно от удар в микробуса и от спъване в бордюра. При това негово движение и поради тясното място тежестта на тялото му остава само върху десния крак. Тялото се усуква около оста си и в следствие на това цялата тежест и придадената от инерцията остава върху десния крак,който не успява да понесе натоварването изкривява се в колянната става и се счупва латералния кондил на дясната голямопищялна кост. Поради счупването Й. не успява да остане на крака и пада на асфалта зад микробуса от което получава одрасквания на гърба. М. вижда това и извиква на подсъдимия „Нали ми обеща, че няма да му правиш нищо”. Й. все още не е усетил болка от счупването и веднага след падането се опитва да стане. При опита си да се изправи почувства силна болка в крака и веднага казва, че кракът му е счупен. Сяда на бордюра, тъй като не може да стои изправен.

Свидетел на това става свид. Р.М., която се прибира след работа и чувайки вика на свид. М. се обръща с лице към тримата. Вижда как подсъдимият изблъсква пострадалият и как последният пада на земята. Това действие, заплашителната поза на подсъдимия и изплашените гласове на М. и пострадалия привличат вниманието на М. и още една жена неустановена в хода на делото и двете се насочват за да окажат помощ на Й.. След като М. се е приближила пострадалият казва „Не мога да стана, кракът ми е счупен“, на което подсъдимият отговаря „Млъкни, защото ще ти счупя и другия крак”. М. се опитва да отпрати подсъдимия и свид.М. и те потеглят от мястото едва тогава, когато М. заплашително казва, че ще се обади на полицията. Й. стига до пейката пред блока, за да изчака линейка с помощта на М., която след като му помага да стигне до входа си тръгва. Свид. Б., който също живее в бл.311 е на терасата си и вижда как две жени придружават Й. до пейката пред блока. Синът на свид. О. помага на Й. да се прибере до дома си, а след това и да слезе до линейката. Й. е откаран до Спешно отделение, където при прегледа се установява,че Й. е получил счупване на латералния кондил на голямопищялната кост. Кракът е имобилизиран с гипсова шина. Й. отказва оперативно лечение и си тръгва, като подава заявление във Второ РУ при ОД МВР Русе, в което описва случилото се. 

Около месец след инцидента подсъдимият и свид. М. стават още по-близки , започват да се срещат и към настоящия момент са във фактическо съжителство.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните доказателства събрани по делото:обясненията на подсъдимия,показанията на свид.Й., М., М., Б., О., С., писмените доказателства – справка за съдимост,автобиография,съдебномедицинско освидетелстване и характеристика.Факти от предмета на доказване се установяват и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Всички гласни доказателствени средства с изключение на показанията на свид.М.,Б. и С. изхождат от заинтересовани от изхода на делото лица обособени в две групи – подсъдимият и свидетелката ,с която е във фактическо съжителство от една страна и пострадалия от друга.Показанията на тези свидетели освен възпроизвеждане на фактите са насочени и към защита и начин да се получи морално и материално удовлетворение.По тази причина съдът при преценката им ги взема предвид само в съвкупност с останалите доказателства.

Най-достоверни факти относно предмета на доказване дава незаинтересованата от изхода на делото свид.М.. От нейните показания както и от показанията на пострадалия и показанията на свид.М. се установява, че между подсъдим и пострадал е възникнал конфликт, който е прерастнал във физическа агресия. От показанията на  М. се установява, че подсъдимият е изблъскал пострадалия и по този начин го е съборил на земята. Изразът с който свидетелката описва действията на подсъдимия – „повали“ сочи на действия от страна на подсъдимия, извършването и целта на които не подлежат на съмнение.

Също от показанията на тази свидетелка се установяват и думите изречени от подсъдимия веднага след оплакването на пострадалия, че кракът му е счупен,както и факта, че действията на подсъдимия са били възприети като агресивни и от свид.М. и изречените от нея към подсъдимия молби да спре.

Показанията на свид.М. дават основание на съда да приеме безспорно, че падането на пострадалия на земята е причинено единствено и точно от действие на подсъдимия.

Приетото за установено по отношение на съставомерните факти се налага от следните доказателствени средства:

На първо място въз основа на съдебномедицинската експертиза се установява,че Й. е получил счупване на латералния кондил на дясна голямопищялна кост и одрасквания на гърба.Счупването е довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за срок по-голям от тридесет дни.Този медикобиологичен признак е основание да се направи извода,че полученото от Й. телесно увреждане следва да се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.Също от заключението се установява,че механизма на получаване на счупването е от нарушаване на равновесието на тялото на пострадалия и попадане на тежестта на цялото тяло само върху единия долен крайник, а падането върху терена е причинено от самото счупване.

От показанията на пострадалия се установява,че причината поради която той е слязъл пред входа е пряко свързана с повикването му от подсъдимия.

От показанията на свид.Й. и М. се установява,че подсъдимият чрез изблъскване е нарушил равновесието на тялото на Й. и това е единствената причина са дебалансиране на тялото.

Анализът на всички ценени гласни доказателства дава основание на съда да направи единствения и категоричен извод,че падането на пострадалия е причинено от нарушаване на равновесието в следствие на упражнената от подсъдимия сила. Тези действия според заключението на експертизата са със сравнително нисък интензитет, но поради стечение на обстоятелствата – малкото разстояние между микробуса и бордюра и нестабилността от обутите джапанки са се оказали достатъчни за да не успее десния долен крайник да понесе цялата тежест на тялото му, да се огъне в коляното и да се получи счупване на латералния кондил на дясна голямопищялна кост.

Последният извод дава основание на съда да направи единствения и несъмнен извод относно деяние и вина: посредством действия подс.Р. е осъществил обективните признаци от състава на престъплението по чл.133 пр.2 вр. чл.129 ал.1 от НК,тъй като на 05.06.2017 г., в гр. Русе, причинил на И.Г. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния кондил на дясна голямопищялна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни. Изблъскването на подсъдимия е довело до нарушаване на равновесието на Й. и до попадане на цялата тежест на тялото върху неподготвения десен крак,от което е настъпило съставомерното увреждане - счупване на латералния кондил на дясна голямопищялна кост. Полученото от пострадалия увреждане съдържа обективните критерии на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК,тъй като е довело до трайно (за срок по-голям от тридесет дни) затрудняване на движенията на долен крайник.

От субективна страна подсъдимият е действал при непредпазливост. Р. нито е искал, нито е допускал настъпването на уврежданията на пострадалия,тъй като основната цел на извършените от него действия спрямо пострадалия е била посредством действия – изблъскване да го принуди да застане зад микробуса където няма пряка видимост от околните .С оглед на интелектуалното си ниво и с оглед на мястото на което са се намирали,положението на тялото на пострадалия и действията, които е извършил, е бил длъжен и е можел да предвиди,че неговите действия ще доведат до нарушаване на равновесието на Й. и евентуално падане. Р. не е допускал, че неговите действия ще доведат до телесно увреждане и още по-малко е допускал, че при такова падане ще се получи счупване на крайник. Причиняване на счупване на крайник Р. не е целял, но е бил длъжен да предвиди,че действията му ще доведат до евентуално падане и нормалното му интелектуално ниво му е дало възможност и го задължавало да предвиди,че употребената от него сила ще доведе до последващо неминуемо падане на тялото на Й. върху бетон, при което могат да се получат увреждания.

По тези съображения съдът прие,че Р. следва да бъде признат за виновен в това,че е осъществил състава на престъплението по чл. 133 пр.2 вр. чл.129 ал.1 от НК и за невинен и оправдан по първоначалното обвинение по чл.129 ал.1 от НК.

При определяне на наказанието съдът взе предвид следното:

За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до една година или пробация. При индивидуализацията на наложеното наказание, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства – полагането на общественополезен труд,липсата на противоправни прояви до момента на извършване на настоящото деяние,причината за извършване на деянието и добрите характеристични данни. Отегчаващи липсват. При наличието на тези обстоятелства, обуславящи отговорността, съдът определи една от предвидените санкции на разпоредбата на чл.133 от НК – Пробация.При определяне на пробационните мерки съдът определи предвидените като задължителни като определи шестмесечен срок за изтърпяването им. Изпълнението на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес първоначално следва да е два пъти седмично.Също така съдът определи и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една година.

Подсъдимият следва да заплати направените разноски по делото в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие, предвид на обстоятелството, че е признат за виновен.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

 

                                                                                    Районен съдия: