№ 176
гр. Варна, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело
№ 20213001000282 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Х. АЛМУТАУА“ ЕООД, чрез
адв.К., срещу решение №260030/11.02.2021г., постановено по т.д.
№1269/2019г. на Варненски окръжен съд, ТО, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от „Х. АЛМУТАУА“ ЕООД срещу Х. М Х. АБД. иск
за заплащане на разликата над 32 326,41лв. до претендираните 40 000лв.,
предявена като ЧАСТИЧЕН ИСК от вземане в размер на 114 850лв., с които
ответникът неоснователно се е обогатил като е изтеглил от банковата сметка
на ищеца за извършване на строителство на две сгради в УПИ ХІV-800, кв.69
по плана на гр.Каблешково, ведно със законната лихва върху нея, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1,
предл.3 вр. чл.86 от ЗЗД. В жалбата се твърди, че решението в оспорената му
част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. Сочи се, че в исковата молба изрично е
заявено, че преведената на третото лице С. Д. сума е част от общо
преведените на ответника суми по банков път. Цялата сума е била на негово
разположение и е ползвана от него, като задължение на последния е да докаже
начина, по който е разходвана. Неправилен е и извода на съда, че по делото не
1
е установено договаряне във вреда на представлявания. Представените по
делото документи – договор и протокол за СМР са оспорени, същите са
сключени за извършване на СМР при завишени цени. От приложеното
споразумение е видно, че на строителя не е заплатена печалба, няма фактури
и е налице привидна сделка между ответника и строителя. При постановяване
на решението съдът не е съобразил и обстоятелството, че ответникът
целенасочено не е представил никакви документи в хода на строителството,
въпреки задължението му по договора, а само е усвоявал средства от
сметката. Твърди се още, че решението в частта, с която не са кредитирани
заключенията по допуснатите експертизи относно цените на СМР също е
неправилно. По делото не са представени никакви строителни книжа. За
къщите не са съставени протоколи образци 15 и 16, както и други документи,
от които да е видно какъв е обема на реално извършените СМР и на каква
стойност, тъй като няма приложени счетоводни документи. Ето защо изводът
на съда, че сумата от 32326,41лв. е разлика между преведените на ответника
пари и заплатените от него суми на строителя по оспореното споразумение,
подлежаща на връщане е неправилен. Не е съобразено договореното между
страните относно степента на завършеност на обектите, а именно „до ключ“, а
същите са останали фактически незавършени и до степен груб строеж и без
акт обр.14. Неясен е и извода за заплащане на строителя на сумата от 257
000лв., тъй като по делото няма никакви представени доказателства за това.
Още повече, че с приетата за дължима сума от съда е невъзможно
фактическото завършване на сградите до „ключ“. По същество се претендира
отмяна на решението в оспорената му част и уважаване на предявения иск в
пълен размер. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Х. М Х. АБД. с писмен отговор, чрез адв.А.,
оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението в оспорената му
част е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по
делото доказателства. Твърденията, че преводите направени към лицето С. Д.
са част от общо преведената от ищеца сума са неотносими към предмета на
спора, доколкото в исковата молба се описва недобросъвестно изпълнение и
действие от страна на упълномощеното лице. Не са предявени претенции към
свидетелката за получените от нея суми. Няма пълно и главно доказване на
този факт. Още повече, че от доказателствата се установява, че с тези суми са
закупувани материали. Твърдението, че е налице договаряне в ущърб на
2
упълномощителя е недоказано в производството. Със сключения между
страните договор за СМР е прието, че стойността на същите, дължима от
възложителя е в размер на 152 305 евро. След това е сключен договор между
ответника и третото лице за изпълнение на СМР, като е прието за заплащане
ориентировъчна сума в размер на 200 228лв. Не е налице договаряне във
вреда на представлявания. Заплащането на допълнително възнаграждение на
строителя е резултат от измененията на проектите в хода на строителството и
подмяна на вече извършени СМР, които са наложили и сключването на
допълнителни анекси към договора. Възложителят /ищец/ е бил запознат с
Приложение №1, което изключва твърдението за завишаване на цените.
Неоснователно е и твърдението, че страните по делото са договорили
строителството да бъде извършено „до ключ“. Такъв извод не може да се
направи от съдържанието на договора. Безспорно е установено, че сградите са
изградени до 82,90%, като за цялостното им довършване по смисъла на
договора са необходими още 11 880лв. По същество моли съда да отхвърли
жалбата и да потвърди решението в отхвърлителната му част.
Постъпила е и въззивна жалба от Х. М Х. АБД., чрез адв.А., срещу
решение №260030/11.02.2021г., постановено по т.д.№1269/2019г. на
Варненски окръжен съд, ТО, В ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на „Х.
АЛМУТАУА“ ЕООД сумата от 32 326,41лв., предявена като ЧАСТИЧЕН
ИСК вземане в размер на 114 850лв., с които ответникът неоснователно се е
обогатил като е изтеглил от банковата сметка на ищеца за извършване на
строителство на две сгради в УПИ ХІV-800, кв.69 по плана на гр.Каблешково,
ведно със законната лихва върху неа, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, предл.3 вр. чл.86 от
ЗЗД. В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно и
незаконосъобразно. От доказателствата по делото се установяват по
безспорен начин обстоятелствата, че: 1/ между страните е сключен договор за
СМР от 01.08.2017г., по който ищецът има качеството възложител, а
ответника изпълнител; 2/ на 04.09.2017г. ищецът, като управител на „Х.
АЛМУТАУА“ ЕООД е упълномощил ответника да извършва посочените в
пълномощното действия, в т.ч. да открива и да се разпорежда без
ограничения с банковите му сметки, както и да подписва всякакви договори
във връзка с обичайната му дейност, вкл. и договори за СМР; 3/ в периода от
18.09.2017г. до 28.05.2018г. ответникът е изтеглил в брой сума в общ размер
3
на 305 080лв. с посочено основание „теглене доп-е“. За периода 28.03.2018г.
до 26.04.2018г. са извършени три превода в полза на С. Д. в общ размер на 66
000лв., като същата е превела обратно сумата от 4 000лв. На 25.04.2018г.
ответникът е внесъл в брой по посочената сметка сумата от 15 608лв. Ето
защо е доказано получаването на сумата от 289 472лв. Всички получени от
ответника суми са изплатени на строителя в размер на 289 472лв. и остава да
му доплати още 25 000лв., като общия сбор е 314 472лв. без ДДС. Последните
суми никога не са получавани от ответника, поради което и не могат да бъдат
търсени от него. Съдът е приел, че стойността на договорените СМР,
съгласно СТЕ, е 313 445лв., която е стойността на извършените реално и
съществуващи СМР без ДДС и калкулирана печалба. Разликата между
изтеглените и оправдани средства в размер на 289 472лв. до 313 445лв. –
стойността на построените обекти, остава дължима спрямо изпълнителя
„КМК билд“ ЕООД. Същият е завършил сградите до 82,90%. 3 Ето защо,
ответникът не дължи връщане на търсената от ищеца сума. Обратно, ищецът
дължи сумата от 25 000лв. и 31 300лв. – печалба на строителя. През цялото
време ответникът е действал единствено и само като пълномощник.
Споразумението от 20.07.2018г. също е подписано от Х.А., но като
пълномощник, с което не поема задълженията по него, а ги приема от името и
със съгласието на упълномощителя „Х. Алматауа“ ЕООД. По същество моли
съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с
което да отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна „Х. АЛМУТАУА“ ЕООД с писмен отговор, чрез
адв.К., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението в
осъдителната му част е правилно, законосъобразно и постановено въз основа
на събраните по делото доказателства. Свидетелката С. Д. изрично е
посочила, че е получавала суми от сметката на ищеца и е заплащала на ръка
някакви строителни работи по обекта от името на ответника и по негово
нареждане. При това положение посочените суми не следва да се считат като
неусвоени от ответника, а следва да му се търси сметка и отговорност и за
тях. По делото не са представени никакви строителни книжа, протоколи и
счетоводни документи, следователно тезата на ответника за заплащане на
СМР на третото лице е неоснователна. Следва да се отчете и факта, че
ответникът не оспорва получаването на сумата от 290 000лв., но няма отчет
или счетоводни и строителни книжа, които да удостоверят влагането на
4
средствата и разходването им за строежа. Неоснователно е и твърдението, че
ответникът, респ. строителят е ощетен, тъй като по делото е установено
наличие на частично изпълнени СМР до степен за завършеност – акт обр.14 –
груб строеж на две сгради с РЗП около 300 кв.м на стойност почти 1000лв. По
същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението
в оспорената му част потвърдено. Претендира и присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба от 26.03.2019 година ищецът „Х. АЛМУТАУА“
ЕООД излага, че на 01.08.2017 година между него, като собственик на
недвижим имот – парцел, съставляващ УПИ XIV-800 в кв.69 по плана на
гр.Каблешково с площ от 1020 кв.м. и Х.А. е сключен договор за
строителство, по силата, на който ответникът Х.А. се е задължил да построи
и предаде „до ключ“ и с фиксиран срок 2 бр.вилни къщи срещу задължението
на възложителя да му заплати сумата от 152305 евро. За целта открили
банкова сметка и подписал пълномощно, по силата, на което ответникът
можел да тегли и оперира със сумите. Отношенията са се влошили, тъй като
ищецът отказвал да заплаща допълнителни суми, а ответникът не изпълнявал
задълженията си по договора и след покана да се отчете и да предостави
всички необходими документи, което той не сторил и поради огромната
забава в срока го уведомил, че разваля договора, като твърди, че е налице
разлика от 114850 лева обема на извършените строителни работи и сумата,
която му е заплатена по сметката, по която той се е разпоредил с парите, без
да извърши работата. Сумата претендира на основание платена по развален
договор. С уточняваща молба от 08.11.2019 година /след оставяне на
производството без движение и задължаване да уточни дали твърди, че
исковата сума е получена поради разваляне на договора за строителство или
претендира сумата като изтеглена от сметката и неотчетена поръчка/ ищецът
е посочил, че сумата се претендира като дължаща за връщане поради
разваляне на договора за строителство за заплатени, но неизвършени СМР.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор. В
отговора оспорва валидността на изявлението за разваляне на договора, като
твърди, че ищецът няма качеството изправна страна, тъй като забавата и
нуждата от допълнителни парични средства са резултат от неговите промени,
5
наложило да се подменя дограма, да се променят фасадни стени и да се
променя цветът на покривните покрития. Към договора за строителство са
приложени няколко анекса, които установяват необходимостта да се направят
допълнителни разходи за исканите от възложителя промени в хода на
строителството, като според СТЕ цената на изпълнените СМР по двете къщи,
в съответствие с договора и анексите е 469242,16 лева, поради което искът
следва да бъде отхвърлен.
Съдът, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и се установява, че на 01.08.2017 година
между „Х. АЛМУТАУА“ ЕООД , в качеството на възложител и Х.А., в
качеството на изпълнител е сключен договор за СМР на жилищна сграда
гр.Каблешково, общ.Поморие, обл.Бургас като стойността на договора е 152
305 евро без ДДС, като е договорено, че срокът за изпълнение на договора е
180 работни дни. Видът и стойността на СМР е препратен към оферта и КСС,
представляващи Приложение 1 – неразделна част от договора. Уговорено е
между страните, че видовете СМР, които допълнително се възложат са
предмет на анекси към договора, като се установява по делото, че КСС към
договора липсва, въпреки, че страните са се договорили за това.
Видно от представеното пълномощно /л.20/е, че ищецът „Х.
АЛМУТАУА“ ЕООД е упълномощил Х.А. да действува като негов
пълномощник с правата да открива банкови сметки, да се разпорежда със
сумите, да сключва договори, в това число и договори за СМР, доставка на
материали, да представлява дружеството пред държавни органи, да го
представлява при подписване на всички книжа, издавани по време на
строителството, в това число промяна на по време на строителство,
екзекутивна документация, да подписва акт обр.15 и акт обр.16, както и пред
всички държавни органи, във връзка с въвеждането експлоатация на сградите.
От представената разплащателна сметка се установява, че ответникът е
изтеглил сумата от 305 080.00 лева, а е внесъл сумата от 15 608 лева, като
остатъкът, който остава е в размер на 289472 лева.
Установено е, че по разплащателната сметка към лицето С. Д. са
извършени три превода в общ размер на 66 000 лева, като е преведена
обратно сумата от 4000 лева или общо остатъкът е 62 000 лева.
Видно от нотариалната покана /л.42/ е, че на 12.07.2018 година е
6
връчена нотариална покана, в която ищецът разваля договора за строителство
поради забава на изпълнителя и оттегля даденото пълномощно. Връчването е
удостоверено чрез личното получаване, видно от разписка /л.49 по
т.д.147/2019 година по описа на БОС/. Разрешението за строеж е с дата
25.07.2017 година, поради което срокът за изпълнение по договор е изтекъл
към края на април, 2018 година. Поканата е връчена няколко месеца след тази
дата.
Видно от обезпечението на доказателства е, че към датата 11.10.2018
година вещото лице е констатирало, че има одобрени проекти за две сгради,
одобрени от Община Поморие на 25.07.2017 година с разрешение за строеж.
В къща 1 и в къща 2 има извършени промени в отклонение от проекта, както
следва: Сграда 1 представлява едноетажна еднофамилна сграда с предвидени
помещения-кухня, дневна с кът за хранене, спалня, санитарен възел и склад, а
сграда 2 представлява двуетажна еднофамилна сграда с предвидени
помещения: на ниво 1 –жилищен етаж-кухня, дневна с кът за хранене,
санитарен възел, мокро помещение и склад, на ниво 2 жилищен етаж – голяма
спалня със санитарен възел и дрешник. При извършения оглед на място е
констатирала, че двете сгради са извършени в груб строеж и с частично
довършителни работи. Сграда 1 има извършени промени в отклонение от
проекта:-предвидените по северозападната и югоизточна фасада прозорци
90/150 не са изпълнени и фасадите са затворени; на мястото на входна врата
80/200 към предвидения склад е монтиран прозорец, като тухления зид между
дневната и склада е прекъснат. В дъното на т.нар. „склад“ е обособено ново
помещение –„пералня“, затворено с врата и в което има изпълнена
водопроводна инсталация и канал; предвиденият отдушник в кухнята не е
изпълнен, като за целта в горния ъгъл на монтирания с различни от проекта
размери прозорец е поставена PVC тръба с изход извън сградата.
Предвидените открити веранди и входни стъпала не са изпълнени. В сграда 2
извършените промени в отклонение от проекта са следните: -предвиденият
„склад“ не е затворен с врата, а в дъното под стълбищна площадка е
оформено малко помещение, като няма изпълнен тухлен зид от 12 см. на
стълбищното рамо; предвидените по северозападната и югоизточна фасади
прозорци не са изпълнени и последните са затворени; „мокрото“ и банята са
оформени като едно помещение с монтиран прозорец на североизточната
фасада с променен допълнително размер; променен е допълнително и размера
7
на прозореца в кухнята; не е изпълнен и предвидения комин и отдушник в
„кухнята“; на втори етаж-предвидените по северозападната и югоизточна
фасади прозорци 150/200 не са изпълнени и последните са затворени;
променен е допълнително размера на прозореца на банята; предвиденият
прозорец на „дрешника“ не е изпълнен и фасадата е затворена. Общата
стойност на двете къщи, съгласно писмените данни от Приложение 1 и
съставените три броя анекси е 469425,166 лева. Предвидените видове СМР по
проектите за сградите, изпълнени „до ключ“ и оставащи за изпълнение са на
ориентировъчна цена от 14256 лева с ДДС.
По делото са изготвени съдебно-технически експертизи, които да
отговорят на въпросите каква е пазарната стойност на СМР, които следва да
бъдат извършени до ключ, каква е степента на завършеност в проценти на
изпълнените СМР, като съдът кредитира заключението на СТЕ във вариант с
вещите лица инж.К.В. и инж.А.П., тъй като същото дава максимално се
доближава по стойности до заключението на СТЕ по обезпечение на
доказателства и от която се установява., че пазарната стойност на СМР, които
следва да се извършат за да се завършат сградите до степен завършеност
„въвеждане в експлоатация“ е в размер на 15443,86 лева без ДДС, за разлика
от заключението на вещото лице Т.О., който дава заключение за стойността
на недовършените работи „до ключ“.
Вещите лица К.В. и А.П. дават заключение за стойността на
извършените СМР съгласно договора с „КМК билд“ ЕООД като сума общо
313 445,59 лева без ДДС. Има съставен и заверен Протокол обр.2 за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия за двете
сгради от 20.10.2017 година, като други документи, протоколи и техническа
документация няма съставени за извършените СМР и за промените в
проектите, екзекутиви, които да се намират в общинската администрация. Не
са налични към документите по делото и не са представени допълнително от
страна на ответника и изпълнителя на строежите актове и протоколи, които се
съставят по време на строителството.
Исканите документи за изготвяне на съдебно-икономическата
експертиза не са представени, поради което комплексната експертиза е
изготвена само в техническата част.
По делото е представен договор за СМР между Х.А., в качеството му
8
на пълномощник на ищеца „Х. АЛМУТАУА“ ЕООД и „КМК БИЛД“ ЕООД,
от който се установява, че на 26.09.2017 година страните са се споразумели за
изграждането на жилищни сгради, в имота, в гр.Каблешково, общ.Поморие,
обл.Бургас, собственост на ищеца като стойността на договора е 200228,41
лева по приложение 1, включващо грубо строителство до покрив.
С Анекс 1 страните са се споразумели във връзка с нововъзникнали
СМР, представляващи допълнителна зидария и промяна на покрив на сграда 2
от червени керамични керемиди на покрив с метални керемиди със син цвят
сумата за СМР да възлиза на 207868,41 лева без ДДС.
С Анекс 2 страните са се споразумели по КСС-Приложение 3 да се
заплати ориентировъчно допълнително възнаграждение в размер на 91455,72
лева, като включва полагане на труд и материал за изпълнение на дограма,
замазка, фасадна топлоизолационна система/ТИС, ЕЛ, ВИК, гипсокартон,
мазилка, шпакловка и боя.
С Анекс 3 страните са се споразумели, че Приложение 4 включва
възложените СМР по приложение 3, както и изпълнение на нова дограма и
нов на цвят фасада, като сумата се променя на 105577,80 лева.
Общо сумата по всичките анекси възлиза на 313446,21 лева без ДДС
/сбор от 207868,40 лева и 105 577.80 лева/, като в тази сума се включват
направени промени, представляващи промяна на покрив на сграда 2 от
червени керамични керемиди на покрив с метални керемиди със син цвят и
нова допълнителна дограма.
Представено е и споразумение, датирано 20.07.2018 година /след
датата на връчване на нотариалната покана/, в което ответникът, в качеството
си на пълномощник е приел, че са налице дължими суми по договора за
извършените СМР.
По делото са депозирани показанията на свидетелите С. Д. и М. М.-Б..
Св.Д. установява, че познава ответника от дълги години покрай
взаимоотношенията, които имала с неговият брат и видяла ищеца когато
дошъл да подпише пълномощно. В началото само помагала, но когато
починала майката на ответника той я помолил тя да се занимава с
отношенията с ищеца, защото имало срокове. Това, с което се е занимавала е
свързано с разплащания по изпълнените СМР-та, като разплащанията били
9
основно за дограмата, като теглила пари и ги давала на строителите. Имало
промени – по покрива и по фасадата, както и първоначално е била гладка, а
впоследствие се сменила с по-грапава. Присъствувала е когато са се водили
разговорите за покрива. Нямала отношение към строителната документация.,
а само по отношение на разплащанията, за които и нареждал ответника.
Св.Б. запознал страните и препоръчал ответника на ищеца, като в
началото отношенията им били гладки, а впоследствие конфликтът започнал
когато започнало забавянето на парите. Имало извършвани промени в цвета
на покривите, на керемидите, както и по отношение на фасадата, която била
розова и се наложило втори път да се боядисва. Присъствувал е на разговор,
когато съпругата на Х. казвала, да се махне прозореца, да се направи канал и,
че ще платят.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Първоинстанционният съд, в определението си по чл.140 ГПК е
разпределил доказателствената тежест като е посочил, че ищецът претендира
връщане на получената сума за нереализираните СМР на процесните къщи,
ведно със законната лихва, а ответникът е възразил, че не е неизправна страна
по договора за строителство, а причината за забавянето на строежа е
поведението на ищеца. Указал е на ищеца, че следва да докаже извършеното
от него плащане в размер на 152305 евро, на основание договор за
строителство от 01.08.2017 година, че е изправна страна по договора за
строителство, че договорът е развален поради неизпълнение от страна на
ответника, а в тежест на ответника основанието за плащане и задържане на
претендираните суми като установи, че получените средства са изразходвани
от него в изпълнение на договора строителство. В открито съдебно заседание
докладът е обявен за окончателен, като в решението си, съдът е разгледал
възникналото между страните облигационно правоотношение по договор за
изработка, но е приел, че връщането на даденото се дължи на основание
отпадане на договора за поръчка, каквито факти не са наведени с исковата
молба, нито са били предмет на доклада по чл.140 ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест е задължение на съда,
обусловено от закрепеното в чл.7 ГПК служебно начало и се състои в правото
и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица,
10
чийто юридически факт не е доказан.
За да приложи правилото на доказателствената тежест при
постановяване на решението си, съдът е длъжен в доклада си да очертае
предмета и обсега на доказване, да е посочил фактите, които ще трябва да се
доказват, като също така трябва да изпълни задължението си по чл.146, ал.2
ГПК и да е указал на страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат
доказателствени средства, като неизпълнението на тези задължения
съставлява процесуално нарушение.
В процесния случай дадената с доклада материалноправна
квалификация на иска – чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и разпределението на
доказателствената тежест не налага даване на нови, различни указания, а и
страните не са поискали събиране на нови доказателства, тъй като не се
налага събиране на такива. От твърденията в исковата молба и извършените
уточнения е видно, че е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3
ЗЗД, връщане на сумата, като платена на отпаднало основание – развален
договор за изработка.
Съгласно т.2 от ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, съдебното
решение следва да кореспондира с приложимия за случая материален закон,
поради което постановеното решение от първоинстанционния съд по иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на сумата, не подлежи
на отмяна като материално незаконосъобразно или на обезсилване като
процесуално недопустимо, тъй като въззивният съд следва да разгледа
съдебния спор, като действа като втора първа инстанция и изложи собствени
мотиви за основателността или неоснователността на иска.
Разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД се определя от въведените в
процеса твърдения на страните, които са обуславящи за съществуването или
за отричането на претендираните права на страните. Ищецът следва да въведе
като твърдение и докаже факта на плащането на паричната сума,
възникването на облигационното правоотношение и прекратяването на
облигационната връзка, а ответникът следва да докаже основанието за
задържане на полученото, в какъвто смисъл са и дадените от
първоинстанционния съд указания, както и събраните по делото
доказателства, всички, касаещи договора за изработка.
11
Между страните е налице договор за изработка на СМР на сгради в
имота, в гр.Каблешково, общ.Поморие, обл.Бургас, собственост на ищеца,
съгласно изработените проекти, които са одобрени от Община Поморие и за
които има издадено разрешение за строеж. Уговорената между страните
стойност е 152 305 евро, равняваща се на 297882 лева.
По делото между страните липсва спор относно валидността на
облигационното правотоношение, както и относно факта, че по силата на
издадено пълномощно ответникът се е разпореждал със сметката на ищеца,
поради което е установено и предаването на сумата, представляваща
дължимото възнаграждение. В тежест на ответника е да установи основание
за задържане на полученото, като за процесния случай ответникът е този,
който следва да установи фактически изпълнените на обекта работи, за които
платеното от ищеца възнаграждение е осъществено на валидно правно
основание, като се вземе предвид и трайно установената практика, че в този
случай развалянето има действие занапред т.е. фактически изпълнените на
обекта работи подлежат на заплащане и не е налице основание за връщането
на възнаграждението.
Съгласно Решение по т.д.15/2010 година на ВКС – когато длъжникът
по един двустранен договор не изпълни задължението си по причина, за която
той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока
ще смята договора за развален. Липсва основание да се приеме, че това
правило не важи и в хипотезата на чл. 262, ал. 1 ЗЗД, доколкото посочената
разпоредба урежда правото на възложителя да развали договора ако стане
явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма
да я изпълни по уговорения или надлежен начин. Следователно разпоредбата
на чл. 262, ал. 1 ЗЗД препраща към чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а не се намира в
съотношение на специална към обща норма.
Между страните е налице сключен договор за изработка, като съгласно
разпоредбата на чл.262, ал.2 ЗЗД поръчващият може да развали договора ако
стане явно, че изпълнението няма да бъде в срок или че няма да бъде
изпълнена по надлежния начин.
Съществено задължение по този договор е изпълнението на
задължението за изработка, обусловено от получаването на разрешение за
12
ползване на сградата и въвеждането и в експлоатация. Едва с въвеждането на
сградата в експлоатация може да се приеме, че изпълнителят е изправна
страна по договора, като се установява от проведеното производство по
обезпечаване на доказателства, че към датата на нотариалната покана е
налице забава в уговорените между страните срокове, недовършеност на
сградите, както и изправност на възложителя по отношение на заплащането на
суми, поради което за възложителя се е породило потестативното право да
развали договора и същият следва да се счита развален към датата 12.07.2018
година, датата когато волеизявлението за разваляне е достигнало до страната
по договора и към който момент следва да се установи вида на извършените
СМР, както и тяхната стойност.
Сумата, подлежаща на връщане и заплатена без основание се формира
като разлика между сумите, които ответника е изтеглил от разплащателната
сметка и престираното от него по договора до момента на развалянето, като
се отчете стойността на недовършените СМР.
На първо място следва да се отговори на въпроса каква е сумата, с
която се е разпоредил ответника, тъй като от банковата сметка на ищеца има
извършвани тегления в размер на 289472 лева и извършени междубанкови
преводи по сметката на С. Д. в размер на 62 000 лева.
Съдът намира, че сумата, с която се е разпоредил ответника, въз
основа на даденото му пълномощно съставлява сбор от двете суми или общо
сумата 351472 лева по следните съображения: Извършените междубанкови
преводи по сметката на С. Д., видно от показанията и, които съдът кредитира
като безпристрастни и убедителни са извършвани от ответника, за да може
същата да извършва плащания на лицата, които са извършвали СМР, най-
вече, касаещи поставянето на дограма. Същата е получавала разпореждания
от ответника да тегли сумите и да плаща с тях на подизпълнителите на
обекта, поради което следва да се приеме, че извършването на
междубанковите преводи към Д. е в пряка връзка с договора за СМР и е в
изпълнение на същия между страните, поради което приема, че сумата, която
ответника е получил е сумата от 351472 лева.
Вторият спорен въпрос, който следва да бъде разрешен е до каква
степен на завършеност следва да бъдат изградени сградите, тъй като ищецът
твърди, че уговорката е била „до ключ“, а ответникът, че не е имало такава
13
уговорка.
От представеният договор е видно, че в него не са предвидени
конкретни уговорки за извършване на СМР в обем по-голям от обичайния,
уговореното между страните е за предаване на сградите, във вида който е
обичаен, а именно до акт обр.15, съгласно БДС, поради което и стойността на
недовършените работи не следва да се определя „до ключ“.
Спорно е между страните каква е стойността на извършените СМР и
как да се определят - дали следва при определяне стойността на сградите,
същите да се оценяват по договора, сключен между ответника и третото за
процеса лице или по средни пазарни цени.
Съдът намира, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за изработка за извършване на строежа за сумата
от 297 882 лева, представляваща левовата равностойност на 152 305 евро. Тъй
като страните са постигнали договореност относно размера на
възнаграждението, което се дължи по договора за изработка, това е сумата,
която ответникът е упълномощен да изтегли и срещу нея следва да престира
уговореното в договора, което е построяването на сградите, съгласно
изработените проекти.
Не може да бъде споделено становището, че извършените СМР следва
да се оценяват от вещото лице по пазарни цени, тъй като между страните е
налице договор с уговорена цена, поради което по силата на чл.20а ЗЗД
приложение следва да намери уговореното в договора.
Изпълнителят по договора разполага с възможността да извърши
договора за строителство сам или да го превъзложи на трето лице, но
тълкувайки даденото пълномощно с договора същият не разполага с мандат
да договаря цени за извършване на строителството, различни от тези, за които
има учреден мандат, а именно сумата от 152 305 евро. Следователно ищеца не
може да дължи заплащане на извършените СМР по цени, по които
изпълнителят е превъзложил изпълнението на договора за СМР на третото
лице „КМК билд“ , с твърдения, че действа като пълномощник на страната.
Уговореното между него и третото лице е извън пределите на учредената му
власт, поради което при липса на потвърждаване от страна на ищеца не може
да го обвърже. Отделно от горното, представеното споразумение между
ответника и третото лице за наличие на незаплатени суми не може да обвърже
14
ищеца, тъй като е датирано след датата на оттегляне на пълномощното.
По делото е била допусната ССЕ, със задача да се извърши проверка в
счетоводството на дружеството, но такава не е била извършена поради
непредставяне на счетоводни документи. Липсват и всякакви документи,
които следва да се съставят по време на строителството, техническа
документация, становища от технически надзор, които да обосноват извод, че
следва да се прилагат цените, договорени с третото лице. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че по силата на договора за изработка
ответникът следва да престира завършени сгради, съобразно проектите за
сумата от 152 305 евро или сумата от 297882 лева.
Съдът намира, че по делото се установи безспорно възлагане от страна
на възложителя на извършването на промени по сградите, които не са били
предмет на първоначалния договор и които са били възлагани устно и които
по съществото си съставляват допълнително възложени СМР, за които
възложителят дължи заплащане. От съвкупната преценка на гласните
доказателства – показанията на св.Д. и Б., както и от заключенията по
назначените СТЕ се установява, че възложителят по договора за изработка е
възложил извършването на промени, както следва – подмяна на покрива на
сграда 2, което съгласно заключението на в.л.Т.О. по цени на СЕК е в размер
на 19680 лева, подмяна на фасадата - къща 2, което съгласно заключението на
в.л.Т.О. е в размер на 6542,45 лева, подмяна на дограма, което съгласно
заключението на в.л.Т.О. е в размер на 5290,57 лева или общо сумата от
31513.02 лева, която следва да бъде заплатена от възложителя като
допълнително извършени СМР и която следва да бъде прибавена към сумата
от 297882 лева, за да се получи дължимото възнаграждение по договора за
СМР или общо сумата, дължима за извършените СМР е в размер на 329395,02
лева.
Така определената сума следва да бъде извадена от изтеглените от
банковата сметка на ищеца суми като разликата е в размер на 22076.98 лева.
По делото се установява от заключението на експертизите, че сградите
са недовършени, като стойността на недовършените СМР е в размер на
15443,86 лева, поради което тази сума следва да се прибави към сумата
22076.98 лева и се получи дължимата сума за връщане, за която липсва
основание за задържане, а именно сумата в размер на 37520,84 лева.
15
Предвид гореизложеното, искът се явява основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 37520,84 лева, а отхвърлен за разликата над тази сума до
предявения размер от 40 000 лева, явяващ се частичен.
Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции
решението на Варненски окръжен съд следва да бъде отменено, в частта, с
която е отхвърлен предявения иск за разликата над 32 326,41лв. до сумата от
37520,84 лева, от претендираните 40 000лв., предявена като ЧАСТИЧЕН ИСК
от вземане в размер на 114 850лв., и вместо него постановено друго, с което
искът бъде уважен за сумата от 37520,84 лева, а в останалата част решението
следва да бъде потвърдено.
По разноските: На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените разноски, които съразмерно на уважената част
на иска за двете инстанции са в размер на 4831,24 лева, поради което
решението, в частта за разноските следва да бъде потвърдено, а ответникът
бъде осъден да заплати сумата от 792,86 лева, разноски.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260030/11.02.2021г., постановено по т.д.
№1269/2019г. на Варненски окръжен съд, ТО, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от „Х. АЛМУТАУА“ ЕООД срещу Х. М Х. АБД. иск
за заплащане на разликата над 32 326,41лв. до сумата от 37520,84 лева, от
претендираните 40 000лв., предявена като ЧАСТИЧЕН ИСК от вземане в
размер на 114 850лв., с които ответникът неоснователно се е обогатил като е
изтеглил от банковата сметка на ищеца за извършване на строителство на две
сгради в УПИ ХІV-800, кв.69 по плана на гр.Каблешково, ведно със законната
лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане, на основание чл.55, ал.1, предл.3 вр. чл.86 от ЗЗД. като вместо
него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Хасан М. Х. А. да заплати на „Х. АЛМУТАУА“ ЕООД
сумата за разликата над 32 326,41лв. до сумата от 37520,84 лева, от
претендираните 40 000лв., предявена като ЧАСТИЧЕН ИСК от вземане в
16
размер на 114 850лв., с които ответникът неоснователно се е обогатил като е
изтеглил от банковата сметка на ищеца за извършване на строителство на две
сгради в УПИ ХІV-800, кв.69 по плана на гр.Каблешково, ведно със законната
лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане, на основание чл.55, ал.1, предл.3 вр. чл.86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260030/11.02.2021г., постановено по т.д.
№1269/2019г. на Варненски окръжен съд, ТО, в ЧАСТТА, с която Хасан М.
Х. А. е осъден да заплати на „Х. АЛМУТАУА“ ЕООД сумата от 32 326,41лв.,
предявена като ЧАСТИЧЕН ИСК за вземане в размер на 114 850лв., с които
ответникът неоснователно се е обогатил като е изтеглил от банковата сметка
на ищеца за извършване на строителство на две сгради в УПИ ХІV-800, кв.69
по плана на гр.Каблешково, ведно със законната лихва върху неа, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1,
предл.3 вр. чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 4038,38 лева, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260030/11.02.2021г., постановено по т.д.
№1269/2019г. на Варненски окръжен съд, ТО, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от „Х. АЛМУТАУА“ ЕООД срещу Х. М Х. АБД. иск за
заплащане на разликата над 37520,84 лв. до претендираните 40 000лв.,
предявена като ЧАСТИЧЕН ИСК от вземане в размер на 114 850лв., с които
ответникът неоснователно се е обогатил като е изтеглил от банковата сметка
на ищеца за извършване на строителство на две сгради в УПИ ХІV-800, кв.69
по плана на гр.Каблешково, ведно със законната лихва върху нея, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1,
предл.3 вр. чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. М Х. АБД., ЕГН-**********, постоянен адрес: гр.Варна,
ул.“Хаджи Стамат“, 35, вх.А, ет.5, ап.30 да заплати на „Х. Алмутауа“ ЕООД,
ЕИК203663974 сумата от 792,86 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
17
1._______________________
2._______________________
18