Н Е П Р И С Ъ С
Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 05.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 14602 по описа на ВРС за 2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове
на „К.Б.”
ЕООД, ЕИК***, с правно основание чл.240 ЗЗД вр.
чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за
осъждане на Р.З.А., ЕГН**********, за сума 460.00лв. –
главница по
договор за потребителски кредит, сключен на 28.08.2015г. с „*ф.“
ЕООД, ведно
със законната лихва върху главницата
от предявяването на иска – 28.09.2018г. до пълното
й изплащане, както и сума 506.88лв. –
договорна лихва за забава
(т.е. неустойка) по т.13.3 от ОУ към договора за
кредит, която е начислена за периода
28.09.2015г. – 31.01.2018г., които
вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор в полза на ищеца
с договор за цесия от 01.02.2018г.
Ищецът твърди, че по
силата на договор за кредит
от дата
28.08.2015г., с „*ф.“ ЕООД, ответникът
получил в заем сумата 460.00лв. Същата той се задължил да върне
на падежа – 27.09.2015г.
Той обаче не изпълнил
дълга си, с оглед на което
от следващия ден след падежа
– 28.09.2015г. изпаднал
в забава. А с оглед
на това и на осн. 13.3 от
ОУ към договора за кредит, на
ответника била начислена договорна лихва за забава
(неустойка), в исковите размер и период. С договор за цесия от дата
01.02.2018г. вземанията
на кредитора били прехвърлени в полза на ищеца,
за което длъжникът бил уведомен.
По тези причини ищецът претендира исковите суми и разноски по делото.
На ответника са връчени редовно съобщението по чл.131 –
133 ГПК с приложенията и указанията на съда и призовката за о.с.з. за
разглеждане на делото. Въпреки това той НЕ депозира писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в о.с.з. не се явява, не се представлява, не изразява писмено
становище по делото.
За да се произнесе
съдът взе предвид, че
ответникът не е депозирал оговор
на исковата молба в законоустановения срок, не се е явил и не е изпратил
представител в първото по делото открито съдебно заседание, за което е редовно
призован, не е отправил искане за гледане на делото в неговото остсъствие, не е взел отношение по исковия спор и по
какъвто и да било друг начин. Освен това с редовно връченото на ответника
разпореждане по чл.131 ГПК, на последния са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в о.с.з. А от
представените по делото доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск.
С оглед изложеното
съдът и с оглед отправената от ищеца молбата съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени
изцяло.
Предвид
изхода на спора и представените доказателства, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 200.00лв. – разноски по исковете пред ВРС (държавна такса и
юк хонорар), на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното и на осн. чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Р.З.А., ЕГН**********, да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК***, 460.00лв.
– главница по договор за
потребителски кредит,
сключен на 28.08.2015г. с
„*ф.“ ЕООД, ведно
със законната лихва върху главницата
от предявяването на иска – 28.09.2018г. до пълното
й изплащане, както и сума 506.88лв. –
договорна лихва за забава
(т.е. неустойка) по т.13.3 от ОУ към договора за
кредит, която е начислена за периода
28.09.2015г. – 31.01.2018г., които
вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор в полза на ищеца
с договор за цесия от 01.02.2018г., на осн. чл.240
ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД чл.238 ГПК.
ОСЪЖДА Р.З.А.,
ЕГН**********, да заплати на „К.Б.”
ЕООД, ЕИК***, сумата 200.00лв. – разноски
в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………