№ 664
гр. София, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20201100509750 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 56802 от 04.03.2020 г. по гр. д. № 49956/2017 г. по описа
на СРС, ГО, 178 състав, съдът е осъдил В.Г. Г., ЕГН ********** да заплати
на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.149 от ЗЕ на „Т.С.” ЕАД - гр. София,
ЕИК ****, сумата от 3 142,73 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2014 г. до месец април
2016 г., както и отразена във фактура № **********/31.07.2014 г. за реално
потребена енергия за отоплителен сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. и
изравнителна сметка по фактура № 00556990447/30.09.2014 г., сумата от
550,96 лева - законна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 13.06.2017 г., сумата
от 32,18 лева - главница, дължима за дялово разпределение за период от
месец юни 2014 г. до месец април 2016 г. и законна лихва от 6,77 лева, ведно
1
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба -
24.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. Със същото решение
съдът е осъдил М. В.Г., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД - гр.
София, ЕИК ****, сумата от 3 142,73 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2014 г. до
месец април 2016 г., както и отразена във фактура № **********/31.07.2014 г.
за реално потребена енергия за отоплителен сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г.
и изравнителна сметка по фактура № 00556990447/30.09.2014 г., сумата от
550,96 лева - законна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 13.06.2017 г. сумата
от 32,18 лева - главница, дължима за дялово разпределение за период от
месец юни 2014 г. до месец април 2016 г. и законна лихва от 6,77 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба -
24.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
Ответниците, В.Г. Г. и М. В.Г. са осъдени да заплатят на „Т.С.” ЕАД
направените по делото разноски в размер на 1 198,61 лева.
Недоволен от така постановеното решение, в частта, с която са уважени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
по отношение на него е останал първият ответник в производството В.Г. Г.,
който го обжалва при твърдения, че решението е постановено в нарушение на
чл. 121, ал. 1 от Конституцията на Р. България, както и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, по подробно изложени в
жалбата съображения. По-конкретно поддържа, че в банята на процесния
топлоснабден имот никога не е бил монтиран уред за дялово разпределение,
както и поддържа възражение за липса на втори топломер в АС на блока.
Твърди, че не е осигурил достъп, тъй като ФДР всяка година сменяла
проверяващите лица, същите не се легитимирали, поради което и това
предизвиквало у него съмнения, че лицата са недобросъвестни. Резервните
дати за отчет били в работни дни и в обичайния часови диапазон на
работното му време. Не отрича наличие на задължение към ответното
дружество, но оспорва неговия размер, като неправилно изчислен. Искането
към съда е да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски за
ДТ.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, чрез процесуалният си представител
юрк. К.М. оспорва подадената въззивна жалба в нейната цялост. Поддържа,
2
че обжалваното решение е постановено при абсолютно съблюдаване на
материалния закон и процесуалните правила, като наведените във въззивната
жалба възражения, са напълно неоснователни. Искането към съда е да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за
юрк.възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба и не представя доказателства.
Решението в уважителната му част по отношение на ответника М.
В.Г., като необжалвано от същият, е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
Предявените пред първоинстанционният съд искове са осъдителни, при
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД,
за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и
разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.
Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и
съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума,
заявена в ИМ по предявените осъдителни искове, а в тежест на ответниците е
да докажат положителния факт на плащане.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на
3
материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между
главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда
етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея
топлоенергия за битови нужди.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост /в която се намира процесният имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа. От представеният по делото пред
СРС нотариален акт № 173, том II, рег. № 5956, дело 349/2004 г., се
установява, че ответникът В.Г. Г. и съпругата му В.Д.Г. са собственици на
процесния топлоснабден имот, а наследник по закон на починалата В. Г.а е
синът й - ответника М. В.Г.. Поради това и съобразявайки анализът на
събраните по делото доказателства, обоснован се явява извода на
първостепенния съд, че ответниците В.Г. и М.Г. са собственици на процесния
топлоснобден имот през исковия период и имат качеството на потребители на
топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който
предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия. Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42
(отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от приемането
на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за битови нужди
е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право на
ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е
титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не
променя смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само
лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на
промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е
променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в
закона термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент на
топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на
етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето,
притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ
под потребители на топлинна енергия за битови нужди се разбират само
собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в този смисъл)
4
на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от
09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата
се уреждат от публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на
данни по делото за възражение от ответниците по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът
намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за
процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен
всекидневник са обвързващи между ищеца и ответниците. Следователно
решението е обосновано в частта, с която СРС приема за доказано
основанието (източниците на вземанията, предмет на осъдителните искове).
Договорът за възлагане на услугата топлинно счетоводство сключен
между етажната собственост от една страна и помагача на ищеца от друга има
действие и по отношение на ответниците Г.и. Валидната представителна
власт на лицето, което го е подписало за всички етажни собственици, е
последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на търговец,
който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.
Ответниците не твърдят и не доказват да са обжалвали решението на ОС на
ЕС по реда на ПУРНЕС, поради което се налага извода, че сключения с
дружеството помагач на ищеца договор, осъществяващо дяловото
разпределение обвързва и ответниците, доколкото се установява, че същите
са потребители на топлинна енергия, както и че притежават индивидуален
обект в процесната сграда.
Решението е обосновано и правилно в частта, в която районният съд
приема за доказан размера на задължението за цена на топлинна енергия по
отношение на ответника В.Г. за сумата от 3 142,73 лв. и за периода от
м.05.2014 г. до м.04.2016 г.
Претендираните вземания не са установени единствено от счетоводните
записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени
частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства и изслушаните експертизи.
От заключението на изслушаната и неоспорена пред
първоинстанционния съд СТЕ се установява, че сумите на ответниците са
5
начислявани в съответствие с нормативната уредба, а технологичните
разходи са отчислявани за сметка на „Т.С.“ ЕАД. В апартамента на
ответниците през процесния период е имало три броя отоплителни тела с три
броя разпределители и три броя термовентили, като през процесния период са
отчитани данни за отопление и БГВ. Установява се още, че за периодите 2013
- 2014 г., 2014 - 2015 г. разходът на топлинна енергия не е отчетен, а е
начислен съгласно Наредба 16-334, поради липса на достъп, разходът на
топлинна енергия за БГВ е отчетен, а за периода 2015 г. – 2016 г. абонатът е
отказал отчитане на данни от уредите, за което се е подписал и разходът на
топлинна енергия за отопление и БГВ не е отчетен, а е начислен съгласно
Наредба 16-334.
От заключението на изслушаната и неоспорена пред
първоинстанционния съд ССчЕ се установява, че счетоводството на ищеца е
водено редовно по партидата на топлоснабдения имот. Констатираните от
вещото лице задължения към ищеца, разпределени в режим на разделна
отговорност са: главница от 6 285,47 лева - съответно за В.Г. – 3 142,73 лева,
за М.Г. – 3 142,74 лева, главница - дялово разпределение от 63,37 лева -
съответно за В.Г. - 32,18 лева, за М.Г. - 32,19 лева, лихва от 1 115,46 лева -
съответно за В.Г. - 557,73 лева, за М.Г. - 557,73 лева.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на
ответника, че не е установено точното количество доставена топлинна
енергия, респ. не били установени качествени изисквания. На първо място и в
ОУ от 2008 г. е въведено като задължение за продавача да осигурява в
абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя,
съответстващо на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в
сградната инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди.
Температурният режим е посочен като общ за цялата топлоснабдителна
система или за отделни топлоизточници. Въведено е и задължение за
продавача с избрания от него температурен режим и количество
топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура
на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по
проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение
минус 1,5 градуса при изчислителни режими - чл. 5 от ОУ. Съгласно чл. 17 от
ОУ от 2008 г. продавачът е длъжен да поддържа параметрите на
6
топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график на
топлопреносната мрежа. Температурният график отчита промяната на
температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния
въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите
помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според
предписанията. Температурният график осигурява баланса между
производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца
като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на
топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа. А
според чл. 132, ал. 1 от ЗЕ операторът на топлопреносната мрежа (който е
част от топлопреносното предприятие) е длъжен да осигурява режима на
работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбата
по чл. 125, ал. 3 - Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. А
според последната операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима
на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и
налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен
режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи
при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на
потребителите и следи за спазването им. Именно това определя качествените
параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за
конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване - 55
градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация, докато за
отопление на помещенията задължението на топлоснабдителното
предприятие - продавач на топлинна енергия е да осигури такива качествени
показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни
температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на
вътрешната отоплителна система като част от сградната инсталация. Тези
параметри са определени точно и ясно, респ. посочен е механизъм за
определянето им в зависимост от предварително разчетени критерии.
От друга страна, задължение за ищеца като продавач на топлинна
енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до
абонатната станция в съответната етажна собственост. Оттук отоплението на
помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
7
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна
отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода.
Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия
от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните
хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§1, т. 3 от ДР към
Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да
поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояние.
Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на
имотите, които се топлоснабдяват.
На следващо място, по отношение на количеството и качеството на
доставената топлоенергия потребителят разполага с възможност за
рекламация при условията на Общите условия, която рекламация е обвързана
от определени срокове, каквато не се твърди и не се доказва да е била
направена, поради което и съдът приема, че е налице приемане на услугата от
страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото качество.
Следва да се отбележи, че съгласно Решение № 507/22.01.2013 г. по гр. дело
№ 1557/2011 г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и
представляващо задължителна практика за съдилищата, в тежест на
ответника по иска е да докаже твърденията, че извършеното вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на дружеството -
топлинен счетоводител е неточно.
Възраженията на въззивника останаха недоказани и в настоящото
производство, като в заключение, съдът приема, че задължението на
ответника е определено според отчетното количество и подадената
топлоенергия съобразно законовите изисквания и събраните доказателства.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните му части.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56802 от 04.03.2020 г. по гр. дело №
49956/2017 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав в обжалваните му части, вкл. в
частта за разноските.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението в уважителната му част по отношение на ответника М. В.Г.,
като необжалвано от същият, е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9