№ 432
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Цветомила Данова
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100601300 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат П. Ч. - САК, редовно
упълномощен процесуален представител на подсъдимия Т. Г. М. и подсъдимия
Е. Ц. А., срещу присъда № 20103727 от 25.09.2023 г., постановена по НОХД
№ 13149/2017г. по описа на СРС, НО, 110 състав, с която съдът е признал
подсъдимия Т. Г. М. за виновен в това, че:
в съучастие, като извършител с Е. Ц. А. /като съизвършител/, с цел да
набави за себе си имотна облага, поддържал на 05.05.2015 г. у И.Ж. К.
заблуждение / формираните у нея неверни представи, като се представял за
служител на ДАНС и в това си качество й обещал да й съдейства във връзка с
водено досъдебно производство/, и с това направил опит да й причини имотна
вреда на 13.05.2015 г., в гр.София, бул.“Арсеналски“, срещу МОЛ „Сити
Център“, в размер на 900 лева, като опита е останал недовършен по
независещи от дееца причини - намесата на органите на МВР, поради което и
на основание чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК ,
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е ОСЪДИЛ на наказание
1
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание
чл.66, ал.1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така определеното
наказание лишаване от свобода.
Със същата присъда, съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия Т. Г. М. за
НЕВИНЕН в това, че:
На неустановени дати за времето от 31.07.2014 г. до месец февруари
2015 г., в гр.София, при условията на продължавано престъпление /когато
деянията осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите/, сам и в
съучастие, като извършител с Е. Ц. А. /като съизвършител/, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил и поддържал у И.Ж. К. заблуждение
/формирал у нея неверни представи, като се представял за служител на ДАНС
и в това си качество й обещал да й съдейства във връзка с водена полицейска
проверка и досъдебно производство в СДВР/, и с това й причинил имотна
вреда от 6000 лева, както следва:
1. В съучастие като извършител с Е. Ц. А. /като съизвършител/, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил на 31.07.2014 г. и поддържал у
И.Ж. К. заблуждение /формирал у нея неверни представи, като се представял
за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да й съдейства във връзка
с водена полицейска проверка/, и с това й причинил имотна вреда в размер на
1200 лева, която К. предала първата половина на месец август 2014 г. на Е. Ц.
А. в гр.София, ж.к.“Овча купел“, ул.“*******, пред пицария „Б.“;
2. С цел да набави за себе си имотна облага, поддържал у И.Ж. К.
възбуденото заблуждение /формираните у нея неверни представи, като се
представял за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да й
съдейства във връзка с водена полицейска проверка/, и с това й причинил
имотна вреда в размер на 3000 лева, които М. получил от дадените му от К.
електроуреди - хладилник, пералня, микровълнова фурна, аспиратор, фурна за
вграждане, керамични плотове, през втората половина на месец септември
2014 г.;
3. В съучастие като извършител с Е. Ц. А. /като съизвършител/, с цел
да набави за себе си имотна облага, поддържал у И.Ж. К. възбуденото
2
заблуждение /формираните у нея неверни представи, като се представял за
служител на ДАНС и в това си качество й обещал да й съдейства във връзка с
водено досъдебно производство/, и с това й причинил имотна вреда в размер
на 1000 лева, които К. предала в началото на месец февруари 2015 г. на Е. Ц.
А. в гр.София, ж.к. „Гоце Делчев“, ул. “******* заведение „Амейзинг“;
4. С цел да набави за себе си имотна облага, поддържал у И.Ж. К.
възбуденото заблуждение /формираните у нея неверни представи, като се
представял за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да й
съдейства във връзка с водено досъдебно производство/, и с това й причинил
имотна вреда в размер на 800 лева, които К. му предала в средата на месец
февруари 2015 г. в гр.София, ж.к ******* поради което и на основание чл.304,
пр.1 от НПК, го е ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във
вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Със същата присъда, съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия Е. Ц. А. за
ВИНОВЕН в това, че:
в съучастие като извършител с Т. Г. М. /като съизвършител/, с цел да
набави за другиго - Т. М., имотна облага, поддържал у И.Ж. К. заблуждение,
поддържано от М. на 05.05.2015 г. /формираните у нея неверни представи,
като М. се представял за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да
й съдейства във връзка с водено досъдебно производство/, и с това направил
опит да й причини имотна вреда на 13.05.2015 г. в гр.София,
бул.“Арсеналски“, срещу МОЯ „Сити Център“, в размер на 900 лева, като
опита е останал недовършен по независещи от дееца причини - намесата на
органите на МВР, поради което и на основание чл.209, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е
ОСЪДИЛ на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА,
изпълнението на което наказание е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66, ал.1 от НК
за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда, съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия Е. Ц. А. за
НЕВИНЕН в това, че:
на неустановени дати за времето от 31.07.2014 г. до месец февруари 2015
г., в гр.София, при условията на продължавано престъпление /когато деянията
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
3
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите/, в съучастие
като извършител с Т. Г. М. /като съизвършител/, с цел да набави за другиго - Т.
М., имотна облага, поддържал у И.Ж. К. възбуденото от М. заблуждение
/формирал у нея неверни представи, като М. се представял за служител на
ДАНС и в това си качество й обещал да й съдейства във връзка с водена
полицейска проверка и досъдебно производство в СДВР/, и с това й причинил
имотна вреда от 2200 лева, както следва:
1. В съучастие като извършител с Т. Г. М. /като съизвършител/, с цел
да набави за другиго - Т. М., имотна облага, поддържал у И.Ж. К. възбуденото
на 31.07.2014 г. от М. заблуждение /формираните у нея неверни представи,
като М. се представял за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да
й съдейства във връзка с водена полицейска проверка в СДВР I,и с това й
причинил имотна вреда в размер на 1200 лева, която К. му предала първата
половина на месец август 2014 г. в гр.София, ж.к.“Овча купел“, ул.“*******,
пред пицария „Б.“;
2. В съучастие като извършител с Т. Г. М. /като съизвършител/, с цел
да набави за другиго - Т. М., имотна облага, поддържал у И.Ж. К. възбуденото
на 31.07.2014 г. от М. заблуждение /формираните у нея неверни представи,
като М. се представял за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да
й съдейства във връзка с водено досъдебно производство/, и с това й причинил
имотна вреда в размер на 1000 лева, която К. предала в началото на месец
февруари 2015 г. на Е. Ц. А. в гр.София, ж.к.Тоце Делчев“, ул.“*******,
заведение „Амейзинг“, поради което и на основание чл.304, пр.1 от НПК, го е
ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1
от НК.
С депозираната въззивна жалба и в допълнение към нея от адвокат П. Ч.-
САК се твърди, че присъдата, в нейната осъдителна част е неправилна и
незаконосъобразна, поради което се прави искане същата да бъде отменена, а
подсъдимите да бъдат изцяло оправдани по повдигнатите им обвинения или
делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на СРС, като се прави
разбор на доказателствата и се сочи, че съдът неправилно е установил
4
фактическата обстановка и е извел незаконосъобразни правни изводи. В
заключение отново се прави искане за оправдаване на подсъдимите, поради
недоказаност на обвинението.
С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.
С определение, постановено по реда на чл.327 НПК, въззивният съдебен
състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага провеждане
на въззивно съдебно следствие чрез събиране на нови доказателства и разпит
на подсъдимите, свидетели и вещи лица.
Процесуалният представител на подсъдимите - адвокат П. Ч., моли съда
да ревизира първоинстанционната присъда, по съображения, подробно
описани в допълнение към въззивната жалба, а именно, счита, че липсват
безспорни доказателства за време, място и начин на извършване на
инкриминираното деяние.
В хода на съдебно производство пред въззивната инстанция,
представителят на СГП моли съдът да потвърди първоинстанционната
присъда и да остави жалбите без уважение, като счита, че първият съд е
направил изключително подробен анализ на доказателствата по делото, което
напълно споделя.
Подсъдимият Т. М. поддържа казаното от своя защитник.
Подсъдимият Е. А. поддържа казаното от своя защитник.
В своята последна дума, предоставена на основание чл. 333, ал. 2 НПК,
подсъдимите М. и А. молят да бъдат оправдани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК, констатира,
че първостепенния съд е допуснал съществени процесуални нарушения по
смисъла на чл.348, ал.3, пр.1, във вр. с чл.335, ал.2 НПК, а именно липсват
мотиви към постановената присъда от районния съд.
Първоинстанционният съд е пренебрегнал, в осъществяване на своята
процесуална дейност, разпоредбата на по чл. 303 НПК, съгласно която
присъдата съставлява единство от диспозитив и мотиви, като мотивите са
логическо продължение на диспозитива. Между тези две части на присъдата
не може да има противоречие, особено по отношение на съставомерните
5
признаци от обективна страна, които са включени в обема на обвинението и за
които държавното обвинение, като страна в съдебната фаза на наказателния
процес твърди, че са събрани достатъчно доказателства за виновността на
подсъдимия, поради което и внася обвинителен акт в съда за тях. В тази връзка
е необходимо да се посочи, че първия съд дължи произнасяне в своята
присъда и мотиви към нея по всички факти и обстоятелства включени в
обвинителния акт, чрез осъществяване на своите задължения по реда на
чл.305, ал.3 НПК.
Съгласно посочената процесуално правна норма, в мотивите си към
постановената присъда, съдът е длъжен да посочи установените
обстоятелства, а именно въз основа на кои доказателствени материали и въз
основа на какви правни съображения почива взетото решение, а при
противоречия на доказателствените материали да изложи съображения защо
едни от тях приема, а други отхвърля. Това задължение първият съд е
изпълнил частично по отношение на осъдителните диспозитиви, но не и по
отношение на оправдателните такива.
Налице е и противоречие в изложените от първия съд мотиви, като от
една страна СРС е оправдал подсъдимите за това, че действайки в съучастие
като съизвършители са възбудили на на 31.07.2014 г. и поддържал у И.Ж. К.
заблуждение, като са формирали у нея неверни представи, като подсъдимият
М. се представял за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да й
съдейства във връзка с водена полицейска проверка/, и с това й причинили
имотна вреда в размер на 1200 лева, която К. предала първата половина на
месец август 2014 г. на Е. Ц. А. в гр.София, ж.к.“Овча купел“, ул.“*******,
пред пицария „Б.“.
От друга страна при излагане на мотивите от правна страна - както от
обективна, така и от субективна страна, СРС е посочил, че подсъдимият М. е
възбудил заблуждение у пострадалата, нещо, за което той е оправдан от
същия районен съд. По този начин СРС едновременно оправдава подсъдимия
М. за това, че е въвел пострадалото лице в заблуждение, т.е., че е възбудил
заблуждение у него, като въпреки това от правна страна приема, че има такова
осъществено от него деяние и че то е осъществено именно от този подсъдим.
Нещо повече, Районния съд чрез своя съдебен акт – мотиви към присъда,
от правна страна се е произнесъл по едно непредявено обвинение, като е
6
приел, че на 05.05.2015г. подсъдимият М. е възбудил и поддържал
заблуждение у пострадалата, което коренно се различава от въведените в ОА
факти, където се твърди, че възбуждането на заблуждение е станало на
31.07.2014 г., По този начин между диспозитива и мотивите на присъдата има
съществено противоречие, което прави волята на първата инстанция неясна до
степен, която не позволява на страните да осъществят правата си, а на
контролиращата инстанция да провери правилността на първоинстанционната
присъда.
Налице са и други съществени противоречия в мотивите към присъдата,
доколкото при анализа на показанията на пострадалото лице, СРС приема, че
от тях се установява по безспорен начин, че същата е била въведена в
заблуждение на 31.07.2014г. от подсъдимия М., а в същото време, от правна
страна, подсъдимият М. е оправдан по това обвинение, като липсват изобщо
мотиви, относно оправдателния диспозитив.
т.к. видно от съдържанието на мотивите от правна страна е, че
контролирания съд е игнорирал съществени за обективната страна
съставомерни признаци от състава на престъплението отнасящи се както до
формата на изпълнителното деяние, така и до времето на извършеното според
прокурора деяние от подсъдимия М..
На следващо място, следва да се отбележи, че подсъдимият Е. А. е
признат за виновен като съизвършител с подсъдимия М., за това, че е
поддържал заблуждението у И. К.. От изнесените мотиви на първия съд не
става ясно как подсъдимият А. е поддържал това заблуждение. Още повече, в
мотивите подробно са описани неговите действия само по взимане на
паричната сума от пострадалата К., като не се посочва те да са разговаряли и
по този начин да е поддържал възбуденото заблуждение. За настоящият съд
остава неясно в какво се е състояло поддържането на заблуждението от страна
на подсъдимия А.. При така повдигнатото обвинение е видно, че материално
правната норма на посоченото престъпление, за което е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия А. е бланкетна, т.е. тя не съдържа
конкретно правило, описващо конкретно поведение и се нуждае от по-
нататъшна конкретизация, каквато липсва и в самия Обвинителен акт.
Въззивният съд намира, че още при изготвяне на Обвинителния акт от
прокурора са допуснати процесуални нарушения на процесуалните правила,
7
които нарушения не са констатирани от първия съд и отстранени от
държавното обвинение, а именно в обвинителния акт не са описани подробно
съставомерните действия на всеки един от подсъдимите по възбуждането и
поддържането на заблуждението. Същите не се съдържат и в диспозитива на
обвинителния акт. Не може да бъде подминато и друго противоречие, а
именно по последния пункт на обвинението, в който се твърди, че
подсъдимият М. е поискал сумата от 1500 лева, след това сумата от 2000 лева,
а в заключение е повдигнато обвинение за извършена измама в стадия на опит
за сумата от 900 лева.
Както беше посочено и по-горе, настоящият съд констатира, че липсват
мотиви в подкрепа на оправдателните диспозитиви по отношение на двамата
подсъдими, като бланкетно е посочено, че относно повдигнатите обвинения,
по които са постановени оправдателни присъди, няма събрани подкрепящи ги
доказателства. Този подход на СРС е неправилен, доколкото съдът е длъжен да
изложи подробни мотиви по всеки пункт на обвинението, като посочи въз
основа на какви факти прави своите правни изводи. В конкретния случай СРС
изобщо не е мотивирал оправдателните си диспозитиви на присъдата, като е
допуснал и съществени противоречия, доколкото при анализа на
доказателствата същият е приел, че реално деянията са извършени от двамата
подсъдими, но в последствие ги е оправдал, без да посочи причината за това.
Ето защо допуснатите от районния съд процесуални нарушения са от
категорията на абсолютните, т.к. не могат да бъдат отстранени от въззивната
инстанция, което налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане
на делото за ново разглеждане на друг състав от първоинстанционния съд.
Действително с оглед характера на съдопроизводствената си дейност
въззивния съд е втора първа инстанция по фактите, но ако този съд постанови
акт по същество би ограничил правата на страните в наказателното
производство – подсъдими и държавно обвинение и по този начин да ги лиши
от една инстанция по същество в зависимост от своето крайно решение.
Именно така изложените съображения мотивират въззивния съд да постанови
и своя съдебен акт.
В заключение на всичко изложено, според въззивния съд са допуснати
нарушения на процесуалните правила от контролираната съдебна инстанция,
гарантиращи правилността при формиране на вътрешното убеждение на тази
8
инстанция. Мотивите на първия съд са неясни, водят до съмнения във волята
на този съд, а дори са и вътрешно противоречиви, предвид обсъждането от
правна страна на двете форми на изпълнителното деяние – възбуждане и
поддържане на заблуждение от подсъдимия М. и по-конкретно оправдавайки
подсъдимия М. за деянието по възбуждане на заблуждение на 31.07.2014г. и
същевременно приемайки, че такова е било осъществено на 05.05.2015 г., без
бъде конкретизирано и обосновано в какво се е състояло твърдяното
възбуждане, при което не е ясна волята на контролирания съд, какво приема за
установено.
По изложените съображения въззивния съдебен състав намира, че не
може да подменя вътрешното убеждение на контролираната съдебна
инстанция по фактите включени в предмета на доказване. С оглед
разпоредбата на чл.14 НПК следва да се има предвид, че вътрешното
убеждение е съзнателната увереност на решаващия съд, която следва да се
основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен
ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по
делото. Анализирането на доказателствената съвкупност изисква оценъчна
дейност, както поотделно, така и в съвкупност на доказателствените
материали за фактите включени в обхвата на чл.102 от НПК. Нарушение на
тези изисквания е налице винаги, когато решаващият съдебен състав е
интерпретирал неправилно доказателствените източници, обсъдил ги е
формално, като е постановил присъда и мотиви, които са противоречащи си,
най-вече по отношение на правния анализ. Допуснатите процесуални пороци
са абсолютни процесуални нарушения, водещи до отмяна на първостепенния
съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, но от друг
съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание, в което съдът следва
да извърши и преценка, дали Обвинителният акт отговаря на изискванията на
чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК.
Водим от изложеното и на основание чл.348, ал.3, т.2, пр.1, във вр. с
чл.335, ал.2 НПК, Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 20103727 от 25.09.2023 г., постановена по
НОХД № 13149/2017 г. по описа на СРС, НО, 110 състав.
9
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав при същия съд от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10