Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1805 03.06.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, ХVІІI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
май две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при
участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 15699 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 против Н.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че между страните бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № ***, по който ответникът дал съгласието си, освен посочения усвоен
кредит да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard. Ответникът активирал предоставената му кредитна
карта № ***, с максимален кредитен лимит в размер на 700 лева. Ответникът
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.12.2018 г., когато
е последното му плащане по нея, като балансът на картата бил в размер минус
777,72 лева. По картата не били платени: главница в размер на 745,92 лева и
договорна лихва в размер на 31,80 лева за периода 01.12.2018 г. – 04.01.2019 г.
и 20,18 лева – обезщетение за забава за периода 04.01.2019 г. – 01.04.2019 г.
За неплатените суми
ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 3688/03.05.2019 г. по ч.гр.д. №
6654/2019 г. на ПдРС, ІI гр.с., връчена редовно по чл. 47, ал. 5 ГПК, при което
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК. Моли се за уважаването им. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, от особения представител на ответника е постъпил отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло както по основание, така и по размер предявените
от ищцовото дружество искове. В исковата молба не било посочено, на коя дата,
по какъв начин, от кое лице била активирана кредитната карта. Не е посочено на
коя дата и по какъв начин, в какъв размер и от кое лице са били усвоявани суми
чрез платежния инструмент кредитна карта № ***, като нямало данни и дали
усвояването е било еднократно или на няколко различни дати, както и кои са те.
Оспорва факта информация за точните размери на сумите, дължими за погасяване на
задълженията по кредита, да са доведени до знанието на ответника.
Оспорва наличието на
валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника, от което да
произтичат претендираните с исковата молба, респ. със заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вземания. Оспорва факта ответникът да
се е ползвал от предоставените от ищеца услуги, като оспорва факта ответникът
да се сключвал договор за кредит за покупка на стоки или услуги, също и договор
за револвиращ потребителски кредит, както и да е получавал кредитна карта,
ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН код, необходим за ползването на услуги с
кредитна карта. Оспорва ответникът да е получил и активирал процесната кредитна
карта, както и да е усвоил посочената от ищеца сума. Оспорва факта ответникът
да е подписвал договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта, както и на документ за усвояване на
кредит, а също и на придружаващите ги декларации, формуляри и приложения.
Доколкото към исковата молба не е приложен договор за кредит за покупка на
стоки или услуги, не може да бъде установено твърдението на ищеца, че този
договор е съдържал клауза, материализираща съгласието на ответника да му бъде
отпуснат и втори кредит, а именно револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта, както и, че ответникът изобщо е лицето, което го е
подписало.
Твърди да е нарушена
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Счита договора за отпускане на револвиращ
потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал.
1, т. 7, т.9 и т. 10 и ал. 2 от ЗПК. Оспорва ответникът да е получавал платежен
инструмент кредитна карта и ПИН код за използването й, както и да е усвоявал
претендираните от ищеца суми. Оспорва ответникът да е бил предварително
запознат с ОУ приложими към договора за кредит, както и да му е бил предоставен
екземпляр от тях. Клаузата на чл. 15 от договора за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта е нищожна като
противоречаща на чл. 10, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗПК. Оспорва приложените към
исковата молба месечни извлечения да се отнасят за кредитна карта № ***.
Размерът на договорната лихва и на ГПР са прекомерни, противни на морала и
добрите нрави, поради което счита клаузите, които ги установяват, за нищожни на
основание на чл. 26 ЗЗД. Оспорва поканата за изпълнение да е била
изпратена/връчена на ответника. Счита, че не може да бъде издадена заповед за
незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на
падежа до подаване на заявлението. Заповедта за изпълнение била издадена в
противоречие с ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в диспозитива си
съдържа произнасяне за мораторна лихва лихва в размер на 20,18 лева – за периода
04.01.2019 г. – 01.04.2019 г., като с оглед изложеното счита, че в тази част
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде обезсилена. Счита, че
заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена в частта, с която на ищцовото
дружество са присъдени разноски, а именно: 25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните,
намира следното:
Видно от приложеното
по делото ч. гр. д. № 6654/2019 г., по описа на ПдРС, ІІ гр. с., в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3688/03.05.2019
г., за сумата от 745,92 лева /седемстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и
две стотинки/ - главница, дължима по договор за револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта Master Card с номер ***; възнаградителна лихва в
размер на 31,80 лева /тридесет и един лева и осемдесет стотинки/ за периода от
01.12.2018 г. до 04.01.2019 г.; мораторна лихва в размер на 20,18 лева
/двадесет лева и осемнадесет стотинки/ за периода от 04.01.2019 г. до
01.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 24.04.2019 г. до окончателното погасяване,
както и разноските по делото в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/ -
държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение. Доколкото
заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на
уведомление на постоянния му адрес, на ищеца е указано да предяви иска по чл.
422 ГПК, което е сторено в срок.
По
делото са представени като доказателства: договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с номер *** от 18.10.2018 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК ********* и ответника Н.И.И.; Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта *** от 18.10.2018 г., в т. 1, на който е посочено, че кредиторът отпуска на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 700 лева, при годишна лихва и
такси за ползването му посочени в договора, като в т. 2 от същия е посочено, че
кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард; съгласие за
обработка на лични данни във връзка с искане за отпускане на кредит или
сключване и изпълнение на договор за потребителски кредит ***; декларация за
предоставяне на лични данни и информация за тяхната обработка във връзка с
искане за отпускане на кредит или сключване и изпълнение на договор за
потребителски кредит ***; стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна
карта; приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** *** от 18.10.2018 г.; последна покана от
11.01.2019 г., адресирана до ответника, с която същият е уведомен, че плащането
на вноските по договора е преустановено на 01.12.2018 г., като сумата дължима
по кредитна карта Мастъркард *** е в общ размер на 779,18 лева; обратна
разписка от 01.11.2018 г. по пратка № *** с описание: ***; месечно извлечение
по кредитна карта от 01.12.2018 г. и месечно извлечение по кредитна карта от
01.01.2019 г.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът основава
претенцията си на представения по делото договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с номер *** от 18.10.2018 г. и договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 18.10.2018
г. Процесният договор за кредит *** от
18.10.2018 г., представлява договор за потребителски кредит, уреден в
разпоредбите на чл. 9 от ЗПК, съгласно който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. При твърдяно от ищеца
облигационно правоотношение възникнало от вид договор за заем, в който случай
потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т.е. предоставянето на
кредити е основният му предмет на търговска дейност, следва да се прилагат изискванията на ЗПК. Съгласно чл. 10
от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг
носител. Представените по делото на хартиен носител договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер *** от 18.10.2018 г., договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***
от 18.10.2018 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта и приложение
към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** *** от 18.10.2018 г., не доказват да е налице
валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като нито един от
изброените документи, не е подписан от ответника и като такива не могат да му
се противопоставят. Във връзка с посоченото, върху гореизброените документи, че
същите са „Електронно подписани“ от ответника, следва да се посочи и, че съгласно
Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 868/2012 г., IV г. о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК, електронното изявление, се счита за подписано при условията
на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – електронен подпис е електронен подпис по смисъла на
чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014. Според посочената разпоредба
„електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към
други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Същевременно по
делото липсват технически или електронни записи в подкрепа на посоченото върху
документите, същите да са сключени електронно, както и, че същите са приети от
ответника, както и да е предоставена, респ. получена от ответника преддоговорна
информация и същият да се е съгласил с нея, нито доказателства, от които да се
установи съдържанието на електронните документи, ако такива са били съставени,
съответно авторството на изявленията, твърдени да са направени от ответника. Затова
и при съобразяване на разпоредбата на чл. 180 ГПК, едностранно извършеното от
ищеца вписване в договора на данните на ответника, който не носи подпис на
същия, не се ползва с доказателствена сила. Във връзка с изложеното дотук,
съобразявайки се и с практиката на ВКС по този въпрос, съдът намира, че не е
налице валидно сключен договор за заем. Всички доказателства, в своята
съвкупност сочат на този извод на съда, че ответникът по никакъв начин не е
сключвал договор за заем с ищцовото дружество. Представените писмени
доказателства, в които са обективирани условията за сключване на договора, не съдържат
подпис на ответника, поради което не може да се приеме, че е налице връзка
между страните.
Освен изложеното, следва да се
има предвид, че договорът за заем е реален договор, поради което елемент от
фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване на сумата. Следва
да се посочи също така, че с приложената по делото обратна разписка от
01.11.2018 г., не може да се приеме, че на ответника са предадени кредитна
карта, договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта *** от 18.10.2018 г. и приложение към договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта *** *** от 18.10.2018 г. Върху товарителницата не са
описани конкретните изпратени на ответника документи, поради което и от
представените по делото доказателства не би могло да се направи категоричен и
безспорен извод, че издадената от кредитора кредитна карта е била получена от
ответника, както и, че именно последният е извършвал трансакции, усвоявайки
предоставения му кредитен лимит. Що се отнася до представените по делото
извлечения от сметка, то същите представляват едностранно изготвени електронни
документи на хартиен носител, които не се ползват с материална доказателствена
сила и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът
не доказа при условията на пълно и главно доказване съществуването на сключен
между страните договор за заем при посочените условия, респективно и наличието
на акцесорни вземания, каквото е претендираното обезщетение за заплащане на
мораторна лихва. Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Поради извода за неоснователност
на предявените установителни искове, поради липса на валидно възникнало между
страните облигационно правоотношение, то безпредметно е обсъждането на
останалите възражения на ответника за недължимост на процесното вземане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото такива не се претендират и доказват,
то и не следва да му се присъждат.
По
изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 против Н.И.И., ЕГН **********, с адрес:
*** обективно
съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за признаване на установено в отношенията между страните, че Н.И.И., ЕГН **********
дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, сумата от 745,92 лева /седемстотин
четиридесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/ - главница, дължима по
договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master
Card с номер ***; възнаградителна лихва в размер на 31,80 лева /тридесет и един
лева и осемдесет стотинки/ за периода от 01.12.2018 г. до 04.01.2019 г.;
мораторна лихва в размер на 20,18 лева /двадесет лева и осемнадесет стотинки/
за периода от 04.01.2019 г. до 01.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.04.2019
г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № 3688/03.05.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 6654/2019 г.
по описа на ПдРС, ІІ гражднаски състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с
оригинала!
РЦ