Присъда по дело №307/2021 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ
КЪМ присъда по НОХД № 307 / 2021 г. по описа на ВОС, постановена на
26.05.2021 г.
На 19.03.2021 г. Варненска окръжна прокуратура е внесла във ВОС обвинителен
акт ПД № 23 / 2021 г., по който е образувано производство пред първа инстанция и е
повдигнато срещу Л. В. С., родена на 04.06.1957 г. в гр. Николаево, област Стара
Загора, живуща в гр.София, българка, с българско гражданство, с висше образование,
разведена, работи, неосъждана, ЕГН: ********** по
чл. 343, ал. З, пр .4 и пр. 7 б. „б“ вр. с ал. 1, б. „в“ вр с чл. 342 ал. 1 от НК , а
имено за това, че на 23.06.2019 г. на бул. „Осми приморски полк“ в гр. Варна, при
управление на МПС – „Ауди А5 Спортбек“ с рег. № СА 69 72 СХ, нарушила правилата
за движение по пътищата, както следва:
- чл. 21, ал. 1 от Закон за движение по пътищата „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/час, както следва: за категория „В“ в населено място - 50
км/ч, като се е движила в средната пътна лента на пътя с 51.19 км/час; - чл. 116 от
Закон за движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-
глухите, които се движат с червено-бял бастун, и към престарелите хора“;
- чл. 119, ал. 1 от Закон за движение по пътищата: „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре“, не пропуснала пресичащите по пешеходна пътека
пешеходци и по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице - на Л.Д.
Б., настъпила на 23.06.2019 г., и на Б.Е. С., настъпила на 24.06.2019 г., като деянието е
извършено на пешеходна пътека, означена с пътен знак Д-17 от ППЗДвП.
Представителят на ВОП в хода по същество поддържа повдигнатото спрямо
подсъдимата обвинение. Счита, че извършеното от нея деяние се доказва по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и от
самопризнанието направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Изразява становище за
налагане на наказание лишаване от свобода над минималния размер предвиден в
закона. Счита, че и кумулативно предвиденото наказание лишаване от права следва да
е в размер на определеното основно наказание.
Подсъдимата С. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признала изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно, съдът с
протоколно определение от 26.05.2021 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел
самопризнанието и, доколкото последното кореспондира със събрания доказателствен
́
материал в досъдебната фаза. В изявление в последната си дума подс. С. изразява
съжаление за извършеното, като и иска от съда да и определи минимално наказание.
́
Защитникът на подсъдимата, адв. Р. при липса на спор по фактите и правото,
предлага на съда да и наложи наказание в минималния размер, предвиден в закона.
́
Счита, че са налице многобройни, а и изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
Намира, че определеното наказание не следва да се изтърпява ефективно, с оглед
личността на подсъдимата.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност
съдът прие за установено следната фактическа обстановка:
1

Подс. Л. В. С. била правоспособен водач на МПС категория „В“. Тя управлявала
лек автомобил марка „Ауди А5“ с peг. № СА 79 72 СХ, който бил поддържан в
техническа изправност.
На 23.06.2019 г. подс. Л.С. потеглила от гр. София към гр.Варна, където смятала
да почива през отпуската си. Тя пътувала през светлата част на денонощието, като
около 21:40 часа на същата дата влязла в гр. Варна през „Аспарухов мост“.
Подсъдимата преминала през централната част на града и продължила по бул. „Осми
приморски полк“, в посока към кв. „Чайка“ на гр. Варна. Пътната настилка на
булеварда била в добро състояние, без деформации и неравности и имало видима пътна
сигнализация. Около 21:50 часа на 23.06.2019 г. подс. С. преминала на зелен сигнал
през регулирано кръстовище, образувано между булеварда, по който се движела и бул.
„Сливница“ на гр. Варна. Тя управлявала автомобила си в средната лента за движение
на пътното платно, с постоянна скорост от 51-52 км/ч. След като преминала през
кръстовището, поради настъпилата умора, подсъдимата не следила внимателно
пътните знаци, а на булеварда отдясно имало поставен пътен знак „Д-17“ /„пешеходна
пътека“/. С. не забелязала и вертикалната сигнализация, предупреждаваща за наличие
на пешеходна пътека, намираща се след кръстовището, образувано между бул. „Осми
приморски полк“ и ул. „Братя Миладинови“ в гр. Варна.
В него момент две пешеходки - Л.Д. Б. и Б.Е. С., решили да предприемат
пресичане на пътното платно по пешеходната пътека на бул. „Осми приморски полк“
отдясно наляво, спрямо посоката на движение на подсъдимата. Тъй като подс. С. не
проявила достатъчно внимание за пътната обстановка и за лицата, които искали да
пресичат, тя не успяла да възприеме стъпилите в него момент на пешеходната пътека
Л. Б. и Б. С.. В резултат на проявеното невнимание, подсъдимата ударила с
управлявания от нея автомобил „Ауди А5“, пресичащите жени-първо Л. Б. с предната
част на автомобила, а веднага след това със средната част на автомобила - Б. С.. Това
съприкосновение с двете жени се осъществило в средната част на пешеходната пътека,
в средната лента за движение на пътното платно.
След удара от автомобила, Л. Б. паднала на пътното платно вляво от автомобила,
а Б. С. била качена върху капака на автомобила, при което последвал удар на главата и
в предното стъкло и после отхвърляне на тялото и - напред и леко вляво от автомобила.
Подс. Л.С. се стреснала от удара, спряла колата си след няколко метра и слязла да види
какво е станало. Тя видяла двете лежащи на пътното платно жени. На мястото се
събрали хора и подсъдимата, която била в шок, помолила някой да се обади на тел.
„112“, тъй като не можела да се свърже с оператор. Св. Ж.Г. се обадила и обяснила за
случилото се. На мястото дошла и св. П.П.-полицейски служител, която се обадила в
ОДЧ на Сектор „Пътна полиция“ - Варна. Пристигнал след няколко минути екип на
Първо РУ-Варна, като служителите И.Ц. и В.В. разпоредили на събралите се хора да не
местят пострадалите жени, преди пристигането на спешната помощ. Пристигнал екип
на „Общинска полиция“ - Варна, който регулирал движението на
местопроизшествието. Малко по-късно пристигнали две отделни линейки на ЦСМП-
Варна, която откарали пострадалите Л. Б. и Б. С. в Спешен център на МБАЛ „Св.Анна“
- гр. Варна. Там били предприети спешни мерки за стабилизирането им, които не дали
резултат. На 23.06.2019 г. в 22:50 часа Л. Б. починала. На 24.06.2019 г. в 08:05 часа
починала и Б. С..
Местопроизшествието било посетено от следствена група. Бил извършен оглед,
при който била направена скица на местопроизшествието. Изготвен бил и фотоалбум.
Иззети са били видеозаписи от охранителни камери към момента на ПТП, от различни
банкови офиси и бюра.
От експертното заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза №
2

88 / 2019 г. е видно, че Б.Е. С. получила вследствие на съприкосновението с МПС-то,
тежка травма в областта на таза, лявата хълбочна и тазобедрени области, лявото бедро
с обширен травматичен деколман и излив на значително количество кръв, счупване на
черепната основа с контузия на мозъка и десния бял дроб и други увреждания. От
излива на кръв се е развила кръвоизливна анемия. Всички тези травматични
увреждания довели до настъпването на мастна емболия в белодробните артерии, което
е причинило смъртта на Б.С.. Не е бил установен алкохол в кръвта на починалата.
От експертното заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза №
87 / 2019г. е видно, че Л.Д. Б. получила вследствие на съприкосновението с МПС-то,
тежка комбинирана травма - счупване на черепната основа и контузия на мозъка и
мозъчния ствол, контузия с разкъсване на белите дробове и разкъсване на далака, оток
на мозъка, вдишана кръв в трахея, бронхи, бели дробове, погълната кръв в стомаха,
анемия, счупване на гръбначен стълб на ниво 1 -ви и 4-ти шийни прешлени с
прекъсване на гръбначен мозък счупване на 2-5 леви ребра, разкъсване на горен лоб на
ляв бял дроб, левостранен хемо-пневмторакс, счупване на 2-5-ти десни ребра,
разкъсване на връзковия апарат на лявото коляно, кръвонасядания по меките черепни
обвивки, разкъсно-контузна рана по левия клепач, десния глезен, кръвонасядания по
лява мишница, лакът, лява предмишница, долните крайници, паренхимна и мастна
дистрофия на черен дроб. Причината за смъртта на Л. Б. е комбинираната травма:
глава, гръден кош, корем - тежка контузия на мозъка, мозъчния ствол, счупване на
черепната основа, вдишана кръв в трахея, бронхи, бели дробове, контузия с разкъсване
на белите дробове. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на лявата половина на главата,
гръдния кош, левия долен крайник, лява хълбочна област, вътрешната повърхност на
дясното бедро ,дясното коляно, дясната подбедрица в посока отляво-надясно, респ.
удари от детайли на МПС, падане и удар в подлежаща повърхност.
Като място на съприкосновение с вредоносния фактор би могло да се посочи
страничната повърхност на лявото бедро, вътрешната повърхност на дясно бедро,
дясното коляно, дясната подбедрица, отстоящи на 90 см; 57см; 51 см; 20 см от ръба на
лявата и дясна пета, като най-вероятно, към момента на удара, пострадалата е била с
отведен десен долен крайник.
Всички травматични увреждания били получени приживе, което личи от
кръвонасяданията около тях, развилата се кръвоизливна анемия. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между установените увреждания и настъпването на
смъртния изход. Смъртта е настъпила бързо в рамките на часове и е била неизбежна.
Не се установило наличие на алкохол в пробите кръв и гръбначно-мозъчна течност.
Видно от протокол за химическа експертиза е, че подс. Л.С. не е употребила
алкохол преди ПТП.
От експертното заключение по назначената съдебно-видео техническа
експертиза е видно, че е бил записан момента на удара на автомобила марка „Ауди А5“
с ДК № СА 79 72 СХ върху двете починали по-късно жени.
От експертното заключение по назначената комплексна съдебно-автотехническа
и съдебно-медицинска е видно следното:
1.Пострадалите пешеходки са пресичали отдясно наляво по отношение на
посока на движение на автомобила.
2.В момента на стъпването на пострадалите пешеходки на пътното платно,
отстоянието на автомобила „Ауди" от мястото на удара е било около 71.10 м. В този
момент водачът на автомобила- подс. С. е можела да възприеме пешеходците.
З.В момента на стъпването на пешеходците на пътното платно, автомобила
3

„Ауди“ се е намирал в средната пътна лента на 0,50 м от десния и край и на 71,10 м от
мястото на удара.
4.Скоростта на автомобила е била около 51,19 км/ч.;
5.Като се има предвид, че водачът С. е можела да избегне удара на пешеходните
чрез намаляване на скоростта или чрез спиране, следва да се счита, че скоростта на
автомобила е била съобразена с конкретните пътни условия (3.7, 3.8).
6.При определената скорост на автомобила около 51,91 км/ч, водачът С. е имала
техническа възможност да избегне удара на пешеходците чрез намаляване на скоростта
или чрез спиране.
7.Л. Б. е била ударена с предния ляв край на автомобила на разстояние 5.36 м от
десния край на пътното платно, а миг след това Б. С. е ударена със средата на предната
част на автомобила на разстояние 4,63 м от десния край на мътното платно. Б. е
паднала вляво от автомобила, а С. е отхвърлена напред и наляво.
8. В момента на удара скоростта на автомобила е била около 51,19 км/ч.
9.Водачът на автомобила С. е имала техническа възможност да избегне удара
чрез намаляване на скоростта или чрез спиране.
10.При определената скорост на автомобила водачът С. е имала техническа
възможност да избегне удара чрез намаляване на скоростта или чрез спиране.
11.Непосредствената причина за смъртта на Б. С. е мастна емболия в
белодробните артерии, усложнение на тежката травма в областта на таза и лявото
бедро странично, с обширен травматичен деколман и излив на кръв в тези зони. В
генезата на смъртта участва и следкръвоизливна анемия от тази травма, както и
счупването на черепа с контузия на мозъка и десния бял дроб. При наличните травми и
усложнение им - мастна емболия в белите дробове, смъртта е била неизбежна. От това
следва, че между травматичните увреждания и смъртния изход има пряка причинна
връзка.
Причината за смъртта на Л. Б. е тежката комбинирана травма: глава - счупване
на черепната основа и контузия на мозъка и мозъчния ствол, вдишана кръв в трахея,
бронхи, бели дробове; гръден кош - контузия с разкъсване на белите дробове; корем-
разкъсване на далака и др., т.е. несъвместими с живота травми. При Л.Б. има пряка
причинна връзка между механичните увреждания и настъпването на смъртта.
Видно от приложена справка за нарушител на Сектор „ПП“-Варна е, че подс.
Л.С. има само едно допуснато нарушение на Закона за движение по пътищата, за което
са били издадени АУАН и НП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на
направеното самопризнание на подс. С. по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от
доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по
реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите П.Х.Х., П.Г.А.-П.,
Ж.И.Г., Е.К.Д., К.С.У., Н.М.М., Я.Х.М., В.Ж.И., М.Б.К., Л. С. С., С. Л. С., В.В.В., Т. Н.
Б., И.Ц. Цонев, Й.С.Й., М. С. С. и В.Н. С., протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум към него, констативен протокол за ПТП, справка за нарушител,
свидетелство за съдимост на подсъдимата, както и от заключенията на вещите лица по
приетите съдебни експертизи.
Посочените доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло,
като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и са относими към
основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
4

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Анализът на така установената фактическа обстановка дава основание на съда да
приеме, че с деянието си подс. С. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК. Управлявала е нерелсово ППС и
съгласно разпоредбите на чл. 116 от Закон за движение по пътищата „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се
движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун, и към
престарелите хора“. По делото безспорно се установява от приобщената САвТЕ, която
съдът кредитира изцяло, че подс. С. не се е съобразила със законовите изисквания и е
предизвикала пътнотранспортно произшествие.
Причина за настъпване на ПТП е несъобразяване с изискванията на чл. 119, ал. 1
от Закон за движение по пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре“. Категорично подс. С. в момента на стъпването на пострадалите пешеходки на
пътното платно е възприеме. Б. и С. са се намирали на около 71.10 м от автомобила на
подсъдимата, което отстояние, съгласно пътните и метеорологичните условия е давало
възможност на С. да възприеме пострадалите и предприеме действия по спиране на
автомобила. Ясно е заявено от ВЛ, че определената скорост, с която се е движел
автомобила на С. /около 51,91 км/ч/ е била съобразена с пътните условия и
подсъдимата реално е имала техническа възможност да избегне удара на пешеходците
чрез намаляване на скоростта или чрез спиране. Това обаче не е сторено от нея, като
липсва каквато и да е реакция и манипулация с приборите на автомобила, които имат
отношение към намаляване на скоростта. Анализът на гласните доказателствени
средства дава основание за извод, че поради умора, в този момент подс. С. е загубила
концентрация, трансформирана в липса на внимание и в действителност изобщо не е
възприела пресичащите на пешеходната пътека пешеходци.
Именно генерираното от преумората невнимание е причината за настъпване на
ПТП, а не както се твърди в ОА – управление на автомобила от С. с превишена
скорост. Освен, че скоростта на автомобила не е причина за настъпване на ПТП, то тя
съгласно САвТЕ не е и превишена. Първо, заключението на ВЛ изобщо не се отличава
с някаква категоричност относно скоростта. Те ясно са записали, че скоростта не е
точно определена „а била около 51,91 км/ч“. Второ, разликата с определената в ЗДвП
скорост за населените места е едва 1,91 км.ч, което е в рамките на грешката, при липса
на точност само на един от параметрите използван във формулата за изчисляване на
скоростта. Самостоятелно основание за неприемане от страна на съда на тезата,
заложена от държавното обвинение е и това, че недвусмислено в заключението е
посочено, че „следва да се счита, че скоростта на автомобила е била съобразена с
конкретните пътни условия“, респ. поведението и е в унисон с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
́
Несъстоятелно е и възражението на прокурора, че подсъдимата след като е
направила признание по чл. 371, т. 2 от НПК, то това прави невъзможно оправдаването
5

и в тази част. Изявлението на подсъдимия по отношение на фактите, а впоследствие и
́
приемането им от съда, касае установяване на безспорно установени факти, а не на
правни изводи въз основа на тях. Това, че подс. С. е признала факта, че е управлявала
автомобила с 51,91 км.ч. не означава, че тази скорост е превишена или пък, че тя е в
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Поради това и няма
никаква пречка съдът да се произнесе в разглежданата насока.
В този смисъл съдът оправда в тази част подс. С..
Налице е и другият елемент от фактическият състав на престъплението. Видно от
приетата СМЕ, св. Б.Е. С. получила вследствие на съприкосновението с МПС-то, тежка
травма в областта на таза, лявата хълбочна и тазобедрени области, лявото бедро с
обширен травматичен деколман и излив на значително количество кръв, счупване на
черепната основа с контузия на мозъка и десния бял дроб и други увреждания. От
излива на кръв се е развила кръвоизливна анемия. Всички тези травматични
увреждания довели до настъпването на мастна емболия в белодробните артерии, което
е причинило смъртта на С..
Л.Д. Б. е получила вследствие на съприкосновението с МПС-то, тежка
комбинирана травма - счупване на черепната основа и контузия на мозъка и мозъчния
ствол, контузия с разкъсване на белите дробове и разкъсване на далака, оток на мозъка,
вдишана кръв в трахея, бронхи, бели дробове , погълната кръв в стомаха, анемия,
счупване на гръбначен стълб на ниво 1-ви и 4-ти шийни прешлени с прекъсване на
гръбначен мозък счупване на 2-5 леви ребра, разкъсване на горен лоб на ляв бял дроб,
левостранен хемо-пневмторакс, счупване на 2-5-ти десни ребра, разкъсване на
връзковия апарат на лявото коляно, кръвонасядания по меките черепни обвивки,
разкъсно -контузна рана по левия клепач, десния глезен, кръвонасядания по лява
мишница, лакът, лява предмишница, долните крайници, паренхимна и мастна
дистрофия на черен дроб.
Установено категорично по делото е, че причина за смъртта на Л. Б. е
комбинираната травма: глава, гръден кош, корем - тежка контузия на мозъка, мозъчния
ствол, счупване на черепната основа, вдишана кръв в трахея, бронхи, бели дробове,
контузия с разкъсване на белите дробове.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина несъзнавана
непредпазливост. Подс. С. не е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
като не е и предвиждала настъпването на съставомерните последици, но е била длъжна
и е могла да предвиди възможността за настъпването им, предвид факта, че е
правоспособен и дългогодишен водач МПС.
С оглед горните констатации за съда няма никакво съмнение, че допуснатото
нарушение на правилата за движение /чл. 119, ал. 1 от ЗДвП/ е в непосредствена
причинна връзка със съставомерния резултат. Подсъдимата е пренебрегнала основни
задължения на водачите на МПС, които като дългогодишен правоспособен шофьор на
МПС е следвало да спазва. Управляваният от нея автомобил е бил технически
изправен. За С. не са съществували никакви основания здравословни, психофизични
или други, които да й попречат да реагира правилно. Умората е субективно усещане,
което може да се констатира и контролира основно от лицето, което я изпитва. С.
очевидно не е направила точна преценка на състоянието си и надценила
възможностите си. По този начин, подсъдимата виновно е причинила вредоносният
резултат - смъртта на Л. Б. и Б. С..
По горните съображения съдът прие, че подс. С. е осъществила от обективна и
6

субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4 и 7, б. „б“, вр. с ал. 1,
б. „в“ от НК.

По отношение на вида и размера на наказанието:
За престъплението по горепосочената квалификация, което е непредпазливо,
законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. Съдът
при решаване въпроса за размера на наказанието прие, че нито деянието, още по-малко
дееца се отличават с висока степен на обществена опасност.
Основно акцента следва да се постави върху положителните характеристични
данни за подсъдимата, а и на липсата на отрицателни такива.
Случаят касае изключително специфичен субект на престъплението и
характеристичните му данни са от особена важност при индивидуализацията на
наказателната отговорност. Повече от респектираща и то не само по обем е
биографията подс. С.. Касае за научен /служител/ работник преминал през всички нива
в тази йерархия и получил повечето възможни научни степени. Утвърден и уважаван,
включително и на международно ниво учен и лектор, представящ България далеч от
пределите . Но дори това не е най-важното за съда, което стои в основата на
решението му при определяне на наказанието. Там специално място заема
преподавателската дейност на подс. С.. Във всяко общество учителите, респ.
университетските преподавателите са една особена категория. Те са такива по причина,
че имат решаваща роля за оформянето на мирогледа и възпитанието на младите хора.
Отделно, преподаването е една от малкото професии, които наистина могат да
променят живота на другите и да ги насочат в правилната посока. Подсъдимата С. има
повече от 30 г. преподавателски стаж и без съмнение е оказала споменатото
положително въздействие върху тях.
Отделно към смекчаващите обстоятелства категорично следва да се причисли и
пренебрежимия брой нарушения на ЗДвП и неговия правилник /едно/, което
подсъдимата е извършила в рамките на времето, от когато е придобила
правоспособност за управление на МПС /правото е придобито в далечната 1979 г./ до
настоящият момент. Ясно е, че се касае за един изключително дисциплиниран водач на
МПС, а разглежданото деяние трябва да се определи като инцидентна проява. Съдът
отчете и помощта на подс. С. за разкриване на обективната истина и нейното реално
съдействие на правоохранителните органи в рамките на ДП, както и чистото съдебно й
минало. Към тези обстоятелства следва да се причисли искрено съжаление за
случилото се и изразеното разкаяние.
Идентични са изводите на съда и относно деянието. По делото няма нито едно
обстоятелство, което да завишава обществената му опасност. Всички налични, са
обективни признаци на състава на престъплението и не могат повторно да бъдат
отчитани при индивидуализацията на наказанието.
Противно на твърденията на процесуалния представител на частните
обвинители, съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства. Най-вероятно
липсата им, поражда и значителните трудности у повереника да ги посочи и ясно да ги
формулира, а на някой от тях той придава стойност и тежест каквато те изобщо нямат.
Нито конкретния механизъм на възникване на ПТП, нито значимостта на нарушените
правила за движение са обстоятелства от тази категория. Не са такива и липсата на
съпричиняване от страна на пострадалите, още по-малко пренебрежителното
отношение към спазване правилата за движение.
Ясно е, че стремежът в пледоарията е насочен към мотивиране на съда да
наложи наказание около средния размер /в случая е 9 г./, но от контекста на
7

изложението личи, че той е обвързан основно с изключително тежкия резултат
настъпил от поведението на подсъдимата – нелепата смърт на две уважавани и
достойни български жени.
Както бе посочено по-горе, причинения престъпен резултат - смърт на две лица,
допуснатите от подсъдимата нарушения на правилата за движение, мястото на
извършване на престъплението – пешеходна пътека и т.н са обективни признаци на
състава на престъпление и акцентирането на тези обстоятелства е в конфликт с чл. 56
от НК. Посочената разпоредба не случайно ограничава възможността за повторно
отчитане на тези обстоятелства като отегчаващи, с оглед факта, че именно поради
тяхното наличие, подсъдимият отговаря за престъпление, с наказателна санкция
значително надвишаваща тази, визирана в основния състав на престъплението, в
случая по на чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК.
В тази връзка, удовлетворяване искането на частните обвинители за налагане на
наказание около 9 г. лишаване от свобода, би го превърнало в назидание и отмъщение
за извършеното – цели неразписани в чл. 36 от НК и непознати на нашето наказателно
право.
При наличие множество на брой смекчаващи вината обстоятелства, голяма част
от които дори носят признаците на изключителни, ниска степен на обществена
опасност на дееца и деянието, съдебният състав прие, че няма никакво основание да
наложи на подс. С. наказание различно от минималното предвиденото в закона, което е
лишаване от свобода за срок от 3 години.
С оглед процедурата на протичане на съдебното следствие, а именно съкратено
такова по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК и следващата се от това привилегия за
подсъдимата, изразяващата се в изтърпяване на 2/3 от определеното наказание, съдът
наложи на подс. С. наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода, прилагайки
нормата на чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК.
Съдът прие, че наказанието не следва да бъде изтърпяно ефективно. Поначало,
при решаване на въпроса за отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл. 66,
ал. 1 от НК, съдът се ръководи от личните качества на дееца и въз основа на тях
преценява дали неговото поправяне и превъзпитание е постижимо с приложението на
този институт. Именно индивидуалността на дееца мотивира съдебния състав да
прецени, че подсъдимата не следва да бъде изолирана от обществото. Отчетени бяха
всички нейни положителни характеристики и отнесени към извършеното от нея, може
да се направи обосновано предположение за липса на риск от извършване на каквото и
да е престъпление.
Като се съобрази и обстоятелството, че индивидуалната превенция е водеща, с
оглед прието от съда, безспорно не следва С. да бъде изолирана за определен период от
обществото и семейството си.
Пак цитираните по-горе индивидуални характеристики на С. са в основата на
решенето на съда да отложи изпълнението на наказанието за минималния предвиден в
закона срок - 3 /три/ години, като прие, че той е повече от достатъчен да и даде
́
възможност да преосмисли извършеното.
Съдът лиши на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подс. С. от
право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в
сила. При определяне на размера на допълнителното наказание, съдът отчете миналото
на подсъдимият като водач на МПС, без нарушения на правилата за движение по
пътищата и санкции по административен ред, както и всички нейни действия по време
на ПТП. Размерът на посоченото наказание е мотивиран и съобразен по-скоро с
размера на наказанието лишаване от свобода, а не от индивидуалните признаци на
8

деянието и най-вече дееца.
Съдът възложи на подс. С. направените по делото разноски в размер на 1866,74
лв. в полза на ОСлО при ОП Варна.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	42
Дата:	26 май 2021 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия:	Стоян Константинов Попов

Дело:	20213100200307
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 март 2021 г.

Присъда по дело №307/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите