№ 153
гр. Благоевград, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200600269 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано
по въззивен протест и допълнение към него от РП – Благоевград, ТО - Р. и
въззивна жалба от адв. П. С. – защитник на подс. Б. Л. Г., срещу Присъда №
500047 / 02.02.2024 год., постановена по н.о.х.д. № 475 / 2020 год. по описа на
Районен съд – Р., които се оспорва законосъобразността и обосноваността на
постановения съдебен акт.
Според изложените в протеста съображения и доводи,
поддържани от участващия във въззивното производство прокурор от ОП-
Благоевград, присъдата, с която подс. Б. Г. е признат за виновен и осъден за
извършено престъпление по чл.133 от НК, като е оправдан по първоначалното
обвинението за престъпление по чл.129, ал.2 в. ал.1 НК е необоснована и
незаконосъобразна в оправдателната й част. Прокурорът счита, че подс. Б. Г. е
причинил умишлено телесна повреда на пострадалия А. М., поради което се
иска подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК и да му бъде наложено
1
съответно наказание.
Според въззивната жалба на защитника на подс. Б. Г., поддържана
лично пред въззивния съд, присъдата е неправилна и незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материалния закон. Същата се обжалва в
наказателната и гражданската й част, както и по отношение на присъдените
разноски. Според защитника обвинението не е доказано по несъмнен начин и
подс. Г. не е извършил съставомерно деяние. Иска се отмяната на атакувания
съдебен акт.
Гражданският ищец и частен обвинител А. М., редовно призован
– не се явява. Същият се представлява от повереник, който по същество
оспорва жалбата на подсъдимия и поддържа протеста на прокурора, както и
искане за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер и
присъждане на разноски.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Окръжният съд разгледа протеста и жалбата в качеството си на
въззивна инстанция и след като обсъди изложените от страните възражения и
доводи, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе
взе предвид следното:
Въззивните протест и жалба са подени в срока по чл.319, ал.1 от
НПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са
неоснователни:
С обжалваната присъда подс. Б. Л. Г. е признат за виновен в това,
че на 01.10.2019 г. около 17.15 часа в гр. Р., обл. Благоевград, пред жилищна
кооперация, находяща се на ул. *, е причинил по непредпазливост на А. М. от
гр. Р. две средни телесни повреди, а именно: травматична дискова херния на
ниво С5-С6 в ляво, довела до трайно затрудняване на движението на врата, и
вяла монопареза за лява предмишница, довела до трайно затрудняване на
движението на ляв горен крайник - престъпление по чл.133, предл. второ от
НК, като е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.129, ал.2 връзка с ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК
съдът е освободил подс. Б. Г. от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лв.
Подс. Б. Г. е осъден да заплати на гражданския ищец А. М. сумата
от 7500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на
2
това, че на 01.10.2019 г. около 17.15 часа в гр. Р., обл. Благоевград, пред
жилищна кооперация, находяща се на ул. *, е причинил по непредпазливост
на А. М. от гр. Р. две средни телесни повреди, а именно: травматична дискова
херния на ниво С5-С6 в ляво, довела до трайно затрудняване на движението
на врата, и вяла монопареза за лява предмишница, довела до трайно
затрудняване на движението на ляв горен крайник - престъпление по чл.133,
предл. второ от НК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
деликта - 01.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над
уважения размер като неоснователен.
Наред с това, подс. Б. Г. е осъден за заплати по сметка на РС - Р.
държавна такса в размер на 300 лева за уважения размер на гр. иск.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че фактическите
положения по делото са правилно установени. Със законоустановените
способи за събиране и проверка на доказателствата, обективно, всестранно и
пълно са изяснени всички релевантни за изясняване на делото обстоятелства.
В резултат на анализа на доказателствения материал се установява по
несъмнен начин следната фактическа обстановка:
Подс. Б. Л. Г. /род. на * г./ от гр. Р. е *, със средно образование,
работещ, неосъждан.
Подс. Б. Г., св. Р. К. и съпругата му – св. Д. К., както и
пострадалия А. М. и неговата съпруга - св. Е. М., притежават апартаменти в
жилищна сграда, находяща се гр. Р., ул. *.
На 18.09.2019 г. А. М. претърпял операция на шийния отдел на
гръбначния стълб в Университетска болница МБАЛ „Свети Иван Рилски“
ЕАД - София с цел лечение на дискова херния на С5-С6 в ляво, като е изписан
от болничното заведение на 19.09.2019 г.
На 01.10.2019 г., около 17:00 часа, свидетелите М., М., Р. и Д. К.,
както и подс. Б. Г. се срещнали пред жилищната сграда, намиращи се в гр. Р.,
ул. *, за да уточнят ползването на вода, отчитана на общ водомер. В хода на
разговора присъстващите се скарали. Възникнал конфликт между подс. Г. и
св. К., от една страна, и свидетелите М. и М., от друга. Повод за разправията
били упреци от Г. и К. отправени към М., че е измил автомобила си,
ползвайки вода от общия водомер. Конфликтът ескалирал, при което подс. Б.
3
Г. скочил на св. А. М. и го удар с глава в главата. Тъй като М., който бил
претърпял операция в областта на шийната част на гръбначния стълб, но не
носил ортопедични яка за стабилизация на шията, в резултат на удара
получил рязко разтягане на шията и преразтягане на връзки от ставния апарат
на гръбначните прешлени.
Междувременно за възникналия конфликт, св. Е. М.
сигнализирала на тел. 112 и поискала съдействие от полицията. Около 17:20
часа на място са пристигнали свидетелите А. Ц. и М. А. - служители на РУ -
Р.. Същите удостоверили самоличността на присъстващите лица и изслушали
обясненията им за възникналия конфликт, след което съставили
предупредителни протоколи на Б. Г. и на А. М.. Видно от показанията им,
полицейските служители не установили видими белези от нанесени удари
или влошено здравословно състояние при пострадалия М., който заявил, че е
ударен, което било отречено от подс. Г..
След инцидента, пострадалият А. М. се почувствал зле — със
силно главоболие и световъртеж, поради което придружен от св. М., посетили
ЦСМП в гр. Р., а на 24.10.2019 г. е извършена повторна оперативна
интервенция на А. М. в областта на прешлени С5 и С6 в Университетска
болница МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД - София.
Видно от заключението на изготвените по делото съдебно-
медицински експертизи, в резултат на нанесения му от подс. Б. Г. удар с глава
в главата на пострадалия А. М. е причинена травматична дискова херния на
ниво С5-С6 в ляво с тежка компресия върху прилежащите нервни структури,
което е довело до трайно затруднение на шията и на горния ляв крайник. В
следствие на нанесения удар пострадалия е получил следните увреждания:
контузия с кръвонасядане на челната област на главата и лекосгепенно
мозъчно сътресение и травматична дискова херния на ниво С5-С6 в ляво с
тежка компресия върху прилежащите нервни структури. Първото от
посочените увреждания представлява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а второто трайно затруднява движенията на шията и на
левия горен крайник. Тежест на травмата на шийните прешлени на М. и
последствията от нея е обусловена и от предходното им увреждане и
скорошното оперативно лечение, след което пострадалият не се е бил
възстановил напълно към датата на инкриминираното деяние. Сочи се, че с
4
голяма степен на вероятност това увреждане може да се получи по описания
от пострадалия начин - при удар глава в глава. Неред с това, според
разясненията на вещите лица, в случая нанесения от Г. на М. удар с глава в
главата не е с голяма сила и без предходна операция не би се стигнало до
такова настъпилото увреждане на шиините прешлени.
Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на
анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на
съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност. В
тази връзка са неоснователни е възраженията за недоказаност на обвинението.
Същите са били направени и пред първата инстанцията и са обсъдени в
достатъчна степен от същата, като в тази насока са изложени убедителни
съображения. По същество извършеният анализ на доказателствения
материал, изложените съображения и направените изводи от районния съд се
споделят изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се
налага детайлно да бъдат излагани същите съображения.
Съдът внимателно е анализирал обясненията на подс. Б. Г.,
изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено
средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения
представляват и основно средство за защита на всеки подсъдим, още повече,
че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността. На тези обяснения следва да се даде вяра, но частично и по
отношение на точно определени факти и обстоятелства и само ако те са
непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал и
доколкото допринасят по един или друг начин за изясняването на обективната
истина по делото.
Настоящият съдебен състав споделя съображенията на първата
инстанция, че не следва да се дава вяра на обясненията на подс. Б. Г. и
показанията на св. Р. К., касаеща твърденията им, че подсъдимият не е
нанасял удар с главата си по главата на пострадалия. В тази връзка правилно
са кредитирани показанията на пострадалия М. и св. М., които се подкрепят
от обективните констатации, установени при прегледа на пострадалия от
съдебния лекар – д-р. К. А., отразени в издаденото медицинско свидетелство,
както и от заключенията на вещите лица, изготвили съдебномедицинските
5
експертизи. Установява се, че в областта на челото пострадалия А. М. е
получил оток, който може да бъде причинен по описания от него и от св. М.
начин, а именно чрез нанесения му от подсъдимия удар с глава.
По отношение локализацията и медикобиологичните
характеристики на причинените на А. М. телесни увреждания: травматична
дискова херния на ниво С5-С6 в ляво, довела до трайно затрудняване на
движението на врата, и вяла монопареза за лява предмишница, довела до
трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник, съдът кредитира
напълно заключенията на вещите лица по изслушаните съдебномедицински
експертизи. Тези заключения са подробни, пълни, обосновани и не пораждат
никакво съмнение по отношение на правилността им. Те в действителност в
много голяма степен допринасят за изясняването на съществени
обстоятелства включени в предмета на доказване - механизма на причинените
увреждания. Заключенията са депозирани от компетентни вещи лица, в чиято
добросъвестност и професионални знания съдът няма никакви основания да
се съмнява. Повторната експертиза дали убедителен отговор и на
възраженията на защитника, касаещи локализацията на травмираните шиини
прешлени. Става ясно, че е допусната техническа грешка в медицински
документи от общата клинична конференция на 16.10.2019 год. Експертите са
категорични, че в случая е налице травма на шийните прешлени на ниво С5-
С6. Наред с това, от същите става ясно, че с голяма степен на вероятност
уврежданията може да се получат по описания от пострадалия начин - при
удар глава в глава, при това се касае за удар с неголяма сила и без предходна
операция не би се стигнало до такова тежко увреждане.
Обосновано и правилно съдът не е кредитирал твърденията на А.
М. и св. Е. М., поддържани от прокурора, че на подс. Б. Г. е било известно за
претърпяната от пострадалия оперативна интервенция преди инцидента.
Същите твърдения на заинтересовани лица са изолирани в събраната
доказателствена съвкупност и не се подкрепят от каквито и да е други
обективни доказателства източници. Установява се, че М. не е носил
ортопедична яка и видно от показанията на разпитаните в качеството на
свидетели съседи на пострадалия, обстоятелство, че е опериран не е било
известно на нито един от тях. Ето защо липсват причини да се приеме, че
заболяването на пострадалия е било известно и на подс. Г..
6
Настоящият съд обсъди, прецени и анализира показанията и на
останалите разпитаните по делото свидетели, които допринасят /макар и
различна степен, тъй като не са очевидци/ за изясняване на определени
обстоятелства включени в предмета на доказване.
Предвид установените по делото фактически дадености по
несъмнен начин се установява наличието на всички елементи на състава на
престъплението по възприетите от районния съд правна квалификация:
Подсъдимият Б. Л. Г. на 01.10.2019 г. около 17.15 часа в гр. Р.,
обл. Благоевград, пред жилищна кооперация, находяща се на ул. *, е
причинил по непредпазливост на А. М. от гр. Р. две средни телесни повреди, а
именно: травматична дискова херния на ниво С5-С6 в ляво, довела до трайно
затрудняване на движението на врата, и вяла монопареза за лява
предмишница, довела до трайно затрудняване на движението на ляв горен
крайник - престъпление по чл.133, предл. второ от НК.
Подс. Б. Г. е упражнил върху пострадалия А. М. физическо
въздействие, изразяващо се в нанасяне на удар с глава по главата на
пострадалия, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите
общественоопасни последици. В резултат на упражненото насилие
пострадалият е получил телесни увреждания, които по медикобиологичните
си показатели представляват средни телесни повреди.
Настоящият състав на окръжният съд споделя изводите на първата
инстанция, че от субективна страна, престъплението е извършено при
непредпазливост под формата на небрежност. В тази връзка правилно е
съобразено становището на съдебно-медицинските експерти, че нанесеният
от Г. на М. удар с глава в главата не се е характеризирал с голяма сила и без
предходна операция не би се стигнало до посоченото телесно увреждане.
Предвид неголямата сила и интензивност на нанесения удар следва да се
приеме, че подс. Б. Г. не е целял, нито допускал настъпването на обществено
опасните последици, изразяващи се в две телесни повреди на пострадалия,
поради което не е налице умишлено деяние и същият правилно е оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. Същевременно Б.
Г. е могъл и е бил длъжен да предвиди, че нанасянето на удар по главата на
пострадалия, дори с неголяма сила, може да доведе увреждане на здравето му.
Ето защо съдът намира, че инкриминираното деяние на подс. Г. е извършено с
7
форма на вина – непредпазливост, поради което правилната квалификация на
същото е като престъпление по чл.133, пр.2 от НК.
При изложените съображения законосъобразно и обосновано с
присъдата си първоинстанционния съд е признал подс. Б. Г. за виновен в
извършване на престъпление по престъпление по чл.133, пр.2 от НК и го е
оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1
от НК.
За извършеното престъпление по чл.133, пр.2 от НК съставът на
районният съд при условията на чл.78а от НК е освободил подс. Б. Г.
наказателна отговорност и е наложил административно наказание глоба в
размер на 2500 лева. Въззивният съд намира, че така определеното наказание
е индивидуализирано законосъобразно, обосновано и справедливо. В тази
връзка са отчетени степента на обществената опасност на конкретното
деяние, както и всички други обстоятелства, касаещи степента на
обществената опасност на извършителя. С оглед на разпоредбата на чл.54 от
НК правилно е преценена тежестта и значението на смекчаващите вината
обстоятелства, като са взети предвид характеристичните данни, семейното и
материалното положение на подсъдимия.
Съдът счита, че наложеното в конкретния случай
административно наказание ще способства за изграждане у подсъдимия на
устойчива мотивоционно-волева система за спазване на установения
правопорядък и ще възпира извършването в бъдеще на други обществено-
опасни деяния, с което от своя страна ще се реализира личната превенция –
основна цел на наказанията по чл.36 от НК. Наред с това санкционирането с
визираното наказание ще способства да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото с цел генерална
превенция.
По отношение гражданския иск, въззивният съд отчита, че
размерът на присъденото обезщетение от 7500 лева за причинените
неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние в случая се
явява справедлив и адекватен на претърпените от пострадалата болки и
страдания. Несъмнено, че в резултат на нанесените му телесно посегателства
за пострадалия А. М. са настъпили негативни последици, изразяващи се в
претърпените болка и страдание, като при това претърпеният емоционален
8
стрес също се е отразил негативно в емоционално и битово отношение. Ето
защо присъдата в тази й част също следва да бъде потвърдена.
Правилно на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. Б. Г. е осъден да
заплати разноските по делото.
При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда,
настоящият състав на въззивния съд не констатира неправилно приложение
на материалния закон или съществени нарушения на процесуалните правила,
даващи основание за отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 500047 / 02.02.2024 год.,
постановена от Районен съд – Р. по н.о.х. дело № 475 по описа за 2020 год.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9