О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№…………/
.07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4310 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Р.Н.Д.,***,
с която срещу ответника „А.И.Т.“ ЕООД, ***, са предявени осъдителни искове по
чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени вреди
вследствие от претърпяна трудова злополука, както и обезщетение за забава.
Препис от исковата молба е връчена на ответника, който в
едномесечния срок подава писмен отговор и релевира
възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 119, ал. 4 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК искът се предявява
пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В
случая седалището на ответника юридическо лице е в гр. Пловдив.
Разпоредбата на чл. 114 ГПК дава възможност на работника
да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага
своя труд. Съгласно чл. 66, ал. 3 КТ за място на работата се смята седалището
на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е
уговорено или не следва от характера на работата.
В случая ищецът твърди, че е работил при ответника на
длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“ и е осъществявал международен
автомобилен транспорт. В трудовия договор и допълнителното споразумение между
страните е уговорено, че мястото на работа е на адрес: ул. „Нестор Абаджиев“ №
28А, който адрес се намира в гр. Пловдив.
Поради тази причина независимо, че фактически работникът
може да е осъществявал трудова дейност на различни места в страната и чужбина,
и да е започвал курса си от гр. Варна /както твърди, но не представя
доказателства/, то уговореното между страните място на работа в гр. Пловдив
следва да се счита за мястото където работникът обичайно полага своя труд.
В съдебната практика не съществуват колебания, че изключенията
от общата подсъдност не могат да се прилагат разширително
и няма предвидена правна възможност за изключение от чл. 105, съответно чл.
108, ал. 1 ГПК по трудови спорове, освен в хипотезата на чл. 114 ГПК и
договорно определена подсъдност по имуществен трудовоправен
спор (чл. 117, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК). /Така,
Определение № 565/24.07.2012 г. по ч.гр.д. № 319/2012 г., IV г.о. на ВКС, Определение
№ 281 от 21.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2163/2019 г., III г.о. на ВКС/
В този смисъл работникът не може да упражни право да
определи местна подсъдност по своето местожителство.
С оглед установеното седалище *** Районен съд – гр. Пловдив,
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и изпратено по
подсъдност на посочения съд.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 4 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 4310 по описа за 2020 година на
Варненски районен съд, XVII с-в.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Делото да се изпрати на местно компетентния съд след
влизане в сила на определението по подсъдността.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД
: