Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ б въззивен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА ДИМИТРОВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши
съдия Дончева в. гр. дело № 16808 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК
Инициирано е с въззивна
жалба, подадена от пълномощник на ответниците А.А., Ц.И. и М.М., срещу решение №
172856 от 17.07.2017 г. по гр. дело № 74279/2016 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 41-ви състав, в частта, с която по предявени от „Т.С.”
ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
признато за установено спрямо ищеца, че ответниците му
дължат следните суми: Ц.И. – сумата от 2562.56 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., за
апартамент 27, находящ се в гр. София, бул. *********,
абонатен № 099789, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2016 г.; сумата
от 456.70 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 30.06.2013 г. до 20.06.2016 г.; сумата от 8.61
лева главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015
г., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2016 г.; както и сумата от 1.40
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.06.2013 г. до 20.06.2016 г.; М.М. – сумата от 1276.97 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., за
апартамент 27, находящ се в гр. София, бул. *********,
абонатен номер 099789, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2016 г.; обезщетение
за забава в размер от 228.35 лева върху главницата за топлинна енергия за
периода от 30.06.2013 г. до 20.06.2016 г.; сумата от 4.31 лева, представляваща
главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.06.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата; както и сумата от 0.71 лева, представляваща обезщетение за забава
върху сумата за дялово разпределение за периода от 30.06.2013 г. до 20.06.2016
г.; А.А. – сумата от 1276.97 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2015 г., за апартамент 27, находящ се в гр.
София, бул. *********, абонатен номер 099789, ведно със законната лихва,
считано от 30.06.2016 г.; обезщетение за забава в размер от 228.35 лева върху
главницата за топлинна енергия за периода от 30.06.2013 г. до 20.06.2016 г.;
сумата от 4.31 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода
от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
30.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 0.71
лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение
за периода от 30.06.2013 г. до 20.06.2016 г., като предявените искове за
отхвърлени за разликата над тези суми до пълния претендиран
размер, в която част съдебният акт е необжалван и е влязъл в законна сила.
В жалбата са наведени доводи за
неправилност на атакуваната част от горепосоченото съдебно решение. В тази
насока се твърди, че районният съд не е взел предвид обстоятелството, че
отоплителните тела (5 броя радиатори) в имота са демонтирани още през 2002 г.,
в подкрепа на което е представен протокол от общо събрание на ЕС. Поради това,
от страна на ищцовото дружество не следвало да бъде
начислявана енергия за отопление на имота. Районният съд формирал неправилен
извод за това, че представеният фискален бон от 31.05.2017 г. се отнася за
услуга премахване на радиатори, тъй като същият се отнасял до извършването на
отчет на водомера. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и за постановяване на решение, с което предявените
от „Т.С.” ЕАД искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се присъждане на направените в
производството разноски.
В законоустановения
срок не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от представител на въззиваемата страна „Т.С.”
ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Софийски градски съд, като взе
предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
По повод заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от пълномощник на „Т.С.” ЕАД, срещу И.А.И. е образувано ч. гр.
дело № 35801/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 41-ви
състав, по което на 05.07.2016 г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено, че И.А.И. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от
8826.19 лева, представляваща стойност на доставена до имот, находящ
се в гр. София, ж. к. *********, ет. 4, ап. 27, с абонатен № 099789 и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.06.2016 г, до окончателното изплащане на
вземането, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 1376.36
лева, дължимо за периода от 30.06.2013 г. до 20.06.2016 г. По делото е изискана
справка по Наредба № 14 от 18.11.2009 г., от която се установява, че длъжникът И.А.И.
е починал на 28.08.2016 г., т. е. след издаване на посочената заповед за
изпълнение, като е оставил за свои наследници Ц.Н.И. – съпруга, М.И.М. – дъщеря
и А.И.А. – син, които с определение на съда от 03.10.2016 г. са конституирани
на мястото на длъжника И.И.. В законоустановения
срок е подадено възражение срещу заповедта по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК от
конституираните на мястото на И.И. лица, поради което
на заявителя са дадени указания за предявяване на установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В изпълнение на тези указания на
20.12.2016 г. е депозирана искова молба от „Т.С.” ЕАД, срещу Ц.И., М.М. и А.А., в която се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия по смисъла
на Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с имот, находящ
се в гр. София, ж. к. *********, ап. 27 за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.
2015 г. и като такива дължат заплащането на дължимата за този период стойност
на доставена топлинна енергия в размер на 8826.19 лева, сумата от 1374.36 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.2013 г. до
20.06.2016 г., както и суми по следните фактури: № 45647211/31.07.2013 г.; №
45647208/31.07.2013 г.; № 45647209/31.07.2013 г. и № **********/31.07.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.06.2016 г. Посочено
е, че процесните суми се претедират
при следните квоти: 4/6 дължими от Ц.И.; 1/6 дължими от М.М.
и 1/6 дължими от А.А.. Направено е искане за
присъждане на разноски и за привличане на трето лице – помагач, а именно на „Т.С.”
ЕАД.
С молба от 20.02.2017 г., подадена
от пълномощник на „Т.С.” ЕАД е направено уточнение, че с исковата молба се
претендира да бъде признато за установено, че ответниците
дължат на ищцовото дружество, при условия на разделност – по 1/3 всеки от следните суми: 8800.35 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2015 г.; 1370.10 лева обезщетение за забава върху
главницата за периода от 30.06.2013 г. до 20.06.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 30.06.2016 г.; 25.84 лева, представляваща стойност на
незаплатена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2015 г; както и сумата от 4.26 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2013 г. до
20.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата за дялово
разпределение, считано от 30.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения
срок е депозиран отговор на исковата молба от името на ответниците,
с който доводите на жалбоподателя се оспорват. На първо място се твърди, че ответниците не са потребители на топлинна енергия, поради
което в полза на ищеца не са възникнали претендираните
срещу тях вземания. В тази връзка се поддържа, че по делото не са представени
доказателства за това, че ответниците са наследници
на И.И., както и че са приели наследството на същия,
за да отговарят при посочените в исковата молба квоти. Исковата претенция за
заплащане на топлинна енергия се оспорва с твърдение, че в имота не се използва
топлинна енергия за отопление, като няма монтирани радиатори, вентили и
разпределители. В тази връзка е посочен протокол от общо събрание на етажните
собственици, приложен към исковата молба. Възразено
е, че ищецът не е конкретизирал каква сума претендира като стойност на топлинна
енергия за отопляване, каква за подгряване на топла вода и каква за сградна инсталация. Твърди се и това, че ищецът не е
посочил каква част от сумата претендира да представлява стойност на извършена
услуга дялово разпределение.
Оспорена е стойността на претендираната енергия и количеството потребена
такава, поради което е направено искане за отхвърляне на предявените искове
като неоснователни. Претендират се разноски.
По делото са приети следните писмени
доказателства: договор за извършване на услуга дялово разпределение по
отношение на сграда с адрес гр. София, ж. к. „*********/; протокол от
18.03.2002 г. от общо събрание на етажна собственост с адрес гр. София, ж, к, „*********за
монтиране на уреди за дялово разпределение /л. 18-20/, подписан от И.А.И.;
счетоводна справка за задължения на абонатен № 099789 към 20.06.2016 г. /л.
21/; съобщения към фактура 64959264 от 31.07.2015 г. и към фактура 55947181 от
31.07.2014 г. /л. 22-23/; удостоверение за наследници на А.И. С. /л. 24/; удостоверение
от ГИС – София за идентичност на адрес /л. 25/; нотариален акт № 90 по дело
7090 от 1974 г. /л. 26-27/; заявление по чл. 410 от ГПК; общи условия за
продажба на топлинна енергия, публикувани във в. Индустрия на 14.01.2008 г. /л.
33-36/; талон за пломбиране на водомери
№ ********** за абонатен номер 099789 /л. 83/; протокол от 31.05.2017 г. /л.
90/. По делото е прието комплексно съдебно-техническо и съдебно-счетоводно
експертно изследване /л. 94-107/, заключенията по което въззивният
съд възприема с доверие, доколкото са изготвени от компетентни в съответните
области на науката лица и въз основа на обективен и задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства.
При анализ на доказателствената
съвкупност се установява, че сградата, в която се намира процесният
имот е топлофицирана, както и че апартаментът е бил
собственост на наследодателя И.А.И., който е починал на 28.08.2016 г. и е
оставил за свои наследници съпругата си Ц.И., дъщеря си М.М.
и сина си А.А..
Установява се, че през исковия
период са извършвани ежемесечни отчети на топломера в съответната абонатната
станция на сградата, в която процесният имот се
намира, както и че редовно е била отчислявана топлинна енергия за технологични
разходи в абонатната станция на етажната собственост. Услуга дялово
разпределение е извършвана от „Т.с.“ ЕООД в периода от м. 05.2013 г. до м.
04.2015 г., както по отношение на абонатната станция, така и по отношение на процесния имот, като услугата е осъществявана съобразно
изискванията на закона. Фирмата за дялово разпределение е разпределяла топлинна
енергия потребена за процесния
имот – за имота и общите части на сградата, при пълен отопляем обем, както и за
топлинна енергия за битова гореща вода и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация по установените в Наредба № 16-334
правила. За периодите от м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г. и м. 05.2014 г. – м.
04.2015 г. топлинната енергия за процесния имот е определяна
на база т. нар служебен отчет, т. е. по прогнозни данни, поради неосигурен
достъп до имота, като начислените суми са за 5 броя радиатори и 1 брой щранг-лира в баня, по отношение на която липсва техническа
възможност за поставяне на измервателно устройство и чиято отдадена топлинна
енергия се определя по изчислителен път. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация е определено при съпоставяне на общото
количество топлинна енергия за сградна инсталация на
етажната собственост и пълния отопляем обем на жилището, като е изчислено по законоустановения за това начин. Количеството топлинна
енергия за битова гореща вода е установено на база брой лица, а именно 5 лица с
нормативно определен разход на топла вода от 0.140 куб. м на потребител, което
е в съответствие с нормативната уредба, тъй като не е бил осигурен достъп до
имота за извършване на реален отчет, като за периода от м. 05.2013 г. до
30.04.2014 г. и от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. общото количество на топлинна
енергия за БГВ е 78114.835 Квт/ч. За периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г.
сумата от дялово разпределение е 3854.25 лева, а фактурираната сума е 1966.34
лева, поради което разликата представлява сума за доплащане от страна на
потребителя, тъй като фактурираната сума е по-малка от стойността на реално потребената. Тази разлика възлиза в размер на 1887.91 лева.
За периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. сумата от дялово разпределение е в
размер на 3807.56 лева, при фактурирана сума от 4439.11 лева, поради което
разликата от 631.55 лева представлява сума за получаване от потребителя, тъй
като фактурираната сума надвишава стойността на реално потребената
енергия за имота. След приспадане на сумата за получаване от тази за доплащане,
вещото лице е посочило, че сумата за доплащане е в размер на 125636 лева за периода
от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. В табличен вид е представено, че за периода
от 01.05.2013 г. до 01.04.2015 г. дължимата за процесния
имот сума за топлинна енергия за сградна инсталация е
161.00 лева, сумата за топлинна енергия за отопление на имота е 2973.42 лева, а
стойността на топлинната енергия за битова гореща вода е 3271.05 лева, или общо
всичко възлиза в размер на 6405.47 лева, към която следва да бъде прибавена
посочената по-горе сума за доплащане за периода, а именно сумата от 1256.37
лева, в резултат на което се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия за периода е 7661.84 лева.
Горепосочените суми за начислени
съобразно действащата към процесния период нормативна
уредба в областта на енергетиката. Доставчикът на топлинна енергия ежемесечно е
отчислявал за своя сметка стойността на технологичните загуби на топлинна
енергия в абонатната станция, като средството за търговско измерване, а именно
монтираният в абонатната станция топломер е съответните метрологични проверки
за изправност и експлоатационна годност, които са провеждани от оторизирани за
това юридически лица.
От счетоводната част на експертното
изследване се установява, че не се установява да са постъпили суми за заплащане
на установените за периода задължения, като според вещото лице общата стойност
на дължимата за периода топлинна енергия е в размер на 8826.19 лева, като
размерът на законната лихва върху тази сума за периода от датите на падеж на
съответните вземания по месеци е в размер общо на 1374.36 лева. Вещото лице е
посочило и това, че сумата представляваща стойност на потребена
топлинна енергия според техническата част на експертизата е 7661.84 лева, а мораторната лихва върху тази сума е в размер на 1467.35
лева.
При така установената фактическа
обстановка, изводима от събраните по делото доказателства, въззивният
съд приема за установено от правна страна, следното:
Предявени са субективно и обективно
кумулативно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, срещу всеки един от ответниците
Ц.Н.И., М.И.М. и А.И.А.. Претендира се да бъде признато за установено, че всеки
един от ответниците, в качеството си на потребител на
топлинна енергия, дължи на ищцовото дружество по 1/3
от сумата 8800.35 лева – топлинна енергия, по 1/3 от 1370.10 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия; по
1/3 от 25.84 лева – стойност на услуга дялово разпределение и по 1/3 от мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
Отнесена към приложимите правни
норми, установената фактическа обстановка по делото сочи към извод за
неоснователност на въззивната жалба.
На първо място, въззивният
съд споделя мотивите на районния съд в частта, в която съдът е приел, че в
случая не е налице отказ от наследство от страна на ответниците.
Това е така, тъй като липсата на изрично волеизявление в насока приемане на
наследството не може да се приравни на отказ от същото, доколкото законът
предвижда възможност за приемане на наследството и с конклудентни
действия, за разлика от отказа от наследство, по отношение на който е
предвидена единствено възможността да се направи чрез изрично волеизявление в
тази насока. Ето защо не може да се сподели твърдението на въззивниците,
че те не са приели наследството на своя наследодател И.А.И., тъй като по делото
не е доказано от тяхна страна да е направен отказ от наследство.
По отношение на възражението за това,
че петте броя радиатори в имота са били демонтирани през 2002 г. е необходимо
да се отбележи следното:
Действително, представеното копие на
протокол за отчет и касов бон към същия /л. 90/ се отнасят до извършен отчет на
един брой топломер и един брой водомер, като в графата показатели на топломера
не са посочени стойности, а в графата относно отчета на водомера е посочена
стойност 114, както и че същият е годен. Отбелязано е, че са налице пет броя
уреди за отопление, които са затапени, както и една щранг-лира,
която не е. В самия протокол не е посочена дата, но доколкото приложеният към
него касов бон е от 31.05.2017 г. тази дата следва да се приеме за датата на
която протоколът е бил съставен. Съдържащата се в протокола информация не може
да обоснове извод, че на 31.05.2017 г. са затапени петте радиатори в имота,
доколкото въззивният съдебен състав не приема, че
този протокол свидетелства за това, а всъщност удстоверява,
че на 31.05.2017 г. е извършен реален отчет на намиращите се в имота уреди, при
който е констатирано, че пет броя радиатори са затапени. Въпреки това, не може
да се сподели твърдението на ответниците, че в
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. петте радиатори в имота са били
затапени, тъй като по делото няма доказателства за това. От представения
протокол от общо събрание на ЕС /л. 18-20/ се установява, че на 18.03.2002 г.
наследодателят на ответниците е декларирал отсъединяване на пет броя радиатори в имота, но тази
информация не може да обоснове извод, че в исковия период от 01.05.2013 г. до
30.04.2015 г. радиаторите са били затапени и не са били използвани за
отопление, тъй като категорична информация липсва и в насока, че това е било
така включително към 2002 г. Поради това в случая не е с решаващо значение
обстоятелството, че този протокол не е оспорен от страна на ищеца, както се
твърди от жалбоподателите. Само по себе си, декларирането на горното
обстоятелство през 2002 г. от праводателя на ответниците не е достатъчно, за да се счете за доказано
твърдението им в тази насока отнасящо се за процесния
период. В течение на процесния (исковия) период, ответниците са разполагали с възможност да се снабдят със
съответен за това документ, удостоверяващ липсата на радиатори в експлоатация в
имота, но не са сторили необходимото за това. При това положение, не може да се
приеме за доказано твърдението им, че в периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015
г. петте радиатора в имота са били демонтирани, тъй като подобен извод би бил
изграден въз основа на предположения. С оглед на това, въззивният
съд споделя възприетото от първата съдебна инстанция и посочено от вещото лице
– техник, че в имота има пет броя радиатори, една щранг-лира
в банята и един водомер.
Изложеното до този момент
кореспондира с доводите на въззивниците, но за
пълнота на изложението е необходимо да се посочи и следното:
Въззивният
съдебен състав споделя извода, че заключението на техническата експертиза дава
вярна информация за количеството реално потребена в
имота топлинна енергия, но не може да се сподели изводът на районния съд, че Ц.Н.И.
следва да отговаря за 4/6 от процесните суми, а ответниците М.И.М. и А.И.А. за по 1/6. От представените по
делото доказателства се установява, че починалият И.И.
е наследил ½ идеална част от процесния
апартамент от своя баща А. С., с когото през 1974 г. закупили имота, т. е. били
съсобственици при дялове от по ½ за всеки. Сред събраните доказателства
няма такива, от които да се установява дали към датата на покупко-продажбата
през 1974 г. И.И. е бил в граждански брак с Ц.И.,
поради което не може да се формира извод за това, че закупената ½
идеална част от имота е била съпружеска имуществена общност. Поради това, при
наличната доказателствена съвкупност, въззивният съд приема за установено, че към датата на
смъртта на И.И., а именно към 28.08.2016 г. процесният имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „*********, а именно апартамент 27 е бил негова лична собственост.
При положение, че единствено тримата ответници са
наследници на И.И., това означава, че в случая
приложима се явява разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството ЗН),
съгласно която съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, т. е.
всеки един от ответниците по делото е наследил по 1/3
идеална част от имота. С оглед на това, доколкото районният съд е процедирал в
рамките на диспозитивното начало и е признал за
установено, че ответницата Ц.И. дължи на „Т.С.“ ЕАД суми равни на 1/3 от
дължимите за исковия период такива, то решението на първата инстанция в тази
част е правилно и следва да се потвърди. Макар въззивният
съд да не споделя приетото от първоинстанционния съд,
че другите двама ответници М.М.
и А.А. дължат на ищцовото
дружество от по 1/6 част от незаплатените суми за топлинна енергия, дялово
разпределение и лихви върху тях, а в действителност дължат от по 1/3 идеална
част от сумите, при липса на жалба от страна на ищеца срещу решението в тази
част, с която предявените срещу тези двама ответници искове
са отхвърлени за разликата над 1/6 до 1/3, решението в тази част е влязло в
законна сила и не може да се ревизира с оглед действието на забраната reformatio in pejus, поради което същото следва да се
потвърди и спрямо М.М. и А.А..
По изложените съображения, въззивният съд намира подадената от името на Ц.И., М.М. и А.А. въззивна
жалба за неоснователна, поради което решението на районния съд следва да се
потвърди.
При това решение на спора във въззивното производство, право на разноски съгласно чл. 78,
ал. 3 от ГПК има въззиваемата страна, от пълномощник
на която е направено съответно за присъждането на разноски искане, като с молба
от 11.05.2018 г. е поискано присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Това искане следва да бъде уважено, но в полза на страната
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 /сто/ лева, тъй като във въззивното
производство не е взел участие пълномощник на въззиваемата
страна и не е подаден отговор на въззивната жалба, а
единствено горепосочената молба, в която е изразено становище по съществото на
спора и е направено искане за присъждане на разноски. В този размер юрисконсултското възнаграждение съответства на установените
в чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ критерии. Предвид горното, въззивниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата
страна сумата от 100 лева, представляваща направени по делото разноски, която сума
се дължи от тях при условията на разделност, като
всеки един от тях дължи по 1/3 от тази сума, т. е. всеки дължи сума в размер от
33.33 лева на въззиваемия.
По тези мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 172856
от 17.07.2017 г. по гр. дело № 74279/2016 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 41-ви състав, в частта, с която предявените от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК: ********* искове с правно основание чл. 422, ал. 1от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК и по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, срещу Ц.Н.И., ЕГН: **********, срещу М.И.М., ЕГН: **********
и срещу А.И.А., ЕГН: ********** са уважени.
В останалата част, с която районният съд
е отхвърлил като неоснователни исковите претенции, решението на районния съд е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Ц.Н.И., ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *********, сумата
от 33.33 /тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща
направени във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *********, сумата
от 33.33 /тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща
направени във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *********, сумата
от 33.33 /тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща
направени във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.