Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 22.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти юли две хиляди и
осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС А.
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,
мл. с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА,
при секретаря Елка Григорова и в
присъствието на прокурора Мартин Бешков, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД
№ 1410 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 22.12.2017 г. по НОХД № 8024/2013 г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение (СРС – НО), 17-ти състав, е признал подсъдимия И.Г.Ц. за
невинен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 212,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал. Отхвърлил е предявения от гражданския ищец (ГИ) – НЗОК, граждански
иск за сумата от 282.87 лв., представляващи имуществени вреди, като неоснователен.
Недоволен от така постановената
присъда е останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал протест. В него се твърди, че
присъдата е неправилна, постановена при непълнота на доказателствата и
допуснати процесуални нарушения. Акцентира се върху показанията на св. В.П.от
досъдебното производство, приобщени към доказателствената маса чрез прочитане.
Сочи се, че същите са подкрепени и от показанията на св. Р.П., както и от
заключението на съдебно психиатрична и психологична експертиза за свидетелска
годност на св. В.П.. Изтъква се, че първият съд е трябвало да разпита лично св.
В.П., както и да кредитира показанията ѝ, дадени пред друг състав на съда
и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК. Застъпва се
становище за неправилност на правните изводи на съда, пряко произтичаща от
кредитирането на представени от подсъдимия книжа с неизяснен произход. Желае се
отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и постановяване на нова,
осъдителна, за обвинението, което е повдигнато с внесения в СРС обвинителен
акт, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
С подадения въззивен протест не се
правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
Депозирана е и въззивна жалба от ГИ
срещу оправдателната присъда. В нея се изнася, че ГИ изцяло поддържа
обвинителния акт. Излага се фактическа обстановка, по съществото си покриваща се
с тази на внесения в СРС обвинителен акт. Изтъква се, че ГИ е претърпял
имуществени вреди в инкриминирания и от прокуратурата размер. Желае се отмяна
на оправдателната присъда на първия съд, признаване на подсъдимия за виновен и
осъждането му за заплащане на сумата от 282.87 лева на ГИ.
С подадената въззивна жалба не се
правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В разпоредително
заседание от 19.04.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след
като се запозна с въззивните протест и жалба от ГИ, както и с приложените
материали към делото, намери, че не е необходим разпитът на подсъдимия. Намери,
също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие за
обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.
2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което
се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с
наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд прецени,
че присъствието му в съдебното заседание е задължително.
В открито съдебно
заседание представителят на СГП поддържа така подадения протест, по
съображенията, изложени в него. Намира протестът за основателен, а атакуваният
съдебен акт – за незаконосъобразен и необоснован. Акцентира, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че по медицински документи
пациентът В.П.е постъпвала множество пъти в болничното заведение, докато в
действителност същата е била лекувана един единствен път, при което е била
извършена хирургична операция за лечение на онкологично заболяване. Сочи, че
впоследствие към медицинската документация в МБАЛ „Доверие“ са изготвени
множество епикризи за последващо лечение на пациента, въпреки че П.не е постъпвала
в болница, като за една от последващите операции се твърди да ѝ е бил
изваден жлъчният мехур, което е направено още при първата операция. Твърди, че
възприетата от обвинението фактическа обстановка се подкрепя от показанията на
св. В.П., чиято свидетелска годност е била установена от заключението на СППЕ
по отношение на тази свидетелка, депозирани на досъдебното производство пред
съдия и приобщени към доказателствената съвкупност, тези на св. Р.П. и
назначените и изготвени съдебно – медицински и съдебно – графическа експертиза,
чиито заключения подробно коментира. Ангажира доводи, че първостепенният съд е
допуснал превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, като не е
кредитирал показанията на св. В.П.и не е обсъдил в мотивите на присъдата си
показанията на св. Р.П.. Развива аргументи, че в синхрон с обвинителната теза
са и показанията на свидетелите К.и Б., чиито показания анализира. Акцентира,
че в приложения по делото медицински доклад, изготвен от комисия към
Министерство на здравеопазването, е посочено, че в хирургично отделение на
болница „Доверие“ са допуснати стотици нарушения по клиничните пътеки, с оглед
неправомерно получаване на парични суми. Предлага на съда да отмени атакувания
съдебен акт, като постанови нова, осъдителна присъда, с която да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Предлага, като отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, да бъдат отчетени множеството
съставени от него документи с невярно съдържание, данните за системно
извършвани правонарушения, сложния механизъм на консумиране на деянието и
длъжностното качество на подсъдимия, а като смекчаващо – чистото му съдебно
минало. Алтернативно, пледира за преквалификация на деянието, вменено във вина
на подсъдимия, по чл. 311 от НК и осъждането му по този законов текст. Алтернативно
предлага първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд.
Процесуалният представител
на ГИ – НЗОК, юрк. А., подкрепя становището на представителя на държавното
обвинение.
Защитникът
на подсъдимия Ц. – адв. А., САК, моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна. Акцентира, че подсъдимият не се е
намирал в каквито и да било отношения с НЗОК или РЗОК, тъй като е бил страна по
трудов договор и допълнително споразумение към него, съгласно които му се
дължало заплащане от 20 % от сумите, постъпващи в болницата за всеки пациент.
Развива доводи, че невъзможността св. В.П.да бъде разпитана в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, се е дължала на това, че същата е била в
напреднал стадий на деменция, каквато е имала още в хода на разпита ѝ на
досъдебната фаза на производството. Посочва, че показанията ѝ са противоречиви и
алогични. Претендира да не се кредитира и заключението на назначената спрямо П.СППЕ.
В
правото си на реплика, прокурорът при СГП оспорва твърдението на защитата за противоречивост
на показанията на св. В.П.. Посочва, че от показанията ѝ се установява, че
същата е постъпвала само веднъж в болнично заведение и не ѝ е извършвана
лапароскопска операция. Изтъква, че за деменция у свидетелката може да се
говори само хипотетично.
В
правото си на реплика, защитата на подсъдимия акцентира, че инкриминирания
медицински документ не се подписва само от подсъдимия, а от няколко лица,
поради което е неоснователно и обвинението срещу него за престъпление по чл.
311 от НК.
Подсъдимият
Ц., редовно призован, се явява пред въззивния съд. В правото си на лична
защита, заявява, че пациентът В.П.не попада в графата на пациенти, при които
лекарят не получава възнаграждение при лечението им. Изтъква, че взаимоотношенията
между болница „Доверие“ и НЗОК се определят от договор и същият не е в
управителното тяло на болницата. Посочва, че чрез форма 7 лекуващият лекар и
началникът на отделението верифицират с подписите си, че всички изследвания са
били извършени, след което документът се дава на изпълнителния директор за
подпис и печат, проверява се и се внася за кандидатстване в РЗОК. Твърди, че
паричните суми се заплащат от НЗОК на болничното заведение, а не на доктор Ц..
Сочи, че не е имал договор с НЗОК или РЗОК. Изтъква, че пациентът В.П.е
диагностицирана през м. януари 2007 г. с диагноза карцином на дебелото черво,
като през м. февруари е оперирана успешно, с оглед продължителното ѝ
преживяване с тази диагноза. Акцентира, че има защитена дисертация през 1998 г.
във Великобритания за лапароскопски операции.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания и
обжалван съдебен акт, изложеното във въззивните протест и жалба, както и
доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа
на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното :
Въззивният
протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
Въззивната
жалба от ГИ е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
За да
постанови обжалваната присъда, СРС е провел съкратено съдебно следствие по реда
на глава ХХVII-ма от НПК, в частност по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал.
3, вр. чл. 371, т. 1 от НПК. С определение по чл. 372, ал. 3 от НПК, първият
съд е одобрил даденото съгласие от подсъдимия и защитата му да не се провежда
разпит на свидетелите Л.Х.И., Р.Е.П., С.И.Н., Г.П.К., Й.Г. Б., П.Й.К., както и
на вещите лица, изготвили назначените съдебно – графическа експертиза (т. І, л.
157 и т. І, л. 165 от досъдебното производство – изготвени от в. л. А.),
единична съдебно – психиатрична експертиза (т. І, л. 171 от досъдебното
производство, изготвена от в. л. Стойчева) и съдебно – икономическа експертиза
(т. І, л. 110 от досъдебното производство, изготвена от в. л. Спасова), а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи за разпит на свидетели и експертни заключения, одобрено с
протоколно определение на СРС от 13.11.2013 г. На основание чл. 283, вр. чл.
373, ал. 1, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е приобщил, чрез прочитане, посочените
свидетелски показания и експертни заключения на вещите лица. Отново на
основание чл. 283 от НПК, е приобщил чрез прочитане и събраните на досъдебното
производство писмени доказателствени средства и писмени доказателства.
При постановяване на
присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил събраните пред него и на
досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, заключения на способи за доказване - експертизи, а
именно : гласни доказателствени средства – обясненията на подс. Ц., депозирани в открито
съдебно заседание (о.с.з.) на 13.11.2013 г. (л. 26 – л. 27 от съдебното
производство), показанията на свидетелите Т.И.З., снети в о.с.з. на 06.06.2014
г. (л. 45 – л. 45/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (т. І, л. 109 - 110 от досъдебното производство),
В.Н.П., снети в хода на досъдебното
производство, по реда на чл. 223 от НПК и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (т. І, л. 100 -
102 от досъдебното производство), приобщените към доказателствената съвкупност по реда
на чл. 373, ал. 1, вр. с чл. 372, ал. 3, вр. с чл. 371, т. 1 от НПК свидетелски показания от
досъдебното производство на Л.Х.И. (т. І, л. 18 от досъдебното производство), Р.Е.П.
(т. І, л. 103 от досъдебното производство), С.И.Н. (т. І, л. 107 от досъдебното
производство), Г.П.К.(т. І, л. 108 и т. ІІ, л. 175 от досъдебното
производство), Й.Г. Б. (т. ІІІ, л. 56 от досъдебното производство) и П.Й.К. (т.
ІІІ, л. 109 от досъдебното производство) ; писмени доказателства и доказателствени средства – история на
заболяването (ИЗ) № 888/03.03.2007 г.
(т. І, л. 45 – л. 61 от досъдебното производство), ИЗ № 1450
без дата (т. І, л. 62 – л. 96 от досъдебното производство), писмо от „Областен
диспансер за онкологични заболявания със стационар – София град“ ООД, изх. №
135/05.08.2010 г., ведно с приложения – заверени електрофотографски
(ксерографски) копия на медицинска документация относно пациента В.П.(т. І, л.
115 – л. 135 от досъдебното производство), фиш за ултразвуково изследване на В.П.в
СБАЛО ЕАД от 19.08.2010 г. (т. І, л. 141 от досъдебното производство), заверени
електрофотографски (ксерографски) копия на извлечения от протоколна книга с
надпис „Биопсии“, протоколна книга с надпис „Хистопатологични изследвания“,
„Книга за хирургически операции“ и „Лабораторна книга“ (т. ІІ, л. 3 – л. 15 от
досъдебното производство), писмо от НЗОК, изх. № 07-02-39/24.06.2011 г., ведно с приложения -
заверени електрофотографски (ксерографски) копия на направления за
хоспитализация на В.П.(т. ІІ, л. 17 – л. 22 от досъдебното производство) и
оригинали на същите (т. ІІ, л. 25 – 28 от досъдебното производство), писмо от
СЗОК, изх. № 24-00-4/14.06.2011 г. (т.
ІІ, л. 24 от досъдебното производство), писмо от СЗОК, изх. № 04-01-17/19.07.2011 г., ведно с приложение –
заверено електрофотографско (ксерографско) копие на договор за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки, сключен между НЗОК, чрез СЗОК, и МБАЛ
„Доверие“ АД № 22-1768/26.02.2007 г. (т.
ІІ, л. 30 – л. от досъдебното
производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на удостоверение
за актуално състояние на „МБАЛ Доверие“ АД (т. ІІ, л. 121 – л 122 от
досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на
длъжностна характеристика за длъжността „началник на хирургично отделение в
МБАЛ „Доверие“” АД (т. ІІ, л. 123 – л. 131 от досъдебното производство),
заверени електрофотографски (ксерографски) копия на трудов договор № 37/31.10.2005 г., сключен между МБАЛ
„Доверие“ АД и подс. Ц. (т. ІІ, л. 134 – л. 135 от досъдебното производство) и
допълнителни споразумения към него (т. ІІ, л. 138 – л. 144 от досъдебното
производство), споразумение по чл. 107 от КТ (т. ІІ, л. 136 – л. 137 от
досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на
дипломи и сертификати, издавани по отношение на подс. Ц. (т. ІІ ,л. 145 – л.
158 от досъдебното производство), писмо от НЗОК, изх. № 07-02-39/12.03.2012 г., ведно с материали по
преписка по писмо с вх. №
07-02-39/09.03.2011 г. (т. ІІІ, л. 58 – л. 63 от досъдебното производство),
писмо от МБАЛ „Доверие“ АД, изх. №
167/28.06.2012 г. ведно с приложение – справка за начислени възнаграждения (т.
ІІІ, л. 64 – л. 65 от досъдебното производство), писмо от МБАЛ „Доверие“ АД,
изх. № 226/29.08.2012 г. ведно с
приложения – служебни бележки за изплатени трудови възнаграждения на И.Г.Ц. (т.
ІІІ, л. 115 – л. 117 от досъдебното производство), финансов протокол за
извършване на контрол по изпълнение на договорите с изпълнители на болнична
медицинска помощ № Ф – 486/17.07.2007 г.
(т. ІІ, л. 228 – л. 230 от досъдебното производство), справка за съдимост на
подсъдимия (л. 18 от съдебното производство) ; способи на доказване – заключения на тройна съдебно – медицинска
експертиза № П-221/20101 г., изготвена
от в. л. Н., Г.и К.(т. І, л. 143 – л. 145 от досъдебното производство), тройна
съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в. л. Т., И.и Х.(т. І, л. 150 –
л. 154 от досъдебното производство), графическа експертиза № 783/Е-2010, изготвена от в. л. А. (т. І, л.
156 от досъдебното производство), графическа експертиза № 94/Е-2011, изготвена от в. л. А. (т. І, л.
163 – л. 164 от досъдебното производство), графическа експертиза № 94/Е-2011, изготвена от в. л. А. (т. І, л.
166 – л. 169 от досъдебното производство), съдебно -психиатрична експертиза по
отношение на св. В.П., изготвена от в. л. С.(т. І, л. 171 – л. 177 от
досъдебното производство), съдебно – графическа експертиза № 950/Е - 2011 (т. ІІ, л. 181 – л. 183 от
досъдебното производство), съдебно – икономическа експертиза (т. ІІІ, л. 111 –
л. 114 от досъдебното производство) и тройна комплексна съдебно – медицинска,
психиатрична и психологична експертиза, изготвена от в. л. СтА.а, С.– Т.и З.– С.(л.
67 – л. 80 от съдебното производство).
Пред настоящата
съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха
представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за
да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
При изграждане
на изводите си по фактите, съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт,
изцяло се е доверил на така събраните гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и доказателствени средства и способи на доказване – експертизи,
като не е отчел и обсъдил наличните противоречия помежду им. Въпреки превратния
анализ на така събраната доказателствена съвкупност, първият съд е достигнал до
по същество си правилни изводи по фактите, които се споделят и от настоящата
инстанция.
С оглед горното,
въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за съществена
промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от
една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и
обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база събрания по
делото доказателствен материал.
Настоящата инстанция не
установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до
съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния
съд, която се изразява в следното :
Националната
здравноосигурителна каса (НЗОК) е първостепенен разпоредител с бюджетни
средства и финансира лечебни заведения, по съответни клинични пътеки, чрез
превеждане на парични средства към регионалните здравноосигурителни каси (РЗОС)
и Столична здравноосигурителна каса (СЗОК). Лечебните заведения отчитат
клиничните пътеки чрез депозиране на медицински направления за проведени
преглед и лечение, които документи представляват правно основание за превеждане
на парични средства, представляващи финансиране по клиничните пътеки от
съответните здравноосигурителни каси и СЗОК към конкретните лечебни заведения.
Лечебно заведение МБАЛ „Доверие“ АД извършва медицинска дейност и получава
финансиране по клиничните пътеки на НЗОК чрез СЗОК.
С
трудов договор № 37/31.10.2005 г., подс.
И.Ц. бил назначен на длъжност „Началник оперативен блок“ в МБАЛ „Доверие“ АД.
Към 2007 г. св. В.Н.П. от около 10 години страдала от ревматоидни заболявания
на костната система. В началото на 2007 г. свидетелката не се чувствала добре и
дъщеря ѝ – св. Р.П., я завела в МБАЛ „Доверие“ АД за преглед при
кардиолог, като в болницата я посъветвали да ѝ бъдат направени
изследвания.
На
19.02.2007 г., св. В.П.била хоспитализирана в МБАЛ „Доверие“ АД, с направление
за хоспитализация, издадено от личния ѝ лекар. Общият престой на
свидетелката в посочената болница бил от 19.02.2007 г. до 01.03.2007 г. В този
период, на същата били заведени две истории на заболяването (ИЗ) за приемане и
проведено лечение. По ИЗ №
713/19.02.2007 г. пациентката П.била хоспитализирана за периода 19.02.2007 г. –
22.02.2007 г. Диагнозата на същата била торбовидно разширение на част от
стената на дебелото черво без пробив и абсцес (дивертикул на дебелото черво без
перфорация и абсцес). Лечението било отчетено по клинична пътека (КП) № 30 на НЗОК – „Заболявания на тънкото и
дебелото черво“. По ИЗ № 772/22.02.2007
г., пациентът В.П.била хоспитализирана за периода 22.02.2007 г. – 01.03.2007
г., отново с направление за хоспитализация, издадено от личния ѝ лекар.
На 22.02.2007 г. на П.била извършена операция с протокол № 242/22.02.2007 г. : отваряне на коремната кухина,
изрязване на дясната част на дебелото черво, свързване с тънкото черво,
отстраняване на лимфни възли, поставяне на дрен (лапаротомия медиана,
хемиколектомия декстра, анастомозис терминолатералис, илеотрансверза,
лимфодисекцио). Операцията била извършена от подс. Ц.. Лечението било отчетено
по КП № 160 на НЗОК – „Оперативни процедури по тънки и
дебели черва, включително при заболявания на мезентериума и ретроперитонеума с
голям и много голям обем на сложност, при лица над 18 години“. В хода на
цитираната операция бил премахнат и жлъчния мехур на св. В.П..
В
МБАЛ „Доверие“ АД бил издаден ИЗ №
888/03.03.2007 г., в който бил предоставен материал за хистопатологично
изследване – отстранен жлъчен мехур, с диагноза „Перитонеални сраствания“
(субилеус). За „изписващ лекар“ и „началник отделение“ на това направление се
подписал подс. Ц.. На същото направление за хоспитализация бил положен и
подписът на директора на лечебното заведение – МБАЛ „Доверие“ АД, с печат на
същото и било представено в периода 07.03.2007 г. – 28.05.2007 г. в СЗОК, като
представлявало основание за финансиране на КП № 33 на НЗОК. На 27.04.2007 г., съгласно
фактура № **********/03.04.2007 г., НЗОК
изплатила на МБАЛ „Доверие“ АД сумата от 1 010 лева, по КП № 33. И.Ц., като лекуващ лекар на пациента,
съгласно допълнително споразумение от КТ от 01.05.2006 г., получил сума в размер
на 153.52 лева, представляваща 20 % от финансирането по посочената КП.
С
ИЗ № 1450/2007 г., без дата, било
издадено направление за хоспитализация по отношение на пациента В.П., в което
било удостоверено обстоятелството, че за периода 06.04.2007 г. – 07.04.2007 г.,
в гр. София, същата е била на лечение в МБАЛ „Доверие“ АД. За „приемащ лекар“,
„лекуващ лекар“ и „началник отделение“ на това направление се подписал подс. И.Ц..
На направлението за хоспитализация бил положен и подписът на директора на
лечебното заведение – МБАЛ „Доверие“ АД с печат на същото. На 28.05.2007 г.,
съгласно фактура № 32\803.05.2007 г.,
НЗОК изплатила на МБАЛ „Доверие“ АД сумата от 851 лева, по КП № 170, за лечението на пациента В.П.. Съгласно
допълнителното споразумение, И.Ц., като лекуващ лекар на пациента, получил сума
в размер на 129.35 лева, представляваща 20 % от финансирането по посочената КП.
Подсъдимият И.Г.Ц. е роден
на *** г., в гр. Бяла Слатина, българин, българско гражданство, разведен, с
висше образование, работи като хирург, ЕГН **********.
Същият е неосъждан.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. При
оценка на доказателствата, обаче, първоинстанционният съд е пропуснал да
отбележи и коментира противоречията измежду така събрания по делото
доказателствен материал, което беше сторено от въззивния съд. Въпреки липсата
на съвпадение на изводите по отношение
на кредитируемостта на част от доказателствените източници, фактическите
констатации на първоинстанционния съд се споделят изцяло и от въззивния състав.
Без
да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите и възраженията, залегнали в жалбата и протеста,
както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна
проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :
Настоящата
инстанция няма основания да не сподели изводите на решаващия първоинстанционен
съд досежно личността на подс. Ц. – неговата възраст, семейно положение и
предходна съдимост, като прецени, че същите са формирани въз основа на по
същество правилен и задълбочен анализ на събраните по делото писмени
доказателствени средства и в частност – справката за съдимост на подсъдимия и
обясненията на същия, които, по отношение на коментираните обстоятелства, са
напълно единни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, поради което и следва
безусловно да бъдат кредитирани с доверие.
Обосновани
са и изводите на решаващия първоинстанционен съд, относно трудовата заетост на
подсъдимия към инкриминирания период от време, а именно това, че същият полагал
труд, въз основа на трудов договор и допълнителни споразумения към него, на
длъжност „Началник оперативен блок“ в МБАЛ „Доверие“ АД. Тези изводи са формирани
въз основа на верния анализ на обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите И.и З., както и отразеното в писмените доказателствени средства по
делото – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на трудов договор №
37/31.10.2005 г., сключен между МБАЛ „Доверие“ АД и подс. Ц. (т. ІІ, л. 134 –
л. 135 от досъдебното производство) и допълнителни споразумения към него (т.
ІІ, л. 138 – л. 144 от досъдебното производство), споразумение по чл. 107 от КТ
(т. ІІ, л. 136 – л. 137 от досъдебното производство), заверени
електрофотографски (ксерографски) копия на дипломи и сертификати, издавани по
отношение на подс. Ц. (т. ІІ, л. 145 –
л. 158 от досъдебното производство). Измежду така събраните и обсъдени гласни и
писмени доказателствени средства не се констатират каквито и да било
противоречия и несъответствия, които да налагат подробното им и задълбочено
обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. В тази насока, настоящият
съдебен състав дължи да отбележи единствено, че макар да намира, че в хода на
досъдебното производство св. И.да депозира обективно, безпристрастно и
добросъвестно показания, в които личи подчертан стремеж да допринесе за
изясняване на обективната фактическа обстановка, показанията на този свидетел,
в частта им, в която се изразяват съмнения относно съпричастността на
подсъдимия към установени лоши практики в болничното заведение, доколкото се
основават на информация с неизвестен източник и не могат да бъдат проверени, а
и съдържат обобщения и генерални изводи, надхвърлящи предмета на доказване по
делото, не и конкретика, не се ползваха от въззивния съд при формиране на
изводите му по фактите.
Настоящата
инстанция споделя изцяло изводите на първостепенния съд, досежно постъпването
на св. В.Н.П. на лечение в МБАЛ „Доверие“ АД, за времето от 19.02.2007 г. до
01.03.2007 г. и извършената оперативна интервенция по отношение на същата.
Правилно СРС е приел за установено, че по време на престоя на свидетелката в
болничното заведение, за което били заведени две истории на заболяването (ИЗ) -
ИЗ № 713/19.02.2007 г. и ИЗ № 772/22.02.2007 г., по отношение на същата
била предприета една оперативна интервенция – по протокол № 242/22.02.2007 г. : отваряне на коремната
кухина, изрязване на дясната част на дебелото черво, свързване с тънкото черво,
отстраняване на лимфни възли, поставяне на дрен (лапаротомия медиана,
хемиколектомия декстра, анастомозис терминолатералис, илеотрансверза,
лимфодисекцио), както и премахване на жлъчен мехур, като същата била извършена
от подс. Ц.. За да формира изводите си в горния смисъл, въззивният съд
съобрази, от една страна, показанията на свидетелките В.П.и Р.П., а от друга –
заключенията на назначените тройна съдебно – медицинска експертиза №
П-221/20101 г., изготвена от в. л. Н., Г.и К.(т. І, л. 143 – л. 145 от
досъдебното производство) и тройна съдебно – медицинска експертиза, изготвена
от в. л. Т., И.и Х.(т. І, л. 150 – л. 154 от досъдебното производство), които,
в своето единство, намери за достатъчни по обем и категоричност, за да ги
постави в основата на изводите си по фактите.
Спорен
за страните по делото е въпросът относно свидетелската годност на св. В.П.–
свидетел – очевидец и източник на важни доказателствено релевантни факти и
обстоятелства в процеса. За да даде положителен отговор на въпроса притежавала
ли е тази свидетелка свидетелска годност към момента на разпита ѝ пред съдия в хода на досъдебното производство – на 30.07.2010 г., съдът,
на първо място, съобрази показанията на тази свидетелка. Същите се
характеризират с пълнота, изчерпателност, логична последователност и липса на
съществени пропуски и противоречия в показанията ѝ, които да не могат да бъдат обяснени с изминалия период от време между
датата на възприемане на събитията, за които свидетелката дава показания –
19.02. – 01.03.2007 г., и тази на разпита ѝ по реда на чл. 223 от НПК. На второ място, съдът взе под внимание и показанията
на св. Р.П. – дъщеря на св. В.П., снети също в хода на досъдебното производство
и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, че
към датата на извършване на интервенцията, майка ѝ е била адекватна и добре ориентирана. И на последно място, но не и по
значение, съдът се довери на заключенията на назначените на двете фази на
производството съдебно -психиатрична експертиза по отношение на св. В.П.,
изготвена от в. л. С.(т. І, л. 171 – л. 177 от досъдебното производство) и
тройна комплексна съдебно – медицинска, психиатрична и психологична експертиза,
изготвена от в. л. СтА.а, С.– Т.и З.– С.(л. 67 – л. 80 от съдебното
производство), които, освен че са обективни, компетентни, пълни, ясни и точни, а
и кореспондират по несъмнен начин помежду си и позволяват на съда с
категоричност да приеме, че към датата на разпита си по реда на чл. 223 от НПК,
св. В.П.е могла правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да
дава показания за тях. Показанията на тази свидетелка, както и на св. Р.П.,
съдът кредитира изцяло, като прецени, че същите са напълно еднопосочни, взаимно
допълващи се и непротиворечиви, от една страна, а от друга – кореспондират с
писмените доказателства и доказателствени средства.
Предвид
изложеното, настоящата инстанция намира за необходимо да ревизира изводите на
решаващия първоинстанционен съд, в насока пълна кредитируемост на обясненията
на подс. Ц., като прецени, че същите не могат да се ползват – като напълно
изолирани и неправдоподобни, при формиране на изводите на съда по фактите,
относно психичното състояние на св. В.П.към датата на извършване на
интервенцията и към датата на разпита и пред съда, в частност – наличието на
деменция у същата.
Друг
спорен въпрос по делото, решаващ за крайния извод на инстанциите по същество по
фактите, касае обхвата на извършената оперативна интервенция по отношение на
свидетелката и в частност – дали жлъчният мехур на В.П.е бил отстранен при
извършената на 22.02.2007 г. интервенция, или на по-късен етап, евентуално –
съобразно съставените медицински документи. По отношение на това обстоятелство,
по делото са събрани две групи доказателствени източници. От една страна, това
са обясненията на подс. Ц., които намират косвена доказателствена опора в
показанията на св. К.и отразеното в ИЗ 888 и ИЗ 1450 и по-конкретно в протокола
за резултат от коремна ехография, проведена на св. В.П.на 03.03.2007 г. от св. З.,
в който било отразено, че жлъчния мехур е без конкременти, и в извършеното от
св. К.изследване на жлъчен мехур на 16.04.2007 г. От друга страна, това са
показанията на свидетелките В.П.и Р.П., които съобщават, че св. В.П.е
постъпвала един - единствен път в МБАЛ „Доверие“ АД, като при извършената
оперативна интервенция на същата на 22.02.2007 г. е бил отстранени жлъчния ѝ
мехур. По отношение на това обстоятелство, съдът кредитира с доверие и ползва
при формиране на изводите си по фактите втората група гласни доказателствени
средства, като прецени, от една страна, че показанията на тези свидетели са
напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви и в тази им
част, като по делото липсват каквито и да било основания да се приеме, че са
заинтересовани от изхода на делото, а от друга – като взе предвид и
заключенията на назначените и изготвени тройни съдебно – медицински експертизи,
по отношение на св. В.П.и разясненията на изготвилите ги вещи лица в съдебно
заседание, сочещи, че при преглед на пациентката не се установяват следи от
втора хирургична интервенция, а именно лапароскопско отстраняване на жлъчен
мехур. Вярно е, че вещите лица не изключват възможността такава интервенция да
е осъществена върху разреза, получен при първата интервенция, но при
категоричните твърдения на св. Панайотова, че не е постъпвала втори път в
болничното отделение за оперативна интервенция, съдът прецени, че тази теоретична
възможност не е била реализирана.
Предвид
всичко изложено по-горе, настоящата инстанция формира еднозначен извод в
насока, че жлъчният мехур на св. В.П.е бил отстранен от подс. Ц. именно при
извършената от него оперативна интервенция на 22.02.2007 г., а съставените ИЗ
888 и ИЗ 1450, обективиращи извършени интервенции спрямо свидетелката през м.
март и м. април 2007 г., в т.ч. и инкриминираните направления за хоспитализация
по ИЗ 888 и по ИЗ 1450 от 07.03.2007 г. и от 16.04.2007г. (т. І, л. 46 и л.
63 от досъдебното производство), в които са били отразени предприети по
отношение на пациентката интервенции, съставляват комплекс от документи с
невярно съдържание, в частта им относно извършените интервенции. В тази насока,
съдът изцяло споделя доводите на представителя на държавното обвинение,
изложени в протеста и в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция.
Въз
основа на заключенията на назначените и изготвени графически експертизи, които
са обективни, компетентни, ясни, пълни и точни и относими към предмета на
доказване в производството, въззивният съд съобрази авторството по отношение на
изследваните от вещото лице документи, като от съществено значение се яви
заключението на графическата експертиза №
783/Е-2010 (т. І, л. 157 – л. 161 от досъдебното производство), в частта,
относно изследваните подписи под декларации, датирани към 03.03.2007 г. и
07.03.2007 г., на които е придаден вид, че изхождат от св. В.П., но не са
положени от нея. Изложеното, освен, че мотивира съда да приеме наличието на
неистински частни документи по делото, още веднъж се явява в подкрепа на извода
за привидно проведена интервенция по отношение на тази свидетелка по ИЗ 888/03.03.2007
г. Вярно е, че вещото лице дава заключение, че документите, датирани към
06.04.2007 г. и 07.04.2007 г., изследвани от него, в действителност са
подписани от св. В.П., но това добре се обяснява от заключението на графическа
експертиза № 430/Е-2011, в смисъл, че датата под тез декларации е попълнена от
подс. Ц. (вж. и показанията на св. Р.П.) и в този смисъл е резонно да се
приеме, че подписът е положен от П.при единственото и постъпване в болничното
заведение, но е датиран на по-късен етап от подсъдимия.
Иначе,
настоящата инстанция напълно се солидаризира с изводите на решаващия
първоинстанционен съд, в насока извършени плащания по клинични пътеки на МБАЛ
„Доверие“ АД от НЗОК, както и извършени плащания за положен труд от МБАЛ
„Доверие“ АД на подс. Ц.. Същите се установяват по несъмнен и категоричен начин
от заключението на назначената и изготвена съдебно – счетоводна експертиза,
която настоящият съдебен състав изцяло кредитира и не се оспорват и от
подсъдимия.
Въззивната съдебна инстанция кредитира останалите писмени доказателствени
средства – с изключение на тези, за които по-горе беше посочено, че представляват
документи с невярно съдържание и неистински такива, напълно, като намира за
правилно и законосъобразно използването им от първия съд при изграждането на
фактическите му и правни изводи, в качеството им на допълващи и изясняващи
установената по делото фактическа обстановка.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че по делото е събрана в нужния обем и
категоричност доказателствена съвкупност, която позволява на съдилищата да
формират еднозначни изводи по фактите, и изцяло споделя, с горепосочените
изключения, направения в мотивите към присъдата анализ на наличните
доказателствени материали.
Като цяло,
въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. При условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а
именно при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност
(последния нерядко посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „Д“ от
КЗПЧОС и като право на „ефективно участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia
Alva v Germany, Станфорд срещу Обединеното кралство и др.), са разпитани
установените по делото свидетели, с изключения на тези, за които е дадено
изрично съгласие от подсъдимия и защитата му, по смисъла на чл. 371, т. 1 от НПК, да не се провежда разпит в съдебното заседание, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползват съдържанието на протоколите от
досъдебното производство, където са обективирани проведените на този етап от
наказателното производство техни разпити, като, съобразно разпоредбата на чл.
283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна
фаза на процеса писмени доказателствени средства.
Въззивният
състав служебно констатира, независимо от оправдателния характер на атакуваната
присъда, че правото на защита на подс. Ц. не е било нарушено в нито един етап
от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания на
процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на
защита от страна на подсъдимото лице – редовно връчване на обвинителния акт,
гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да
представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от
адвокатска помощ, каквато лично е ангажирал, както и възможност да се изказва
последен и да обжалват актовете на съда, накърняващи законните му права и
интереси.
Настоящата инстанция
намира, че с оглед така установената фактическа обстановка, първият съд е
постановил по същество правилен и законосъобразен краен акт, като е оправдал
подсъдимия по повдигнатото му обвинение, макар да не споделя доводите му,
мотивирали го да се произнесе в тази насока. За да постанови атакувания съдебен
акт в посочения по-горе смисъл, СРС е намерил обвинението, повдигнато и
поддържано срещу подс. Ц., за недоказано и на това основание го е оправдал по
същото. Въззивният съд, изхождайки от по съществото си вярно и точно
установената фактическа обстановка, намира, че следва да се солидаризира с
крайния извод на съда, който обаче, се явява верен не поради недоказаност на
обвинението – видно е, че фактическата обстановка, възприета в обвинителния
акт, е изцяло доказана, а поради несъставомерност на деянието по вменения на
подсъдимия престъпен състав.
С оглед направения и
обективиран по-горе подробен самостоятелен анализ на доказателствения материал,
настоящият съдебен състав стигна до извод, че с деянието си подсъдимият не е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 1, вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК.
В настоящото производство
наказателната отговорност на подс. Ц. е ангажирана за осъществен състав на
престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Обект на
наказателноправна закрила от престъплението „документна измама“ са, от една
страна, обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля при
разпореждане с движимо имущество (съобразно редакцията на чл. 212, ал. 1 от НК
преди влизане в сила на ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 26 от 2010 г.), а от друга – тези,
гарантиращи ползването в гражданския оборот само на документи, създадени по
законоустановения за това ред.
Изпълнителното деяние на
документната измама по чл. 212, ал. 1 от НК включва два акта : от една страна,
това е личното използване на порочно създаден документ – неистински, преправен
или такъв с невярно съдържание, от дееца, а от друга – това е получаването
лично от извършителя на чуждо движимо имущество. Хронологически, ползването на
документа следва да предхожда получаването на чуждото движимо имущество и да се
явява обуславящо – порочният документ да създава привидно правно основание у
трето лице, за разпореждане с имуществото. Документната измама е резултатно
увреждащо престъпление, като то бива довършено с получаването на имотна облага
от страна на престъпния деец.
Субективната страна на документната
измама включва прекия умисъл и особената користна цел. Деецът предвижда, че
вследствие на неговото въздействие (ползване на порочно съставен документ) у
едно трето лице ще възникнат неправилни представи, че е налице валидно правно
основание за разпореждане с имущество. Деецът предвижда и това, че в резултат
на ползването на порочния документ, измаменото лице ще се разпореди със свое
или чуждо имущество. Наред с това, субектът действа с намерение да присвои
предмета на посегателство, след като го получи.
При този анализ на
обективните признаци от състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК,
следва изводът, че с деянието си подсъдимият не е осъществил вмененото му
престъпно посегателство.
На първо място, не се
установява подсъдимият да е ползвал пред НЗОК инкриминираните по делото
направления – форма 7, за да създаде привидно правно основание за разпореждане
с имущество. Издадените направления за хоспитализация (документи с невярно
съдържание) действително са поставили началото на сложен фактически състав,
който включва и полагане на подписи от директора на МБАЛ „Доверие“ АД, издаване
на фактури, спецификации с месечни отчети и форми за преведени пациенти (чл. 23
от Договор № 2201768/26.02.2007 г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между НЗОК и МБАЛ
„Доверие“ АД), въз основа на който НЗОК издава „документ – отговор“ и заплаща
чрез РЗОК дължимите суми на болничното заведение. Сами по себе си, обаче,
инкриминираните документи – направления за хоспитализация, не са обуславящи
разпореждането от страна на НЗОК с имущество.
На второ място, не се
установява НЗОК да се е разпоредило с имущество – евентуално, вследствие на
развилия се в пълнота сложен фактически състав, включващ и ползване на документ
с невярно съдържание – направление за
хоспитализация, в полза на подс. Ц.. Напротив, НЗОК е изплатило стойността на
отчетените клинични пътека на МБАЛ „Доверие“ АД, а последното е изплатило
дължимото трудово възнаграждение на подсъдимия, по силата на сключения помежду
им трудов договор.
Или, иначе казано,
инкриминираните по делото документи са представени от подсъдимия на лице, което
няма правомощие да се разпорежда със средства от бюджета на НЗОК –
изпълнителния директор на МБАЛ „Доверие“ АД, с оглед заплащане на трудовото му
възнаграждение. Инкриминираните документи са представени от представител на
болничното заведение, което не е имало съзнание за невярното им съдържание,
пред НЗОК, а НЗОК се е разпоредило с имущество в полза на МБАЛ „Доверие“ АД, а
не в полза на подсъдимото лице.
Поради липса на доказани
частни съставомерни признаци от обективна страна и в частност – неговото
изпълнително деяние, принципно безпредметно се явява обсъждането на неговата
субективна страна. С оглед изтъкнатото, възражението на прокуратурата в
депозирания от нея протест, че по делото са събрани необходимите по обем и
категоричност доказателствени източници в подкрепа на извода, че подс. Ц. е
осъществил престъпния състав от обективна и субективна страна, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно.
С оглед изложеното,
въззивният съд намери, че правилно и законосъобразно СРС – НО, 17-ти състав е признал
подс. Ц. за невинен и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение
по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
За пълнота, следва да се
посочи, че не са налице предпоставките за преквалифициране на деянието,
осъществено от подсъдимия, по другия основен състав на документната измама – по
чл. 212, ал. 2 от НК, доколкото, както вече се посочи, съставените от подс. Ц.
документи с невярно съдържание – направления за хоспитализация от 07.03.2007 г.
и от 16.04.2007г., макар да са били достатъчни, за да докажат положен труд –
основание за заплащане на трудово възнаграждение, не са били достатъчни сами по
себе си да послужат като привидно правно основание за заплащане на суми от НЗОК
в полза на МБАЛ „Доверие“ АД.
Не са налице и
предпоставки да се приеме, че с деянието си, подс. Ц. е осъществил от обективна
страна и състава на обикновената измама, по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК,
доколкото, от една страна, не се установява Ц. да е въздействал върху конкретно
длъжностно лице, за да го мотивира противоправно да се разпореди с имущество на
НЗОК (СЗОК), а от друга – обвинението не сочи конкретно физическо лице, у
когото да са били формирани неправилни представи относно правното основание за
разпореждане с имущество, респективно което да се е явило пострадало.
И най-после, макар по-горе
да се посочи, че са налице безспорни доказателства за съпричастност на подс. Ц.
към документни престъпления – по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – с
предмет инкриминираните направления за хоспитализация от 07.03.2007 г. и от
16.04.2007г., и по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – с
предмет декларациите, на които е бил придаден вид, че изхождат от св. В.П.,
докато всъщност не са били подписани от нея, датирани към 03.03.2007 г. и
07.03.2007 г., не са налице и предпоставки за преквалификация на деянията,
осъществени от подс. Ц. по тези престъпни състави, предвид обстоятелството, че
към настоящия момент наказателната му отговорност за същите е погасена по
давност (арг. от чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК), считано от датата на извършване на
деянията – най-късно на 16.04.2007 г.
Настоящата инстанция
извърши служебен преглед на присъдата на първоинстанционния съд и в гражданско
- оправдателната част и прецени, че правилно районният съд е приел, че не са
налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия,
по реда на чл. 45 от ЗЗД. Съображенията в тази насока са следните :
В
настоящото производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск,
предявен от НЗОК, чрез юрк. Т.Т.К., срещу подс. И.Г.Ц., за причинени от
престъплението по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, в
размер на 282.87 лева. Така предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно чл. 45 от Закона на
задълженията и договорите (ЗЗД), всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Предвидената отговорност по ЗЗД е деликтна. Нейният
източник в наказателния процес (деликта) винаги е инкриминираното с
обвинителния акт поведение на подсъдимото лице (действие или бездействие), с
което е осъществен състава на възведеното престъпно деяние. Самата вреда
съвпада с причинения от престъплението вредоносен резултат и представлява
неблагоприятна и нежелана промяна в патримониума на увредения (когато става
въпрос за имуществени вреди), в случая НЗОК.
С
оглед признаването на подсъдимия за невинен в извършването на престъплението,
съдебният състав намери, че искът по чл. 45 от ЗЗД се явява недоказан по
основание и размер, тъй като не се установи подсъдимият съзнателно (виновно) да
е ощетил имуществото на НЗОК. Подсъдимият не е въздействал върху длъжностни
лица от системата на НЗОК, за да ги мотивира да извършат акт на имуществено
разпореждане, а също така НЗОК се е разпоредила не в полза на подсъдимия, а в
полза на МБАЛ „Доверие“ АД. По делото не е инкриминирано причиняването на
вредоносен резултат от подсъдимия в патримониума на МБАЛ „Доверие“ АД, респективно
не е предявена претенция за обезвреда от последното към подсъдимия.
По изложените съображения,
СГС прецени, че първоинстанционната присъда, и в гражданско - оправдателната ѝ
част, следва да бъде потвърдена, като
правилна и законосъобразна.
С оглед оправдателния
характер на постановената първоинстанционна присъда, правилно и законосъобразно
първият съд е постановил, на основание на чл. 190 ал. 1 от НПК, сторените в
хода на производството разноски, в размер на 1 890 лева, да останат за
сметка на държавата.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на протестираната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, следва
да бъде потвърдена, а въззивните протест и жалба - да бъде оставен без
уважение, като неоснователен.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 22.12.2015
г. по НОХД № 8024/2013 г., на СРС – НО, 17-ти
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.