Р Е Ш Е Н И Е
260052/12.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети
състав
На двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пламена
Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №1364 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №19 – 0869 - 003607/13.11.2019г.
на Началника група сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на С.Н.С.,
ЕГН********** *** са наложени административно наказание "глоба" в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят
моли съда да отмени наказателното постановление като материално и
процесуално незаконосъобразно и
необосновано. В съдебно заседание се явява процесуален представител – адв. Й.
К.от АК гр.Търговище. В хода по същество не оспорва вмененото нарушение от
обективна и субективна страна. Излагат се доводи, че в конкретният случай се
касае за маловажно нарушение.
Процесуалният представител на административно – наказващият орган оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
предвид характерът на този вид нарушения и евентуалните последици,
които биха могли да настъпят. В
придружителното писмо е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 15.06.2019г. жалб. С.Н.С. и св.С. Р. В.пристигнали от гр.Търговище в
гр.Шумен с цел оглед и евентуално закупуване на мотор. В една от автокъщите,
находяща се на бул. „Ришки проход“ в гр.Шумен, жалбоподателят проявил интерес
към мотоциклет „Хонда SH 125“ с рама №ZDC JFO
9A0 902 87. Преди да вземе решение за закупуване на
мотоциклета, жалбоподателят поискал да го тества, поради което го привел в движение, излязъл от
автокъщата и предприел управление на мотоциклета по бул. „Ришки проход“. В
същото време свидетелите Р. С. и А.А. ***,
патрулирали със служебен автомобил по бул. „Ришки проход“ в посока изхода на
гр.Шумен. Забелязали насрещно движещият се мотоциклет по бул. „Ришки проход“ в
посока ул. „Владайско въстание“. Забелязали,че водачът бил без поставена каска,
поради което направили обратен завой и го последвали. Настигнали го в момента, в
който жалбоподателят спрял пред входа на автокъщата. При извършената проверка
установили, че мотоциклета е без регистрационна табела и не е регистриран в Р
България, няма сключена и застраховка „Гражданска отговорност“, поради което
поискали съдействие от екип на „Пътна полиция“. На място бил изпратен
полицейски екип, в който бил и свид.И.П. – мл. автоконтрольор в сектор ПП при
ОДМВР – Шумен.
При проверката жалб. С. не
оспорил нарушението и обяснил, че иска да купи
мотоциклета и за това е излязъл да го пробва. Това било потвърдено и от
служител на автокъщата.
Св.П. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA №2858/15.06.2019г. за нарушения на чл.140 ал.1 и чл.137е от ЗДвП. За констатирани нарушения на ото нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП му бил съставен АУАН №300 от 27.02.2017г.
Жалбоподателят подписал акта без да отрази възражения. Не се е възползвал
от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения
3-дневен срок.
Срещу С.Н.С. на основание чл.356
ал.3 от НПК било започнато бързо производство
№665/2019г. по описа на РУ – Шумен за извършено престъпление по чл.345 ал.2,
във вр. с ал.1 от НК. С постановление от 25.10.2019г. на ШРП производството е прекратено на
основание чл.24 ал.1 т.1 пр.2 от НПК. Наблюдаващият прокурор е приел, че следва
да намери приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. След прекратяване на производството, въз основа на съставения акт,
административно-наказващият орган издал
обжалваното НП като възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на С.Н.С.,
ЕГН********** *** са наложени
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Така изложената
фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото доказателства, както
и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, чиито показания
подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са
противоречиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:
В хода на административно – наказателното производство не
е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Безспорно
е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че
на процесната дата, жалбоподателят е управлявал нерегистриран
по надлежният ред за Р България и без поставена регистрационна табела, мотоциклет „Хонда SH 125“ с рама №ZDC
JFO 9A0 902 87 в гр.Шумен по бул.“Ришки проход“. Показанията на свидетелите,съдът
кредитира като обективни, безпристрастни и последователни, изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя,
кореспондират с приобщените писмени доказателства. Освен това няма данни по
делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността
на този свидетел, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в
нарушение, което не е извършил. В съставеният акт за установяване на
административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства,
относно нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в хода на съдебното
производство безспорно се установи , че
констатираното в АУАН нарушение е консумирано
виновно от лицето , посочено като нарушител. Съдът счита, че е налице приложното поле на визираните в обжалваното НП законови разпоредби. По делото не съществува
спор относно личността на административно – наказателно отговорното лице,
качеството му на водач на МПС. От обективна страна осъщественото деяние съдържа
признаците на административно нарушение
на транспортното законодателство в частта му за спазване на
законоустановения режим за движение по пътищата в Р България. Съдът
намира, че нарушението е извършено както
от обективна, така и от субективна страна, доколкото за
административните нарушения не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени
по непредпазливост. Съдът намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства не се доказва, че жалбоподателят е извършил нарушението умишлено.
Не се доказа изрично да е бил уведомен от служител на автокъщата, че
мотоциклетът не е регистриран. Фактът, че на мотоциклетът е нямало поставена
регистрационна табела, сам по себе си не означава, че не е и регистриран,
поради което съдът приема, че е извършено по непредпазливост, тъй като жалбоподателят
е
могъл и е бил длъжен да формира съзнание относно този факт.
Настоящият съдебен
състав обаче намира че, фактическите обстоятелства, свързани
с настоящият случай, указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Действително касае се
за нарушение, което засяга важни обществени отношения свързани с изискванията към пътните превозни средства за участие в
движението по пътищата и конкретно- режима на регистрация на
моторните превозни средства, което рефлектира върху
възможността при необходимост да бъдат идентифицирани.
За да бъде деянието маловажен случай, то трябва
да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед
липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи
обстоятелства и конкретните обстоятелства, при които
е извършено нарушението. Нарушението, за извършването на което е санкциониран
жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира предвид
самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв
допълнителен вредоносен резултат. Степента на обществена
опасност на деяние, което формално осъществява признаците на определено нарушение,
следва да бъде преценявана в съответствие със степента, с която конкретното
деяние уврежда или застрашава обекта на наказателноправна защита. При изследването на степента на обществена
опасност на процесното деянието съдът приема, че тя е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Този извод следва от
обстоятелството, че жалбоподателят управлявал
инцидентно мотоциклета, който не бил негова собственост, а предлаган за
продажба в автокъща, с цел да го тества преди евентуано да го купи. Желанието за покупка на мотоциклета,
необходимостта от вземане на решение за това са фактори,
които са допринесли жалбоподателят да не насочи вниманието си конкретно
към обстоятелството относно регистрацията на мотоциклета. Към това
се прибавя и нагласата за краткото му
тестване, а не за продължително управление. Разстоянието, което е изминато е кратко и причината за това не е обстоятелството, че е
бил спрян за проверка от страна на контролните органи, доколкото по безспорен
начин се установи, че жалбоподателят
вече бил спрял пред входа на автокъщата, когато контролните органи са го
настигнали. Настоящият състав намира, че в конкретния случай обществената опасност на
извършеното нарушение е незначителна. Действително на жалбоподателят са били
налагани наказания за друг вид нарушения на ЗДвП, но също така следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че същият е заплатил наложените му глоби, вкл. и за констатираните
същият ден нарушения на чл.638 ал.3 от КЗ и чл.137е от ЗДвП, които не е и обжалвал,
видно от отразената в справката дата на влизане в сила на издадените НП.
Настоящият състав намира, че предвидените наказания дори и в минимален размер
се явяват прекомерно тежки, предвид конкретната ситуация.
Предвид
изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде
предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е
осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава
оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл.
12 от ЗАНН.
Предвид
изхода на делото искането на
административно наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнагражение
е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19 – 0869 - 003607/13.11.2019г.
на Началника група сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на С.Н.С.,
ЕГН********** *** са наложени
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането на ОДМВР – Шумен за присъждане
на юрисконсултско възнагражение като
неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: