Р Е Ш Е Н И
Е 669
гр. Пловдив,
20.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр. състав, в публично съдебно заседание на 11.12.2018г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при
секретаря Елена Калончева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 590 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432 от КЗ, обективно съединени с искове по чл. 86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от А.А.М.с ЕГН ***, Р.Р.Ю.с
ЕГН ***, А.Р.М.с ЕГН ***и С.Р.М.с ЕГН
*** всички от *** чрез общия си пълномощник адв. Я. С. против „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: живот и здраве“ АД с ЕИК *********, седалище гр.
София и адрес на управление ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1. Твърди
се, че на ***. лицето С.Ю.Ю.с ЕГН ***, управлявайки лек автомобил марка „ВАЗ“,
модел „21061“ с рег. № К 8749 АХ, по главен път II-58 в посока от *** към *** в ***, нарушил правилата
за движение по пътищата, посочени в чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
с това причинил смъртта на пътуващия с него Р. М. с ЕГН *** – наследодател на
четиримата ищци, а именно съпругата А.А. М., дъщерите Р. и А. М. и сина С. М..
По случая било образувано НОХД № 1296 / 2017 г. по описа на ОС – Пловдив, като
с влязла в сила присъда № 66, постановена на 04.09.2017 г., Ю. бил признат за
виновен в извършване на гореописаното деяние – престъпление по чл. 343, ал. 3,
пр. 4, б. „а“ и б. „б“, пр. 1 във вр. ал. 1, б. „б“ предл. второ, б. „в“ във
вр. с ал. 4, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Загубата на техния близък
причинила на ищците неимуществени вреди – изпаднали в стрес от настъпилата в
семейството трагедия, не могли да спят нощем, тъй като всяка вечер сънували
кошмари с автомобилни произшествия. Загубили опората в семейството, тъй като
починалият Р.М.се грижил с всички сили за тях и те за него. Помежду им
съществувала голяма привързаност. Ищците започнали да приемат успокоителни
лекарства. Твърди се още, че две от ищците, които също пътували в автомобила,
трябвало да се справят и с болките и страданията, които лично изпитвали, но,
доколкото няма формулиран петитум в това отношение, тези твърдения са без
отношение към предявената претенция, която касае вредите от загубата на техния
близък. Близо три години след инцидента те все още не можели да се отърсят от
преживяваната загуба на своя най-мил и най-близък роднина. Към датата на
настъпване на произшествието за лекия автомобил имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество съгласно
застрахователна полица № BG/30/116001036538 със срок на действие 04.04.2016 г. – 04.04.2017 г. Във връзка с това на дата ***ищците
предявили пред застрахователя на виновния водач претенция по реда на чл. 380 от КЗ, по която били образувани следните ликвидационни преписки: щета № 0801-000673/2018-01; щета №
0801-000673/2018-02; щета № 0801-000673/2018-03 и щета № 0801/000673/2018-04.
Определеното от застрахователя обезщетение за претърпените от всеки от тях
неимуществени вреди било в размер от по 40 000 лв., които били преведени
по банков път. На дата 12.06.2018 г. ищците депозирали пред застрахователя
Уведомление изх. № 253, с което съобщили на ответника, че не са съгласни с
размера на определеното за всеки от тях обезщетение и изразили готовност да
върнат преведените суми. В отговор от 19.06.2018 г. „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве“ обосновавали размера на определеното обезщетение с твърдяно
съпричиняване от страна на пострадалия. Предвид горното за ищците се породил
правен интерес от иницииране на настоящото производство, тъй като считат, че
обезщетение в размер от по 150 000 лв. на всеки би могло адекватно да
репарира търпените от тях болки и страдания. Ето защо се иска от съда да
постанови решение, с което да осъди „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: живот и здраве“ да заплати на всеки от ищците обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния роднина, починал при ПТП,
възникнало на дата ***в размер на 110 000 лв., представляващо разликата до
пълния размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главниците считано от датата на деликта - ***, до
окончателното им изплащане. Претендират разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ответникът
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: живот и здраве“ АД с ЕИК
********* подава отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Сочи, че на дата 15.05.2018 г. ответното дружество заплатило на
всеки от ищците по 40 000 лв. обезщетение за претърпените от тях морални
вреди във връзка със смъртта на общия им роднина, починал при процесното ПТП.
Поддържат, че определеният и изплатен размер е справедлив и напълно възмездява
ищците предвид тяхната възраст, възрастта на починалия им роднина,
обстоятелството, че не са живели в общо домакинство, но най-вече поради приноса
на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Р.М.поради
неизползване на предпазен колан, докато е пътувал в катастрофиралия автомобил.
Според ответното дружество събраните в хода на досъдебното производство данни
навеждат на извода, че в нарушение на чл. 137а от ЗДвП пострадалият не е бил с
поставен предпазен колан и именно заради това при сблъсъка на МПС с бетоновия
стълб тялото му е изпаднало извън автомобила. Твърди, че ако Р.М.бе спазил
нормативното предписание, то тялото му щяло да остане, прикрепено към седалката
и пострадалият нямаше да получи тежките травматични увреждания, довели до
летален изход. Тази опасност и своята незащитеност при рискова ситуация
починалият е бил в състояние да предвиди с оглед обстановката, в която се е намирал
– пътувал е в автомобил, който се е движил с висока скорост в извънградска
среда. Предвид гореизложеното счита, че механизмът на увреждането в еднаква
степен е провокиран от субективните действия на водача на самокатастрофиралия
автомобил и от решението на пострадалия да пътува без фиксиран предпазен колан,
т.е. 50% съпричиняване на вредоносния резултат. Наред с горното се твърди още,
че лекият автомобил, в който е пътувал пострадалият, не е бил оборудван със
странични въздушни възглавници, което е стандартно оборудване при всички
съвременни автомобили с цел омекотяване на удара и предотвратяване на травми
при пасажерите. Счита, че това обстоятелство е било известно на Р. М., но той
сам се е изложил на риска да пътува в такъв автомобил. Прави възражение за
прекомерност на претендираните обезщетения, които не съответстват на принципа
за обезщетяване по справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва ищцовите
твърдения, че са употребявали успокоителни лекарства, както и описаните в
исковата молба болки и страдания, близостта им и емоционалната им привързаност
с починалия и твърденията, че наследодателят им е полагал грижи за тях, както и
че не са преодолели смъртта му. Ответното дружество не оспорва факта на
съществуване на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, както и противоправността на действията на водача на лекия
автомобил и неговата вина – предмет на присъдата, постановена по НОХД № 1296 /
2017 г. по описа на ОС – Пловдив.
В законоустановения двуседмичен срок по чл. 372, ал. 1
от ГПК ищците депозират допълнителна искова молба. По повод изложените от
ответната страна възражения за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, изразяват становище, че същите са напълно безпочвени
и неоснователни, тъй като „изпадане“ на тялото на Р.М.извън автомобила не е
имало. Напротив – видно от протокола за оглед на местопроизшествието,
фотоалбума към него и констативния протокол за ПТП, изготвени от компетентните
органи, трупът му се е намирал вътре в купето на автомобила. На свой ред
твърдят, че при страничен удар, какъвто е коментираният, „триточковият“
предпазен колан не е ефективен по отношение инерционното движение на човешкото
тяло в купето на автомобила при сблъсък. Деформациите по купето на автомобила
били толкова големи, че неминуемо са щели да доведат до настъпване на
получените травми. Тъй като липсвало
нормативно изискване автомобилите са бъдат снабдени с въздушни възглавници, то
ирелевантни се явявали наведените в тази връзка твърдения от страна на
ответното дружество.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК постъпва
отговор на допълнителната искова молба. Ответното застрахователно дружество
поддържа всичките си първоначално заявени възражения. В допълнение твърди, че в
последните 5 г. средният размер на обезщетенията се е увеличил експоненциално,
без съразмерно да следва темповете на увеличение на работната заплата, приходите в страната и
като цяло икономическата конюнктура в България. Счита, че на практика се е
размила границата между справедливо обезщетяване и преследване на забогатяване
за сметка на застрахователя. В разглеждания случай претендираният размер на
обезщетенията е прекомерно завишен и не може да бъде логически обоснован, а
емоционалната връзка между ищците и починалия им роднина не се предполага, а
подлежи на доказване.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл.
498, ал.3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл.
380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е
изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по
реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран и по застрахователните претенции са определени
и изплатени обезщетения в размер от по 40 000 лв на всеки ищец. Ищците
обаче не са съгласни с размера на обезщетението, което застрахователят е
обосновал с хипотеза на съпричиняване и искат от съда определянето на по –
голям размер, адекватен на причинените им болки и страдания. При това положение
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с неудовлетворителен
за ищците резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим за разликата над изплатеното обезщетение до пълния претендиран
размер.
Разгледана по същество, претенцията е
безспорно доказана по основание.
За безспорен и ненуждаещ се от доказване в процеса е
признат фактът, че между ответника и виновния водач към датата на възникване на
процесното ПТП е бил сключен валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност, обективиран в полица № BG/30/116001036538.
Няма спор също, че по образуваните
ликвидационни преписки застрахователят е признал претенцията на ищците по
основание и е изплатил обезщетение за търпените от тях вреди, които е оценил на
по 40 000 лв. Т.е. спорен е само размерът на претенцията.
Наред с това в случая е налице влязла в сила присъда,
признаваща вината на водача за настъпване на произшествието поради нарушаване
правилата за движение – чл. 20, ал. 1 ЗДвП и причинената в резултат на това
смърт по непредпазливост на пострадалото лице.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по
Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива
съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия
съд, са и тези за причинената смърт на пострадалото лице в резултат на
настъпилото ПТП, именно заради което деецът е наказан за престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“ във вр. чл.
342, ал. 1 от НК за причинена смърт по непредпазливост. Тези факти са
елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да
бъде наказан за точно това престъпление.
За да се разграничат въпросите,
обхванати от задължителната сила на мотивите на присъдата и неподлежащи на
преразглеждане от гражданския съд и тези, свързани с възражението на ответника
за съпричиняване, е необходимо да се посочи следното: Въпросът налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат,
подлежи на изследване и преценка от гражданския съд независимо от приетото в
наказателното производство, но изводът за наличие на съпричиняване съдът следва
да основе на приноса на пострадалия и неговото поведение, а не на поведението
на другия участник - водача на МПС. Поведението на пострадалия не е
предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не представлява елемент от
състава на престъплението и не е било предмет на изследване в наказателното
производство по конкретното дело.
В случая безспорно поведението на
пострадалия не е елемент от обективната страна на престъплението, поради което
и с оглед на заявеното от ответника възражение за съпричиняване гражданският съд дължи формиране на собствено
вътрешно убеждение относно поведението на пострадалия и евентуалния му принос
за настъпване на противоправния резултат.
Релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен
резултат.
Ответникът е направил възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, което свързва с две
обстоятелства: липса на надлежно поставен предпазен
колан, от една
страна, и от друга, пътуване в морално остарял и конструктивно неустойчив
автомобил, който не отговаря на съвременните изисквания и стандарти за
техническа обезопасеност - въздушни възглавници и т.н.
Първото
възражение е неоснователно, тъй като дори да се приеме за безспорно установено,
че пострадалият е пътувал без поставен защитен колан, то вещите лица по
допусните САТЕ и СМЕ, които съдът възприема като обективно и компетентно
изготвени, а и неоспорени от страните, са категорични, че и с правилно поставен
обезопасителен колан постарадалият не би избегнал леталния изход. Безспорно
установено е по делото, че купето на автомобила е деформирано в значителна
степен в областта на предна дясна врата и предпазният колан не би имал никаква
практическа стойност за намаляване травмите на пътника на това място. С или без
обезопасителен колан, правилно или неправилно поставен, при така настъпилия
удар, смъртта е била неизбежна. Същевременно намаляването на
обезщетението за вреди е допустимо само при наличието на категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в
съответния обем и тежест, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан. Т.е. предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия
размер са безспорно установена причинно-следствена връзка между поведението на
увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха настъпили, или биха
имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса на личен принос.
Неоснователно
е и второто възражение на ответника, въпреки безспорно установеното по делото
обстоятелство въз основа на неоспореното заключение на САТЕ, че автомобилът не
е бил фабрично оборудван с въздушни възглавници. Същевременно обаче, за да бъде намалено обезщетението за
вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като приносът
трябва да бъде конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени
действия или бездействия от увреденото лице. От една страна, не могат да се
приемат за такива конкретни допринасящи увреждането действия пътуването в автомобил,
фабрично необезопасен с въздушни възглавници или други системи за безопасност
съобразно нивото си на оборудване, при положение, че нормативно изискване за
това няма, а и подобна възможност зависи от материалния статус на лицето. След
като няма нормативна забрана за пътуване в „морално остарели автомобили“, както
ги нарича ответното дружество, а и след като обичайно възможността за пътуване
в автомобил с добри съвременни системи за активна и пасивна сигурност зависи от
финансовото положение на гражданите, не може да се приеме, че е налице такова
укоримо поведение от страна на пострадалия, което дори да не е виновно и
противоправно, обективно да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Т.е., доколкото в случая не е налице правило за поведение, което пострадалият
да е бил длъжен да съблюдава и/или нарушаване
на общоприети или опитни правила за поведение, не
може да се приеме, че с действията
си той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането. Наред с това и тук не се установява при условията на пълно
и главно доказване, което да създаде сигурно убеждение у съда в наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди - че
травматичните увреждания не биха настъпили или биха настъпили, но в по - малка
степен, ако автомобилът беше фабрично оборудван със съвременни системи за
сигурност. При устния си доклад в съдебно заседание в.л. М.разяснява, че
автомобилът действително е бил оборудван само със система за пасивна сигурност
– предпазен колан, но въпреки липсата на системи за активна сигурност,
управлявани от компютър /еърбеци, ESP, ABS/,
не може да се направи категоричен извод, че с тях леталният изход не би
настъпил – ударът е такъв, че няма значение техническата сигурност.
Съобразно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Следва да се преценят вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства – в този смисъл решение
№69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о и много други.
Няма спор, че ищците са съпруга и
съответно деца на починалия, като за причинените им от смъртта му болки и
страдания по делото са разпитани свидетели.
От показанията на св. Г.Ш.А./без
родство/ и Р.Р.Р./без родство/ се установява, че семейството било сплотено, с
топли отношения и взаимна грижа. Децата често идвали на гости, особено през
лятото, когато цялото семейство работило на полето. Р. се грижил за всички,
обичали се и се радвали един на друг. След инцидента животът на ищците коренно
се променил – стрес, депресия, изчезнали усмивки, приемали лекарства и
успокоителни, за да смекчат болката и непрежалимата загуба. Преди катастрофата
Р. и А. живеели заедно на село, децата им – в ***, известно време синът им
живеел и във ***. Преди загубата животът им също бил скромен, но по – лек.
Въз основа на показанията, които
се възприемат като обективни и непосредствени, съдът приема за установени
описаните в исковата молба болки и страдания, силен емоционален стрес и душевни
мъки и причинната им връзка с процесното ПТП, както и че в резултат от смъртта
на своя най – близък ищците търпят болки и страдания с висок интензитет и
постоянен характер. Преживели са и продължават да
изживяват неизлечима душевна болка и страдание от загубата на съпруг и баща. От
свидетелските показания се установява, че всички са имали дълбока емоционална
връзка с починалия, грижели са се един за друг, помагали са си. Загубата им не
може да бъде запълнена, лишени са завинаги от изконното си човешко право да
дават и получават любов, закрила и подкрепа от съпруг и баща.
Съдът определя размера на
дължимото за обезвреда обезщетение, като се ръководи от критерия за
справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид,
че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се зачетат от
съда. Такива обективни критерии при причиняването на смърт са обстоятелствата,
при които е настъпил вредоносният резултат, възрастта на увредения,
общественото положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди по
смисъла на чл.52 ЗЗД възмездява страданията и/или загубата на морална опора и
подкрепа, понесени от близките на увредения, вследствие на настъпилата смърт.
Налице са доказателства за интензитета и
продължителността на негативните емоции, преживени от ищците, като дори
при липса на такива съдът би ги приел за доказани, предвид невъзможността да се обективират болките и страданията като част от психичния живот на личността и строго субективните й
преживявания, а и чисто житейски се предполагат, доколкото в случая се касае до
една от най – тежките безвъзвратни загуби – тази на баща и съпруг. Въпреки че
децата не са живели в общо домакинство с родителите си предвид изградения им
самостоятелен живот, при безспорно установените добри житейски взаимоотношения
помежду им не може само на тази обективна база да се приеме, че субективното
усещане за болка е по - малко, както се твърди от ответника. Дали синът е
поддържал връзка с баща си от чужбина или физически е прекарвал повече време с
него, също е без значение за негативните преживявания от загубата му като част
от вътрешния психо - емоционален живот на личността, щом по делото отношенията
им на близост, обич и взаимна грижа са безспорно установени. Без значение за
интензитета на търпените болки и страдания е и обстоятелството дали Р. приживе
е подпомагал финансово семейството си, доколкото ищците претендират за
справедлив паричен еквивалент на търпените морални, а не имуществени вреди.
Въз
основа на горното съдът намира, че справедливото обезщетение за ищците
съобразно доказаните по делото болки, страдания и др. морални вреди и
общоприетите критерии за справедливост, съобразено и с обществено-икономическите
условия за живот в страната, се свежда до сумата от по 120 000 лв. за
всеки от тях. Незаместимата загуба поначало е без паричен еквивалент, но
претендираното от ищците материално обезщетение подлежи на съобразяване и с
обществено икономическите условия, икономическото състояние и финансовия и
социален стандарт в страната ни към момента на настъпване на вредите. (В този
смисъл Решение №163/04.10.2016 по дело №3456/2015 на ВКС, ТК, I т.о. и др.). Връзката
между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респ. размера на
обезщетението, е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да
съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване
на увреждането, етап на обществено - икономическо развитие, конкретна икономическа
конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите.
Доколкото
ищците признават, че застрахователят е заплатил на всеки от тях сумата от по
40 000 лв, претенцията следва да се уважи за сумата от по 80 000 лв,
като до пълния й претендиран размер от по 110 000 лв, т.е. за разликата от
по 30 000 лв, претенцията на всеки ищец като неоснователна ще се
отхвърли.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се дължат от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая няма спор, като това се
установява и от приложените към исковата молба доказателства, че
застрахователната претенция на ищците е заведена при ответното дружество на
20.03.2018г, като по делото не се твърди и доказва по – ранна дата на
уведомяване от страна на застрахования. Поради това считано от тази дата следва
да се присъди законната лихва върху определеното от съда застрахователно
обезщетение, като акцесорната претенция за предходен период – от датата на
деликта – 15.06.2016г, ще се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на
ищците се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете, като в
случая те са били представлявани от пълномощник при условията на чл. 38, ал. 2
ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ето
защо и на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Я.М.С.адрес
на кантората: ***, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно
процесуално представителство на ищците в размер на общо 7 930 лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно
уважения размер на исковете от общо 320 000 лв за всички ищци.
На
основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Доколкото обаче от негова страна не е заявена
такава претенция, нито е представен списък на разноските, такива не му се
дължат.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на
ВСС, сумата от 12
800 лв за държавна такса и 116.80 лв за депозити за вещи лица,
платени от бюджета на съда, съобразно уважения размер на претенцията или общо 12 916.80 лв.
По аргумент
от същия чл.78, ал.6 ГПК останалият
размер от дължимата държавна такса и депозит за вещи лица съобразно отхвърления
размер на претенцията остава за сметка на бюджета на съда.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: живот и здраве“ АД с ЕИК
*********, седалище гр. София и адрес на управление ж.к. „Дианабад“, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1 да заплати сумата от 80 000
лв. на А.А.М.с ЕГН ***, сумата от 80 000 лв. - на Р.Р.Ю.с ЕГН ***, сумата от 80 000 лв. - на А.Р.М.с ЕГН
***и сумата от 80 000
лв. - на С.Р.М.с ЕГН ***, които суми представляват застрахователно обезщетение по застраховка
«Гражданска отговорност», сключена с полица № BG/30/116001036538 със срок на действие 04.04.2016 г. – 04.04.2017 г., за причинените по вина на водача на лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „21061“ с рег. № К
8749 АХ – С. Ю. Ю., неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на Р. И. М. с ЕГН *** /съпруг и баща/, настъпила в резултат на
състояло се на ***по главен път II-58 в посока от *** към *** в ***, ПТП, за което водачът е наказан с влязла в сила присъда по НОХД № 1296 / 2017 г. по
описа на ОС – Пловдив и които суми
представляват разликата над изплатеното от застрахователя обезщетение в размер
от по 40 000 лв на всеки ищец до пълния дължим размер от по 120 000
лв, ведно със
законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 20.03.2018г, до окончателното изплащане на
сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до пълния предявен
размер от по 110 000 лв. на всеки от ищците, както и за присъждане на лихва за предходен
период: от датата на деликта – 15.06.2016г, до 19.03.2018г вкл.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: живот и здраве“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и
адрес на управление ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на адв. Я.М.С.адрес на
кантората: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 7 930 лв на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно изхода на спора
по отношение на всички ищци.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: живот и здраве“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и
адрес на управление ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, сумата от 12 916.80 лв. за държавна такса и депозити
за вещи лица, платени от бюджета на съда, съобразно уважения размер на
претенцията.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: