№ 604
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500729 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение № 147 /142/ от 14.09.2023 г., постановено по гр.д.
№1171/2022 г., е признато за незаконно и отменено уволнението на Т.
В. Т. – В. с ЕГН: **********, извършено със заповед №8/03.10.22 г. на
едноличен търговец Г. О. С. с фирма ЕТ „Г. С. - Н. ..“ ЕИК .............; на
основание чл. 344 ал. 1, т. 2 КТ Т. В. Т. – В. е възстановена на
работата преди уволнението, на длъжността „Продавач- консултант“
ЕТ „ Г. С. - Н. .., със седалище и адрес на управление град С., ул." Х.
О.“ №.., ЕИК .............; отхвърлен изцяло като неоснователен е
предявения иск, с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225
ал. 1 КТ за сумата 4 260.00 лв., претендирана като обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение, както и за
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното му изплащане. Г. О. С. с фирма ЕТ „
Г. С. Н. ..“ ЕИК ............. е осъден да заплати на Самоковския районен
съд 160 лева за държавна такса за уважените искове и сумата 750 лева
за направените по делото разноски за съдебно-графологическа
1
експертиза. Т. В. Т. – В. е осъдена да заплати на едноличния търговец
Г. О. С. с фирма ЕТ „Г. С. - Н. ..“ сумата от 726 лева за направените по
делото разноски по отхвърления иск за обезщетение по чл. 225 ал. 1
КТ.
Недоволна от постановеното решение ищцата в
първоинстанционното производство Т. В. Т. – В. го обжалва само в
частта, в която е отхвърлен предявения иск, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ до сумата от 420,00
лева. Излага, че съдът не бил взел предвид представената справка от
НАП, от където било видно, че е започнала работа след уволнението
по трудово правоотношение от 11.10.2022 г. като за времето от
03.10.2022 г. до 11.10.2022 г. не била работила по трудово
правоотношение. Неоснователно било прието, че щом работи по
трудов договор с Общината като личен асистент на майка си от
11.10.2022 г., то тя не е била без работа поради уволнението, а поради
личните й ангажименти към майка си. Позовава се на Тълкувателно
решение №6/15.07.2014 г. на ВКС по т.дело № 6/2013 г., ОСГК.
Излага, че от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установявал размера на обезщетението – 420, 00 лева за периода от
03.10.2022 г. до 03.04.2023 г. По същество искането е да бъде
отменено решението в обжалваната част и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявения иск, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ бъде уважен до
размера от 420, 00 лева. Претендира разноски.
Въззиваемата страна жалба Г. О. С. с фирма ЕТ „Г. С. Н. ..“ не е
депозирал писмен отговор. С писмена молба изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
За да се произнесе Софийският окръжен съд взе предвид
следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения за
обжалване срок от страна, която има интерес от обжалването и е
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността и допустимостта на решението,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на
чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2
от КТ е частично основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно
уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не
за повече от 6 месеца, а съгласно чл. 225, ал. 2 от КТ когато през
времето по предходната алинея работникът или служителят е работил
на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Предпоставките за това обезщетение са: признаване на уволнението
за незаконно; наличието на вреда за работника, съизмеряваща се в
пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето след
уволнението поради това, че е останал без работа /незает по трудово
правоотношение/ или е получавал по-ниско възнаграждение;
причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без
работа.
В Решение № 169 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1699/2009
г., IV г. о., ГК е прието, че ако в рамките на шестмесечния период след
незаконното уволнение, работникът или служителят е постъпил на
работа при нов работодател по трудов договор за неопределено време,
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи за периода от уволнението
до постъпването на новата работа, а след постъпването, ако тази
работа е по-ниско платена, се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ
до изтичане на шестмесечния срок.
Уволнението на ищцата е признато за незаконно. Не се спори, че
с трудов договор № ........./........... г., О. С. е назначила Т. В. Т. – В. на
длъжност „социален асистент“ от 11.10.2022 г., на непълно работно
време 6 /шест/ часа.
Видно от представените писмени доказателства – трудова
книжка № 2, издадена от ЕТ „Г. С.“ и справка от НАП за регистрирани
трудови договори, за периода от 03.10.2022 г. до 10.10.2022 г., ищцата
е била незаета по трудово правоотношение. Ето защо, за периода от
3
03.10.2022 г. до 10.10.2022 г. /общо 6 работни дни/ има право на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане на работа, а за периода
от 11.10.2022 г. до 03.04.2023 г. следва да получи разликата в
заплатите. Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с
чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ е основателен за периода от 03.10.2022 г. до
03.04.2023 г., като за периода от 11.10.2022 г. до 03.04.2023 г.
ответникът дължи разликата над получаваното при новия работодател
възнаграждение.
Съдът кредитира приетата съдебно-счетоводна експертиза, която
дава заключение, че за периода от 03.10.2022 г. до 03.04.2023 г.
дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза в размер на 420,
00 лева. Вещото лице е дало това заключение като е изчислило
периода, през който ищцата не е работила, съответно разликата между
по-високата и по-нископлатена работа, която е започнала ищцата.
С оглед изложеното, решението на РС-Самоков следва да се
отмени в частта, в която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл.
225, ал. 1 и ал. 2 КТ е отхвърлен за сумата от 420, 00 лева, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба. В останалата
отхвърлителна част за разликата над 420, 00 лева до 4260,00 лева
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По разноските:
За първоинстанционното производство, присъденото адвокатско
възнаграждение на ответника следва да бъде намалено от 726.00 лева
на 480.00 лева.
За въззивното производство на жалбоподателя Т. В. Т. – В. следва
да се присъдят разноски в размер на 800, 00 лева за адвокатско
възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
С оглед изхода на делото, работодателят следва да бъде осъден
да заплати дължимата държавна такса по сметка на съда, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, за уважената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ в размер на 16,80 лева за разглеждане
на делото пред РС-Самоков и за въззивна инстанция в размер на 8,40
лева.
4
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 147 /142/ от 14.09.2023 г., постановено по
гр.д. № 1171/2022 г., по описа на РС-Самоков в частта, в която е
отхвърлен като неоснователен предявения иск, с правно основание чл.
344 ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за сумата от 420.00
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и в
частта, в която на Г. О. С. с фирма ЕТ „Г. С.-Н. ..“ ЕИК ............. са
присъдени разноски за сумата над 480. 00 лева до 726.00 лева И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал.
1 и ал. 2 КТ, Г. О. С. с фирма ЕТ „Г. С.-Н. ..“ ЕИК ............. да заплати
на Т. В. Т. – В. с ЕГН: ********** от град П., ж. к. „Ц. С.“ № ., етаж .,
ап... обезщетение в размер на 420, 00 лв. /четиристотин и двадесет
лева/, за времето от 03.10.2022 г. до 03.04.2023 г., ведно със законна
лихва от датата на предявяване на исковата молба-02.12.2022 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. О. С. с фирма ЕТ „ . С.-Н. ..“ ЕИК ............. да заплати
на Т. В. Т. – В. с ЕГН: ********** от град П., ж. к. „Ц. С.“ № ., етаж .,
ап... разноски за въззивното производство в размер на 800,00 лв.
/осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА Г. О. С. с фирма ЕТ „ . С.-Н. ..“ ЕИК ............. да заплати
по сметка на Софийския окръжен съд сумата от 25, 20 лв. /двадесет и
пет лева и двадесет ст./, съставляваща държавни такси за разглеждане
на делото пред РС-Самоков и Софийски окръжен съд.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, в частта, в
която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
от КТ и в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 344,
5
ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за разликата над 420, 00
лева до размера от 4260, 00 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6