Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 50 19.04.2022
год.
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Веселин Якимов разгледа докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 38 по описа за 2022 год. и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХII от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
жалба на Дирекция „Инспекция по труда” -
Разград, срещу Решение № 7 от 13.01.2022
год., постановено по АНД № 522 по описа на Районен съд Разград за 2021
год. С него е отменено НП№ 17-000830 от
28.07.2021 год. на директора на дирекция
„Инспекция по труда” гр. Разград, с което на „Беркай-2010” ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 414, ал. 1 от КТ е
наложена имуществена санкция от 1500 лв. за нарушение на чл. 7, т. 1 във вр. с
чл. 1, ал. 1 от НАРЕДБА № 5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал.
5 от КТ /ДВ бр. 1/2003 г./
Жалбоподателят твърди,
че съдебното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон. Според нето изводите на районния съд за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при издаване на АУАН и на НП са неправилни и
противоречат на разпоредбите на закона. В случая противно на приетото от
районния съд наказанието е описано точно и ясно от фактическа страна в АУАН и в
НП, наказаното лице е разбрало в какво е обвинено и не е нарушено правото му на защита. Жалбоподателят
счита, че не са налице предпоставките по чл. 415в, ал. 1 от КТ. Иска съдът да
отмени въззивното решение и да потвърди наказателното постановление. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Беркай-2010” ЕООД в
писмено становище и чрез процесуалния си представител – адв. Ц. от АК - Разград, оспорва жалбата като неоснователна.
Иска съдът да остави в сила въззивното решение. В условие на алтернативност
счита, че дори да има допуснато нарушение, то в случая е налице хипотезата на
чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като то е отстранено незабавно по реда на КТ.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е основателна и предлага
съдът да отмени въззивното решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
Районният съд е приел от фактическа страна, че обжалваното
НП е издадено въз основа на АУАН № 17-000830 от 29.06.2021г., съставен срещу
„Беркай -2010” ЕООД за това, че на 03.05.2021г. в гр. Разград, дружеството като
работодател е изпратило в ТД на НАП Варна уведомление /по образец- приложение № 1
от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ/ за заличаване на изпратено преди това уведомление за регистриране
на сключен със С. Г. В. трудов договор
№ 23 от 21.04.2021 г. на длъжност „работник животновъд“ с код по НКПД 92120005,
в изпълнение на който трудово договор работникът е престирал работна сила, без
да са налице визираните в закона предпоставки за заличаване на уведомлението.
Уведомлението е прието с издадена от ТД на НАП справка с изх.№ 03388213046820
от 03.05.2021г.
В представения при проверката трудов договор за
наемане на посоченото лице е удостоверена датата на постъпване на работника на
работа - 23.04.2021г. На работника е
връчена срещу подпис справка с изх.№ 03388213042505 от 21.04.2021г. за прието
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за трудов договор № 23 от 21.04.2021г.,
издадена от ТД на
НАП – Варна. Със сключено на 21.04.2021г. между „Беркай 2010“ ЕООД и В. допълнително споразумение към трудов договор № 23 от 21.04.2021г.
през периода от 23.04.2021 г. до 31.12.2021г., работникът е командирован за
изпълнение на служебните си задължения във ФРГ в град Хартенсдорф в приемащи
предприятие - кравеферма IMPA Dgrar-wiryschafts като работник-животновъд до 31.12.2021
г. Удостоверено е срещу подпис
постъпването на работа на лицето на 23.04.2021г. По данни на управителя на „Беркай
2010“ ЕООД, В. е отпътувал на работа в Германия
на 23.04.2021г. с осигурен от „Беркай 2010“ ЕООД служебен транспорт. В писмена
декларация от дата 17.06.2021 г. управителят на „Беркай 2010“ ЕООД декларирал,
че на 25.04.2021г. В. е пристигнал на работа в гр.
Хартенсдорф в Германия, където е работил до 27.04.2021г., когато по своя
инициатива поради нежеланието си да продължи работа в Германия, отпътувал
обратно в България със служебен транспорт на „Беркай 2010“ ЕООД.
По делото като свидетел бил разпитан актосъставителят,
който по същество потвърдил изложеното в
акта, като допълнил, че по време на проверката били дадени задължителни предписания - първо да регистрира трудовия договор, след
което да бъде прекратен, а не да бъде заличен действително съществуващо трудово
правоотношение. Дадените предписания били изпълнени в срок. Работодателят не
отричал грешката си.
Районният съд приел от правна страна, че при издаване
на АУАН и на НП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
свързани с надлежно уведомяване на работодателя за започнатото административно-
наказателно производство. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, но процедурата по издаването им било опорочена,
тъй като нарушението не е индивидуализирано от обективна страна. От
описанието не ставало ясно в какво точно
се изразява нарушението на трудовото законодателство, т.е. липсвало посочване в
какво точно се изразява изпълнителното деяние на нарушението. От анализа на
събраните по делото доказателства се установявало, че работодателят е подал
уведомление /приложение № 1/, с което е поискал заличаване на данните от
сключения със С. Г. В. трудов договор, въпреки че работникът е бил постъпил на
работа и трудовото му правоотношение е било възникнало, което е в нарушение на
чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата. В АУАН и НП е посочено само, че е поискал
заличаване без да са налице предпоставките за това, но от анализа на
разпоредбата ставало ясно, че за заличаване на подадено преди това уведомление,
от една страна следвало да е налице неявяване на работника в уговорения срок и
от там невъзникване на трудовото правоотношение, като в три дневен срок от този
момент работодателят е длъжен да подаде уведомление. Следователно нарушението
на тази разпоредба можело да е както по отношение на материалните предпоставки,
така и по отношение на срока за подаване на уведомление. Нарушението следвало да е описано пълно, точно и ясно, до
степен нарушителят да разбере в какво се обвинява и за какво да се защитава,
като нарушаването на това правило е
довело до нарушаване правото на защита на нарушителя.
Разградският административен съд счита въззивното
решение за валидно, допустимо но неправилно.
На първо място
няма как наказаното лице да не е узнало за образуваното срещу него
административно-наказателно производство, както е приел районният съд, след като АУАН е
съставен в присъствие на управителя на дружеството, предявен е на същия и му е
връчен екземпляр от акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН управителят на
дружеството е подал писмени възражения. Наред с това следва да се има предвид,
че в административно-наказателното производство няма разпоредба, сходна с тази
по чл. 26, ал. 1 от АПК, която задължава административните органи да уведомяват
известните заинтересовани лица за започване на производството, поради което в
него няма регламентирана процедура по уведомяване на нарушителя за
започване на производството срещу него.
Процедурата по образуване на административнонаказателното производство е ясно
разписана в ЗАНН и в случая тя е спазена.
На следващо
място касационната инстанция не споделя извода на районния съд, че нарушението
не било подробно описано от фактическа страна и че не ставало ясно в какво е
обвинено наказаното лице, с което е нарушено правото на защита на нарушителя. Както в АУАН така и в НП ясно е посочено, че в
случая, въпреки че предпоставките по чл. 7, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 5 от 29.12.2002
г. за заличаване на подадено преди това уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за
работника В. не са били налице, работодателят е подал такова уведомление за
заличаване. Именно в това се състои нарушението на чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредбата. За това в АУАН и в НП ясно от фактическа страна е описано
сключването на трудовия договор, постъпването на работа на работника, както и
прекратяването от негова страна изпълнението на трудовата му дейност. Именно
тези факти обосновават извода, че не са били налице предпоставките по чл. 7,
ал. 1, т. 1 от Наредбата за заличаване на вписването.
Несъмнено наказаното лице е разбрало в какво е
обвинено и какво точно нарушение му се вменява, което се доказва от
последващите му действия. То не е обжалвало дадените му предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ по повод работника В.
и два дни след съставяне на АУАН е отстранило допуснатото нарушение, за което е
уведомило и органите на Д „ИТ” – Разград. Наказаното лице е осъществило в пълен
обем правото си на защита, както в досъдебната така и в съдебната фаза на
административно-наказателния процес.
Ето защо при съставяне на АУАН и на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Като е приел противното и е
отменил наказателното постановление само на това основание районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени.
В оспореното решение районният
съд не се е произнесъл по съществото на правния спор. Не е обсъдил фактите по делото и не са изведени и
съответните правни изводи по въпросите дали има извършено деяние, извършено ли
е то от нарушителя, съставлява ли
деянието административно нарушение, каква е правната му квалификация, подлежи
ли на административно наказание и в какъв размер, налице ли е маловажен случай
по 415в, ал. 1 от КТ. При липсата на
произнасяне по съществото на спора касационната инстанция е в невъзможност да
осъществи проверката по чл. 218 АПК, което налага връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд,
който следва да прецени материалната законосъобразност на наказателното
постановление.
Мотивиран така
и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл.
221, ал. 2 АПК , съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 7 от 13.01.2022 год.,
постановено по АНД № 522 по описа за 2021 година на Районен съд Разград.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при спазване на
дадените указания по прилагането на закона.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/