О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ ……..
гр. Варна,
26.02.2020г.
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 18420 по описа на
ВРС за 2019г., 9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск
на Б.Б. срещу няколко ответници, за съдебна делба на поземлен имот, без
изградените върху него постройки (които са много, видно от приложената скица),
между страните – съсобственици само на терена.
С няколко
разпореждания по делото съдът е дал указания за отстраняване на нередовностите
по исковата молба и последно с разпореждане от 06.02.2020г. съдът е дал
последни, ясни и конкретни указания относно допустимостта на иска при досегашните
твърдения и досегашните страни.
По последните
указания на съда изобщо няма подадена уточняваща молба, дори само което е
достатъчно за прекратяване на делото – чл.129, ал.3 ГПК.
Извън горното,
при досегашните твърдения и досегашните страни, искът е недопустим и на осн.
чл.130 ГПК, по следните причини:
В т.1, б. „г”
и „д” на ППВС №2/1982г. е застъпена императивната забрана за подялба на
съсобствен терен, върху който има изградени две или повече самостоятелни
сгради, които принадлежат еднолично на различни субекти – съсобственици на
парцела. В този случай трайната съдебна практика приема, че е налице несъщинска
или „хоризонтална“ етажна съсобственост, общността и принадлежността на поземления
имот към която запретява делбата му, отделно от самостоятелните обекти, в
съответствие с действащите към постановлението устройствени закони. В този
случай, за да е допустима делбата, следва по делото да участват всички правни
субекти, притежаващи права и върху терена и върху постройките, защото всяка
собственост върху сграда рефлектира и в собственост върху прилежащата й част от
терена.
В настоящия
случай продължава да се поддържа (до последните указания, по които изобщо няма
изпълнение), че се претендира съдебна делба единствено на терена и единствено
между страните – съсобственици само на терена. Затова и искът, в този му вид, е
недопустим. А ищецът не се е възползвал и от дадената му от съда възможност да приведе
иска в допустим вид на петитум и страни.
Дори при
действието на новите устройствени закони да би била мислима хипотеза на
специфично изключение от горното правило на ППВС №2/1982г., то в нито един
момент ищецът не се е позовал на него и не е навел твърдение, че са или могат
да са налице в случая предпоставките на въпросното изключение, при което
положение съдът, който не може да дерогира диспозитивното начало, няма как да
разглежда незаявено основание за допустимост на делбата.
По горните
причини делото следва да се прекрати.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 18420 по
описа на ВРС за 2019г., 9-ти с-в, на
осн. чл.129, ал.3 ГПК и осн. чл.130 ГПК вр. ППВС №2/1982г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване от ищеца пред Окръжен съд – Варна, в едноседмичен срок
от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………