Р Е Ш
Е Н
И Е №.….
гр.К., ……….2021 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
К. районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.................Х. К.……………................................като
разгледа докладваното от
съдията............................................гр.дело №712 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Искът е за развод с правното основание
в чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът
твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 11.06.1980г. в гр.К.,
първи за двамата, от който имат родени две деца, вече пълнолетни. Разделили се окончателно
през 1997г. и от тогава нито се виждали, нито са живели заедно. След раздялата
с ответницата заживял на семейни начала с друга жена, от която има дъщеря на 23
години. Заедно с новото си семейство живее в К.повече от 20 години. Ответницата
също създала ново семейство. Счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен,
лишен от съдържание. Моли съда, да постанови решени, с което да прекрати брака
като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.
В отговор
на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответницата не оспорва фактите и обстоятелствата заявени
от ищеца и желае развода. В с.з. пояснява, че когато сключили гражданския брак
на 11.06.1980 г. тя носела българските имена В.С.А., а ищецът –С. Р. П.. От брака имали две дъщери: С. Ш.П., родена на ***г. и А. Ш.П., родена на ***г. След сключването на брака заживели в с.А.. Ищецът
пиел и често се карали. Разделили се през 1997г. Тя се върнала в дома на
родителите си в гр.К., а той останал в семейното жилище в с.А.. През годините
не са поддържали контакти. Разбрала от дъщерите си, че от много години ищецът
живее в Р.К.. Моли съда
да прекрати брака без да се произнася по въпроса за вината. Желае да продължи да носи брачното
фамилно име П. и да ѝ бъде предоставено ползването на семейното жилище в
с.А., ул.“Н.в.“ №**.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Страните сключили граждански брак
на 11.06.1980г. в гр.К.,
първи и за двамата, от който имат родени две деца: С. Ш.П., родена на ***г. и А. Ш.П., родена
на ***г. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено
въз основа на акт за граждански брак №0085/11.06.1980 г./. Съгласно удостоверение за идентичност на лице
с различни имена №84/24.02.2021 г. на Община П., Ш.Р.П., с ЕГН-********** и С.Р.
П.са имената на едно и също лице. Не е спорно, че А. С. П. с
ЕГН-********** и В.С. П. са имената на едно и също лице.
От показанията на свидетеля Ю. Р. П.
се установява, че след сключването на брака ищецът и ответницата живели в
с.Александрово, общ.П.. Съпрузите не се разбирали. През 1997г. след
пореден скандал ответницата напуснала семейното жилище и се установила да живее
в дома на родителите си в гр.К.. В последствие ищецът установил извънбрачно
съжителство с друга жена. След
раздялата съпрузите преустановили контакти помежду си. /“… моя брат Ш. Р. П.от 16 години е в турската част на К.. Там
работи като шофьор на камион. Откакто е заминал си е идвал само веднъж за 10-15
дни и то преди 7-8 години. Там той живее с втората си жена и с дъщеря им И.,
която на е 20 и няколко години… Разделиха се със съпругата си, която беше с
българско име В., а сега носи името А., може би преди 23 години. ..Живееха в
с.А.. Брат ми, ми е споделял, че са се разделили, защото не можели да се
разбират, карали са се. При раздялата в жилището им в с.А. останаха да живеят
брат ми и двете им дъщери, които се ожениха в последствие, а ответницата замина
в гр.К.. Мисля, че след като се разделиха, после пак се събраха, но за много
кратко и отново се разделиха, като от тогава не са живели заедно. Поддържам
телефонна връзка с брат ми... Той ми каза, че нямат повече бъдеще с А.. Той си
има нова жена и дъщеря, а тя си има мъж. Затова решението му е категорично…“/.
Страните желаят прекратяването на брака.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
С оглед събраните доказателства съдът
приема бракът между страните за дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.14
от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи, че през първата
половина от брачния живот съпрузите не могли да преодолеят различията в
характерите и вижданията си за съвместно съжителство, което водело до
неразбирателство- разногласия, спорове и конфликти. Липсата на компромиси и
отстъпки, на грижа един към друг, неудовлетвореността от поведението и
отношението на партньора и непълноценното съпружеско общуване водели до
загубата на доверие, до охладняване на отношенията и отчужденост, а раздялата през 1997 г. и живеенето на съпрузите в различни населени места, както
и липсата на ежедневни, физически и духовни контакти довели до разпадане на
брачната връзка. Повече от двадесет и пет години съпрузите нямат общо
домакинство, общ семеен бюджет, нямат грижа един към друг, нямат съвместни
планове и виждане за общо бъдеще като
всеки устроил собствен живот, различен от този на другия. Между страните няма
разбирателство, доверие, взаимност, съпричастност и обща грижа за семейството,
поради което бракът е формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание,
не може да съществува в този му вид и следва да бъде прекратен.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за
разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая съпрузите не
желаят произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака и в
тази връзка не са събирани доказателства поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Относно
ползването на семейното жилище:
Съгласно §1 от ДР на СК семейното жилище, е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца. По делото няма спор, че семейното жилище на страните е
в с.А., общ.П., ул.“Н. в.“ №**. Предвид желанието на ответницата и непротивопоставянето на ищеца, ползването
на семейното жилище следва да бъде предоставено на съпругата.
Относно фамилното име:
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК
„след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“,
т.е. законодателят е предоставил възможността на съпругът, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както
да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си
фамилия. С оглед изричното желание на жената да
запази брачното си фамилно име, то искането й следва да бъде уважено и след прекратяването на брака тя ще следва
да носи брачното фамилно име П..
Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ
от ГПК сочи, че когато няма вина разноските остават в тежест на всеки от
съпрузите, както са ги направили. Ищцата и ответникът следва да заплатят по
сметка на РС-К. по ** лв. окончателна държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 11.06.1980г. в гр.К.,
обл.П. граждански
брак между Ш.Р.П. /С. Р. П./, с ЕГН-********** *** и А. С. П. /В.С. П./, с ЕГН-********** *** като дълбоко и непоправимо
разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
находящо се в с.А., общ.П., ул.“Н. в.“ №** на съпругата А.С.П., с
ЕГН-**********.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяването на брака съпругата А. С. П., с ЕГН-**********, да
носи брачното фамилно име П..
ОСЪЖДА
Ш.Р.П., с ЕГН-**********
***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ** лв.
окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА А. С.П., с ЕГН-********** ***, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ** лв. окончателна държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: