Мотиви към решение по АНД № 213 по описа за 2016г. на ШРС
Настоящото производство е образувано на основание чл.375
и сл. от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Б.К.Г.- обвиняема по
досъдебно производство №98/2014г. по описа на РУ МВР-гр.Шумен с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК. Като основание за това се
изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.217, ал.3,
във вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК; извършителката не е осъждана за
престъпления от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК, както и че от деянието не са причинени имуществени щети.
В съдебно заседание обвиняемата, редовно призована, се
явява лично и с процесуален представител, който привежда доводи за
малозначителност на случая. Представител на ШРП поддържа предложението и моли
съда да наложи на обвиняемата административно наказание в минималния размер,
предвиден в закона.
От приложените по делото писмени доказателства (по Досъдебно
производство №98/2014г. по описа на ОД на МВР-гр.Шумен), преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
На 11.06.2013г. от ШРС били издадени заповед за
незабавно изпълнение №819 и изпълнителен лист по ЧГД№1599/13г., по реда на
чл.417 и чл.418, ал.2 от ГПК. Въз основа на издадения изпълнителен лист, на
17.06.2013г. от частен съдебен изпълнител Я. Б. било образувано изп. дело
№20137750400155, с взискател- „Първа инвестиционна банка“ АД, клон Шумен и
длъжници- обвиняемата Б.Г. и свидетелите Р.Р.Г., Р.А.Г., И.Р.Г. и Д.С.В.. На
длъжниците били връчени покани за доброволно изпълнение, но тъй като в
съответния срок същите не изпълнили задължението си към взискателя, ЧСИ Б.
пристъпил към принудително изпълнение по реда на ГПК, като насрочил опис на
движими вещи- крави и оборудване и недвижим имот- телчарник, собственост на св.И.Р.Г..
Описът бил насрочен за 17.07.2013г., за което на длъжниците били изпратени
съответни съобщения. Освен своето съобщение, обв.Г. получила и съобщенията,
предназначени за Р.Г., Р.Г. и И.Г. със задължение да им ги предаде. Същата
обаче не предала на посочените свидетели съобщенията им, а само ги уведомила,
че за посочената дата е насрочен опис на сградите и оборудването, но не и че ще
се извършва опис на отглежданите там животни. На 17.07.2013г. ЧСИ Б. извършил
опис на недвижимо имущество- телчарник и движимо имущество- 26бр. животни
/женско говедо/. При извършването на описа присъствали обв.Г. и св.И.Г. и Р.Г.,
като последните двама мислели, че се извършва опис само на недвижимо имущество.
Били съставени два протокола за опис, които били подписани за длъжниците от
обв.Г. /обстоятелство, установено по несъмнен начин въз основа заключението на
тройна съдебно-криминалистическа експертиза/. И в двата протокола обвиняемата
била вписана не само като длъжник, но и като пазач на имуществото, за което
същата настояла изрично, за да може да отчита постъпленията от животните. За
пазач на движимите вещи бил назначен и И.Г., който обаче не подписал съставения
протокол за опис. През м.октомври 2013г. на събиране на длъжниците, на което
присъствала и обвиняемата, всички общо взели решение животните да бъдат
продадени, за да могат с получените средства да заплатят сумите, дължими по
изпълнителното дело. Обвиняемата подкрепила това решение, като отново не
обяснила на останалите длъжници, че животните са описани от ЧСИ. Свидетелят И.Г.,
който не знаел, че процесните животни са описани и запорирани, организирал
продажбата, като на 04.10.2013г. продал на св.И.Х. 8бр. животни /говеда/ и на
св.Р.Д.-14бр. животни, а на 16.12.2013г. продал на св.Т.Г. като управител на
„Тис Комерс“ ООД-с.Радко Димитриево 2бр. животни и на св.Г.Г.- още 2бр.
животни. На 25.02.2014г. св.Я. Б. извършил проверка в кравефермата, при която
установил, че описаните от него животни са продадени, за което бил съставен
съответен констативен протокол. Впоследствие дължимите суми били изплатени
изцяло, поради което с протокол от 24.10.2014г. ЧСИ Б. прекратил образуваното
изпълнително дело.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото
доказателства, като в хода на съдебното производство от страна на обвиняемата
не бяха представени доказателства, оборващи същата. От особено значение за
изясняването на делото са приложеният по делото Протокол за опис на движимо
имущество от 17.07.2013г. /л.144/ и обясненията на обв.Г., съдържащи информация
за намеренията й животните да бъдат продадени и за предприетите в тази насока от
нея действия.
Въз основа така установената фактическа обстановка
съдът намира, че с деянието си обвиняемата е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.217, ал.3, във вр. с ал.1, във
вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като при условията на продължавано престъпление и
посредствено извършителство, чрез И.Р.Г., се разпоредила със запорирани вещи-26
броя домашни животни /женско говедо/, оставени й за пазене. Според разпоредбата на чл.450, ал.1 от ГПК
запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.
От приложения по делото Протокол за опис на движимо имущество от 17.07.2013г. е
видно, че процесните животни са били описани от ЧСИ Б. и следователно са имали
качеството „запорирани вещи“ по смисъла на чл.217, ал.3 от НК. Деянието е
извършено при условията на посредствено извършителство, чрез лицето И.Г.. Посредствено
извършителство е налице в случаите, когато деецът съ¬знателно мотивира някое
трето лице да извърши изпълнителното дея¬ние на едно умишлено престъпление, при
което обаче от фактическия извършител на деянието не може да се търси
наказателна отговорност. Като „оръдие“ може да се използва и
наказателноотговорно лице, като деецът го мотивира да извърши изпълнителното
деяние така, че то действа при някое от обстоятелствата, изключващи умисъла. В
случая И.Г. не е знаел, че животните са запорирани и следователно е действал
невиновно. Правилно обаче е ангажирана наказателната отговорност на
обвиняемата, тъй като същата не е уведомила Георгиев за извършения опис на
животните, подкрепила е решението същите да бъдат продадени и е предприела
определени действия в тази насока. По този начин с поведението си същата е
станала причина животните да бъдат продадени, което и обуславя наличието на
осъществен състав на престъплението, в което е обвинена.
Не могат да бъдат споделени доводите за
малозначителност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Престъплението по
чл.217 е включено в Глава пета на НК- „престъпления против собствеността“.
Според константната съдебна практика при преценката на обществената опасност на
деянията, засягащи собствеността, от най-съществено значение е стойността на
имуществото-обект на посегателство. В случая се касае за продажба на запорирани
вещи на значителна стойност, което изключва възможността случаят да бъде счетен
за малозначителен. Следва да се отбележи също, че макар и по-голямата част от
животните да са били продадени на 04.10.2013г., получената от продажбата сума
очевидно не е била използвана незабавно за погасяване на задълженията към
банката-взискател, като по сметката на ЧСИ през този месец е била преведена
само малка част от дължимата сума, а впоследствие също са правени ежемесечни
частични плащания. При това положение доводите, че интересът на взискателя не е
бил увреден, не могат да бъдат споделени, като не би могло да се счете също, че
обществената опасност на деянието е явно незначителна.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, а именно:
-за престъпление по чл.217, ал.3, във вр. с ал.1 от НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от
сто до триста лева
-обвиняемата не е осъждана за престъпления от общ
характер и не е била освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание
- от престъплението не са причинени съставомерни имуществени
вреди, а причинените несъставомерни такива са били възстановени /задължението,
във връзка с което са били запорирани вещите, е било изпълнено изцяло/.
При определяне на наказанието като смекчаващи
обстоятелства съдът отчете липсата на други противообществени прояви, добрите
характеристични данни, направените самопризнания и оказано съдействие в хода на
разследването и най-вече-мотивът за извършване на деянието, а именно- да бъде
заплатена дължимата сума по изпълнителното дело, като същевременно набавянето
на храна за животните е било затруднено. Поради това съдът намира, че наказанието
следва да бъде определено в размер на законоустановения минимум, а именно –1000
лева. Следва да се отбележи, че според разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК
когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго
по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на
тази глоба. За процесното престъпление обаче е предвидено наказание не само
глоба от сто до триста лева, но и лишаване от свобода. Поради това административното
наказание не би могло да бъде определено при условията на чл.78а, ал.5 от НК. Съдът
също така възложи на обвиняемата да заплати направените в хода на разследването
разноски в размер на 269,53 лева, както и пет лева такса за издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :