Р Е
Ш Е Н
И Е №…
21.09. 2023 година,
гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 с-в, в открито
заседание проведено на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря Стефка Александрова,
като разгледа докладваното от
съдията т. дело №1577 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 3, ал. 3, вр.ал. 2 от ЗБН, а при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, евентуално иск с правно
основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, евентуално иск с правно основание чл. 59, ал. 2
ЗБН от „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ срещу „А.Д.“ АД.
ИЩЕЦЪТ
твърди, че с решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г., СГС, TO, VI-4
е обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД /н/, определена е началната дата на
неплатежоспобността - 06.11.2014г. и е открито производство по несъстоятелност.
С решение №1443 от 03.07.2015г. постановено по т.д. №2216/2015г., CAC, TO, III
с-в, е отменено решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г., СГС, TO,
VI- 4, в частта, с която за начална дата на неплатежоспобността на банката е
посочен 06.11.2014г., като е определена друга начална дата- 20.06.2014г.. Твърди сключването на договор за
банков кредит с ответната страна от 19.07.2013 г., по силата на който банката е
предоставила в размер на 1 300 000 евро. Твърди, че кредитополучателят е трябвало
да погаси главницата по кредита на 6 погасителни вноски, като първата е дължима
на 15.07.2014 г., а последната на 15.12.2014
г.. Посочва, че съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към
21.07.2014 г. задълженията на ответното дружество по договора, възлизат на 1
090 112.78 евро. Твърди, че на 26.11.2014 г. в деловодство на банката е
постъпило заявление от „А.Д.“ АД, с което дружеството уведомява банката, че
задълженията му по процесния договор за банков кредит възлизат на 270 417.36
евро, а наличната му по разплащателна сметка сума е в размер на 614219.81 лева. Твърди, че с уведомлението
ответното дружество е поискало с наличните пари по разплащателната сметка на
дружеството да бъде заплатена сумата от 53 750.36 евро, представляваща
доплащане на вноска за м. ноември 2014 г., както и да бъде предсрочно погасена
последната вноска по кредита в размер на 216 667 евро, с наличната по сметката
му сума. Счита, че искането отправено с уведомлението от 26.11.2014 г., по
своята същност представлява изявление за прихващане. Посочва, че ответникът
притежава качеството кредитор на парични престации и качеството длъжник на
банката също за парична сума, с оглед на което е упражнил с едностранно
изявление , отправено до насрещната страна право на компенсация.
Доколкото
прихващанията са извършени след датата на отнемане на лиценза за извършване на
банкова дейност и предвид характера на прихващането като способ насочен към
събиране на вземане срещу банката, то ищецът твърди, че прихващането е извършено
в нарушение на императивни законови разпоредби / чл. 3, ал. 2 ЗБН/ - порок,
който води до неговата нищожност
спрямо кредиторите по несъстоятелността. Евентуално
счита, че изявленията за прихващане са извършени след началната дата на
неплатежоспособност на банката и след поставяне на същата под специален надзор
съгласно решение №73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ, поради което извършените
прихващания са с темпорален момент, който попада в приложното поле на чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Евентуално твърди, че към датата
на придобиване на вземането, е налице знание за настъпила неплатежоспособност
на банката, което обстоятелство е ноторно известен факт, поради което
извършеното от „А.Д.“ АД прихващане попада в приложното поле на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Евентуално твърди, че
изявленията за прихващане, отправени до банката в периода от датата на
решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза за осъществяване на банкова
дейност до датата на назначаване на синдик, не могат да породят валидно правно
действие, тъй като същите не са отправени до компетентния за приемането им
орган. Счита, че процесното изявление за прихващане, като отправено не в
установената в нормата на чл. 59, ал. 2
от ЗБН форма и ред, се явява нищожно.
Моли на основание чл. 3, ал. 3 ЗБН, евентуално на основание чл. 59,
ал. 5 ЗБН, евентуално на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, евентуално на основание
чл. 59, ал. 2 ТЗ, да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ изявление за прихващане, обективирано в
заявление с вх. №12307/26.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.), отправено от „А.Д.“ АД,
с което е поискано с наличните пари по сметката на дружеството да бъде
заплатена сумата от 53 750.36 евро, представляваща доплащане на вноска за м.
ноември 2014 г., по договора за банков кредит от 19.07.2013 г., както и да бъде
предсрочно погасена с наличната по сметката му сума, последната вноска по
кредита в размер на 216 667 евро, и всички начислени лихви и неустойки.
Претендира направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
„А.Д.“ АД оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Поддържа, че
липсва правен интерес за ищеца по настоящото дело да води същото. Оспорва да е
извършено прихващане. Твърди, че е извършено нареждане за плащане със средства
от една сметка в друга. Оспорва прихващането да попада в кръга на действия,
визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН. Счита, че забраните установени в
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН се отнасят само до действия и сделки, които
извършва самата банка чрез нейните волеизявяващи органи. Оспорва приложимостта
на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в актуалната й редакция по отношение
твърдяното прихващане. Оспорва извършеното прихващане да е опорочено по някакъв
начин, като същото е съобразено с действащия по време закон и е действително по
отношение кредиторите на несъстоятелността. Счита, че към датата на извършване
на процесното изявление за прихващане вземанията на банката и „А.Д.“ АД са били
компенсируеми. Оспорва дружеството „А.Д.“ АД да е придобило вземане в резултат
на някакъв договор. Посочва, че дружеството е притежавало парични средства по
собствената си разплащателна сметка в банката придобити преди времевия период
посочен в чл. 59, ал. 3 ЗБН. Оспорва „А.Д.“ АД да е знаело по време на
извършване на прихващането за неплатежоспособността на банката както и за
поисканото откриване на производство по несъстоятелност. Оспорва разпоредбата
на чл. 59, ал. 2 ЗБН да е приложима по отношение процесното прихващане. Счита изявлението
за прихващане за редовно и валидно на основание ЗЗД и ЗКИ. Претендира
направените по делото разноски.
ИЩЕЦЪТ
с допълнителна искова молба поддържа исковата молба. Допълва, че когато
прихващането е извършено по отношение на банка, чиято лицензия е отнета, то
същото действие може да се квалифицира като сделка, насочена към изпълнение на
парични задължения по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН, имащи погасителен
ефект по отношение паричните задължения към банката. Допълва, че с прихващането
не се намалява масата на несъстоятелността, но се променя редът на
удовлетворяване на кредиторите. Допълва, че прихващането е действие по събиране
на вземане срещу банката и същото като такова попада в приложното поле на чл.
3, ал. 2 ЗБН. Посочва, че изявлението за прихващане е връчено на банката на 26.11.2014 г. и именно към този момент следва да се преценяват
съответните предпоставки по ЗБН.
ОТВЕТНИКЪТ
с допълнителен отговор на допълнителната искова молба поддържа изложеното в
отговора на исковата молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
Доколкото
искът е предявен в законовия двугодишен срок е допустим.
Между
страните няма спор, и от представеното по делото извлечение от Протокол № 27 от
6.11.2014 г. на БНБ, с което е взето решение за отнемане лиценза на банката, се
установява, че банката не упражнява след отнемане на лиценза й банкова дейност
и е в производство по несъстоятелност. Преди това съгласно Решение на УС на БНБ
№ 73 от 20.06.2014 г. дейността на банката е била ограничена в рамките на
специалния надзор, под който е била поставена и са й назначени квестори.
Откриване производството по несъстоятелност по отношение на банката е извършено
с Решение № 664 от 22.04.2015 г. постановено по т.д.н.7549 от 2014 г., СГС,
т.о., VІ-4 състав. С влязло в сила решение на САС постановено по т.д.н. №
2216/2015 г. е изменена началната дата на неплатежоспособността, считано от
20.06.2014 г. Следва извод, че началната дата на неплатежоспособността и датата
на поставяне под специален надзор съвпадат за КТБ АД, която е в
несъстоятелност.
Не се спори и че ответникът А.Д. АД е
кредитополучател по договор за банков кредит от 19.07.2013 година, като по
делото е представен договора. Размерът на задължението по кредита се
установяват от извлечението от
счетоводните книги на КТБ АД с редовна главница от 1 083 355 евро и
текущи лихви в размер на 6 777.78 евро.
По
делото е представено заявление от 26.11.2014 година на ищцовото дружество до
банката, относно погасяване на задължения по договор за кредит от 19.07.2013
година. Със заявлението е посочено, че по договора за кредит задълженията на
кредитополучателя са в размер на 270 417.36 евро- главница, като е
посочено, че А.Д. АД има налични по разплащателната си сметка 614 219.81
лева. Отправено е искане с наличните пари по сметката на дружеството на датата,
на която е дължима вноска по кредит за м. 11.2014 да бъде платена сумата от
53 750.36 евро, доплащане на вноската за месец 11.2014 година. Отправено е
искане да бъде предсрочно погасена с наличните по сметката суми, последната
вноска по кредита в размер на 216 667 евро, като бъдат платени и погасени
всички начислени и дължими лихви по кредита и всички неустойки.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на усвоените от А.Д.
АД суми по договора за банков кредит от 19.07.2013 г., съгласно счетоводните
записвания на КТБ АД /н/ и при кредитополучателя е 1 300 000,00 евро, като
същата е усвоена на 19.07.2013 г. по банковата сметка на А.Д. АД. Вещото лице
приема, че за периода от 17.01.2014 година до 06.11.2014 година са извършени
общо 29 плащания от кредитополучателя А.Д. АД, като са платени общо
1 410 608.92 евро, от които 1 300 000- главница и
110 608.92 евро- лихва. Според вещото лице водената счетоводна отчетност
на търговските дружества по повод на конкретния обект на осчетоводяване, а
именно договора за банков кредит от 19.07.2013 г. е в съответствие с
изискванията на счетоводното законодателство. Според вещото лице наличните суми
по банковите сметки на дружеството в КТБ АД към 20.06.2014 г., са както следва:
банкова сметка ***: *** - 703 250,02 лева; банкова сметка ***: *** - 28,48 щ.
д.; - банкова сметка ***: *** - 60,03 евро. Според вещото лице наличните суми
по банковите сметки на дружеството в КТБ АД към 24.11.2014 г. съгласно счетоводните
регистри на банката, са както следва: банкова сметка ***: *** - 509 206,58
лева; банкова сметка ***: *** -3,32 щ.д. и банкова сметка ***: *** - 2,91 евро.
Според вещото лице погасените суми на задълженията по договора за банков кредит
от 19.07.2013 г. към 06.11.2014 г. са общо 645 500 евро, от които
628 446.88 евро- главница и 17 053.35 евро- лихва. Погасените суми на
задълженията по договора за банков кредит от 19.07.2013 г. към 31.12.2014
година са общо 454 888.12 евро- главница. Вещото лице приема, че частичната сметка за разпределение е
изготвена в изпълнение на разпоредбите на чл. 95, ал. 1 от ЗБН, съгласно която
синдикът изготвя частична сметка за разпределение на наличните суми между
кредиторите по смисъла на чл. 69, ал. 1 от ЗБН вземания съобразно реда, привилегиите и обезпеченията и
одобрена от УС на Фонд за гарантиране на влоговете в банките, на основание чл.
99, ал. 1 от ЗБН. Общата сума по разплащателните сметки на А.Д. АД /н/ към
22.04.2015 г. са 85 562,22 лева, в т.ч. по банкови сметки, както следва:-
банкова сметка ***:
*** - 353,23 лева= 353,23 лева; банкова сметка ***: BG 68 **********- 85 197,26
лева = 85 197,26 лева; банкова сметка ***: *** - 3,32 щ.д. = 6,04 лева –
банкова сметка ***: *** - 2.91 евро
= 5.69 лева, а всичко 85 562,22 лева. Според вещото лице сумите, с които
дружеството е включено в изготвените частични сметки за разпределение, са както
следва: - първа частична сметка за разпределение - 9 669,79 лева, равни на
11,301473 %; втора частична сметка за разпределение - 7 410,10 лева, равни на
8,660476 %; четвърта частична сметка за разпределение - 4 369,90 лева, равни на
5,107280 %. Според вещото лице наличните суми по сметките на дружеството към
22.04.2015 г., част от която е посочена в частичната сметка за разпределение,
са получени в резултат на извършено и осчетоводено от банката погасяване на
кредита на дружеството чрез прихващания и с реални плащания на собствени
средства на А.Д. АД. Извършените прихващания са общо в размер на 719 363,00
евро, а извършените реални плащания със собствени средства на дружеството са
общо в размер на 580 637,00 евро.
От
допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
кредитът е приключен съобразно
датите на изявленията за прихващане, като счетоводните операции са взети
на 06.11.2014 година с последен вальор 30.10.2014 година. Счетоводните операции по
погасяване на частта от кредита, предмет на изявленията: прихващане, когато
длъжникът не е посочил кое задължение погасява, доколкото се касае за няколко вноски, всяка от които е
неизискуема към момента на входиране на изявлението за
прихващане, следва да се погасят най-обременителните за длъжника вноски -
последните по погасителен план, тъй като за тях се дължи лихва за най-дълъг
период от време. Със счетоводните операции по прихващане са били погасени първите,
а не последните погасителни вноски, в съответствие с погасителния план по
договора за кредит. След установяване на това обстоятелство са взети коригиращи
операции за възстановяване на погашенията от разплащателната сметка на
дружеството. Вещото лице приема, че поради неправилно сторниране на погасителни
вноски извършени на падежните дати наличните средства от разплащателната сметка
на дружеството е формирано салдо в размер н 509 206,58 лева към 24.11.2014 година.
При вземане на счетоводни операции, съобразно датите на изявленията за
прихващане неправилно са сторнирани погасителните вноски по кредита извършени
на падежните дати наличните средства от разплащателната сметка на дружеството.
В следствие на това по разплащателната сметка на дружеството в лева е формирано
салдо в размер на 509 206,58 лева към дата 24.11.2014 година, като това
осчетоводяване е в резултат на допусната счетоводна грешка и забавен
осчетоводяване. Вещото лице сочи, че счетоводните операции по прихващането и
погасяването на кредита са взети на 06.11.2014 г., с вальор датите на
изявленията за прихващане: 22.07.2014 г., 17.10.2014 г. и 30.10.2014 година.
Според вещото лице счетоводните операции, отразяващи прихващането и
погасяването на кредита е следвало да се извършат към момента на входиране на
съответното изявление за прихващане към 22.07.2014 г., към 17.10.2014 г. и към
30.10.2014 година.
От
правна страна:
Законът
предвижда, че след датата на решението за отнемане лиценза на банката за
извършване на банкова дейност не могат да се извършват разпоредителни сделки и
действия с имущество на банката с изключение на извършването на обичайни
разноски за запазване и управление на имуществото. От тази дата не могат да се
извършват действия и сделки насочени към събиране, предоговаряне и обезпечаване
на вземания срещу банката, както и
изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина за това.
Извършените действия и сделки в нарушение на тази забрана са нищожни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността. Конкретизацията на тази обща
норма е дадена в нормите на чл.18, чл.19, чл. 22 и чл. 23 от ЗБН.
Съдът
намира обаче, че в конкретния случай не се касае за осъществяване на банкова
дейност. Банката, когато преустанови банковата си дейност, която в основата си
е да осъществява кредитиране срещу лихва, цената на кредита на физически и
юридически лица, за нея продължава да съществува задължението да събере
раздадените суми от нейните длъжници със или без тяхно съгласие използвайки
съответните предоставени й механизми. В конкретния случай, макар и при изрични
изявления от страна на ответника на дати преди последното твърдяно прихващане
от 26.11.2014г., банката е събрала от неговите сметки наличните суми, и е
погасила задълженията на ответника по предоставения му кредит. При всеки един
кредит банката обезпечава вземанията си на първо место с вземане по сметка или
с директно изпълнение от наличните суми по сметките на длъжника в самата банка.
На по-голямо основание тя би следвало да може да прави това, когато вече не
упражнява дейност и следва да събере всичко, което й се дължи. Да се върнат сумите до гарантираните размери,
а останалите да се върнат чрез сметките за разпределение на ответника , и да се
търси събиране на суми от друго имущество на същия в качеството му на длъжник,
за да прибере банката дължимото й се, означава тя да не може да го събере, или
да го събере при много по-голям за нея разход. Предвид на това, макар и със
съгласието на ответника след отнемането на лиценза й банката не е упражнила
банкова дейност като е взела суми от депозитни и влогови сметки на длъжника, а
е събрала дължимото й се. Предвид на
това съдът намира, че не е налице твърдяната нищожност на осн.чл.3 от ЗБН.
Предвид изходът по главния иск
следва да бъде разгледан първия предявен като евентуален иск с пр.осн.чл.59,ал.5
от ЗБН.
Във ВКС е формирана
непротиворечива практика обективирана в
Решение №60114 от 09.12.21г. по т.д. 1512 от 2020г., реш.№ 60156/15.12.2021г., по т.д.2317/2020 и
двете на 1-во т.о., че след Решение № 8 от 27.05.21г. по к.д.№9 от 2020г. на
Конституционния съд на Р България и обявяване за противоконституционна на
разпоредбата на пар.8 от ПЗР на ЗИД на
ЗБН обн. с ДВ бр.22 от 2018г. , че
приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН за преценка на относителната недействителност
на прихващанията извършени до изменението й с пар.9 от ЗИД на ЗДБ за 2014г.
в сила от 28.11.2014г. е тази действала до изменението. Разпоредбата е с
материално правен характер, доколкото предвижда възможност при точно определени
предпоставки, да се иска обявяване на относителна недействителност спрямо
кредиторите на несъстоятелността на банката, на прихващанията извършени след
началната дата на нейната неплатежоспособност. Прихващането, като способ за
погасяване на задълженията регламентиран от чл.103 и сл. на ЗЗД, също е
институт на материалното право, поради което предпоставките за обявяване
неговата недействителност се регулират от материалното право. Материално
правния характер на нормата на чл.59,ал.5 от ЗЗД предпоставя приложението й за
напред, т.е. спрямо юридически факти и
правоотношения породени след влизането й в сила. С изменението й в сила от
28.11.2014г. с ДВ бр.98 от 2014г. новата
регулация е приложима за нововъзникналите факти и правоотношения след влизане в
сила на това изменение за напред. Предвид на това прихващанията пораждат своето
действие съобразно редакцията на нормата към момента на тяхното извършване,
т.е. достигане изявлението до насрещната страна т.е. в редакцията на нормата от
2006г. / ДВ бр.59/. В тази редакция относителната недействителност е
предвидена, когато прихващането се извършва от длъжника, а като длъжник при
банковата несъстоятелност се явява съответната банка, т.е. банката ищец.
Изявление за прихващане от кредитор, какъвто е бил ответника след придобиване
на вземанията чрез цесия към този момент не могат да се определят като
относително недействителни. Предвид на това и първият евентуален иск с
пр.осн.чл.59,ал.5 от ЗБН се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Наред с така изложеното отново следва да се посочи, че към датата на
изявлението от 26.11.2014г. преводите по сметките са извършени фактически и
счетоводно, първо грешно и после правилно и задълженията по кредита са били
занулени, поради което не бихме могли да говорим за реално извършено прихващане, което да поражда ефект и да може да се
обяви за относително недействително.
Искът с правно основание
чл.59,ал.3 вр.ал.4 от ЗБН предвид отхвърляне на първите два иска също следва да
се разгледа. С този иск се иска прогласяване на недействителност на
прихващането спрямо кредиторите на несъстоятелността, тъй като се твърди, че
ответникът е придобил вземането преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност , като е имал знание за това, че ответникът е
в състояние на неплатежоспособност.
Законът е установил оборима презупция, че такова знание е налице след
вписване на решението на Централната банка за
отнемане на лиценза на КТБ АД – чл.59,ал.4 от ЗБН В конкретния случай реалните погашения са много
преди вписване на изявлението на ЦБ ,
което е извършено на 7.11.2014г.., то не
може да се приеме, че законовата презумпция е приложима. Следва в този случай
по безспорен начин да се докаже, че ответника е знаел какво е финансовото
състояние на банката и че същата е неплатежоспособна, което в настоящото
производство не извършено . Предвид на това съдът приема, че ответника не е
имал знание, че банката е неплатежоспособна, нито пък че ще се иска откриване
на производство по несъстоятелност. Предвид на това съдът приема и този евентуален
иск за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на евентуалния иск с
про.осн.чл.59,ал.2 от ТЗ поради неспазване на формата на изявлението за
прихващане, следва да се отбележи , че същата е необходимо да е с нотариална заверка
на подписа, но отново следва да се отбележи, че реално извършените действия по
погасяване на задълженията то сметките на длъжника, ответник са преди конкретното
оспорвано с исковата молба изявление.
Наред
с гореизложеното в случая настоящият съдебен състав намира, че осъществено прихващане
по делото не се установява да е извършено, тъй като към датата на процесното
заявление липсват насрещни престации на страните по договора за кредит към дата
24.11.2014г., респ.26.11.2014година. Установява се, че кредитът е приключен
съобразно датите на изявленията за предходно прихващане, като счетоводните
операции са взети на 06.11.2014г. с последен вальор 30.10.2014 година.Счетоводните
операции по прихващането и погасяването на кредита са взети на 06.11.2014 г., с
вальор датите на изявленията за прихващане: 22.07.2014г., 17.10.2014 г. и 30.10.2014 година, предвид първоначално
погрешно осчетоводени извършени погашения, като повторните е следвало да се
извършат към момента на входиране на съответното изявление за плащане за
отделните конкретни дати .
Прихващането
е способ за погасяване на две насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни
задължения чрез едностранно волеизявление на кредитора в едното правоотношение
и длъжник в насрещното до размера на по-малкото от тях. За това и възможността
за извършване на прихващане е изрично предвидена в рамките на производствата по
несъстоятелност - общата в ТЗ и банковата в ЗБН, като е уредена в раздел ІІІ от
гл.ІV -Попълване на масата на несъстоятелност. Прихващането позволява на
прихващащия да се удовлетвори за своето вземане с вземането на насрещната
страна срещу себе и така замества реалното изпълнение. Упражняване на правото
възниква по силата на закона при осъществяване на фактически състав включващ
следните елементи - 2 задължения/ вземания/, същите да са действителни,
насрещни и ликвидни и да имат за предмет пари или еднородни, заместими вещи,
като активното вземане следва и да е изискуемо.
В
този смисъл налага се правен извод, че при липса на насрещни вземания между
страните към датата 24.11.2014 година, респ.26.11.2014г., дори и ответника да
прави изявление за прихващане то няма как да породи действие, тъй като
задълженията му по договора се явяват погасени в един предходен момент и
банката няма вземания към него. Компенсирането на насрещни задължения до
размера на по-малкото зависи от това дали такива задължения съществуват. В
случая безспорно се установява, че към 24.11.2014 година, респ. 26.11.2014г. „А.Д.“
АД е погасило изцяло процесния кредит, а заявлението от тази дата не може да
произведе правни последици на института на прихващането.
Предвид
изходът по спора несъстоятелната банка следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направените от него разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, а именно 1300 лева- депозит за вещо лице по допуснатите две експертизи. От
масата на несъстоятелността на несъстоятелната банка КТБ АД следва да се
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 21 155.62 лева на осн.
чл. 59, ал. 7 ЗБН - 4 % върху материалния интерес от 270 417.36 евро /
528 890.38 лева/
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът с правно основание чл. 3,
ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН, както и предявените при условията на евентуалност искове с
правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, с
правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН, предявен от А.Д.и К.М., в качеството им на
синдици на К.Т.Б. АД / Н./ ЕИК*********срещу „А.Д.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Илинден“, ул. „********за прогласяване
нищожността на прихващане с изрично изявление с вх. №12307 от 26.11.2014 година,
съответно при евентуалност недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността
на КТБ АД / н./ на това прихващане.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК К.Т.Б. АД / Н./ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Средец“, ул. „*********да заплати на „А.Д.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Илинден“, ул. „********сумата от 1300 / хиляда и триста/ лева-
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание
чл. 59, ал. 7 ЗБН К.Т.Б. АД / Н./ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Средец“, ул. „*********да заплати по сметка на Софийски
градски съд, гр. София, бул. *********сумата
от 21 155.62 лева /двадесет и една хиляди сто петдесет и пет лева и 62
стотинки/ държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :