МОТИВИ по НЧХД № 232 по описа на Карловски районен съд за 2020 година
Наказателното производство е образувано по тъжба на Ч.Д.Д.,
с която е повдигнал обвинение срещу подсъдимата
Т.Н.Г. за престъпление по чл.148 ал. 1 т.
1 вр. чл. 146 ал. 1
от НК, за това, че на 22.04.2020 г. в гр. С., обл.
П.му е казала нещо унизително за честта и достойнството му в негово присъствие,
като обидата е нанесена публично.
В съдебно заседание частният тъжител
Ч.Д.Д. лично и чрез повереника си - адвокат К.,
поддържа повдигнатото обвинение. Иска се освобождаване на подсъдимата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда
на чл. 78а от НК, както и уважаване в пълен размер на предявения граждански
иск. Претендират разноски.
Подсъдимият Т.Н.Г. участва лично в процеса и с упълномощения си защитник адв. В.К..
Лично и чрез защитника си пледира за постановяване на оправдателна присъда.
В наказателното производство беше
предявен от частния тъжител Д. и приет за съвместно разглеждане граждански иск против
подсъдимата в размер на 2500 лв.,
представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в стрес, негативни изживявания, унижение, засягане на честа и достойнството му
публично, в резултат на престъплението, за което е било повдигнато обвинение с
частната тъжба, ведно със законната лихва от датата на деянието 22.04.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като частният тъжител бе конституиран и като граждански ищец.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК всички
доказателства, събрани по делото: обясненията на подсъдимия Г., показанията на
свидетелите П.И., С.М., М.Н., Х.С., В.К., И.Г., Л.М.,
дадени устно и непосредствено пред настоящия съдебен състав в хода на съдебното
следствие, предявеното на основание чл. 284 от НПК веществено доказателствено средство чрез изслушване в съдебно заседание
компактдиск с аудио запис от НС 112, прочетените и приети на основание чл. 283
от НПК писмени доказателства – справка от Търговски регистър, договор за аренда
от 03.06.2019г., скица на поземлен имот №
15-277720-02.07.2015г., справка от РУ на МВР К. рег. № 000-6770/01.07.2020г., информационна
карта на наряд на РУ на МВР К., два броя протоколи за предупреждение от
22.04.2020г., справка от Д“Национална система 112“ Районен център 112 Кърджали,
един брой снимка на електронен картон, характеристични справки на частния
тъжител и на подсъдимия, справка за съдимост на подсъдимия, намира за
установено следното:
Подсъдимият Т.Н.Г., ЕГН ********** е родена на *** ***. ******. ******е и
работи като *****в „А.2009“ ЕООД, с. Р.К.. ******.
На 22.04.2020г. около 17.30ч. подсъдимата Т.Г. тръгнала от дома си в гр. С.
с животните си крава и теле, за да пашуват последните
в местността М.п., находяща се в гр. С.. Водела и
кучето си.
По това време в същата местност в поземлен имот- ливада с идентификатор
68080.259.254 частният тъжител Ч.Д. с работници извършвал почистване на имота
от отпадъци, камъни и растителност. Ливадата била собственост на Епархийски
манастир „М.С.С.“, гр. С., като била предоставена за
временно ползване срещу заплащане на съответни
арендни плащания на „С.“ ЕООД със седалище гр. С.,
чийто законен представител бил частният тъжител, с договор за аренда от
03.06.2019г. Подсъдимата Г. знаела, че Д. е наел и ползва имота, но не била
наясно в какво качество – лично или като представител на друг правен субект. Между
двамата отношенията били обтегнати поради възникнал по-рано инцидент между
тъжителя и бащата на подсъдимата, при който последният пострадал, за което се
водело наказателно производство.
Около 18.00ч. кравата и телето на подсъдимата навлезли в отдадената под
аренда ливада. По това време частният тъжител разговарял в имота със свой
приятел, свидетелят В.К.. На няколко метра от тях бил свидетелят М.Н., приятел
на Д., който участвал в почистването и в
този момент сменял ножа на една от режещите машини за храсти. На около 20-30м.
от тях бил един от работниците на тъжителя, свидетелят М., а останалите
работници били по-отдалечени. Тъжителят позвънил по телефона с цел да разбере
чии са животните, като в този момент го приближила подсъдимата Г.. Д. й казал
да махне животните от ливадата, на което Г. отвърнала, че тя не му е бащиния и че
е завзел всичко. Тъй като Д. настоял, Г. ядосана и от недобрите им отношения по
повод инцидента с баща й, започнала да вика и да го обижда с думите: „к.у.“.
Казала му и че е убил баща й. По това време покрай имота минала свидетелката М.,
която разхождала кучето си и възприела, че подсъдимата се кара с непознат за
нея мъж. Отминала веднага, тъй като избягвала конфликтни ситуации. Д. настоявал
животните да напуснат имота, при което Г. позвънила първо на съпруга си св. Г.,
а след това на телефон за спешни повиквания 112 и поискала на М.п. да бъде
изпратен полицейски автомобил, тъй като частният тъжител я заплашвал, че
поляната е негова и й се ежил. Казала, че преди една година е пребил баща й, а
сега заплашва нея. На сигнала били изпратени служители на РУ на МВР К.,
свидетелите И. и С.. При пристигането на място заварили подсъдимата Г., която
била извън имота, а в него - частния тъжител с още двама мъже. Това били
свидетелите М. и К., тъй като свидетелят Н.си бил тръгнал преди пристигането на
полицейските служители. По това време на мястото пристигнал и свидетелят Г.. Пред
И. и С.Г. и Д. не си разменили обидни реплики. Полицаите разговаряли с тях,
след което спрямо всеки съставили протокол за предупреждение и си тръгнали.
Частният тъжител се почувствал унизен, разстроил се и посърнал от обидните
думи, отправени му от подсъдимата, като
на следващия ден тези му душевни страдания отшумели и не били вече видими за
околните.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно и категорично от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, и от възпроизведения чрез
изслушването му аудиозапис от диск от електронния регистър на спешните повиквания, съдържащ
обаждането на подсъдимата на телефон 112. По несъмнен начин се доказва
авторството на деянието, механизмът на извършването му, времето, мястото и
обстановката на осъществяването му, предхождащото и последващото
поведение на подсъдимата, както и всички обстоятелства от значение за
индивидуализирането на наказателната отговорност.
Авторството на деянието и обстоятелствата, свързани с неговото извършване
безспорно се доказва от показанията на свидетелите С.М., М.Н.,
В.К., които съдът кредитира. Съдът кредитира и приема за достоверни и
вярно описващи фактическата обстановка
показанията на горните свидетелите, защото същите са съответни помежду си по отношение на
съществените им елементи и главния факт на доказване и си кореспондират. Съдът
счита същите за достоверни и защото съответстват и на приложените по делото
писмени доказателства. Макар и тримата свидетели да са в близки отношения с
частния тъжител, свидетелят М. е работник на тъжителя, а свидетелите Н.и К.,
негови приятели, съдът счита, че тези им отношения не са се отразили на
обективността им при излагане на показанията. По отношение главния факт на
доказване не са налице противоречия или непълноти. Неоснователно е възражението
на защитата, че присъствие на свидетеля К. на мястото на инцидента не се
установява от другите доказателства по делото, вкл. и от ангажираните от
частния тъжител. Че К. е бил на мястото твърди, както свидетелят Н., самият който
си е тръгнал, преди пристигане на полиция, така и полицейският служител С.,
който заявява, че при пристигането им тъжителят е бил със свидетеля, доведен за
разпит от частния тъжител в същото съдебно заседание, в което се разпитва той
самия, а именно свидетелят К.. Действително в показанията на свидетелите М. и Н.не
е налице съвпадение относно разстоянието, на което заявяват да са били
отдалечени от страните по време на инцидента, а и един от друг, това обаче
съдът не счита за недобросъвестност от тяхна страна при излагане на
възприятията им, предвид, че всяко лице има различна способност да определя
окомерно разстоянията, а и вниманието им не е било насочено към това да следят
местоположението на всяко от присъстващите на ливадата лица, а към случващото
се между страните. Показанията им не са опровергани и от тези на свидетелката М.,
която не е забелязала други хора или крави на мястото на инцидента, заявява
обаче, че само е преминавала, чула скандал, но веднага отминала, тъй като
избягвала такива. Вниманието й било съсредоточено върху кучето на подсъдимата,
което съвпадало като порода с нейното, а не към ставащото на поляната.
От показанията на свидетелите И. и С.,***, посетили мястото на инцидента след подаване на сигнала на подсъдимата на тел.
112 става ясно, че макар и да имат спомен за случилото се и участниците в него,
не помнят ясно предаденото им от страните
съдържание на разменените помежду им реплики преди сезиране на полицията.
Подсъдимата Т.Г. не се признава за виновна. Дава обяснения, в които отрича както
да е отправяла твърдените в частната тъжба реплики към частния тъжител, така и повода
за скарването – навлизането на животните й в ползваната от него ливада. Заявява,
че тя е била заплашвана и обиждана от частния тъжител. Съдът не кредитира обясненията
на подсъдимата в посочените им части. Относно тези обстоятелства обясненията й са
проявление на защитната й позиция и се опровергават от кредитираните показания на
горепосочените свидетели. В подкрепа обясненията й са показанията на свидетеля Г.,
неин съпруг. Самият той обаче не е очевидец, а е пристигнал около времето на пристигането
на полицейските служители. Твърди, че от съпругата си знае, че е била обиждана и
заплашвана от Д., но не заявява в какво са се изразявали обидите и заплахите. Видно
от записа от обаждането на тел. 112 подсъдимата е подала сигнал, че е заплашвана
от тъжителя. Думите, които предава като заплашване обаче от негова страна са, че
М. ливада е негова, което няма как да бъде възприето като заплашителен израз. Пред съда обяснява, че й отправил обидна реплика
по повод делото с пострадал неин възходящ. Относно момента на отправянето на репликите
обаче обясненията й са противоречиви, първоначално заявява, че е станало при друг
разговор между двамата на различно място, а по-късно сочи, че е при процесния инцидент, което при липсата на други доказателства
в тази насока, дискредитира обясненията й.
За обиди не е съобщила и на оператора на тел. 112. Другият ангажиран от нейна
страна свидетел – М. е чула разправия, но не може да възпроизведе в какво се е изразявала
същата.
Съдът ползва и писмените доказателства по делото и възпроизведеният чрез изслушването
му запис от сигнал на национален телефон за спешни повиквания 112.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа
обстановка съдът намира, че с деянието си
подсъдимият Т.Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.148 ал. 1 т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 от НК, като
на 22.04.2020 г. в гр. С., обл. П.е казала нещо
унизително за честта и достойнството на Ч.Д.Д., с ЕГН
********** ***, наричайки го с думите „у.“ и „к.“ в негово присъствие, като обидата
е нанесена публично.
Обидата е съзнателно, целенасочено унижаване чувството за лично достойнство
на пострадалия чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат на
изискванията за благоприличие и на добрите нрави. Обидата е престъпление, което
засяга чувството на лично достойнство и цели негативна промяна на неговата обществена
оценка. За да е налице престъплението обида от обективна страна засегнатото лице
трябва да е възприело лично обидните думи или действия. В конкретния случай подсъдимата
е нарекла частния тъжител в негово присъствие „к.“ и „у.“. От показанията на свидетелите
К., М. и Н.и естеството на отправените, несъвместими и неприемливи в нормалното
общуване между хората думи, се установи, че е било засегнато чувството за лично
достойнство на тъжителя. За да бъде налице публична обида, необходимо е същата да
бъде нанесена на място, където да е имало повече лица, които да възприемат обидните
думи. Константната практика на ВКС е, че за да се квалифицира обидата като публична,
е достатъчно обидните думи или изрази да са казани пред пострадалия и още
най-малко две-три лица. В настоящият случай обидата е нанесена пред още три лица
К., М. и Н.и е възприета от тях, при което се квалифицира като публичнонанесена
такава. Макар и частният тъжител да е осъществявал почистването на
ливадата в качеството му на законен представител и управител на търговско
дружество, обидата не би могла да се квалифицира като такава, нанесена на
длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му, предвид, че
подсъдимата не е била наясно и не е съзнавала в какво качество Д. стопанисва
имота.
От субективна страна подсъдимата е действала виновно при форма на вина пряк
умисъл, казала е в присъствие на тъжителя, а и в това на свидетелите К., М. и Н.думи,
с които е целяла и предвиждала настъпване на сочените в тъжбата общественоопасни последици да засегне честта и достойнството
му.
За престъплението по чл. 148 ал.1 т.1 вр. с чл.146
ал.1 от НК към датата на извършване на деянието и понастоящем законодателят e предвидил
наказание глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание. Съобразно
разпоредбата на чл.78а от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност
от съда и му се налага административно наказание глоба в размер от 1000лв. до
5000лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание лишаване
от свобода до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а и причинените
от престъплението имуществени вреди са възстановени. Видно от справката за съдимост
на подсъдимата, същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност чл.78а от НК. От деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства,
тъй като са налице предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи разпоредбата
на чл.78а ал.1 от НК и да освободи подсъдимата от наказателна отговорност, като
й наложи административно наказание глоба. С оглед на вмененото си от закона задължение
съдът счита, че подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност
и намира за справедливо да й бъде наложено
административно наказание глоба в минималния, предвиден в закона размер от 1000
лева, имайки предвид, че Г. е с добри характеристични данни, трудово и семейно ангажирана, процесуалното й поведение
е добросъвестно. Така определения размер
на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ и на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ
да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на подсъдимата. Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху нея и ще й се отнеме възможността да върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция.
Предявения от пострадалия Д. граждански иск за причинените му от престъплението неимуществени вреди в размер
на 2500 лв. намира правното си основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, съгласно
която всеки е длъжен да репарира вредите, които
е причинил другиму с виновното си поведение. Установено по делото е, че в
резултат от извършеното от подсъдимата престъпление, тъжителят е претърпял неимуществени
вреди – почувствал се е унижен, разстроил се е и посърнал, което е непосредствена последица от деянието.
С оглед на изложеното съдът счете, че предявения граждански иск е основателен, но
завишен по размер. Досежно
неговия размер, според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, същият следва да се определи
по справедливост. Макар и честта и достойнството на пострадалия да са били засегнати
и е търпял душевни страдания, то същите са отшумели за кратък период от време, още
на следващия ден, поради което съдът прие,
че справедливият размер на обезщетението следва да бъде определен на 500 лева, като над този размер се явява завишен, поради
което за разликата над 500 лева до пълния предявен размер от 2500 лева искът се
отхвърли като неоснователен и недоказан. По тези съображения, съдът осъди подсъдимата
да заплати на гражданския ищец Д. сумата от 500 лева, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението. Сумата присъди ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на деянието 22.04.2020 г. до окончателното изплащане.
Причините за извършване на престъплението са ниската правна култура на подсъдимата,
незачитане на личността и в частност чувството за лично достойнство, неспазването
на установения в държавата правов ред.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата
Съдът възложи направените по делото от частния тъжител и граждански ищец разноски
по водене на делото в размер на 12 лева и сумата от 1100 лева за платено адвокатско
възнаграждение, предвид приложените по делото пълномощни. На същото основание съдът
осъди подсъдимата да заплати по бюджета на съдебната власт, вносими
по сметка на КрлРС, сумата от 50 лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, която е 4 % върху уважения
размер на иска, но не по-малко от 50 лв.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.