Решение по дело №1233/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 735
Дата: 15 април 2019 г. (в сила от 28 октомври 2019 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20195330201233
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 7 3 5, гр. Пловдив, 15.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 14.03.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН КАЛИБАЦЕВ

 

при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1233/2019г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 5 от 14.01.2019г. на Директора на РИОСВ-Пловдив, с което на „Консервен комбинат МБ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Източен, ул. „Менделеев” № 2а, офис 13; представлявано от С. В. П. -**** , е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, във връзка с чл. 46 ал. 1 т. 3 буква „б” от Закона за водите /ДВ бр. 67 от 1999 год. и посл. изм.и допълн./.

Жалбоподателят, с жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. И., излага възражения за неправилно и незаконосъобразно НП и иска неговата отмяна.   

Въззиваемата страна – РИОСВ - Пловдив, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, навежда доводи за правилно и законосъобразно НП и моли Съда да потвърди същото.       

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 07.09.2018г. била извършена проверка от служители към РИОСВ- Пловдив, сред които и свидетеля В.И. Х. , на длъжност ****  на обект - цех за консерви в с. Куртово Конаре, община Стамболийски. Основание за проверката бил план за контролната дейност на РИОСВ Пловдив за 2018 год., в който било планирано да се извърши проверка на обект „Консервна фабрика" с. Куртово Конаре, стопанисвана от „Йока” ЕООД. При проверката било установено, че в „Цех за консерви", намиращ се на територията на консервната фабрика, дейността по производство на зеленчукови консерви се извършвало от „Консервен комбинат-МБ” ЕООД гр. Пловдив. В РИОСВ-Пловдив бил представен Договор от 03.01.2018г. между „Консервен комбинат-МБ” ЕООД гр. Пловдив / „Неоконс СН” ЕООД видно от писмо с вх. № 0-2364 от 14.09.2018год./ и „Йока” ЕООД с. Куртово Конаре. При проверката било констатирано, че формираните от дейността на обекта отпадъчни води са заустени във воден обект Главен напоителен канал „Въча – 4”. Констатирано било, че към датата на проверка 07.09.2018 год., „Консервен комбинат-МБ” ЕООД не притежава Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, което се явява нарушение на чл.46, ал.1, т.3 буква „Б” от Закона за водите /ДВ бр.67 от 1999 год. и посл, изм. и доп/.

Съгласно чл. 46, ал.1 т. 3 буква „б” от ЗВ, Разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т.ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания.

С това свое деяние „Консервен комбинат МБ" ЕООД, ЕИК ********* е осъществило състава на: чл. 200, ал.1, т. 2 от Закона за водите, във връзка с чл. 46 ал. 1 т. 3 буква „Б” от Закона за водите /ДВ бр. 67 от 1999 год. и посл., изм.и допъл./

Прието било, че нарушението е извършено на 07.09.2018 год. на обект Цех за консерви в с. Куртово Конаре, община Стамболийски, с ползвател „Консервен комбинат - МБ” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК *********. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № 0007846 от 07.09.2018г.

Въз основа на установеното по време на проверката, свидетелят В.И.Х. съставила АУАН № 74/19.11.2018г. за извършено от „Консервен комбинат МБ” ЕООД, нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, във връзка с чл. 46 ал. 1 т. 3 буква „б” от Закона за водите /ДВ бр. 67 от 1999 год. и посл., изм.и допълн./. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено атакуваното НП № 5 /14.01.2019 г., с което  е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, във връзка с чл. 46 ал. 1 т. 3 буква „б” от Закона за водите /ДВ бр. 67 от 1999 год. и поел, изм.и допълн./.

         В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитана актосъставителят  В.И.Х., която поддържа съставения от нея акт. От показанията й се установява, че на 07.09.2018г. била извършена проверка на процесния обект, като всъщност целта била да се провери  друг търговец „Йока” ЕООД. При отиване на място, обаче, установили, че всъщност дружеството – жалбоподател „Консервен комбинат – МБ” ООД осъществява търговска дейност. Констролните органи забелязали, че в цеха за консерви  се произвеждали стерилизирани консерви с краставички, измиване на краставичките, при кое отпадъците се изтичали в напоителния канал, позициониран извън оградата на предприятието. На място било установено също, че търговецът не притежава разрешително за ползване на воден обект за отпадъчни води, съгласно чл.46 ал.1 т.3 от Закон за водите, за което бил съставен констативен протокол. Свидетелят Х. сочи, че АУАН бил съставен в присъствието на **** я на дружеството - жалбодател, като преди това били изпратени две нарочни покани във връзка с това. В допълнение зявява, че „Йока” ЕООД имало разрешително от 2015г., което впоследствие е изтекло и няма издадено ново разрешително.

В качеството на свидетел по делото беше разпитана и свидетелят Д. Н. Ч. , ангажирана от жалбоподателя. От показанията й се установява, че същата е работила за  „Консервен комбинат – МБ” ЕООД от месец юли 2018, когато дружеството започнало производството на консерви с кисели краставички, до самото закриване на цеха. Свидетелят заявява, че производствената база в с. Куротово Конаре е принадлежала преди на бившата „Витамина”, а по - настоящем – на „Йока” ЕООД, като именно с последното бил сключен договор за нааем и съответно представени всички необходими разрешителни на цеха, включително и за отпадните води. За наема се заплащала сумата от 1500 лв, както консумативи за ток, вода и други режийни. Пояснява се, че в бившата база на „Витамина”  имало множество наематели, имало складове под наем, но не била запозната какво точно са произвеждали и  дали са използвали отпадни води. Прекратили договора с наемодателя „Йока” ЕООД, след като разбрали, че последният няма разрешително и съответно не може да се извършва подобна дейност, иначе се обезсмисляво въобще сключването на договор.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното Наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразен с целта на закона.

Спазени са законноизискуемите процесуални срокове по чл.34 от ЗАНН, свързани с възможността за съставяне и издаване на АУАН и НП.

         При така изложената фактическа обстановка и въз основа на събрания доказателствен материал, Съдът приема за установено и доказано по безспорен начин, че жалбоподателят „Консервен комбинат МБ” ЕООД,  който в качеството на ползвател, е осъществил състава на визираното в НП административно нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, във връзка с  чл. 46 ал. 1 т. 3 буква „б” от Закона за водите /ДВ бр. 67 от 1999 год. и посл., изм.и допълн./, като формира от дейността на обекта отпадъчни води и ги зауства във воден обект Главен напоителен канал –„Въча”- 4 без разрешително за това. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв. Съгласно чл. 46 ал. 1 т. 3 буква „б” от ЗВ разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води при проектиране на обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания; експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания. В случая именно „Консервен комбинат МБ” ЕООД следва да носи отговорност по посочените разборедби, в качеството си на ползвател на водния обект. Според § 1, т.25 от ДР на ЗВ, „ползване” на водния обект е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. По смисъла на § 1,т.34 от ДР на ЗВ „воден обект” е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи, какъвто се явява – воден обект Главен напоителен канал – Въча 4. По друг начин казано, именно жалбоподателят  си е позволил формирането на отпадъчни води и ползване на водния обект без законово основание, като извършеното замърсяване на водите по същество е заустване на отпадъчни води, за което е необходимо надлежно издадено разрешение по реда на ЗВ.

Ето защо и поради горните съображения, Съдът намира за неоснователно наведеното от жалбоподателя възражение, че не е следвало да се  ангажира отговорността му, тъй като се явявал единствено наемател, а действителният собственик е друго лице. Всъщност, в случая не е оправдателно за отговорността му липсата на собственост върху обекта, като се има предвид, че собственикът „Йока” не е извършвал дейност по формиране на отпадъчни води и заустването им във водния обект, тъй като изрично в нормата на чл.200, ал.1,т.2 от ЗВ,  се сочи като деяние ползване на водния обект и въздействие  върху режима на водата. Ползване по смисъла на  § 1, т.25 от ДР на ЗВ, е извършвал жалбоподателят на основание наемното му правотоношение с „Йока”, като контролните органи на място са се убедили в това. Това обстоятелство беше безспорно доказано от приложените и събрани писмени доказателства, както и гласните такива на разпитаните свидетели. Правната връзка на нормата по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ  с чл.46,ал.1,т.3, б. „б” от ЗВ, е доколкото да се посочи липсата на основание за заустване, тъй като на наказаното лице не само не му е било разрешено да зауства отпадъчните води във водния обект, но и се позовава на наемен договор със собственика, чието разрешение, дори е изтекло към момента на проверката.  Само за пълнота и като допълнително основание, трябва да се посочи, че дори и да е било налично необходимо разрешение на „Йока”, а не на „Консервен комбинат МБ” ЕООД, като стопанисващ цеха – наемател, с оглед забраната, възведена в чл. 40, ал. 2 от ЗВ, а именно че индивидуално право за използване на водите и водните обекти, предоставено с административен акт на индивидуално определено лице, не може да се прехвърля на трети лица, следва еднозначния извод, че „Консервен комбинат МБ” ЕООД не може да се ползва от конкретното разрешително. Ето защо, основателно е ангажирана отговорността на дружеството за установеното нарушение и не е оправдателно едно лице, било то собственик или наемател на даден обект, занимаващо се с производствена дейност, от която се отделят отпадъчни води, със съзнанието, че по този начин се замърсява главен напоителен канал, да не познава добре законовите и подзаконовите разпоредби, уреждащи материята.

 

Като взе предвид и горните съображения, настоящият съдебен състав счита, че не са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения от същия вид. Необходимо е да се отбележи,че нарушението засяга обществени отношения по спазване на екологичните правила и норми, които са с висок интензитет на необходимост от защита.

 

Правилно по реда на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ на жалбоподателя е наложена  имуществена санкция в минимално предвидения в закона размер, наказание, съответно, на обществената опасност на деянието и дееца, и чийто размер не подлежи на ревезиране от страна на Съда.

 

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им.

Предвид това и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 5 от 14.01.2019г. на Директора на РИОСВ-Пловдив, с което на „Консервен комбинат МБ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Източен, ул. „Менделеев” № 2а, офис 13; представлявано от С. В. П. -**** , е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на             2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, във връзка с чл. 46 ал. 1 т. 3 буква „б” от Закона за водите /ДВ бр. 67 от 1999 год. и поел, изм.и допълн./.

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                                            

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

П. С.