Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова
в. гр.д. № 437 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 82 от 10.04.2019 г., постановено
по гражданско дело № 2067/2018 г. по описа на РС-Б., четвърти състав е
прекратил чрез развод сключения на 21.02.1986 год. граждански брак между Т.Х.С.
и И.С.С., поради дълбоко и непоправимо разстройство
по вина на И.С.С.. Постановил е след прекратяване на
брака съпругата Т.С. да носи брачното си фамилно име – С.. Отхвърлено е
искането на И.С. да му бъде предоставено ползването на цялото семейно жилище, находящо се в с. В., общ., ул. „М.“ № 36, като съдът е
постановил семейното жилище след прекратяване на брака да се ползва, както
следва: първия (приземен) етаж от И.С., а втория етаж от Т. С.. С решението на
страните са присъдени разноски.
Решението на първоинстанционния
съд се обжалва от ответника, сега въззивник - И.С.С., в частта, с която е отхвърлен иска му по чл. 56 СК за предоставяне на ползването на семейното жилище на
него и е постановено същото да се ползва, както следва: първия (приземен) етаж
от въззивника, а втория етаж от въззиваемата.
Жалбоподателят счита, че в обжалваната
част първоинстационното решението е неправилно.
Твърди, че приетото от първоинстанционния съд, че
семейното жилище се състои от два жилищни етажа не отговаря на действителното
фактическо положение. Поддържа, че семейното жилище се състои от един жилищен
етаж, който е предоставен за ползване изцяло на въззиваемата
- Т.Х.С., и приземен етаж, състоящ се от мази и гараж, ползването на които е
предоставено на жалбоподателя. С въззивната жалба се
иска от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, като вместо това
постанови ново решение, с което да бъде разпределено ползването на жилищния
етаж. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който въззиваемата оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Твърди, че решението на първоинстанционния
съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, явява се процесуалния му представител по пълномощие - адв. Н.. От името на доверителя си, адв.
Н. моли въззивния съд да постанови решение, с което
на въззивника да бъдат предоставени за ползване
помещенията, които е ползвал фактически преди завеждане на делото с банята на
първия жилищен етаж. Акцентира, че страните по делото са направили значителни
подобрения в ползваните от тях помещения.
В съдебно заседание въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, явява
се процесуалния ѝ представител по пълномощие – адв.
К.. Моли съда да разпредели ползването на процесното
семейно жилище по следния начин – въззиваемата С. да
ползва северната част от приземния етаж и от първия етаж с прилежащите баня и
тоалетна на етажа, а въззивникът да ползва южната
част на сградата - приземния и първия етаж заедно с банята и тоалетната на този
етаж.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, от
фактическа и правна страна намира следното:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл.
259 от ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието, и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, като относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като служебно следи
единствено за неприложение от страна на първоинстанционния
съд на императивна материалноправна норма, каквото
нарушение настоящият състав на съда не констатира при постановяване на
обжалваното решение. В случая не е налице и задължение за съда да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните
за органите на съдебната власт указания, дадени в т. 1 от тълкувателно решение
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С необжалваната и влязла в сила част
на първоинстанционното решение по делото, граждански
брак между Т.Х.С. и И.С.С. е прекратен поради дълбоко
и непоправимо разстройство по вина на И.С.С..
Между страните по делото не е
спорно, а се установява и от приложени писмени доказателства - договор за заем
за строеж на индивидуално жилище с дата 21.08.1989 г., сключен между Държавна
спестовна каса - клон Б., в качеството на кредитор и И.С.С.
и Т.Х.С. - солидарни длъжници и удостоверение рег. №
921/08.10.2019 г., че семейното жилище, находящо се в
с. В., общ. Б., ул. „М.“ № 36, е изградено по време на брака и представлява
съпружеската имуществена общност.
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му
на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. По правната си
същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното
жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в
гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно
производство, решението по което няма сила на пресъдено
нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата.
Съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК, искането за ползване на семейното жилище се
съединява с брачния иск, поради което то следва да бъде въведено от ищеца с
исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на исковата
молба или насрещен иск. В случая, въпросът за ползване на семейното жилище е
въведен от ищцата със самата искова молба, която е поискал съвместно ползване
на семейното жилище, а ответника – с отговора на същата, с която е поискал
предоставяне ползването на семейното жилище само на него.
Съобразно ППВС № 12/1971 г.,
семейното жилище може да се ползва от двамата съпрузи поотделно в случай, че
жилищните и сервизни помещения могат да се обособят в отделни жилища, без
преустройства, изменения или промяна в предназначението им, независимо дали
отношенията им са търпими или не, а ако няма достатъчно сервизни помещения за
двамата, се разпределят жилищните помещения при общо ползване на сервизните, но
само ако отношенията между бившите съпрузи са търпими. В практиката на
Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК е разяснено, че когато е възможно да бъдат обособени
части за отделно ползване без помещения за общо ползване, търпимостта в
отношенията между съпрузите е правно ирелевантна, а
когато е възможно да бъдат обособени части за отделно ползване при общо
ползване на едно или повече помещения, отношенията трябва да са търпими в
степен, която отговаря на вида на помещенията за общо ползване (в този смисъл
Решение № 306/06.10.2011 г. по гр. д. № 1365/2010 г. на ВКС, III г. о. ).
От заключението на допусната във въззивното производство съдебно-техническа експертиза се
установява, че семейното жилище, находящо се в с. В.,
общ. Б., ул. „М.“ № 36, представлява еднофамилно жилище със застроена площ
88,86 кв.м. Състои се от приземен - първи етаж, втори етаж и таван. Приземието,
т.нар. първи етаж, се състои от 4 броя помещения, надписани като „мазе“ със светла
височина около 2,10 м., един „гараж“, в югоизточния ъгъл, със светла височина
около 2,55 метра и баня с тоалетна. Това приземие не представлява жилищен етаж,
а само обслужващ. Вторият етаж (същински
обитаем жилищен етаж) представлява един еднофамилен апартамент, състоящ се от
„антре“, „дневна“, „трапезария с кухненски бокс“ и общ с дневната балкон,
„тоалетна“, „баня“, две „спални“ с общ балкон. Видно от приложените към
експертното изследване изображения, помещенията обособени като дневна,
трапезария с кухненски бокс и балкон, в южния край на втория етаж, са недовършени
и към настоящият момент.
С оглед обстоятелството, че
семейното жилище представлява еднофамилно жилище, не е възможно обособяването
на реални части в него, без общо ползване на сервизните помещения или без съответни
преустройства и изменения. За да бъде предоставено за ползване семейното жилище
и на двамата съпрузи, чрез обособяване на части за отделно ползване от всяка от
страните, при общо ползване на едно или повече помещения, трябва да е доказано,
че между страните е налице търпимост в отношенията.
Съгласно решение
№ 247 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 239/2009 г., IV г. о., ГК „отношенията между бившите съпрузи са търпими,
когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически или психически
тормоз; когато между бившите съпрузи е установена поносимост,
умереност, съществува възможност за диалог; когато липсва не само физическа, но
и вербална агресия, а поведението им е насочено към избягване на конфликти,
прояви на такт и решаване на възникнали проблеми чрез взаимни отстъпки. Така
установени отношения на търпимост, въпреки дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, позволяват съжителството в семейното жилище при общо ползване на
сервизни помещения.“
Настоящата въззивна
инстанция, намира, че е налице нетърпимост в отношенията между страните, което
се установява от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели - М.
С. и Х. С.. От показанията на посочените свидетели се установява, че въззивникът е проявявал в значителен период от време (до
фактическата раздяла между страните) грубо, агресивно отношение към съпругата
си и родените от брака деца, пълнолетни към момента на прекратяването на брака
между родителите им, че е установил поведение, несъвместимо с брачните му
задължения и правилата на морала, предизвикало фактическата раздяла между
съпрузите и дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Въпреки гореизложеното, че семейното
жилище е еднофамилно, респективно не може да се ползва поотделно от страните и
че отношенията между тях са нетърпими, пред въззивната
инстанция са направени еднопосочни искания от тях за съвместно ползване на процесния имот.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие - адв. Н., моли въззивния
съд да постанови решение, с което да му бъдат предоставени за ползване
помещенията, които е ползвал фактически преди завеждане на делото с баня на
първия жилищен етаж. Акцентира, че страните по делото са направили значителни
подобрения в ползваните от тях помещения.
В съдебно заседание въззиваемата, чрез процесуалния ѝ представител по
пълномощие – адв. К., моли съда да разпредели
ползването на процесното семейно жилище по следния
начин – въззиваемата С. да ползва северната част от
приземния етаж и от първия етаж с прилежащите баня и тоалетна на етажа, а въззивникът да ползва южната част на приземния и първия
етаж заедно с банята и тоалетната на този етаж.
От свидетелските показания на М. С.,
Х. С. и И. Д., както и от приложената съдебно-техническа експертиза се
установява, че семейното жилите се обитава от двете страни по делото, като въззивника ползва югозападното мазе, което е оформено като
обитаема стая, гаража и находящите се на втория етаж
тоалетна (обособена като домакински килер) и баня. Другите мазета, обзаведени
като кухненски бокс, баня-тоалетна и две стаи, както и две северни стаи с общ
балкон на втория етаж, заедно със складово помещение под южния балкон, се
ползват от въззиваемата.
На следващо място, макар, че
неправилно първоинстанционният съд е разпределил ползванетона семейното жилище между страните, това решение
не е обжалвано от въззиваемата страна, съответно
признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с
жалба от друга страна в процеса права са в по-голям размер от тези, които би
имал въззивника, ако бъде отстранен от жилището с въззивното решение. Респективно, с оглед обхвата на
правораздавателната власт на въззивния съд, той
следва да се произнесе в рамките на посоченото във въззивната
жалба и няма право да влошава положението на жалбоподателя, а именно да го
отстрани от семейното жилище (решение № 290 от 22.06.2010г. по гр.д. № 759/2009
г. на ВКС, ІV г.о, решение № 163 от 09.06.2011г. по гр.д. № 1191/2010 г. на ІІ г.о
).
Поради гореизложените съображения,
настоящият съдебен състав счита, че семейното жилище следва да бъде
предоставено за съвместно ползването на страните, като се запази установеното фактическото
ползване между страните преди прекратяване на брака, а именно: на въззивника следва да се предостави ползването на
югозападното мазе, което е оформено като обитаема стая, гаража и находящите се на втория етаж тоалетна (обособена като
домакински килер) и баня, както и помещенията обособени като дневна, трапезария
с кухненски бокс, с балкон в южния край на втория етаж. На въззиваемата
следва да се предостави ползването на другите 3 мазета, обзаведени като
кухненски бокс и две стаи, банята и тоалетна на приземния етаж, както и две
стаи, обособени като спални с общ балкон на втория етаж, заедно със складово
помещение под южния балкон. Помещенията обособени като антре и стълби следва да
се ползват общо от страните.
Поради изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение,
в частта, с която е предоставено ползването на семейното жилище съвместно от
двамата съпрузи, както следва: първия (приземен) етаж от И.С., а втория етаж от
Т. С., следва да се отмени.
По разноските.
С оглед изхода на спора, разпоредбата
на чл. 329, ал. 2 от ГПК и направено в този смисъл искане, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените от него разноски.
С въззивната жалба е направено искане за
присъждане на разноски, като е представен договор за правна защита и съдействие
с дата 29.04.2019 г. с отразен като договорен и заплатен адвокатски хонорар в
размер на 400 лева (л. 40 от в.гр.д. № 437/2019 г.). Внесена е държавна такса в
размер на 25 лева, видно от платежно нареждане с дата 28.05.2019 г. (л. 7 от
в.гр.д. № 437/2019 г.).
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, въззиваемата
следва да бъде осъдена да заплати на Окръжен съд – София сумата от 300 лева –
депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза, платен от бюджета на
съда.
Воден от горното, Софийският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 82 от 10.04.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 2067/2018 г. по описа на РС-Б., в частта, с която е постановил
семейното жилище, находящо се на адрес: с. В., общ. Б.,
ул. „М.“ № 36, след прекратяване на брака, да се ползва, както следва: първия
(приземен) етаж от И.С., а втория етаж от Т. С., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
съвместно
ползване на семейно жилище, находящо се с. В., общ. Б., ул. „М.“ № 36, както следва: И.С.С. да ползва югозападното мазе, което е оформено като
обитаема стая, гараж и находящите се на втория етаж
тоалетна (обособена като домакински килер) и баня, както и помещенията
обособени като дневна, трапезария с кухненски бокс, с балкон в южния край на
втория етаж. Т.Х.С. да ползва 3 мазета, обзаведени като кухненски бокс и две
стаи, банята и тоалетна на приземния етаж, както и две стаи, обособени като
спални с общ балкон на втория етаж, заедно със складово помещение под южния
балкон. Помещенията обособени като антре и стълби следва да се ползват общо от
страните.
ОСЪЖДА Т.Х.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на И.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 425 (четиристотин
двадесет и пет) лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
ОСЪЖДА Т.Х.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на Софийския окръжен съд
с БУЛСТАТ *********, адрес гр. С., бул. „В.“ № 2, сумата от 300 (триста) лева,
представляваща депозит
за изготвяне на съдебно-техническа експертиза, платен от бюджета на съда.
В останалата част решение № 82 от 10.04.2019 г., постановено по
гражданско дело № 2067/2018 г. по описа на РС-Б. не е обжалвано и е влязло в
сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.