РЕШЕНИЕ
№ 1397
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330118401 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано е по искова молба от И. М. К. срещу „Вива Кредит“ ООД, с която са
предявени искове за прогласяване за недействителна на клауза за неустойка, обективирана в
чл.4, ал.2 от договор за кредит от *** и осъдителен иск за връщане на недължимо платена
сума по тази клауза в размер на 50 лева.
Излагат се твърдения, че между страните е сключен договор за кредит от ***, по
който ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 1200 лева, платима на една
месечна вноска. В чл.4, ал.2 от договора била уговорена неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение във фиксиран размер. Счита, че така
уговорените клаузи са недействителни, поради противоречие с добрите нрави и поради
заобикаляне на закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК, поради което търси и връщане на
платеното по нея.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете
по същество с излагане на подробни съображения. Моли се за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове по чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД и чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи,
твърдението си за недействителност на договора и клаузата за неустойка, както и че е
заплатила на ответника сумата в размер на 50 лева по клаузата за неустойка. Ответникът
следва да установи валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за
кредит от *** и валидно възникнала клауза за неустойка, основание за задържане на сумата
1
в размер на 50 лева.
С определение от 24.01.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за паричен заем от *** с посоченото от ищеца съдържание, в който са
уговорени клаузи за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение и клауза за такса за експресно разглеждане. Не се спори, че вземанията за
неустойка не е включена в посочения в договора ГПР. Не се спори, че ищецът е заплатил на
ответника сума в размер на 316.12 лева по клаузата за неустойка
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Вива Кредит“ ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на клаузата за неустойка:
На първо място ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за
неустойка противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.4, ал.1 от
договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 316.12
лева – чл.4, ал.2.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
2
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата
излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал.2 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата
за неустойка, предвидена в чл.4, ал.2 от договор за договор за кредит от ***, поради
противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен. Предвид уважаване
на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не дължи обсъждане на другите
посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.
По иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
Доколкото съдът приема, че клаузата за неустойка е недействителна, платеното по нея
от ищеца се явява платено без основание и подлежи на връщане.
Безспорно между страните, че по клаузата за неустойка ищецът е заплатил сума
размер от 316.12 лева, която именно подлежи на връщане. Ответникът не доказа наличие на
основание за задържане на така платената сума.
С Протоколно определение от 28.03.2022 г. по искане на ищеца съдът е допуснал
изменение на размера на предявения осъдителен иск от 50 лева на 316.12 лева, по реда на
чл.214, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното искът се явява доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска към главницата следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.11.2021 г. до
окончателното плащане, каквото искане е направено своевременно от ищеца, още в исковата
молба.
По отговорността за разноските:
3
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат ищеца.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа
такива в размер на 100 лева – платена държавна такса, която сума ще се присъди изцяло, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
По делото ищецът се е представлявал от адв. Е.И., която е поискала присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.19/, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е. И.. Съгласно
чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е. И. в размер на 600
лева, определено въз основа на уважените претенции /два иска с интерес под 1000 лева по
300 лева възнаграждение за всеки/, което ще й се присъди.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, което съдът намира за неоснователно, доколкото същото е
определено в размер на минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.4, ал.2 в договор за
кредит от ***, сключен между И. М. К., ЕГН ********** и "Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2,
офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. – у. ДА ЗАПЛАТИ НА И. М. К., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в размер на 316.12 лева, платена без основание неустойка по чл.4, ал.2 от
договор за кредит от ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 23.11.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер
на 100 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2,
офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. – у. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Е.Г.И., с личен №
**********, вписана в АК – Пловдив, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 600 лева -
адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от връчване на решението, да посочи своя
банкова сметка и банкова сметка на адв. Е. И., съгласно чл.127, ал.4 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4