Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София, 07 май 2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на осми април през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: П.П.
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Андреева
и с участието на прокурор от СОП Петрова, като разгледа докладваното от съдия
ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 81 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С присъда № 34 от 23.11.2018 г.
на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. № 532/2017 г. по описа на същия
съд, подсъдимия Х.В.Д.,***, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на
09.07.2016 г., в с.Л., община Б., област
Софийска, на ул.“************“, при управление на МПС – лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ******, нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в ЗДвП, както следва: чл.16 ал.1 от ЗДвП – „На пътно платно
с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено: 1.
когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне…“; чл.20
ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“; чл.116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П.В.П.,***,
изразяваща се в гръдна травма, представляваща счупване на ребра двустранно –
вдясно от 7-10-то включително и вляво 8-10-то ребро включително, което
увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на
снагата за срок около 1-1,5 месеца и коремна травма, изразяваща се в контузия
на десен бъбрек с хематом под капсулата на същия, което увреждане е причинило
на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота, като деецът
е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343 ал.3,
бук.“а“ пр.2, вр. ал.1, бук.“б“, пр.2, вр. чл.342 ал.1 от НК и във вр. с чл.54
от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
С тази присъда, на основание
чл.343г, вр. чл.343, вр. чл.37 ал.1,т.7 от НК подсъдимия Х.В.Д. е лишен от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца.
Със същата присъда е постановено
на основание чл.112 от НПК иззетите по делото веществени доказателства –
нишковидни обекти, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от
09.07.2017 г. и оптичен носител – диск, да останат по делото.
С посочената присъда е осъден на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Х.В.Д.
да заплати по сметка на ОД на МВР С. направените в досъдебната фаза на
производството разноски в размер на 474,39 лева, както и по сметка на Районен
съд – гр.Б. сумата от 294 лева, представляващи направени разноски в
първоинстанционното съдебно производството.
Срещу така постановената присъда
е постъпила въззивна жалба от адвокат Д.Б. – защитник на подсъдимия Х.В.Д.. В
същата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания
съдебен акт. Твърди се и, че с присъдата е наложено на подсъдимия явно
несправедливо наказание. В частност се сочи, че при обосноваване на изводите си
по фактите, първият съд не е изследвал и ценил обективно, всестранно и
съобразно действителното им съдържание, събраните по делото доказателства, в
резултат на което неправилно е приел обвинителната теза за доказана. Твърди се
още, че в хода на проведеното от районния съд съдебно следствие са останали
неизяснени, както и в постановения съдебен акт не са намерили своето
разрешение, основни факти от предмета на доказване, а именно – подсъдимия ли е
бил лицето, управлявало „белия автомобил“, каквито сведения дават свидетелите Е.
и Н. Ч.; какви травматични увреждания е получил твърдяния за пострадал П.П.;
при какви обстоятелства са му били причинени тези увреждания и по какъв начин
са установени; констатирането им въз основа на извършен преглед на П. ли е
извършено или въз основа на медицински документи; допуснати ли са в
медицинската документация грешки и несъответствия, които да се отразяват на
констатациите в експертното заключение. С оглед на това се сочи от защитникът,
че по делото не е доказано подсъдимия Х.Д. да е осъществил от обективна и
субективна страна състава на инкриминираното му престъпление. Според защитата,
при постановяване на обжалваната осъдителна присъда, първата инстанция не е
съобразила съществуващите противоречия в доказателствената съвкупност, относно
обстоятелствата по причиняване на травмите на пострадалия, броя на „счупени
ребра“ на същия, бягството на подсъдимия от местопроизшествието, управляваният
на въпросната дата лек автомобил от подсъдимия. Иска се от въззивния съд да
отмени изцяло атакуваната присъда, като постанови нова такава, с която
подсъдимия Х.Д. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Недоволен от така постановената
присъда е останал и частния обвинител – П.В.П., който чрез повереника си – адв.П.П.,
е депозирала въззивна жалба срещу присъдата. В жалбата са въведени оплаквания,
че атакуваната присъда е несправедлива в частта й относно наложените на
подсъдимия наказания. В частност,
възразява се срещу размерите на наложените на подсъдимия наказания – лишаване
от свобода и лишаване от правоуправление на МПС, като определени в занижен
размер. Твърди се и, че неправилно първоинстанционния съд е отложил по реда на
чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия Х.Д. наказание лишаване
от свобода, доколкото не са налице формалните предпоставки за това – за
постигане на поправителното и превъзпитателно въздействие на наказанието, е
наложително ефективното му изтърпяване. Според защитникът, при
индивидуализиране на наложените на подсъдимия наказания, първостепенния съд не
отчел обстоятелствата, относно процесуалното поведение на подсъдимия в хода на
цялото наказателно производство /опитите му да подбужда към лъжесвидетелстване
свидетелката М. Д./, употребата на алкохол от страна на подсъдимия, поведението
му след деянието, множеството причинени на пострадалия телесни увреждания – в
насока утежняване на наказателно-правното му положение. С оглед на това и на основание чл.337 ал.2, т.1 и т.2 във вр. с чл.334 т.3 от НПК в жалбата
се предлага въззивния съд да измени атакуваната присъда, като увеличи размерите
на наложените на подсъдимия Х.Д. наказания и отмени освобождаването от
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на основание чл.66 от НК.
В
проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание повереникът на частния
обвинител П.В.П. – адвокат П.П. моли депозираната от него жалба срещу присъдата
да бъде уважена, съобразно изнесените в нея доводи. Други доводи в допълнение
на тези, повереникът не излага в заседанието на въззивната инстанция.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия Х.В.Д. –
адв.Д.Б. поддържа жалбата по всички изложени в нея съображения. Поддържа и
конкретно доводите си, изнесени в същата за противоречие на решаващите правни
изводи, изложени в атакувания съдебен акт, на събраните по делото
доказателства. В тази насока се сочи от защитникът, че първостепенния съд не е
съобразил и не обсъдил наличните съществени противоречия между показанията на
свидетеля И. И., от една страна и от друга – всички останали свидетелски
показания, касаещи обстоятелството относно цвета на автомобила на подсъдимия, с
който е било реализирано транспортното произшествие. Противоречие от такова
естество в доказателствената съвкупност, защитникът твърди, че не е било
съзряно от първия съд и относно обстоятелствата по причиняване на травмите на
пострадалия, броя и вида на травматичните увреждания. Моли да бъде отменена
атакуваната първоинстанционна присъда, като бъде постановена нова – за
оправдаването на подсъдимия Х.Д..
В
последната си дума пред въззивния съд подсъдимия Х.В.Д. моли да бъде оправдан.
В
съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на СОП оспорва жалбата на
защитата и пледира същата да бъде оставена без уважение. Според прокурорът,
присъдата на първостепенния съд е правилна, законосъобразна и мотивирана в
частта, с която подсъдимия е признат за виновен в извършване на инкриминираното
му престъпление. Предлага да бъде уважена частично жалбата на частното
обвинение, като бъде увеличен срока на наложеното на подсъдимия наказание
„лишаване от правоуправление”, тъй като определеното такова от първия съд е
занижено и не кореспондира с целите по чл.36 от НК.
Настоящият
съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните във връзка с
данните по делото и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:
При първоинстанционното разглеждане
на делото, защитникът на подсъдимия е направил искане за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК, което решаващия съд е
удовлетворил, като в съдебно заседание са били разпитани свидетелите Г. Б., П.П., К. К., И. И. и К. Й.,
както и са изслушани заключенията на съдебномедицинската, автотехническата и
съдебномедицинска на веществени доказателства експертизи. Страните са дали
съгласие да не се провежда разпит на
посочените от обвинението свидетели – Н. Н., Л. Л., Д. Д., М. Д., В. В.,
Ц. П. и А. А., което съгласие, на основание чл.372 ал.3, вр. чл.371 т.1 от НПК
първостепенния съд е одобрил, след като е направил преценка за извършването на
тези действия по разследването при условията и по реда, предвидени в НПК. На
основание чл.373 във вр. с чл.283 от НПК районния съд е инкорпорирал в
доказателствената съвкупност, чрез прочитането им, протоколите за разпит на
свидетелите Н. Н., Л. Л., Д. Д., М. Д., В. В., Ц. П. и А. А., извършени на
досъдебното производство и приложените писмени доказателствени средства, както
и по същия начин, но на друго процесуално основание – чл.281 а.5, вр. ал.1 т.4 НПК е приобщил депозираните в първата фаза на процеса показания на свидетелите
Е. Ч. и Н. Ч..
Въз основа на посочените
доказателствени материали, както и на тези, събрани и проверени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, и след цялостния анализ на
доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за
безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на
делото фактическа обстановка, а именно:
На
09.07.2016 г., около 19,30 ч., частният обвинител /и свидетел/ П.В.П. ***, от
лявата й страна, в посока с.Р.. В този участък на улицата организацията на
движението била двупосочна. Пътното платно било с широчина 6,60 м. и на него не
личала ясна хоризонтална пътна маркировка за обособяване на двете ленти за
движение. Пътната настилка била асфалтова, суха, без наклон, неравности и
дефекти. От двете страни на улицата имало обособени тротоарни пространства, но
същите били обрасли с трева, дървета и храсти, което правело използването им
обективно невъзможно. Времето било ясно и сухо, видимостта – добра, в светлата
част на денонощието. По същото време от другата страна /дясната/ на улицата, в
посока обратна на движението на свидетеля П., се движил пеша свидетеля И. Б. И.,
заедно с малолетното си дете.
При
същите условия на време и място, по улицата осъществял движението си лек автомобил
марка „Фолкваген”, модел „Пасат” с рег. № ******, управляван от подсъдимия Х.В.Д..
Същият се движил със скорост около 36 км/ч. в посока към с.Р.. Приближавайки се
до свидетеля И. и малолетното му дете, управлявания от подсъдимия автомобил щял
да ги блъсне. В този момент свидетелят И. извикал на висок глас и избутал
детето си в страни от пътя. При разминаването с автомобила, свидетелят И.
видял, че същият се управлява от подсъдимия Х.Д., когото познавал също като
жител ***. Забелязал също и, че подсъдимия пътувал сам в автомобила. Виковете
на свидетеля И. били чути и от свидетеля П., който продължавал да се движи по
ул.”*********” в същата посока.
В
момента, в който свидетелят И. се обърнал с викове към подсъдимия Д., за да не
го удари с автомобила си, последният навил рязко волана наляво, в резултат на
което автомобила навлязъл в насрещната лента за движение. В това време предната
част на автомобила на подсъдимия отстояла около 21 м. от свидетеля П., като
продължавал да се движи криволичейки със скорост 36 км/ч. в насрещната за него
лента за движение. Последвал удар между страничната лява част на лекия
автомобил „Фолксваген”, управляван от подсъдимия в дясната част на тялото на
свидетеля П.. В резултат на този удар тялото на свидетеля П. било качено на
предния капак на автомобила, при което последвал удар в предното панорамно
стъкло, от който същото се счупило в основата си. След това тялото на
пострадалия било изхвърлено напред от автомобила. Въпреки, че в този момент
подсъдимия вече бил задействал спирачната система на автомобила, последния
продължил движението си напред и вляво. Така повлякъл със себе си тялото на
свидетеля П., заклещвайки го до метална порта, монтирана на оградата на частен
дом № 11, в който живеели свидетелите Е. Ч. и Н. Ч.. На това място автомобилът,
управляван от подсъдимия спрял окончателно, като свидетеля П. останал заклещен
между него и посочената метална порта за известен период от време. Малко след
това, подсъдимият отново привел в движение управлявания от него автомобил на
заден ход, изкарал го на улицата, след което бързо напуснал мястото на
произшествието, без да провери какво е състоянието на пострадалия и съответно
да подаде сигнал за случилото се в полицията. След това подсъдимият Д. се
прибрал в дома си и паркирал автомобила си в двора на къщата. Случилото се било
видяно от свидетеля И., който помогнал на свидетеля П. да се изправи. Попитал
го дали да се обади по телефона, за да потърси медицинска помощ, но свидетеля П.
отказал. След това последният си тръгнал към дома си.
Прибирайки
се в дома си, свидетелят П. бил пребледнял от болките, които изпитвал, имал
следи от кръв по тялото и дрехите си. Като видяла външния му вид, съпругата му
– свидетелката Ц. П. изпаднала в шок. Тя бързо извикала сина си – свидетеля В. В.
и пред тях двамата свидетеля П. обяснил, че бил ударен от автомобил, управляван
техния съселянин – Х.Д.. Свидетелят В. ***, като съобщил за настъпилото ПТП.
Обадил се и на зет си – свидетеля Д. Д., който бързо пристигнал в дома на
пострадалия. Последният също разговарял със свидетеля П., който и пред него
съобщил, че бил ударен от управлявания от подсъдимия Х.Д. лек автомобил. Пред
дома на пострадалия – на ул.”**********” № *, пристигнали и служители на РУП –
Б. – свидетелите Г. Б., К. К., Н. Н. и Л. Л., които също разговаряли със
свидетеля П. и пред които той отново заявил, че бил блъснат от подсъдимия Д..
Същевременно здравословното състояние на пострадалия П. се влошило, поради
което роднините му го закарали в МБАЛ – Б., след което по спешност бил транспортиран в УМБАЛ „********”
– гр.С..
Междувременно
свидетелят Д. завел посочените полицейски служители до адреса, на който живеел
подсъдимия Х.Д. ***. Свидетелите Б., К., Н. и Л. влязли в двора на къщата на
подсъдимия, където бил паркиран лек автомобил марка „Фолксваген” с рег. № ********.
Свидетелите забелязали, че посочения автомобил имал вдлъбнатини по предния
капак и предното му панорамно стъкло било счупено. Пред свидетелите Н. и Л.,
съпругата на подсъдимия – свидетелката М. Д. обяснила, че малко преди това е
управлявала лекия автомобил „Фолксваген”, а подсъдимия се возел до нея на
седалката, когато след завой на платното за движение, блъснала непознат мъж.
Свидетелите Б. и К. посетили и мястото на пътнотранспортното произшествие –
съответния участък от ул.”**********” пред имот № **. Там свидетелите
забелязали, че по банкета и тротоара ясно личат следи от спирачен път, както и,
че двукрилата метална порта на имот № 11 била огъната.
На
същият ден – 09.07.2016 г. бил извършен оглед на лекия автомобил „Фолксваген” с рег. № ********* в дома на подсъдимия –
на адрес с.Л., ул.”*********” № **. При огледа били установени следните повреди
и деформации по автомобила – огънат капак в предната му средна част; огъната
предна регистрационна табела; счупено предно панорамно стъкло. От пукнатината
на предното панорамно стъкло били иззети нишковидни обекти с различна дължина.
Същите тези обекти били предмет на изследване по назначената в хода на
образуваното досъдебно производство, съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства по протокол № 215/02.06.2017 г. /л.104 от ДП/, от заключението на
която се установява, че представляват части от човешки косми.
На
мястото на произшествието, също бил извършен оглед от разследващ орган при РУП –
гр.Б., действията и резултатите при осъществяването на който, били обективирани
в съставен протокол /л.49-51 от ДП/.
От
заключението на изготвената в хода на образуваното досъдебното производство,
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилото
пътно-транспортно произшествие, на пострадалия от същото – П.В.П. били причинени
следните травматични увреждания: гръдна травма изразяваща се в счупване на
ребра двустранно – вдясно от 7-10 вкл. и вляво от 8-10 вкл., което увреждане
реализира медикобиологичната характеристика трайно затруднение в движенията на снагата
за срок около 1-1,5 месеца; коремна травма изразяваща се в контузия на десен
бъбрек с хематом под капсулата на същия, което е причинило на пострадалия
разстройство на здравето временно опасно за живота; кръвонасядане на гръдния
кош вдясно по средната мишична линия, което е причинило на пострадалия болка и
страдание. Според вещото лице, изготвило експертизата, посочените увреждания се
дължат на удари с или върху твърд тъп предмет и може да бъдат получени при ПТП.
Назначена
е и изготвена по делото съдебно-автотехническа експертиза. От заключението по
тази експертиза се установява, че скоростта на лекия автомобил „Фолксваген”,
управляван от подсъдимия, в момента на удара, е била около 36 км/ч. При
посочената скорост на движение на този автомобил, опасната зона за спиране на
същия е била около 21 метра. Посочено е и мястото на удара между автомобила и
пешеходеца: по широчина на пътното платно – на 1,00 м. вдясно от левия бордюр,
т.е. изцяло върху лявата част /лента/ на пътното платно на ул.”**********”, считано
по посока от центъра на с.Л. към с.Р., а по дължина – на 3,00 м. след линията
на избрания в огледния протокол ориентир, считано за посоката на движение на автомобила.
Експертът, изготвил обсъжданото заключение е посочил, че в случая основната
причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие /от техническа гледна
точка/ не е породена вследствие на техническа неизправност на процесния лек
автомобил, а се дължи на субективните действия на водача му – той е следвало да
не навлиза с автомобила си в насрещната за него част /лента/ за движение,
където в същия момент се е намирал пострадалия пешеходец. Вещото лице е
посочило още в заключението си, че водача на процесния автомобил е имал
възможност да предотврати удара, чрез предприемане на маневра - аварийно
спиране, доколкото опасната зона за спиране на автомобила е била по-малка от
разстоянието на видимост, което е било 100 метра при конкретната пътна
обстановка и атмосферни условия.
За да
обоснове фактическите си изводи относно релевантните по делото обстоятелства,
първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на пострадалия
свидетел П.П., както и на единствения очевидец – свидетеля И. И.. Въз основа на
показанията на тези свидетели, първостепенния съд обосновано е приел, че от
същите по несъмнен начин се установяват обстоятелствата на настъпилото пътнотранспортно
произшествие, и конкретно начина на неговото реализиране – при осъществявано от
подсъдимия с управлявания от него автомобил движение по ул.”**********” в с.Л.,
същият навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил движещия се там
пешеходец – свидетеля П.. Правилно първият съд е съзрял и съответно отбелязал
пълното съответствие относно тези обстоятелства, между показанията на
свидетелите П. и И. от една страна и от друга - експертните заключения. Именно това
съответствие на свидетелските показания на П. и И. с останалия доказателствен
материал по делото, тяхната последователност, детайлност и непротиворечивост, е
дало основание на районния съд да ги приеме с доверие. Така сторената от първия
съд оценка на тези доказателствени източници, напълно се споделя и от
въззивната инстанция.
Първостепенният
съд правилно е кредитирал и показанията на свидетелите Г. Б., К. К., Н. Н. и Л.
Л., даващи информация за констатираното от тях при посещението им на мястото на
произшествието – наличните по пътното платно /банкета и тротоара/ на ул.”**********”,
в участъка й пред дом № ** следи от спирачен път на автомобил; следи от огъване
на металната порта на посочения частен дом; открития в дома на подсъдимия лек
автомобил „Фолксваген” и установените по него повреди и деформации; състоянието
на пострадалия свидетел П. непосредствено след транспортната злополука.
Показанията на тези свидетели по категоричен начин потвърждават сведенията на
пострадалия П. и на свидетеля И. относно мястото на настъпилото транспортно
произшествие и неговото развитие – обстоятелството, че пострадалия бил ударен
от лек автомобил „Фолксваген”, управляван от подсъдимия; че удара настъпил в
предната лява част на автомобила и тялото на пострадалия, в резултат на което
автомобила претърпял деформации в тази част и предното му панорамно стъкло било
счупено; че пострадалия бил притиснат от автомобила до металната порта на дом №
** на ул.”********”, като по този начин оставил следи от огъване на вратата. В
частта им даваща сведения за състоянието на свидетеля П. след деянието,
коментираните доказателствени източници намират пълна подкрепа и в показанията
на свидетелите Ц. П., В. В. и Д. Д., които са видели пострадалия веднага след
произшествието и на които последния обяснил, че подсъдимия го блъснал с
автомобила си.
Напълно основателно първият по степен съд се
е доверил и на показанията на Е. Ч. и Н. Ч., които са свидетелствали за чутия
от тях пред дома им силен трясък и са възприели подсъдимия да се изправя от
земята. В тази връзка районният съд обосновано е отчел, че показанията на тези
свидетели не са източник на преки доказателства за настъпилия удар на свидетеля
П. от автомобила, управляван от подсъдимия, доколкото свидетелите не са
възприели същия непосредствено. Именно с това обстоятелство, първият съд е
обяснил съществуващото разминаване на дадената от посочените свидетели
информация за цвета на автомобила, който са видели въпросния ден пред входната
им врата, с тези на свидетеля И., касаещи същото обстоятелство.
В тази
връзка напълно несъстоятелен е основният довод на защитата, че по делото е
останал неизяснен съществен за установяване авторството на деянието въпрос –
този за цвета на лекия автомобил, с който бил ударен пострадалия П..
Действително, относно това обстоятелство, събраните по делото гласни
доказателства са разнопосочни – свидетеля П.П. твърди, че автомобила, който го
блъснал бил бяло-сив на цвят; свидетелите Ч. заявяват, че са видели на улицата
пред външната им врата бял на цвят автомобил, а свидетеля И. твърди да е
възприел, че пострадалия бил ударен от управляван от подсъдимия автомобил,
който бил тъмносин на цвят, марка „Фолксваген”. Тези данни, обаче по никакъв
начин не са в състояние да променят, респ. да внесат съмнение относно главния
факт, че подсъдимия е бил водач на автомобила в момента на
произшествието с него и пострадалия П., както и, че този автомобил е бил именно
процесния – марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с рег. № *********. Заключението
си за това, съставът на СОС извежда от показанията на свидетеля П.П., който е
категоричен в показанията си, че е бил ударен от автомобил, управляван от
подсъдимия; че е разпознал последния като водач на автомобила, тъй като го
познава от дълги години, като негов съсед; че автомобила, с който подсъдимия го
ударил бил марка „Фолксваген” и че това бил автомобила, който подсъдимия
ползвал. Изводите си относно авторството на конкретното деяние, СОС прави и въз
основа на показанията на свидетеля И. И., който също без съмнение посочва в
показанията си подсъдимия за водач на лекия автомобил ударил пострадалия П.,
марката, цвета и модела на този автомобил. Следва да бъде посочено и, че
показанията на тези двама свидетели напълно се подкрепят от данните, съдържащи
се в протокола за извършения оглед на лекия автомобил „Фолксваген”, относно
констатираните деформации по същия и заключението на автотехническата
експертиза, че последните /деформациите по автомобила/ могат да бъдат причинени
в резултат на удара с пострадалия пешеходец.
Все в
тази връзка въззивната инстанция следва да отбележи като неоснователен и
другият довод на защитата – за останали неизяснени от първата инстанция
въпросите, относно пострадал ли е свидетеля П.П., какви травми е получил и по
какъв механизъм, по какъв начин са установени тези травми – след извършен личен
преглед на П. или въз основа на медицинската документация, има ли „допуснати
грешки и несъответствия в последната” и отразяват ли се те на експертното
заключение. Всички тези въпроси са били обективно и задълбочено изследвани в
проведеното от първата инстанция съдебно следствие и съответно са намерили
верен и обоснован отговор в постановения от нея съдебен акт. Ангажираните по
делото гласни и писмени доказателствени средства, заключението на
съдебномедицинската експертиза, са категоричен източник на фактически данни за причинените
на инкриминираната дата на свидетеля П. телесни увреждания, за вида, характера
и естеството им, и механизма на причиняването им. От приетата в първата
инстанция съдебномедицинска експертиза, несъмнено се установява, че в резултат на настъпилото пътнотранспортно
произшествие, на пострадалия от същото – П.В.П. били причинени следните
травматични увреждания: гръдна травма изразяваща се в счупване на ребра
двустранно – вдясно от 7-10 вкл. и вляво от 8-10 вкл., коремна травма
изразяваща се в контузия на десен бъбрек с хематом под капсулата на същия,
кръвонасядане на гръдния кош вдясно по средната мишична линия. В
обстоятелствената част на заключението по тази експертиза, а така също при
разпита пред районния съд, вещото лице изготвило същата ясно е отбелязало, че е
направило изводите си въз основа на наличната медицинска документация, касаеща
установените при пострадалия травматични увреждания и неговото лечение /ИЗ №
14793 от МБАЛ”С. ” и епикриза/, без да е извършвал личен преглед на същия. Не
може да бъде споделено виждането на защитата, че броя и вида на причинените на
пострадалия телесни увреждания, не са установени по безспорен начин, тъй като в
медицинската документация е приложен резултат от ултразвуково изследване на
друго лице. Наличието на документ, удостоверяващ резултат от образна
диагностика на лице, различно от пострадалия, в изпратената от УМБАЛ”С.” – С.,
наброяваща 70 листа, медицинска документация на пострадалия, по никакъв начин не се е отразило на обективността
на извършената съдебномедицинска експертиза, доколкото очевидно този документ
не е бил взет в предвид при изготвянето й. Така също и поставеният от защитата
в първата и пред настоящата инстанция въпрос за „броя счупени ребра” на
пострадалия П., също е намерил разрешение в доказателствата по делото - епикриза от 15.07.2016 г., издадено от
УМБАЛ „С.” /л.113 от ДП/, резултат от компютърна томография /л.175 от ДП/,
съдебномедицинската експертиза.
Районният
съд напълно основателно не е кредитирал и е приел за неистински показанията на
свидетелката М. Д. /съпруга на подсъдимия/, която твърди да е управлявала
процесния автомобил в момента на произшествието с пешеходеца. Като основен аргумент в полза на
констатираната им недостоверност, първоинстанционния съд правилно е отбелязал
същественото им противоречие с останалите доказателства, относно
обстоятелствата по настъпилия удар на автомобила с пешеходеца, липсата на
конкретика и последователност при излагането на тези обстоятелства.
В обобщение следва да се посочи,
че въззивният съд изцяло споделя дадената от първостепенния съд оценка на
събрания по делото доказателствен материал. Изводите си по фактите и правото,
първостепенния съд е извел след направен обективен и съвкупен анализ на цялата
съществуваща по делото доказателствена основа, противно на доводите на
защитата, че е сторил това едностранчиво и превратно.
На базата на
правилно установените горепосочени фактически положения и въз основа на
логичния и обективен анализ на доказателствения материал първоинстанционният
съд напълно правилно и законосъобразно е заключил, че подсъдимия Х.Д. е извършил престъпление по транспорта, правно квалифицирано по чл.343 ал.3, бук.”а”, пр.2, вр. ал.1,
бук.”б”, вр. чл.342 ал.1 от НК, но по мнение на настоящият състав на въззивната инстанция при виновно
нарушение единствено на инкриминираното му правило за движение по пътищата,
визирано в разпоредбата на чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП. Въззивният съд
застава на това становище, поради следното:
Безспорно
и категорично се установи, че мястото на процесното пътнотранспортно
произшествие е ул.”*********”, находяща се в с.Л., Софийска област. Пътната
настилка в района на ПТП била суха, асфалтова, с обща ширина на пътното платно
6,60 м., без надлъжна маркировка, с обособени от двете страни на улицата
тротоарни пространства, обрасли с трева и храсти /виж протокол за оглед от 11.07.2016
г./. Установено е също така, че пострадалия пешеходец осъществявал движението
си по ул.”*********” в лявата й страна /по посока към с.Р./, на платното за
движение, тъй като тротоара бил неизползваем. В този момент, от другата страна
на улицата, в посока обратна на движението на свидетеля П., се движил свидетеля
И. с малолетното си дете. Установено е и, че по същото време по улицата в
посока с.Р. се движил лек автомобил „Фолксваген”, управляван от подсъдимия,
който приближавайки свидетеля И. и детето му, щял да ги блъсне. Тъй като
свидетелят И. извикал към подсъдимия, последният отклонил посоката на движение
на управлявания от него автомобил и навлязъл в насрещната за него пътна лента,
където продължил движението си, като последвал удар с намиращия се в тази лента
пешеходец. При тези фактически констатации, въззивният съд прие, че в случая подсъдимия
Д., като водач на лекия автомобил, не е съобразил движението си с правилото,
визирано в разпоредбата на чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно на пътно платно с
двупосочно движение, да не навлиза в лентата за насрещно движение. По делото е
установено, че цялата широчина на платното за движение в зоната на ПТП е била
6,60 м. и същото е било предназначено за двупосочно движение, т.е. несъмнено са
били налични две пътни ленти за движение – за попътно и насрещно движение,
въпреки липсата на очертаването им с маркировка. Под „пътна лента”, съгласно
ППЗДвП, се разбира надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка, и
осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока,
едно след друго. При наличност на път с две ленти, безспорно е, че пътните
превозни средства трябва да се движат в определената лента, разположени
най-вдясно на тази лента – чл.15 ал.1 от ЗДвП. Ако всеки един участник се движи
в дясната част на лентата, която е предназначена да заеме по време на движение,
изключена е възможността от пресичане на пътищата при извършване на
предвидените от правилата за движение, маневрирания. Всяко едно отклонение от
правилата за разположение на пътните превозни средства на платното за движение,
представлява проява на неправомерно поведение от страна на неговия водач. В
случая подсъдимия е извършил именно такова, тъй като при констатираната от него
опасност на пътя, каквато несъмнено са представлявали движещите се на пътното
платно пешеходци - свидетеля И. и малолетното му дете, не е предприел спиране
на управлявания от него автомобил, а неправомерно е отклонил посоката си на
движение, като е навлязъл в пътната лента за насрещно движение. Вследствие
именно на така описаното нарушение на правилото, предвидено в чл.16 ал.1, т.1
от ЗДвП, настъпил удар с движещия се по тази пътна лента пешеходец – свидетеля П.,
в резултат на който на последния му били причинени процесните телесни
увреждания. Следва да се посочи, че свидетеля П. се движил по пътното платно
правомерно, при спазване на правилото, предвидено в чл.108 ал.2 от ЗДвП –
поради обективна невъзможност да използва наличния тротоар /същия бил обрасъл с
трева/ се движил противоположно на посоката на движение на пътните превозни
средства, близко до лявата му граница. Безспорно се установи, че удар на
управляваното от подсъдимия МПС в пешеходеца не би настъпил, ако лекият
автомобил не бе навлязъл в насрещната лента за движение, което намира своята
обосновка в заключението на автотехническата експертиза. Поради това въззивният
съд прие, че настъпилите от пътнотранспортното произшествие съставомерни
последици са резултат единствено от осъществяваното от подсъдимия движение в
нарушение на правилата за разположение на пътните превозни средства на платното
за движение - да се движи възможно
най-вдясно на пътната си лента и да не навлиза в лентата за насрещно движение
/освен при изпреварване и заобикаляне/. При това положение въззивната инстанция
счете, че загубата на контрол върху превозното средство, не е станала причина
за настъпването на вредните последици, съобразно повдигнатото обвинение. Инкриминираното
с обвинителния акт за нарушено правило за движение по чл.20 ал.1 от ЗДвП,
въвежда изискването управляваното превозно средство да бъде непрестанно
контролирано – водачът му да бъде фокусиран в максимална степен върху
управлението, да следи всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка и да не
отклонява вниманието си. Съдебната практика е последователна и категорична, че
отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила, като
самостоятелно нарушение на посоченото правило по чл.20 ал.1 от ЗДвП, възниква
поради заспиване на водача, отклонение на вниманието, разсейване и може да бъде
налично само когато няма нарушение на друго правило за движение. В случая,
такива обстоятелства по делото не се установяват. Ето защо, първостепенния съд
неправилно и незаконосъобразно е намерил, че е нарушено посоченото правило за
движение по пътищата, и че същото е релевантно за настъпилия вредоносен
резултат. Ирелевантно е и другото вменено на подсъдимия Д. нарушение – на
разпоредбата на чл.116 от ЗДвП. Тази разпоредба се явява обща по отношение на
специалната норма на чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП, регулираща разположението на
превозните средства на пътното платно. Вмененото нарушение на чл.116 от ЗДвП
въззивният съд приема, че е допуснато от подсъдимия доколкото с поведението си
като участник в движението, същият не е бил „внимателен и предпазлив” към
пешеходците, в резултат на което е причинил телесна повреда на движещия се по
пътното платно пешеходец. Това нарушение обаче, макар и допуснато от подсъдимия
като водач на лекия автомобил, според СОС не е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Последният е настъпил конкретно поради това, че
подсъдимия не е изпълнил задължението си на водач на МПС, визирано в
разпоредбите на чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП.
Правилно
и законосъобразно първостепенният съд е приел наличието и на квалифициращия
транспортното престъпление признак – „бягство от местопроизшествието”, за
осъществяването на който е необходимо деецът без уважителна причина да е
напуснал местопроизшествието с цел да се укрие или да заличи доказателства или
участието си в транспортното произшествие /ППлВС № 1/1983 г./. В случаят,
всички данни по делото са в смисъл, че макар подсъдимия да е възприел, че е
ударил с автомобила си човек, напуснал мястото на произшествието без да
сигнализира органите на полицията и да изчака пристигането им, с което си
поведение е манифестирал намерението си да избяга с цел да укрие участието си в
произшествието.
Първоинстанционният съд е дал
правилна и законосъобразна оценка и на субективната страна на престъплението, като
обосновано е приел, че същото е извършено при форма на вината небрежност по смисъла на чл.11
ал.3 от НК, тъй като подсъдимия не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Субективно подсъдимият
е бил длъжен и е могъл да знае и да не нарушава правилото на чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП, като е трябвало да осъществи
движението си така, че да не навлиза в насрещната пътна лента.
С оглед на всичко гореизложено,
този въззивен състав на СОС следва да признае подсъдимия Х.Д. за невиновен и да
го оправдае по повдигнатото му обвинение да е извършил процесното деяние по
транспорта, в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата,
предвидени в разпоредбите на чл.20 ал.1 и чл.116 от ЗДвП. Това от своя страна налага
изменение на първоинстанционния съдебен акт в този смисъл.
Въззивната
съдебна инстанция намери също така, че атакуваната присъда е напълно справедлива в частта й относно
наложеното на подсъдимия Х.Д. за
конкретното транспортно престъпление наказание - лишаване от свобода за срок от
1 година и 6 месеца. При индивидуализацията на наказанието в посочения размер,
първият съд правилно е отчел като смекчаващи вината и отговорността на този
подсъдим обстоятелства, данните за личността му – чистото му съдебно минало, към
които въззивната инстанция следва да допълни липсата на отрицателни
характеристични данни за личността му, положителното му процесуално поведение, ниската
му степен на обществена опасност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства относно
подсъдимия Д., правилно са били отчетени от районния съд, множеството налагани
му административни санкции за извършени от него нарушения на ЗДвП, като водач
на МПС, както и причинените с деянието средна и лека телесна повреда на
пострадалия, извън тази взета в предвид при квалификацията на деянието.
Неправилно първият съд е отчел като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелството, че същия „е напуснал местопроизшествието без да повика
медицински екип”. Това обстоятелство е взето в предвид при правното
квалифициране на деянието, в извършването на което подсъдимия е признат за
виновен и е недопустимо да бъде отчитано втори път при индивидуализацията на
наказанието за това престъпление. След съвкупната преценка на посочените
обстоятелства, правилно наказанието лишаване от свобода на подсъдимия е
определено при превес на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства,
в резултат на което същото е отмерено в размер, близък до минималния такъв на
наказанието лишаване от свобода, предвидено за конкретното престъпление в
особената част на НК.
Правилно
и в съответствие с разпоредбата на чл.343г, вр. чл.343, вр. чл.37 ал.1, т.7 от НК районният съд е наложил на подсъдимия Д. и наказание – лишаване от право на
управление на МПС. При определянето срока на това наказание, обаче първата
инстанция е допуснала нарушение на закона, като не е отчела обстоятелството, че
същото не може да бъде за по-кратък срок от размера на наложеното наказание
лишаване от свобода /т.6 ТР № 61/1980 г. на ОСНК на ВС, р. № 306/1985 г. на 3
н.о, р.№ 212/87 г. 3 н.о. ВС/. Поради това, СОС намира, че проверяваната
присъда следва да бъде коригирана и в тази й част, като срока на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от правоуправление следва да бъде увеличено на 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца. Това наказание също е определено от въззивната
инстанция при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимия, но и при съобразяване на факта, че същия е
недисциплиниран водач и посочения срок на лишаване от упражняване на това
право, ще му подейства в пълна степен поправително.
В
съответствие с процесуалния закон е решението на първоинстанционния съд
направените по делото разноски, да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
По всички тези изложени по-горе съображения, С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
присъда № 34 от 23.11.2018 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. №
532/2017 г. по описа на същия съд, като признава подсъдимия Х.В.Д., с
установена по делото самоличност, за невиновен и на основание чл.304 от НПК го
оправдава по повдигнатото му обвинение да е извършил престъплението по чл.343
ал.3, бук.”а”, пр.2, вр. ал.1, б.”б”, вр. чл.342 ал.1 от НК в резултат на
нарушаване на правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на
чл.20 ал.1 и чл.116 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯВА
присъдата и в частта, с която на подсъдимия Х.В.Д., с установена по делото
самоличност, е наложено за престъплението по чл.343 ал.3, бук.”а”, пр.2, вр.
ал.1, б.”б”, вр. чл.342 ал.1 от НК наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 /шест/ месеца, считано от влизане в сила на присъдата, като
УВЕЛИЧАВА срока на това наказание на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, считано
от влизане в сила на присъдата.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.