Решение по дело №208/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на О. Ч., [държава], съдебен адрес:[населено място], **, чрез адв.Д. Т., против Решение № УПХ – 6/16.01.2025г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС (Р. Б.).

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Сочи се, че същото било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Твърди, че административният орган напълно игнорирал факта, че причините да напусне [държава] били свързани с преследването му поради принадлежността му към определена социална група – лице с хомосексуална ориентация. Счита, че е положил всички усилия да докаже пред административния орган, че е бил преследван, като в тази връзка изложил данни за задържания, за упражнено психическо и физическо насилие, и тормоз, както и за задържания в полицията, единствено и само по посочените причини. Административния орган не оспорвал твърденията му в тази насока. Решението противоречало на Директива 2011/95/EC на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011г. (Квалификационна директива), предвид текста по член 10, параграф 1 от посочения нормативен акт. В тази връзка следвало да се има предвид, че общността на хората с различна сексуална ориентация в [държава] била силно дискриминирана и подложена на преследване както от обществото, така и от недържавни субекти и от държавата. Там бил възпрепятстван да изразява спокойно и без страх сексуалната си ориентация. Редица статии в местния печат свидетелствали за ограничаване правата на лицата от сексуалните малцинства при свободното изразяване на ориентацията им и заявяване на гражданското им право на демонстрация. Организирани събития на територията на цялата страна, свързани с ЛГБТИ темата, били забранявани, атакувани от полицията, а участниците в тях – арестувани и подлагани на изтезания в местата за задържане. Бил задържан в [населено място] през 2022г. поради хомосексуалната му ориентация. Приемайки, че лицето не било преследвано в [държава] по повод сексуалната му ориентация и принадлежността му към определена социална група, Интервюиращия орган при Държавната агенция за бежанците при МС постановил решението в противоречие със задължителната практика на Съда на ЕС, обективирана в Решение от 7 ноември 2013г. по съединени дела С-199/12—С-201/12, X, Y и Z, т.46. в Решение на СЕС от 05.12.2012г. по съединени дела С-71/11 и с-99/11 , Y и Z, се пояснявало, че когато преценява дали молителя има основателни опасения от преследване, компетентния орган следва да определи дали установените обстоятелства представляват или не заплаха, поради която съответното лице може с основание да се опасява с оглед на личното си положение, че действително спрямо него ще бъдат извършени актове на преследване. В този смисъл решението било издадено при неспазване на член 8, ал.2 от Квалификационната директива. Жалбоподателят счита и че е налице необходимост от предоставяне на закрила на основание чл.9, ал.1, т.2, предл.първо от ЗУБ и в неговия случай това произтичало от категоричната и безусловна недопустимост в правния мир на изтезаването на човешки същества. Забраната била абсолютна и не зависила от конкретната ситуация или поведението на жертвата. При положение, че бъде върнат обратно в [държава] имало голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Тази вероятност произтичала от обстоятелствата, свързани със сексуалната му ориентация от една страна и лошите условия в затворите в [държава]. Предвид това съдът следвало да извърши преценка, дали връщането му в [държава] няма да наруши принципа за забрана за връщане по член 33 от Конвенцията на ООН за бежанците. Счита, че в действителност спрямо него е налице преследване по смисъла на чл.8 ЗУБ и реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9 от ЗУБ. Била на лице и предпоставка за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя по смисъла на чл.9, ал.8 от ЦЗУБ, въз основа на опасността от тежки посегателства над личността му при завръщане в държавата на произход. Във връзка с всичко изложено по-горе оспорващият счита, че обжалваното решение противоречало на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС (Р. Б.), в писмен отговор излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба с вх. №5059 от 23.12.2024г. при РПЦ – [населено място] и с рег. №УП-35462/23.12.2024г. на ДАБ, подадена с името О. Ч. от [държава], последният е поискал международна закрила. На същата дата лицето е регистрирано с имената О. Ч., роден на [дата]. в [държава], **, със същия постоянен адрес, [държава], етническа принадлежност – * (първоначално е записано „*“, но на 10.01.2025г. е направена корекция и е вписано „*“), религия – *, *, професия – *, образование *, *, без документи за самоличност.

С писмо с рег.№ УП-35462/30.12.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД РПЦ - Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

По делото има и упълномощен адвокат от страна на жалбоподателя , а именно адв.Д. Т. от АСК-Хасково.

На 10.01.2025г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-35462/10.01.2025г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Не е използвал други имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал [държава] през месец октомври на 2024г. нелегално, за България. Целта му била [държава]. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не е подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Бил арестуван, но не бил осъждан. Заявил, че е роден на [дата]. в [населено място], [държава]. Имал издадена шофьорска книжка и лична карта, но останали в [държава]. Нямал друго гражданство. Заявил, че е *, станала грешка при регистрация. Лично имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Не бил приеман като такъв и това го подтискало. Не му давали работа, защото не го приемали като кюрд. Посочил, че е *, *. Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Заявил, че не е [семейно положение]. Завършил средно образование. Не членувал в политическа партия или организация. Никога не е бил член на въоръжена групировка (паравоенно формирование). Служил като войник шест месеца през 2022г. Напуснал [държава] заради това, че не го приемали като хомосексуалист. Бил принуден да крие връзката си с мъже. Семейството му също го тормозело. Твърди, че в [държава] имало организация, която затваряла хора като него и ги тормозела. Бил задържан в затвора в *, без обвинение, за това че бил хомосексуалист. Никой не го приемал с тази ориентация, но нямал доказателства за това. В [държава] имало закон, който забранява хомосексуализма. Не познавал лица които са осъдени по този закон, но бил чувал за това.твърди, че ако се завърне в [държава] ще го затворят и ще го тормозят. Искал статут от България за да живее спокойно.

С Решение № УПХ – 6/16.01.2025г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на О. Ч. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт и приложените такива към жалбата.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 20.01.2025г., а жалбата е подадена на 24.01.2025г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Р. А. Б., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – [населено място], определена със Заповед № РД05-289/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 23.12.2024г., а оспореният акт е издаден на 16.01.2025г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – [населено място] към ДАБ, с чужденеца в присъствието на процесуален представител адв.Т. е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на адвоката и преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на [държава] това, че не го приемали като хомосексуалист. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от данните от проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено преследване, във визирания в чл.8, ал.1 от ЗУБ смисъл. От жалбоподателя не са заявени релевантни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Действително твърдения за подобни действия жалбоподателят е направил в разказаната от него бежанска история, като е посочил, че е кюрд, но не го приемали като такъв и поради това не му давали работа, както и че не бил приеман като хомосексуалист и трябвало да се крие при връзката си с мъже. Опасявал се от организации за които бил чувал, че преследват хомосексуалисти, но не познавал такива лица, които да са преследвани и самия той не е от тях. Освен това не е съден по твърденият за съществуващ закон против хомосексуализма в [държава]. Не се доказва по безспорен начин и твърдението нажалбоподатля, че бил арестуван без обвинение в Анкара и държан в затвора за продължително време. Липсват каквито и да са категорични доказателства подкрепа на твърденията на жалбоподателя, по отношение на заявените от него обстоятелства в бежанската му история. Тоест в случая няма данни или доказателства по отношение на жалбоподателя да е било подходено или да има опасност да се подходи несправедливо или дискриминационно, или непропорционално, и тази опасност значително да застрашава или накърнява човешките му права.

Проблемите по повод сексуалната ориентация на жалбоподателя, се релевират от него и като самостоятелно основание за напускане на [държава] и се изтъква в тази връзка необходимост от предоставяне на закрила. Оспорващият е посочил в интервюто проведено с него, че е би задържан с оглед неговата сексуална ориентация през 2022г., но доказателства в тази насока по никакъв начин не се събраха по делото. Не се доказа по делото на първо място да е имало такъв арест и след това визираният от жалбоподателя арест да е бил извършен от турските власти именно на основание посочената ориентация на лицето, а липсват и каквито и да е данни за това. Не се установява и твърдяното в жалбата, че общността на хората с различна сексуална ориентация в [държава] е силно дискриминирана и подложена масово на преследване както от обществото, така и от недържавни субекти и от държавата. В интервюто оспорващия излага като свои твърдения слухове, които е чувал и никакви доказателства в тази насока.

Съдът счита, че дори и да има области, в които твърдяното действително да е налице, соченото обстоятелство не се отнася за всички региони на страната, като това е видно и от информацията в Справка вх.№ МД-02-65/15.11.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ. В същата се записано, че в доклада на Държавния департамент на САЩ от април 2024г. се посочва, че в [държава] не са изрично забранени еднополовите сексуални отношения, обличането с дрехи на противоположния пол или друг вид поведение, свързано със сексуални или полови характеристики. В материал на британското Министерство на външните работи и въпросите на британската общност (FCDO) се посочвало, че еднополовите сексуални отношения са законни в [държава]. В допълнение на доклад на Европейския съвет за бежанците и изгнаниците (ECRE) относно прием на ЛГБТИ+ лица в [държава] се посочвало ЛГБТИ+ лицата, включително транссексуалните, можело да бъдат насочени към *, *, *, *, *, * и *, където бежанското население било по-малко. Определенията за ЛГБТИ+ не били включени в закона, но според властите общата концепция за „пол“ в конституцията предвиждала защита за ЛГБТИ+ лицата. От друга страна, в справката се сочат и редица рискове за правата на коментираната група граждани в [държава], сред които такива, свързани с правото на труд в държавната администрация, нападения, препращане в друга провинция, презаселване в трета страна. Не е представена информация за конкретни такива случаи.

От данните по посочената справка не може да се направи извода, който жалбоподателят възприема, а именно наличие на дискриминация в [държава], основана на сексуалната му ориентация, и то на цялата територия на тази страна. Съдът отчита факта, че по делото се представиха писмени материали, от които се извличат данни за част от твърдяното в жалбата. От тези данни обаче не може да се направи обосновано крайно заключение, че организирани събития, свързани с ЛГБТИ темата, са забранявани на цялата територия на цяла [държава] и че във всички случаи участниците в тях са атакувани от полицията, арестувани и повсеместно подлагани на изтезания в местата за задържане. Има данни за упражнявано полицейско насилие срещу ЛГБТИ+ лица в конкретни населени места, от което обаче не може да се направи заключение, че положението е такова в цяла [държава]. Трябва да се посочи тук и обстоятелството, че не е налице информация за това хомосексуалността да е криминализирана в [държава], а дори и да е така – това не ангажира административния орган автоматично да предостави на чужденеца статут на бежанец. Молителят трябва надлежно да докаже, че той лично има основателни опасения от преследване (Решение № 9467 от 7.07.2014г. на ВАС по адм. д. № 1381/2014г.). Т. доказване по делото не беше проведено от страна на оспорващия. Вместо това твърденията в жалбата в обсъжданата насока, по скоро се базират на предположения и слухове, отколкото на лични възприятия за отношението на властите и гражданите в [държава] към хомосексуалистите. В тази връзка не може да се приеме и че административния орган е постановил процесното решение в противоречие със задължителната практика на Съда на ЕС, обективирана в Решение от 7 ноември 2013г. по съединени дела С-199/12-С-201/12, X, Y и Z, т.46, с оглед сексуалната ориентация на лицето, при положение, че се приеме, че то принадлежи към уязвима социална група по този признак.

Предвид наличната информация за актуалното положение в [държава] към датата на произнасяне на ответника, следва да се посочи, че то е обсъдено и анализирано от административния орган. В тази връзка неоснователно в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на процесното решение поради противоречие с Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година и то относно чл.10, параграф 1, буква г/. тоест защото жалбоподателят принадлежи към определена социална група, принадлежността към която може да породи истински страх от преследване, поради това, че членовете на тази група споделят обща история, обща характеристика, което е фундаментално за тяхната идентичност и на второ място имат собствена идентичност , защото са разглеждани като различни от заобикалящото ги общество, като тук, под собствена идентичност се включва и сексуална ориентация. Съдът както вече отбеляза по-горе, намира, че административния орган е обсъдил и правилно е приел, че в [държава] не са на лице по цялата територия на страната, данни за преследване на лица които смятат себе си за хомосексуалисти. Тоест в случая от доказателствата по делото не се доказва безогледно преследване на хомосексуалистите на цялата територия на [държава]. Тоест съвкупност от действия които да водят до нарушаване на основните права на човека и в частност на жалбоподателя, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост, така както предвижда чл.8, ал.4 от ЗУБ. На база горните факти и обстоятелства съдът намира за недоказано по делото да са на лице и условията визирани в чл.8, ал.5 от ЗУБ.

За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи и факта, че в случая жалбоподателят с оглед и обсъденото положение в [държава], няма никаква пречка и съществува възможност той да пътува в страната си и да се установи в конкретен регион там където отношението към хомосексуалистите е много по либерално и не предизвиква по-специално отношение. По делото няма доказателства в насока евентуалната невъзможност за пътуване между населените места в [държава] и за невъзможност за установяване в дадено населено място, каквито съгласно член 4, параграф 2 вр. с параграф 1 във връзка с член 8, параграф 2 и параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, държавата-членка може да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. Ето защо, не може да се сподели твърдението, че решението е издадено в нарушение на член 8, параграф 2 от посочената директива, в това число и с оглед вземането под внимание на общите условия в достъпните турски провинции и личните обстоятелства на кандидата за закрила, по смисъла на посочената норма.

Освен изложеното до тук правилно администретивният арган е приел, че съгласно Глава ІІ, параграф 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец , издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците , мигрант е лице което по причини различни от изброените в определението за бежанец , дадено в Женевската конвенция от 1951г. и Протокол от 1967г. доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Като това може да е поради желание за промяна ли и приключение или по семейни причини или други от личен характер. Ако върши това по чисто икономически причини, то той не е бежанец а икономически мигрант. Случая с жалбоподателят е именно такъв, защото той заявява категорично, че е напуснал [държава] на първо место доброволно и след това защото искал да отиде в [държава]. Тоест жалбоподателят е мигрант, а не бежанец.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на ответника за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. В конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение.

Не се установява в случая да са налице хипотезите на чл.9, ал.1, т.1 и 2 от ЗУБ.

На първо място не се доказаха основания по чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ, а именно наличието на заплаха от смъртно наказание или екзекуция. Напротив жалбоподателят твърди, че не е осъждан в страната си, тоест няма опасност от такива наказания за него при евентуалното му връщане.

Неоснователно е твърдението за необходимост от предоставянето на закрила на основание чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ, тъй като не се доказаха, обективираните твърдения, че жалбоподателят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в [държава], като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Липсват и данни за съществуването на такъв риск. Позоваването на посочената норма не е отговаря на реалното фактическо положение, поради което не се споделя от съда, а и не се доказа безспорно жалбоподателят да е бил задържан в затвора в Анкара както той твърди.

Следващата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.

За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-02-65/15.11.2024г. относно Република [държава] на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.

Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15, б.“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.

От ГОРНАТА справка за положението в [държава] става ясно, че страната е безопасна и ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.

Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. Ч., [държава], съдебен адрес:[населено място], ***, чрез адв.Д. Т., против Решение № УПХ – 6/16.01.2025г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС (Р. Б.)

Решението не подлежи на обжалване.