МОТИВИ НА КРС ПО НОХД 1189/2013 г.

 

                         гр.Кюстендил, 18.07.2014 г.

 

 

 

 

 

 

Кюстендилска районна прокуратура е внесла  за разглеждане в Районен съд гр.Кюстендил на 09.03.2010 г. обвинителен акт против В.К.Д. , с ЕГН – ********** *** за извършени от него престъпления от общ характер, съответно по чл. 144, ал.3 от НК срещу лицето  Р.А.А. , по чл. 144, ал.3 срещу лицето  Й.Н.К. и по чл. 325, ал.1  от НК , при фактическа и правна обстановка  подробно изложени в обвинителния акт.

Прокурорът поддържа обвиненията като пледира за постановяване на осъдителна присъда  по отношение на подсъдимия. Искането му се основава както на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, така и  на събраните в хода на съдебното следствие  такива. 

 В хода на съдебното производство са предявени граждански искове от  Р.А. и  Й.К. срещу подсъдимия  за причинени им неимуществени вреди, резултат от престъплението. Последните всеки от пострадалите оценява на 10 000 лева. Съдът е приел за съвместно разглеждане гражданските искове  и е конституирал   А. и К. в качеството на  граждански ищци и частни обвинители в  наказателното производство.  

В хода на съдебното следствие подсъдимият, чрез своя защитник,  е направил  искане за разглеждане на делото по реда на гл. ХХVІІ от НПК. Съдът е допуснал  разглеждане на делото по този ред , като е разяснил на Д. правата му по чл. 371 от НПК и го е уведомил, че  доказателствата , събрани в хода на ДПН  и направените от него  самопризнания ще се ползват при  постановяване  на присъдата .

КРС, доколкото установи , че самопризнанието  на  подсъдимия  се подкрепя от събраните  в  хода на досъдебното производство доказателства  и с определение в хода на съдебното следствие  обяви , че  при постановяване на присъдата ще ползва тези самопризнания , без да събира доказателства  за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема  следното :

                      ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

 

Подсъдимият  В.Д. е роден на *** ***.  ….. , български гражданин, неосъждан, със средно образование , неженен, с ЕГН- **********.

 Пострадалата Р.А. ***, с.Коняво На 16.07.2013г. ,около 06.40 часа свидетелят И.С. отишъл с управляван от него лек автомобил марка „Мерцедес" с рег. № КН...АК до дома на  постр.  Р.А.,***, за да я вземе.  Двамата тръгнали  към дома на свидетеля Й.К.,***,. Тримата имали уговорка да отидат до стопанските постройки на Земеделска кооперация „Коняво" с. Коняво обл. Кюстендил Вьв връзка с управлението на посочената кооперация съществувал конфликт между предишния и председател Кирил Д. - баща на подсъдимия Д. и Р.А.. Докато С. спирал автомобила пред дома на К., срещу него с лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Голф" се движел  подсъдимият В.К.Д.. В управлявания от Д. автомобил пътували още лицата –Г.Д., негова майка и А.Г.- негова сестра. Виждайки  С. и А., подсъдимият рязко завил и спрял управлявания от него лек автомобил непосредствено пред лекия автомобил, в който се намирали посочените свидетели, косо на пътното платно. Д. излязъл от лекия автомобил марка „Фолксваген" и се насочил към Р.А., която още се намирала на предната пътническа седалка на автомобила, управляван от С.. Докато се приближавал към А., Д. започнал да и крещи, като се обърнал към същата с думите: „Аз тебе ще те убия, ще те ликвидирам, ще ти отрежа главата.". Посочените закани били възприети непосредствено от А.. Като достигнал до лекия автомобил марка „Мерцедес", обвиняемият отворил предната дясна врата на същия, започнал да буйства и да нанася удари с юмрук по вътрешната и външната част на купето (тавана) на автомобила, по сенника му, вратата и седалката, на която седяла Р.А.. Докато нанасял ударите по автомобила, В.Д. продължавал да крещи и да се заканва на А., блъснал я с ръка в рамото и й казал: „Чуваш ли ма, глупачко. Да оставите баща ми на мира, да не го тормозите, след малко се връщам долу в овчарника и ще ви ликвидирам всички, ще ви избия". А. се разплакала и започнала да подканва обвиняемия да я остави на мира.

Случващото се било чуто от постр. Й.К. , който излязъл от дома си. Като видял агресивното поведение на обвиняемия и как същият блъснал в рамото А., Й.К. попитал какво става. Подсъдимият В.Д. се насочил към К. с думите „Ела да ти кажа и на теб" и „Сега всичките ще ви приключа".  Щом стигнал до пострадалия К., подсъдимият  отправил към него поредна закана, с думите : „Ти до довечера нема да си жив". Й.К. отново го попитал какво става, при което обвиняемият му отговорил „Сега ще ти обясня какво става" и посегнал да го удари с юмрук. К. се отдръпнал, при което В.Д. изкрещял думите „Баща ми вкъщи е вдигнал кръвно, а вие ще го вкарате в гроба", започнал да ругае, псува и да отправя обиди и закани към Й.К. и Р.А..  

Подсъдимият бил видимо  много афектиран и  не спирал да отправя към пострадалите закани , като: „Че ви приключа, че ви довърша, че ви ликвидирам до довечера.". Посочените закани били непосредствено възприети от К. и Ананаиева .

Поведението на подсъдимия било възприето и от свидетелките Г.Д. и А.Г., които  седели в лекия автомобил марка „Фолксваген" , от който слязъл  подсъдимия . тъй като се намирали в автомобила, обаче , те не могли да чуят всички реплики, разменени между Д. и свидетелите А. и К.. За да прекрати възникналия конфликт, свидетелката Г.Д. подканила В.Д. да спре със скандала и да се прибере в автомобила, при което  той се обърнал, влязъл в управляваното от него МПС и потеглил с рязко подаване на газ.

Деянията на  подс. били непосредствено възприети от свидетеля С., който се намирал на шофьорската седалка на управлявания от него автомобил марка „Мерцедес". Свидетелите А., К. и С. били силно уплашени, притеснени и възмутени от поведението на Д.. Психическото състояние на А., наложило  св. С. да я транспортира до личния й лекар за медицински преглед, а след това и до дома й. В последствие - на 19.07.2013г. Р.А. се консултирала с психиатър в Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски" ЕООД гр. София, като при прегледа било установено, че същата е психично здрава, с признаци на страхово състояние с интензивен страх за живота и сигурността и, което тя свързвала с отправените срещу нея заплахи от страна на В.Д..

Входа на съдебното следствие,  за установяване  на твърдяна в гражданските искове психическа травма у пострадалите са допуснати , назначени и изготвени съдебно-психиатрични и психологични  експертизи, които установява емоционалното състояние на пострадалите след инцидента.

Според експертите  „след  деянието, извършено от подсъдимия  Й.К. са настъпили симптоми на страх, чувство на застрашеност с последваща очакваща тревожност и опасения, свързани с обекта на закана .  Тези симптоми експертите определят като непредставляващи тежка психична болест , а могат да бъдат квалифицирани като реакция към стрес, с последващо разстройство в адаптацията.  Към датата на извършване на личния преглед на   К. , експертите са установили, че  симптомите  психичен дискомфорт са редуцирани и епизодични  и не е налице риск от развитие на по-тежко психично разстройство”.

                  По отношение на пострадала   А., заключението на вещите лица е сходно с това, което са дали за психичното състояние на постр. К.. В допълнение, обаче се твърди , че към момента на освидетелстване у Р.А. са били налице  симптоми на тревожност/ панически кризи, тревожно очакване с генерализиране на стимула и чувство за застрашеност/, хипертонични кризи  и избягващо поведение при среща с травматиращия  обект, които  според вещите лица могат да бъдат квалифицирани като „ Остра стресова реакция с последващо смесено- тревожно депресивно разстройство , като случилото се на 16.07.2013 г.  е довело до  интензивен страх и чувство  за застрашеност, поддържани и след тази дата от неразрешения  конфликт между  страните.

           Горната фактическа обстановка се установява и доказва по безспорен начин от  събраните в хода но досъдебното производство  доказателства и самопризнанията на подсъдимия , дадени и в хода на съдебното следствие . Доколкото производството е по реда на чл. 371,  т.2 от НПК  съдът прие  горното за  достатъчно  основание за постановяване на осъдителна присъда .

             

            ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

       

 Обвинението  срещу  Д. е за извършване на престъпления от общ  характер - по чл. 144, ал.3, пр.1 вр. с ал.1 от НК  и по чл. 325, ал.1 от НК.

 Относно престъпленията по чл. 144, ал.3 , вр. с ал.1 от НК .

               Обвинението  срещу подсъдимия е за извършване на  две самостоятелни престъпления , всяко от които осъществяващо състава на чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

        От обективна страна престъплението по чл. 144, ал.3 от НК представлява  особена форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се  формира  волята на човека, но само когато това въздействие /заканването/ би могло да възбуди основателен страх за осъществуването му.

На първо място , за да е съставомерна заканата следва тя да обективира намерение  за извършване на престъпление  , било то срещу личността , било срещу имот на пострадалия.

На второ място заканата следва да  създава реална възможност  за възбуждане у адресата на  основателен страх  от извършване на престъплението.

В конкретния случай твърдението на държавното обвинение е, че  на 16.07.2013 г.  в с.Коняво, обл. Кюстендилска  подсъдимият Д. се е заканил на  Р.А. с престъпление против личността й  /убийство,/ изричайки спрямо нея думите : „Аз тебе ще те убия, ще те ликвидирам, ще ти отрежа главата”, които закани са възбудили основателен страх у А. за осъществяването им.   Твърди се наличие и на субективния елемент  - деянието е извършено при пряк умисъл.

 Като по същото време и на същото място е отправил  сходни закани и към постр. К. , изричайки думите : „ Сега всички  че ви приключа. Ти до довечера нема да си жив”, като и това заканване е възбудило у адресата  основателен страх за осъществяването му. Това деяние също е извършено при форма на вината  пряк умисъл. 

 В този смисъл , съдът намира, че и за двете деяния е осъществен състава на престъплението по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК. 

                                                                                                                           

 По отношение на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК 

От обективна страна  за да е  осъществен състава на това престъпление , следва подсъдимият да е  извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред  и изразяващи явно неуважение към обществото.

  По отношение на основния признак на деянието – “непристойни действия”,  които  пленумът на ВС в Постановление №2/74 г.  описва като   “ругатни ,буйство,  невъзпитаност и други   прояви, скандализиращи обществото”, съдът намира,  следното :  установи се по безспорен начин че на 16.07.2013 г. подсъдимият  крещял на висок глас обидни думи, ругаел, псувал, буйствал и се държал агресивно, като удрял с юмруци  по врата, седалка  и купе на лек автомобил м.”Мерцедес”, с рег. № КН...АК, управляван от И.  С. ***.  Това негово поведение, несъмнено е  скандализирало „обществото”, в лицето на присъстващите на случая лица.

 Подсъдимият се призна за виновен, за това че е проявил поведение в описания по-горе смисъл и този факт се доказва от събраните по делото гласни доказателства.

      

                               ПО НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия за всяко от деянията,  съдът взе предвид всички обстоятелства, имащи значение за степента на неговата отговорност.

Доколкото  разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК предвижда, че размера на всяко от наказанията, при постановяване на осъдителна присъда  следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 58А от НК, съдът при определяне на наказанията, които следва да изтърпи Д. взе в предвид следното:

От събраните в хода на наказателното производство  доказателства, съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи  вината обстоятелства, налагащи прилагане разпоредбата на чл. 58А, ал.4, вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно :  подсъдимият не е осъждан; проявява критичност към деянието си;  сочи като причина за извършване на деянията факта, че е  защитавал своя баща от  налаган му психически тормоз от страна  на пострадалите.

В този смисъл и прилагайки цитираните материални разпоредби на НК, съдът наложи на Д. следните наказания : за всяко от деянията по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК – наказание  „ пробация”, при следните пробационни мерки – „ задължителна регистрация по настоящ адрес , с периодичност два пъти седмично за срок от 6 месеца и  „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца.

 За престъплението по чл. 325, ал.1 от НК  е предвидено наказание „лишаване от свобода”  до две години или пробация, както и   кумулативно е предвидено наказание „ обществено порицание”.  С оглед разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 58А от Наказателния кодекс.  Както вече бе посочено, съдът намери , че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства , което дава възможност, съгласно разпоредбата на чл. 58А, ал.4 от НК, при определяне на наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК, доколкото същата се явява по-благоприятна за дееца. В  този смисъл ,  и по тези съображения съдът наложи на Д. за деянието по чл. 325, ал.1 от НК наказание – „ глоба” в размер на 250 лева .  съдът намери, че за постигане целите на наказателната репресия не се налага на  дееца да бъде наложено и кумулативно предвиденото в чл. 325, ал.1 от НК наказание „ обществено порицание”.  Законодателят е дал възможност на съда, с разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК, да не наложи  по-лекото  наказание, предвидено наред с наказанието „ лишаване от свобода” .

 Доколкото  с присъдата  на Д. са наложени три отделни наказания, за три отделни престъпления, за които е привлечен да отговаря, то съдът намери , че са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо, най-тежко наказание измежду наложените. Поради което и с присъдата , съдът  определи  Д. да изтърпи едно общо най-тежко наказание, а именно  „ пробация”, за срок от 6 месеца при   следните пробационни мерки : „ задължителна регистрация по настоящ адрес , с периодичност два пъти седмично за срок от 6 месеца и  „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца.

Към така определеното общо наказание  и на осн. чл. 23, ал.3 от НК , съдът присъедини  отчасти наложеното с присъдата  за едно от деянията наказание „ глоба”, а именно – глоба” в размер на 100 / сто/ лева.    

Причини за извършване на деянието -  желанието на подсъдимия да се облагодетелства противоправно за чужда сметка и неуважение към собствеността на другите.

                        ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ

 

 Както вече бе посочено  в хода на съдебното производство са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове от пострадалите  от деянията по чл. 144, ал.3 от НК -  Р.А.А. и  Й.Н.К.. Всеки  от пострадалите е оценил претърпените от него неимуществени вреди на 1000 лева и в такъв размер е предявил гражданския си иск.

Предявените граждански искове намират правно основание в чл.45, ал.1 ЗЗД.

Отговорността за непозволено увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД се поражда при наличност на следните елементи: противоправно деяние, извършено от подсъдимия, вреда, вина и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. 

В разглеждания случай по делото са установени правопораждащите за отговорността на подсъдимия елементи от фактическия състав на чл.45 ал.1 ЗЗД. Безспорно бе установено извършването на противоправните деяния от Д.. Установена  предвид показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица е причинната връзка между поведението на подсъдимия  и настъпилите за  пострадалите  вреди изразяващи се в  психически страдания – стрес, страх, психическа травма. Имайки предвид характера и вида на причинените  на пострадалите психически  травми, срокът за възстановяването им и съобразявайки тези критерии с  разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , съдът счита, че сумата от 1000 лева  за всеки един от пострадалите е справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД.  На тази основа до пълния предявен размер от 10 000 лева  всеки един от гражданските искове бе отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.86 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху така определените  обезщетения от 1000 лева за неимуществени вреди, присъдени на всеки едни от пострадалите, считано от датата на увреждането –16.07.2013 г. до окончателното им изплащане.

Предвид изхода от спора подсъдимият дължи  на гражданските ищци  и  частни обвинители   възстановяване на сторените от тях в хода на наказателното производство разноски, поради което  Д. бе осъден да заплати тези суми.

 

 

 

 

             

 

 

                                                   Районен съдия :