Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 40
06.03.2020 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито
заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при
секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 19 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и Иванова“, представлявано от
адвокат Стоян Чаталбашев – с пълномощно по делото (л. 7), против Решение № 270
от 21.11.2019 г. по гр. д. № 453/2019 г. на Районен съд – Карнобат, с което е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от въззивницата против „ЗАД
Далл Богг: Живот и здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, иск с правно
основание чл. 432 КЗ за сумата от 15 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причиненото на
16.10.2018 г. ПТП – частичен иск от общата претенция в размер на 30 000
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата, както и предявеният от въззивницата против М.И.Й., с ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 100
лева, представляваща законна лихва върху главницата от 15 000 лв. за
периода от 16.10.2018 г. до 09.04.2019 г.
Въз въззивната жалба са изложени
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на
процесуалния закон и необосновано. Твърди се, че противоправното поведение и
вината на водача Й. са били установени при условията на пълно и главно
доказване. Позовава се на Тълкувателно решение № 28 от 28.Xl.1984 г. по н. д. №
10/84 г., ОСНК на ВС. Излагат се съображения, че водачът на МПС не е спазил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се е движил със скорост малко над
разрешената - 91 км/ч. и не е намалил скоростта, докато е преминавал покрай ППС
с животинска тяга. Навеждат се доводи, че удар и ПТП не биха настъпили при
избрана скорост от 44 км/ч., съобразена с конкретна пътна обстановка и
по-специално с характера на движението – наличието на ППС с животинска тяга
непосредствено пред движещото се МПС, чиято поява на пътя изисква намаляване на
скоростта съобразно особеността, че ППС е теглено от животно, а не движение с
максимално разрешената скорост, което би поставило водача в невъзможност да
реагира в случай на възникване на опасност, както се е и случило. Твърди, че
извършването на нарушение на ЗДвП от страна и на другия водач не освобождава
ответника Й. от тези му задължения. Навеждат се оплаквания, че
първоинстанционният съд неправилно е обсъдил единствено поведението на единия
делинквент – Щ., като не е обсъдил и коментирал в пълнота изложените от ищцата
съображения за конкретните нарушения, извършени от М.Й.. Счита, че не са
изложени никакви мотиви относно това каква е следвало да бъде съобразената
скорост на движение и не е изследвано становището на ищцата, че ответникът сам
се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП, като се е движил със скорост,
която макар да не е била „превишена“ по смисъла на закона, не е била съобразена
с конкретната пътна обстановка. Намира, че по делото не е проведено пълно и
главно доказване на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Въззивницата моли съда да отмени изцяло обжалваното решение
и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира за
присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1,
2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД,
чрез юрисконсулт Даниела Вучкова – с пълномощно по делото (л. 16). Излага
доводи в подкрепа на първоинстанционното решение, което намира за обосновано,
допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния
закон. Счита, че вещото лице изчерпателно е отговорило на всички поставени в ИМ
и ОИМ въпроси, както и такива, поставени и в ОСЗ, изследвало е обстойно
механизма на ПТП, възможността на всеки един от водачите да предотврати ПТП,
както и всички предпоставки за настъпване на същото. Намира, че правилно съдът
е оставил без уважение искането на ищцата за повторна САТЕ, като счита, че
същото не представлява процесуално нарушение. Относно позоваването на въззивницата
на Тълкувателно решение № 28 от 28.Xl.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК на ВС
се поддържа, че водачът Й. е запознат с правилата за движение, изложени
подробно в актуалния ЗДвП, който същият познава, за да се сдобие със СУМПС.
Твърди се, че вината за настъпване на ПТП е изяснена в образуваното по случая
досъдебно производство. Излагат се доводи, че намаляването на скоростта на
водача на МПС до 44 км/ч. е нереално поради условията, при които е настъпило
ПТП, а по-точно в светлата част на деня, на прав участък, с добра видимост,
добри атмосферни условия и суха настилка. Счита, че въз основа на приетата по
делото САТЕ първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си, че вина за
настъпване на ПТП има само водачът на каруцата Щ., но не и водачът Й., което обуславя липсата на
отговорност на застрахователя.
Въззиваемото дружество моли съда да
потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира за присъждане на сторените
разноски във въззивното производство.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия М.И.Й., който е получил препис от нея на
11.12.2019 г. чрез пълномощника си адвокат Стефан Кенов (с пълномощно на л.
60).
В съдебно заседание въззивницата не
се явява и не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемото застрахователно дружество
не изпраща представител. С писмено становище поддържа отговора на въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззиваемият Й. не се явява и не се
представлява.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по
искова молба на Г.Р.Р. против „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД за присъждане
на сумата от 15 000 лева – част от претенция на обща стойност 30 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 16.10.2018
г. пътно-транспортно произшествие, причинено в резултат от виновно
противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач М.И.Й.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата; и против ответника М.И.Й. за присъждане на сумата от 100
лева, представляваща законна лихва върху главницата от 15 000 лева за
периода от настъпване на вредите на 16.10.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.10.2018 г.,
около 13:30 ч., на общински път Сунгурларе – Грозден – Лозица, при излизане от
с. Грозден в посока гр. Сунгурларе, при управление на л. а. „Опел Астра“ с д.
к.№ ******* вторият ответник М.Й. нарушил правилата за движение по пътищата,
като се движил с несъобразена с конкретната пътна обстановка и със законовите
ограничения скорост, не бил внимателен и предпазлив към останалите участници в
движението и предприел маневра изпреварване в нарушение на ЗДвП, изпреварвайки
ППС с животинска тяга, извършващо ляв завой, вследствие на което е настъпил
удар с ППС – конска каруца, и били причинени телесни увреждания на ищцата,
която била пътник в ППС – конска каруца. Твърди се, че водачът Й. е нарушил
разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл.
42, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил настъпилото ПТП, като с
непосредствена причинна връзка са причинени телесни увреждания на ищцата, която
била настанена в УМБАЛ – Бургас АД с диагноза: мозъчно сътресение, кръвонасядане
на ляво рамо и мишница. Посочено е, че към датата на ПТП за л. а. „Опел Астра“
с д. к.№ ******* е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество, пред което била предявена извънсъдебна претенция с
вх. № 3127/2711.2018 г., но то не определило и не изплатило обезщетение.
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е постъпил писмен отговор, с който ответното
застрахователно дружество оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
наведените с исковата молба твърдения. Счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността му. Намира, че процесното ПТП е случайно деяние по
смисъла на чл. 15 НК. Прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата. Счита, че размерът на претенцията е прекомерно завишен.
В законовия срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил
писмен отговор от ответника Й..
Безспорно е по делото, а и се установява от представените
писмени доказателства, че за л. а. „Опел Астра“ с д. к. № ******* е налице валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество със срок на
действие 30.10.2017 г. – 30.10.2018 г.
Относно обстоятелствата, при които е настъпило процесното
ПТП, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.П.
(дъщеря на ищцата) и К.Щ. (зет на ищцата), които съдът кредитира при условията
на чл. 172 ГПК, тъй като кореспондират с данните по делото. Двамата разказват,
че св. Щ. управлявал каруца, теглена от кон, като отпред до него пътувала св. П.,
а отзад – ищцата. Каруцата се движела в посока от с. Грозден към гр.
Сунгурларе, в дясната лента на пътното платно. Двамата свидетели и ищцата
видели, че в лявата лента на пътното платно зад тях се движел лек автомобил,
който им се сторил много отдалечен. Св. П. предложила на св. Щ. да се отбият в
сметището, което се намирало вляво от пътното платно. По команда на св. Щ.
конят завил наляво, като предницата на каруцата навлязла в черния път, водещ
към сметището, а задната част на каруцата все още се намирала на пътното
платно, когато движещият се в лявата лента лек автомобил се сблъскал с каруцата
и ищцата паднала на земята. Св. Щ. отбелязва, че преди да завие наляво е
погледнал назад и е видял колата, която се движела в лявата лента на пътното
платно, но преценил, че тя се намира далеч и че той ще може да завие наляво. Показанията
на свидетелите П. и Щ. са противоречиви в частта, в която П. заявява, че преди
да предприеме завой наляво Щ. е вдигнал лявата си ръка, а самият Щ.
свидетелства, че не е подавал сигнал с ръка преди да завие наляво към сметището.
Съдът прецени, че в тази част следва да кредитира показанията на св. Щ., които
касаят собственото му поведение и са добросъвестно изложени.
Като писмено доказателство по делото е приета преписка по
досъдебно производство № 217/2018 г. по описа на РПУ Сунгурларе, което е
приключило с постановление за прекратяване поради несъставомерност на деянието,
за което е било образувано.
Въз основа на материалите по делото е извършена съдебно-автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена. От нея
се установяват следните обстоятелства относно механизма на произшествието,
настъпило на 16.10.2018 г., около 13:30 часа, на общински път гр. Сунгурларе –
с. Грозден, в района на 0+500 кв. Времето е било ясно, сухо, пътният участък –
прав, равен, сух асфалт, а пътят – второкласен, извън населено място,
двупосочен, без маркировка и пътни знаци, с максимално разрешена скорост от 90
км/ч. Лекият автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, управляван от ответника М.И.Й.,***,
а в същото време по-напред от него със скорост около 30 км/ч се движила каруца
с конски впряг, управлявана от свидетеля К.М.Щ.. Водачът Й. видял каруцата от
повече от 300 метра и предприел маневра изпреварване със скорост 91 км/ч.
Водачът Щ. също видял автомобила, но не преценил правилността скоростта и
отдалечеността му от каруцата и насочил коня към входа на сметището, което се
намирало вляво от пътя – без да е означено с пътен знак или маркировка за
отклонение от главния път. Когато водачът Й. възприел опасността (изменението
на посоката на движение на коня наляво), предприел аварийно спиране, докато бил
в процес на изпреварване и се намирал изцяло в лявата лента на пътното платно.
В този момент автомобилът отстоял на 63, 6 метра от мястото на удара. Преди
началото на спирачните следи – от момента на реакцията на водача до началото на
блокирането на колелата, автомобилът изминал разстояние от 35, 6 метра.
Разстоянието от началото на спирачните следи до мястото на удара било 28 метра.
Опасната зона на спиране на автомобила при скорост на движение 91 км/ч била 76
метра и се изминавала за 4,8 секунди. При това положение каруцата попадала в
опасната зона за спиране и ударът бил непредотвратим. Конят влязъл в сметището
невредим, но настъпил сблъсък между предната лява част на автомобила и задната
странична лява част на каруцата, където пътувала ищцата. В момента на удара
скоростта на автомобила била 57 км/ч. Водачът Й. се е опитал да отклони
автомобила надясно, за да заобиколи каруцата, но не е разполагал с обективна
възможност да стори това, тъй като в процес на аварийно спиране колелата на
автомобила са били блокирани. При всички останали условия непроменени, водачът Й.
е можел да предотврати произшествието, ако се беше движил със скорост не
по-висока от 44 км/ч, при която скорост автомобилът е можел да спре преди
мястото на удара. Произшествието е настъпило поради неправилна маневра завиване
наляво с напускане на пътното платно и навлизане в крайпътна територия,
предприета от водача на каруцата Щ..
По делото е извършена съдебно-медицинска експертиза, която
съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена. От нея се установява,
че в резултат на настъпилото ПТП ищцата е получила лекостепенно мозъчно
сътресение, кръвонасядане на лява мишница с рамо и кръвонасядане в лява
темпоропариетална област. Била е приета в НХО при УМБАЛ АД Бургас, лекувана
консервативно, медикаментозно, пролежала два дни в отделението. Липсват данни
за настъпили усложнения, което предполага пълно възстановяване. Липсва
предписана терапия за домашно лечение. Липсва медицинска документация за
посещаване на специалисти след изписване от болницата. Възстановителният период
е в рамките на около 25 дни. Предвид възрастта на ищцата е възможно болките,
които изпитва, да не са свързани с травмите.
Относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелката М. П. (снаха на ищцата). Тя заявява, че три месеца се е грижела за ищцата след като са я изписали от болницата – помагала й да ходи до тоалетната и банята, да се качва и слиза по стълбите, давала й лекарства, готвела й, била постоянно с нея, за да й помага поради силните болки, които изпитвала. Свидетелката твърди, че престоят на ищцата в болницата е продължил един месец, което противоречи на събраните по делото доказателства (писмени и СМЕ), от които се установява, че ищцата е прекарала в болница два дни. Ето защо, като прецени показанията на свидетелката М. П. при условията на чл. 172 ГПК, съдът намери, че не следва да ги кредитира.
На 27.11.2018 г. ищцата е депозирала претенция пред
ответното застрахователно дружество, като по делото не са представени
доказателства да е определено и изплатено обезщетение.
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е
приел, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на каруцата Щ.,
който се е движил в дясната лента от пътното платно и е възприел факта, че
лявата лента за движение е заета от лек автомобил, който вече извършва
изпреварване на каруцата, но въпреки това е предприел завой наляво, като по
този начин е нарушил разпоредбите на чл. 42, ал. 3 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. По съображения, че подаването на сигнал с ръка за предстоящата маневра не
освобождава водача на каруцата от задължението му да спазва цитираните
разпоредби, съдът не е обсъждал достоверността на показанията на св. Щ. и св. П.
в тази им част.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Искът с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ е процесуално допустим, тъй като е предявен при
наличието на абсолютните процесуални предпоставки по чл. 498, ал. 3 КЗ.
За уважаването на иска по чл. 432,
ал. 1 от КЗ е необходимо да са налице две групи материални предпоставки
(юридически факти): 1. валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника-застраховател. 2. застрахованият да е увредил ищеца,
като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправно и виновно поведение на
застрахования. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на тези две предпоставки. Само вината се предполага до
доказване на противното съгласно оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Спорни по делото са обстоятелствата дали е налице
противоправно и виновно поведение на ответника Й., който е управлявал л. а.
„Опел Астра“ с д. к. № *******, застрахован при ответното застрахователно
дружество .
От събраните по
делото доказателства не се установява водачът Й. да е действал противоправно.
Не са налице твърдените с исковата молба нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл.
20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 1 от ЗДвП. Маневрата
изпреварване, предприета от водача Й., е била съобразена с разпоредбите на глава
втора, раздел IX от ЗДвП. Към момента, в който водачът Й. е предприел маневрата
изпреварване, не е имало подаден сигнал от водача на изпреварваното пътно
превозно средство за изменение на посоката му на движение наляво. Водачът не
лекия автомобил не е могъл и не е бил длъжен да предвиди намеренията на водача
Щ. да завие наляво към крайпътното сметище, което не е било означено с пътен
знак или маркировка за отклонение от главния път. При извършване на маневрата
изпреварване водачът Й. е имал добра видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване, и е можел да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение. Водачът Й. е контролирал
непрекъснато управлявания от него лек автомобил. Задействането на спирачките на
лекия автомобил и опитът му да заобиколи каруцата отдясно са били насочени към
избягване на създадената от водача Щ. опасност и към запазване на живота и
здравето на намиращите се в каруцата хора. При извършване на маневрата
изпреварване водачът Й. се е движил със скорост от 91 км/ч, която е била
съобразена с конкретната пътна обстановка – ясно и сухо време, в светлата част
на денонощието, прав и равен пътен участък, сух асфалт, второкласен двупосочен път
извън населено място, без маркировка и пътни знаци, при движеща се със скорост
около 30 км/ч на повече от 300 метра пред него каруца, за която е нямало
надлежно подаден сигнал или други обективни данни за предстоящо отклонение
наляво. Когато водачът Й. е възприел опасността (изменението на посоката на
движение на коня наляво), той е реагирал, като е предприел аварийно спиране, но
по обективни причини не е могъл да избегне удара, който е бил непредотвратим
поради това, че каруцата е попадала в опасната зона на спиране на лекия
автомобил. Постановките на цитираното от въззивницата Тълкувателно решение № 28
от 28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г., ОСНК на ВС са относими към случаите на
ПТП, при които впрегнато животно се е подплашило от приближаващо се с несъобразена
скорост МПС, но настоящият казус не е такъв. Процесното ПТП е настъпило в
резултат от противоправното поведение на водача на каруцата Щ., който е нарушил
разпоредбите на чл. 42, ал. 3 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като е създал пречка
за предприетото от водача Й. изпреварване; преди да завие наляво не се е
убедил, че няма да създаде опасност за движението; не се е съобразил с положението,
посоката и скоростта на движение на водача Й.; не е пропуснал водача Й., който
се е движил в лявата пътна лента.
При липсата на осъществено противоправно поведение от страна
на водача Й. презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД се явява оборена,
доколкото вината в гражданското право се свежда до несъответствие между
дължимото и фактическото поведение.
По тези съображения съдът намира, че не е налице виновно
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с д. к. № *******,
застрахован при ответното застрахователно дружество, поради което не е налице
основание за ангажиране на отговорността на ответниците.
Ето защо предявените субективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни, поради
което следва да бъдат отхвърлени. Поради съвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр.
чл. 273 ГПК въззиваемите имат право на разноски. Въззиваемият Й. не е направил
искане за присъждане на разноски и не е представил доказателства за
извършването им, поради което не следва да му бъдат присъждани. Съобразно
направеното искане въззиваемото застрахователно дружество има право да му бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 150 лева съобразно разпоредбите
на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
270 от 21.11.2019 г. по гр. д. № 453/2019 г. на Районен съд – Карнобат.
ОСЪЖДА Г.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“,
бул. „Г.М. Димитров“ № 1, сумата от 150
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.