№ 229
гр. Велико Търново , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20214110200372 по описа за 2021 година
Жалба срещу НП №484496-F520808 от 13.12.2019год. на
Началник на Отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в ЦУ НАП.
Жалбоподателят "Хай левъл сървисис" ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул."Васил Левски" №15, ет.4,
със законен представител Ф.Е.А., обжалва цитираното Наказателно
постановление, с което за неизпълнение на задължение във връзка с
дейността на ЮЛ по чл. 33ал.1 от Наредба №Н - 18/13.12.2006 г. на МФ на
основание чл.185ал.2вр.ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева. В жалбата се твърди, че НП е издадено при съществени
нарушение на процесуалните правила. Позовава се на непълно и неточно
описание на твърдяното за извършено нарушение. Отделно от това НП било
издадено при неизяснена фактическа обстановка. Позовава се на аргументите
от подадено писмено възражение по чл.44ал.1 от ЗАНН. Отправя искане за
отмяна на НП. В съд.заседание проц.представител адв.П. от ВТАК поддържа
жалбата.
Ответникът по жалбата – Отдел "Оперативни дейности" - Велико
Търново в ЦУ НАП, чрез проц.представител юрк.П.С., отправя искане за
отхвърляне на жалбата. НП било правилно и законосъобразно.
1
След като се запозна със събраните по делото доказателства, съдът
намери за установена следната фактическа обстановка:
С Наказателно постановление №484496-F520808 от 13.12.2019год.
на Началник на Отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в ЦУ НАП,
издадено срещу "Хай левъл сървисис" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.В.Търново, ул."Васил Левски" №15, ет.4, със законен
представител Ф.Е.А., е констатирано, че при извършена проверка на
30.10.2019 год. в 11:20 часа в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41
от ДР на ЗДДС - лавка - ....., стопанисван и експлоатиран от „ХАЙ ЛЕВЪЛ
СЪРВИСИС" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, се установило, че
дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП модел "TREMOL ZM-KL
V2" с индивидуален N° ZK118695 и фискална памет №50142834, съгласно
междинен отчет от ФП е в размер на 2.70лв. Установената фактическа касова
наличност в брой в обекта за съответното ФУ е в размер на 232.50 лв., описан
по банкноти и монети в опис на касова наличност от Д. С. Т. - продавач-
консултант. Установената разлика между фактическата касова наличност и
разчетената касова наличност от ФУ е в размер на 229.80 лв. От горното е
видно, че „ХАЙ ЛЕВЪЛ СЪРВИСИС" ЕООД, не е изпълнило задължението
си, извън случаите на продажби/сторно операции, да регистрира във ФУ
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане
на пари във и извън касата) на ФУ, чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. Като доказателство за резултатите от проверката
и направените констатации и събрани доказателства, е съставен на основание
чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК ПИП cep. АА № 0015829/30.10.2019г.
Установеното нарушение не води до неотразяване на приходи. Предвид на
това за неизпълнение на задължение във връзка с дейността на дружеството
по чл. 33ал.1 от Наредба №Н - 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на
основание чл.185 ал.2вр.ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева. НП е издадено въз основа на АУАН F520808/01.11.2019г.
Жалбата е подадена в срок и се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество съдът я намира за неоснователна.
При служебната проверка относно реквизитите на акта за нарушение и
2
наказателното постановление, съдът не констатира нарушения на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
От свидетелските показания на актосъставителя св.Д. и св.Е. се
установи, че при извършената проверка на 30.10.2019год. в търговски обект
лавка в Д......, стопанисван от „ХАЙ ЛЕВЪЛ СЪРВИСИС" ЕООД, са
констатирали, че от ФУ в обекта е разчетена наличност в брой в размер на
2.70 лв, а фактическата наличност, съгласно изготвен опис на паричните
средства е в размер на 232.50 лв. При това описа бил изготвен от продавача
св.Д.Т. в присъствието на инспекторите от Отдел "Оперативен контрол" ЦУ
НАП, което се потвърждава от приложения по делото опис на лист 11 от
делото. Установената разлика между разчетената касова наличност по
документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер
на 229.80 лв., които не са отразени чрез ФУ в обекта като „служебно
въведени“ в касата суми. В търговския обект е нарушена отчетността на
касовата наличност и изискването извън случаите на продажби, всяка
промяна да бъде регистрирана във ФУ чрез операции „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми. При това ФУ е притежавало тези функции.
Съгласно нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № 18 на МФ - извън
случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. С
оглед на това следва да се приеме, че е налице правилно приложена
материална разпоредба, като е изписана текстово в АУАН и НП връзката
между чл.33, ал.1 от Наредба № 18 на МФ и чл.118ал.4 ЗДДС, като към
последната препраща санкционната разпоредба на чл.185ал.2изр.2 вр. ал.1 на
ЗДДС. Не е допусната непълнота, която да води до нарушение правото на
защита на наказаното лице, тъй като е налице пълно и точно описание на
нарушението с неговите обективни признаци. Необсъждането в НП на
маловажност на случая означава, че наказващият орган не счита случая за
такъв, поради което не е съществено процесуално нарушение.
Без значение е на какво се дължи това несъответствие. Дори и да са
лични средствата на продавача, респ. да са платени стоки от други продажби
или предплатени стоки, то постъпването на тези средства в касата следва да
3
бъде отразено чрез ФУ като продажба/изцяло заплатена стока/; "служебно
изведени суми" при продажба на стоки с отложено плащане/т.нар. на вересия
от св.Т./ или пък "служебно въведени" в касата суми като авансово
предплатени стоки. Към възражението си по реда на чл.44ал.1 от ЗАНН,
наказаното лице прилага декларация от продавача св.Т., в която твърди, че
паричната сума, представляваща по висока касова наличност, представлява
лични средства на продавача. В съдебно заседание св.Т. твърди, че тези
средства били плащания за вече извършени покупки от клиенти с отложено
плащане, т.е. на вересия. Отчитаното на същите щяло да бъде извършено в
края на деня. Това се дължало на специфичната клиентела от лица пациенти
на психиатричната болница. Налице е противоречие между двете твърдения.
Такива възражения не са направени в деня на проверката при съставяне на
Протокол за извършена проверка cep. АА № 0015829/30.10.2019 г. и при
съставяне на АУАН.
Установено е, че „ХАЙ ЛЕВЪЛ СЪРВИСИС" ЕООД не е изпълнило
задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на
касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на ФУ чрез операциите "служебно въведени" или „служебно
изведени" суми. Правилно е отчетено от наказващия орган, че не се касае за
извършване на продажби, поради, което нарушението не води до
неотразяване на приходи. С оглед на това следва да се приеме, че е налице
правилно приложена санкционна разпоредба на чл.185ал.2вр.ал.1 на ЗДДС.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1. Като окончателен се налага изводът, че е налице правилно
приложена санкционна разпоредба, като е определена санкция в минимален
размер от 500 лева, което се явява най-благоприятно за субекта на
нарушението. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН са определени принципните положения
относно индивидуализацията на наказанието, вкл. имуществена санкция. Това
са тежестта на нарушението, подбудите, останалите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. Не са
представени доказателства за извършени други нарушения от търговеца,
което има значение за определяне на наказанието.
АУАН и НП са съставени от материално компетентни органи с оглед
Заповед ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018год. на директор НАП.
4
В тази връзка следва да се посочи, че според настоящият състав по
делото не са налице обстоятелства, които да обусловят приложението на чл. 9
ал. 2 НК. Според посочената разпоредба не е престъпно деянието/в случая не
е адм.нарушение/, което, макар формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление/адм.нарушение/, поради своята
малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. Това означава, че за да бъде едно деяние
малозначително, то въобще не трябва да оказа отрицателно въздействие
върху обществените отношения, чиято защита се дава чрез конкретния
престъпен състав или засягането на съответните обществени отношения
трябва да е в такава ниска степен, която е недостатъчна, за да може
извършеното да се третира като престъпление/адм.нарушение/ т.е. преценката
за наличие на чл. 9 ал. 2 НК е свързана по правило само с обществената
опасност на деянието, а не и тази на дееца. Малозначителността не е някакъв
абстрактен белег на деянието, а представлява негово конкретно обществено
качество, което във всеки отделен случай подлежи на изследване. От
установените в производство факти е видно, че нарушението във връзка с
дейността на ЮЛ, нито е малозначително, за да не е обществено опасно, нито
обществената му опасност е явно незначителна. Обществената опасност на
деянието се обуславя от редица обстоятелства време, място, начин на
извършване на престъплението/адм.нарушение/, предмет на увреждане респ.
засягане, както и с динамиката и обществената значимост на съответното
престъпно посегателството. Излаганите от защитата доводи относно ниската
степен на обществена опасност имат значение единствено за определяне вида
и размера на наказанието.
Съдът счита, че в конкретния случай не е налице маловажен случай.
При това настъпването или не на вреди за фиска, не са обективен признак от
състава на нарушението. Конкретния случай не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от нарушения от същия вид. Всяка едно
несъответствие между констатираната касова наличност и отразената по ФУ
създава неяснота и невъзможност да се проследи реалния търговски оборот.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни
по конкретния случай - вида на нарушението, начина на извършването му,
вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на
5
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се
отчита същността и целите на административно-наказателната отговорност.
Обемът на търговската дейност на търговския обект и местонахождението на
същия в ДПБ с.Ц.Кория, е отчетено от наказващия орган като е наложена
минимално предвидената по закон санкция.
Относно възражението на проц.представител на жалбоподателя за
несъответствие на размера на предвидената имуществена санкция с принципа
за пропорционалност като основен принцип на Правото на ЕС. Същият е
задължителен за държавите-членки, независимо, че липсва хармонизация на
законодателството на съюза в областта на санкциите, приложими при
неспазване на условията, предвидени от установен от това законодателство
режим. Държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според
тях са подходящи, но при съобразяване с принципа за пропорционалност, т.е.
санкциите не трябва да надхвърлят границите на подходящото и
необходимото за постигане на легитимно преследваните цели. Горните общи
съображения, преценени в контекста на конкретния казус и на
административнонаказателните норми на специалния ЗДДС, обосновават
изводи за спазване на принципа за пропорционалност, доколкото
законодателят е предвидил различни по размер глоби, съотв. имуществени
санкции за извършените административни нарушения в зависимост от
тежестта им. В случая определеният в разпоредбата на чл.185ал.2вр.ал.1 от
ЗДДС размер на имуществената санкция от 500 до 2000 лева съответства на
тежестта на неправомерното деяние – неизпълнение на задължението за
отразяване на всяка промяна в касовата наличност извън случаите на
продажби. Установеното нарушение не води до неотразяване на приходи,
поради което предвидената санкция е в по-нисък размер.
При този изход на делото на жалбоподателя следва да бъдат
възложени разноски на основание чл.63ал.5 от ЗАНН вр.чл.37 от ЗПП
вр.чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 80 лева в
полза ЦУ на Национална агенция по приходите, гр.София. Следва да се
определи минимално юрк.възнаграждение с оглед размера на имуществената
санкция, която е в минимален размер.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление №484496-F520808 от
13.12.2019год. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" - Велико
Търново в ЦУ НАП, с което на "Хай левъл сървисис" ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул."Васил Левски" №15,
ет.4, със законен представител Ф.Е.А., за неизпълнение на задължение във
връзка с дейността по чл. 33ал.1 от Наредба №Н - 18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр.чл.118ал.4 от ЗДДС на основание чл.185ал.2вр.ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА "Хай левъл сървисис" ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул."Васил Левски" №15, ет.4,
със законен представител Ф.Е.А., да заплати на ЦУ на Национална агенция по
приходите, гр.София, бул."Княз Ал. Дондуков" №52, сумата от 80.00
лв./осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
В.Търново в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7