РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1644/12.10.2023г.
Град Пловдив, 12.10.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV
състав, в открито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Недялка Петкова, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 1633 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на А.С. ***,
чрез адв. К.Г., против мълчалив, а по-късно и изрично постановен отказ,
обективиран в писмо с изх.№ М-24-15-952-2 от 05.2023 г. на изпълнителния
директор на НАП по искане с вх. № 94-00-2144#
1/03.05.2023 г. на жалбоподателя за заличаване по чл.10г, ал.5, т.1 от Закона
за хазарта (ЗХ) от регистъра на уязвими лица по чл.10г, ал.1 от същия закон.
Твърди се, че отказът е неправилен и незаконосъобразен,
издаден при в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за хазарта
(ЗХ). Сочи се, че неправилно административният орган е отказал заличаване на
жалбоподателя от регистъра по чл.10г, ал.1 от ЗХ, тъй като заличаването не е
обусловено от срок, а от подадено от лицето искане за заличаване. Иска се
отменя на оспорения отказ, обективиран в писмо изх.№ М-24-15-952-2 от
05.2023 г. на изпълнителния директор на НАП. Претендират се разноски за заплатената държавна такса. Представя се
писмена защита.
Ответният административен орган – изпълнителен
директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуалните си представители
– юрк. С. и юрк. А. считат жалбата за неоснователна и претендират за нейното
отхвърляне. Твърдят, че писмо изх.№ М-24-15-952-2 от 05.2023 г. на изпълнителния
директор на НАП има уведомителен характер – в същото се разяснява на лицето
приложението на ЗХ. Отделно се сочи, че е изрично уредено в ЗХ, че заличаването
от регистъра по чл.10г,
ал.5, т.1 се извършва не по-рано от изтичане
на двугодишен срок от вписването, като този срок е определен от законодателя с
превантивна цел с оглед оздравителен процес на уязвимите лица по чл.10в, ал.2
от ЗХ. Подробни аргументи се излагат в представени по делото писмени бележки.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящата съдебна
инстанция, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
А.С.С. е подал искане вх. №
94-00-2144/14.03.2023 г. /вх. № М-24-15-95214.03.2023г./ до изпълнителния
директор на ТД на НАП за вписване в
регистъра на уязвими лица, с цел забрана или недопускането им до участие в
хазартни игри, който регистър се води по реда на чл.10г, ал.1 от ЗХ.
В искането си лицето е посочило
период, за който се извършва вписването „до цял живот 03.2068“, с начална дата,
от която да се извърши вписването - 15.03.2023 г. В „Част 1-данни за искането,
период, за който се извършва вписването“ от попълнения от лицето формуляр е
посочено следното указание: „Съгласно чл.10г, ал.2, т.3 от Закона за хазарта
посоченият период не може да бъде по-кратък от 2 години“.
Не се спори между страните, че А.С.С.
е вписан под № 4369/28.03.2023 г. в регистъра по чл.10г, ал.1 от ЗХ за срок от
45 /четиридесет и пет/ години.
С искане с вх. №94-00-2144#1/03.05.2023
г. при ТД на НАП - Пловдив, /вх. №М-24-15-952#1/12.05.2023 г. при ЦУ на НАП
София/, лицето е изявило желание да бъде
заличено от Регистъра, като е посочило дата, от която да се извърши
заличаването – 03.05.2023г. В „Част 1-данни за искането“ на попълнения от
лицето формуляр е посочено следното указание: „Важно! Независимо от посочената
в искането дата, от която да се извърши заличаването, моля да имате предвид, че
поради необходимото технологично време за обработка на исканията, заличаването
в регистъра ще бъде извършено в най-кратък срок. Заличаването се извършва
единствено по искане на вече вписано лице съгласно чл.10г, ал.5, т.1 от ЗХ или
при изтичане на посочения от лицето срок за вписване, а ако такъв не е посочен
– след изтичане на две години от вписването. Не се извършва заличаване на лица
от регистъра, ако от посочената дата за вписване не е изтекъл законовия срок от
две години, посочен в чл.10г, ал.4 от ЗХ“.
По повод на подаденото от А.С.С.
искане за заличаване от Регистъра, изпълнителният директор на НАП с писмо изх.
№ М-24-15-952#2/05.2023г. е уведомил лицето, че съгласно чл.10г, ал.2, т.3 във
връзка с ал.4 от ЗХ периодът, за който се извършва вписването в Регистъра не
може да бъде по-кратък от две години. Посочено е също в писмото, че при справка
е установено, че С. е вписан от 15.03.2023г. до 15.03.2068г., предвид което
същият ще бъде отписан от Регистъра на 15.03.2068г. или по негово искане след
изтичане на две години от вписването.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Съгласно
чл.10г, ал.1 от ЗХ Националната агенция за приходите създава и поддържа
регистър на лицата по чл.10в, ал.3 от ЗХ. Според разпоредбата на чл.4, ал. 2 от
Закона за националната агенция за приходите, същата се ръководи и представлява
от изпълнителен директор.
Съдът намира,
че волеизявлението на изпълнителния директор на НАП, че С. ще бъде отписан от регистъра
на уязвимите лица на 15.03.2068г. или по негово искане след изтичане на две
години от вписването му в същия, независимо, че е обективирано в писмо (изх.№ М-24-15-952-2 от 05.2023 г.), съдържа властническо волеизявление, с което
непосредствено се засягат правата, свободи и законни интереси на лицето поради
което и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална
легитимация и интерес от оспорването, доколкото именно по отношение на него е
обективиран отказ по неговото искане.
По представената
административна преписка не са налице данни за съобщаване на издаденото от
ответника писмо с изх.№
М-24-15-952-2 от 05.2023г. Жалбоподателят твърди да се запознал със същото при
представянето му по делото. На 22.06.2023г. е депозирал по делото уточняваща
молба, с която е оспорил волеизявлението на ответника.
В издаденото от изпълнителния директор на НАП
писмо с изх.№ М-24-15-952-2 от 05.2023 г. не е посочен
срок за оспорването му. Съгласно чл.140, ал.1 от ЗХ, когато в административния
акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в
какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял
се удължава на два месеца. В тази връзка съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима като е спазен срокът за постъпването ѝ съгласно по чл.149, ал.1 АПК и от адресат, за когото отказът поражда неблагоприятни последици, поради
което е налице правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна предвид следното:
От фактическа страна в настоящия
случай е налице отказ за заличаване на вписването на жалбоподателя в подържания
от НАП Регистър на уязвимите лице по смисъла на ЗХ. Спорът по делото касае
прилагането на закона и се свежда до въпроса дали заличаване по смисъла на чл.10г,
ал.5, т.1 от ЗХ се извършва единствено след изтичане на посочения в ал.4 от
същата разпоредба срок.
Както се посочи
по-горе, отказът да бъде заличен жалбоподателят от регистъра по чл.10г, ал.1 от
ЗХ е мотивиран с обстоятелството, че ЗХ определя двугодишен минимален срок за
вписване в регистъра.
Следва да се има
предвид, че с нормите на чл.10в-10д, ЗХ е допълнен през 2020г. (ДВ, бр.69),
като целта на приемането на тези разпоредби е била създаване и регламентиране
на мерки за защита, които имат за цел забрана или недопускане до участие в
хазартни игри на уязвими лица и техни близки и да се намалят или избегнат
потенциални негативни икономически, социални и личностни последици за
посочените лица.
Целта на законодателя е
ясно проявена и отразена в мотивите по приемането на законопроекта по изменение
и допълнение на ЗХ. Същият е целял
създаване на мерки и процедура по защита на уязвими от хазартните дейности лица
по чл.10б-10е от ЗХ, тъй като хазартните игри в много случаи водят до
патологично разстройство, изразяващо се в пристрастяване и зависимост към тях. То
се характеризира с неконтролирани залагания, извън всякаква граница на
социално-приемливата или за забавление активност, така че има сериозни
последици за личността и за живота на залагащия. Хората, които страдат от
хазартна зависимост, може да загубят всичките си спестявания, може да се
въвлекат в престъпления (кражби, подправяне на чекове, злоупотреби свързани с
пари), за да си набавят нужните суми пари за техния „навик”. Много значими
взаимоотношения и работата могат да бъдат загубени от пристрастените към
хазарта. Тези лица трудно контролират стремежа си да играят хазарт, независимо
че иначе могат да имат ясна представа за състоянието си. Мерките за защита,
предвидени от законодателя, включват освен предупреждение за опасността от
възникване на хазартна зависимост, поставяни на обекти за хазартни игри, и
уведомяване на участниците за възможността да се самоограничат от участие в
хазартни игри чрез процедурата по закона. Същата предвижда възможност за
доброволно самоограничаване от игра на хазарт от лица, които са преценили за
себе си, че тази дейност им вреди. С процедираните в закона допълнения на тези
лица се предоставя право да заявят пред Агенцията желание да не бъдат допускани
до обекти, в които се организират хазартни игри. Тези лица ще бъдат: включвани
в регистър, като организаторите на хазартни игри ще бъдат длъжни да не допускат
лицата от регистъра до съответните обекти. Съгласно мотивите на законопроекта
се предвижда минимален срок на валидност на вписването, както и възможност лицето
да поиска заличаване от регистъра.
Както се вижда още от мотивите по
приемане на разпоредбата на чл. 10г от ЗХ целта на законодателя е била изрично
да се посочи срок на валидност на вписването в регистъра, което най-логично е
свързано с намерението му да ангажира отговорността на уязвимите лица да
преодолеят специфичното състояние на зависимост, в което се намира. Това
логично следва да се случи за определен период от време. Срокът на валидност на
вписването от 2 години има за цел именно осигуряване на такъв период от време,
в който да се създаде условие за преодоляване на въпросната зависимост на
посочения кръг от лица. Според настоящия съдебен състав няма нито правна, нито
житейска логика, лице, което доброволно е поискало вписване в регистъра, да
може преди изтичане на законоустановения срок (т.е. във всеки един момент след
вписването си) да подаде заявление за заличаване. В този смисъл е правилно
становището на ответния административен орган, че ако законодателят е имал
намерение да допуска заличаване и преди изтичането на двугодишния срок от
вписването, нямаше да постави изискване за минимална валидност на вписването.
Вписването в регистъра е доброволен акт на уязвимото лице. Налице е
дадена от закона възможност същото да регламентира срока на това вписване –
чл.10г, ал.4 от ЗХ – „В искането по ал.3 може
да се посочи период за който да се извърши вписването“. Минималната продължителност
на срока за вписване обаче е определена изрично в закона и според съда нормата
на чл.10г, ал.5, т.1 от ЗХ не следва да се тълкува разширително, като се счита,
че заличаването от регистъра се извършва само при депозиране на искане от
страна на уязвимото лице и не е обвързано с двугодишния период, посочен в ал.4
на чл.10г. период. От друга страна, видно от указанията, съдържащи се в
утвърдения от НАП формуляр за подаване на искане/заличаване от регистъра на
заявителите ясно е указано, че „не се извършва заличаване на лице от регистъра,
ако от посочената дата за списване не е изтекъл законовия срок от две години,
посочен в чл.10г, ал.4 от ЗХ“, т.е. още при попълване на искане за заличаване
от регистъра, лицето е имало възможност да узнае, че такова ще бъде процедирано
едва след изтичане на две години от датата на вписването му. Това законодателно решение намира
опора в наложилите се и в други държави юрисдикции по отношение на т.нар.
„самоизключване“ на уязвими от хазартна зависимост лица от участие в хазартни
дейности.
Казаното дотук налага извода, че са налице както фактическите,
така и правните основания за издаване на оспорения отказ, обективиран в писмо с
изх. №
М-24-15-952#2/05.2023 г. на изпълнителния директор на НАП. Същият
е издаден от компетентен орган, тъй като по аргумент от чл.10г, ал.1 от ЗХ Националната
агенция за приходите създава и поддържа регистър на лицата по чл.10в, ал.3 от
ЗХ, а съгласно чл.4, ал. 2 от Закона за националната агенция за приходите,
същата се ръководи и представлява от изпълнителния директор.
По изложените по-горе мотиви се налага изводът, че оспореният
отказ е законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на
материалния и процесуалния закон и в съответствие с неговата цел, а именно - прилагане
на мерки за защита, предвиждащи забрана или недопускане до участие на уязвими
лица в хазартни игри, което да доведе до намаляване или избягване на
потенциални негативни икономически, социални и личностни последици за тези лица
и техните близки.
С оглед на гореизложеното жалба е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Предвид изхода на делото и
чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция
на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което
на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37,
ал. 1 от ЗПП, съдът определя в размер на 100 лева.
Ето защо на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд - гр.
Пловдив, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С. ***, чрез адв. К.Г., против отказ, обективиран
в писмо с изх.№ М-24-15-95#2 от
05.2023г. на изпълнителния директор на НАП по искане с вх. №94-00-2144#1/03.05.2023г. /вх.
№М-24-15-952#1/12.05.2023 г./ за заличаване на лицето А.С.С. от регистъра по
чл.10г, ал.5, т.1 от Закона за хазарта.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН ********** ***, да заплати на
Национална агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: