№ 6
гр. Варна, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Даниела П. Костова
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Св. В. К.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600363 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано
е по искане на осъденото лице В. Д. Н. чрез адв.И.Ю. от САК, в качеството му
на процесуален представител, за възобновяване на производството по ВЧНД
№ 237/2020г. на Окръжен съд Варна, и ЧНД № 282/2021г. на Районен съд
Варна. В искането са наведени доводи за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от
НПК. В тази връзка се твърдят допуснати съществени процесуални
нарушения, както и нарушение на материалния закон (чл.348 ал.1 т.1-3 от
НПК).
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага
съображения за неоснователност на направеното искане.
Служебният защитник на осъденото лице, адв.Л.П. поддържа доводите
за възобновяване, подробно изложени в искането.
Искателят Н. редовно уведомен, не се явява. Със собственоръчно
подадено от него заявление (л.32 от НДВ) за оттегляне на пълномощията си
1
от адв.Ю., заявява, че поддържа искането на посочените в него основания.
Варненски апелативен съд, след като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на
правомощията си намери за установено следното:
Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в
чл.419 ал.1 НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК, а
също и в законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК - решението на ОС
Варна, като неподлежащо на обжалване е влязло в сила на датата на
постановяването му – 27.04.2021г., а искането е подадено на 28.07.2021г.
Разгледано по същество, искането се явява неоснователно.
Съображения:
В.Н. бил осъждан петкратно. По отношение на осъжданията му били
извършени постановени следните съдебни актове:
1/С определение по ЧНД 888/2007г. ОС - Варна групирал наказанията
на осъдения по НОХД 502/2005г. и НОХД 61/1995г. като определил общо
наказание от 12 години лишаване от свобода. Отказал да групира наказанието
по НОХД 1987/2007г. – „доживотен затвор“, тъй като деянието по него
(26.04.2004г.-25.06.2004г.) било извършено след влязлата на 23.01.1995г.
присъда по НОХД 61/1995г. Отказал да включи в това групиране наказанието
по НОХД 282/1989г., на ВВОС. Определението било потвърдено с акт на
ВАпС по ВЧНД 262/2007г., потвърден с решение на ВКС по НД 608/2007г. –
именно в последното е посочено, че групиране на наказанието по НОХД
282/1989г., на ВВОС не може да се извърши поради това, че присъдата по
него е влязла в сила на 11.06.1991г., т.е. преди извършване на деянието по
НОХД 61/1995г., извършено на 29.07.1994г.
2/С определение на РС - Варна по ЧНД 3641/2017г. съдът прекратил
призовдството пред себе си с мотивите, че липсват нови обстоятелства, които
да налагатат ново произнасяне по реда на чл.25 вр. чл.23 от НК. В
обстоятелствената част съдът коемнтирал последното осъждане на Н. ( това
по НОХД 7489/2011г.), констатирайки, че то не отговаря на изискванията по
чл.23 от НК, тъй деянието е било извършено на 24.04.2011г., т.е. след като
вече са били влезли в сила другите осъждания на Н.. Коментирано било и
влязлото в сила определение по ЧНД 888/2007г. на ОС - Варна. Заради
изложеното образуваното съдебно производство било прекратено, след което
2
атакувано и потвърдено с решение на ОС - Варна от 12.03.2018г.
Ново искане за групиране (аналогично с искането, предмет на ЧНД
888/2007г. на ОС - Варна) било направено от осъдения Н., по което на
03.02.2021г. образуваното по ЧНД 282/2021г. производството било
прекратено. Обжалването пред ОС - Варна довело до потвърждаване на
разпореждането на РС - Варна.
В искането за възобновяване се сочи, че молителят не бил правилно
разбран и че той не желаел включване в съвкупността по чл.25 вр. чл.23 от
НК на наказанието си по НОХД 7489/2011г. на РС - Варна, тъй като е наясно,
че деянието по него не е в реална или идеална съвкупност с нито едно от тези,
по останалите му осъждания. Коментира се, че искането е по отношение на
деянията по НОХД 502/2005г. НОХД 282/1989г., НОХД 61/1995г. и НОХД
1987/2004г.
Както горе вече се посочи – аналогично искане за такова групиране е
било на вниманието на съда още в далечната 2007г., който постановил
влязлото в сила определение 888/2007г. по описа на ОС - Варна, където е било
извършено групиране на част от наказанията и постановен отказ за други,
като е обсъден най-благоприятния за осъдения вариант. В решението си ВКС
по НД 608/2007г. изрично е коментирал, че групиране на наказанието по
НОХД 282/1989г., на ВВОС не може да се извърши поради това, че присъдата
по него е влязла в сила на 11.06.1991г., т.е. преди извършване на деянието по
НОХД 61/1995г., извършено на 29.07.1994г. Поради наличието на
произнасяне с влязло в сила определение по напълно идентична молба на
осъдения (проверено по реда на инстанционния контрол и от ВКС), то
настоящото искане като неоснователно следва да се остави без уважение.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд не намира
основания за възобновяване на наказателното производство, поради което и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице В.Д.
Николаев за възобновяване на производството по ВЧНД № 237/2021г. на
Окръжен съд - Варна, с което е било потвърдено разпореждането по ЧНД №
282/2021г. на Районен съд Варна.
3
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4