Присъда по дело №378/2021 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 62
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Виолета Костадинова Апостолова
Дело: 20212310200378
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 62
гр. Елхово, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
и прокурора А.Г.С. (РП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Наказателно дело от
общ характер № 20212310200378 по описа за 2021 година
и въз основа на събраните доказателства
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата А.З.И., родена на ***, област Ямбол, с постоянен
адрес: село ***, настоящ адрес: село ***, български гражданин, с основно образование,
неомъжена, неосъждана, ЕГН – **********, за ВИНОВНА в това, че на 21.04.2021
година, около 10.35 часа, в село ***, нарушила мерки, издадени против появяването и
разпространението на заразна болест по хората със Заповед №РД-01-196 от 31.03.2021
година на Министъра на здравеопазването на Република България, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната - като лице, поставено под
карантина с Предписание за поставяне под карантина с № 210419/373505 на РЗИ-
Видин, не изпълнила задължението си да не напуска дома си и мястото на настаняване,
в което е посочено, че ще пребивава за посочения в предписанието срок, а именно -
село *** и напуснала дома си и мястото за настаняване, в което е посочено, че ще
пребивава за посочения в предписанието срок, а именно - село ***, като деянието е
извършено по време на епидемия - обявена с Решение № 325 от 14.05.2020 година на
МС, извънредна епидемична обстановка на територията на Република България,
свързана с епидемичното разпространение на COVID - 19, срокът на която е удължен с
Решение № 378 на МС от 12.06.2020 година, с Решение № 418 на МС от 25.06.2020
година, с Решение № 482 на МС от 15.07.2020 година,с Решение № 525 на МС от
30.07.2020 година, с Решение № 609 на МС от 28.08.2020 година, с Решение № 673 на
МС от 25.09.2020 година, с Решение №855 на МС от 25.11.2020 година и с Решение
№72 на МС от 26.01.2021 година, действаща за времето от 14.05.2020 година до
1
31.04.2021 година, поради което и на основание чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл. 55,
ал.1, т.2, б. „б“, вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК Я ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ като
определя следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
На основание чл. 55, ал.3 от НК НЕ НАЛАГА на подсъдимата А.З.И.
предвиденото за престъплението по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК наказание ГЛОБА.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен
съд чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

/НОХД № 378/2021г. по описа на ЕРС/
М О Т И В И:
Наказателното от общ характер производството е образувано против А.З.И. от с.
*** по обвинение в престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 21.04.2021
година, около 10.35 часа, в село ***, област *** нарушила мерки, издадени против
появяването и разпространението на заразна болест по хората със Заповед №РД-01-196 от
31.03.2021 година на Министъра на здравеопазването на Република България, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната - като лице, поставено под
карантина с Предписание за поставяне под карантина с № 210419/373505 на РЗИ-Видин, не
изпълнила задължението си да не напуска дома си и мястото на настаняване, в което е
посочено, че ще пребивава за посочения в предписанието срок, а именно - село ***, област
*** и напуснала дома си и мястото за настаняване, в което е посочено, че ще пребивава за
посочения в предписанието срок, а именно - село ***, област ***, като деянието е
извършено по време на епидемия - обявена с Решение № 325 от 14.05.2020 година на МС,
извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID - 19, срокът на която е удължен с Решение № 378
на МС от 12.06.2020 година, с Решение № 418 на МС от 25.06.2020 година, с Решение № 482
на МС от 15.07.2020 година,с Решение № 525 на МС от 30.07.2020 година, с Решение № 609
на МС от 28.08.2020 година, с Решение № 673 на МС от 25.09.2020 година, с Решение №855
на МС от 25.11.2020 година и с Решение №72 на МС от 26.01.2021 година, действаща за
времето от 14.05.2020 година до 31.04.2021 година.
В съдебното заседание участващият по делото прокурор от ЯРП поддържа
повдигнатото против подсъдимата обвинение, като намира същото за доказано от обективна
и субективна страна въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Предлага подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по
чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК, а отношение на наказанието предлага същото да бъде
определено при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК при наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимата, обуславящо
ниска степен на обществена опасност на личността й, причините и мотивите за извършване
на деянието, като й бъде наложено наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки:
1.задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и 2.задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Подсъдимата се явява лично в с.з. и заявява, че се признава за виновна. Сочи, че са
се върнали спешно със съпруга си от Швеция след като говорила по телефона със служител
от Отдел „Закрила на детето“ при ***, който й съобщил по възможно най- бързия начин да
се прибере в страната и да се яви при тях. Това наложило веднага след връщането й от
Швеция, тя да пренебрегне поставянето й под карантина и да отиде в ***, Отдел „Закрила
на детето“, защото е била изплашена за децата си.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Общоизвестно е, че в края на 2019 година в град Ухан, Централен Китай, е бил
идентифициран нов щам на коронавирус, наречен SARS-CoV-2, причиняващ заболяването
COVID - 19. Това е станало, след като без ясни причини през месец декември 2019 година
множество хора развили пневмония, която не се повлиявала от известните методи за
лечение.
На 11.03.2020 година на пресконференция в гр. Женева, Швейцария Световната
здравна организация (СЗО) обявила епидемията от COVID - 19 за пандемия, поради
регистрирани случаи на заразени с новия щам на коронавирус в 114 държави.
Във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, както и установяване на
1
доказано заболели лица на територията на Република България, по предложение на
Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България,
44-то Народното събрание взе на 13.03.2020г. решение и обяви извънредно положение
върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г.
Това Решение на НС е обнародвано в Държавен вестник бр. 22 от 13.03.2020 г. и с него е
възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване
на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID - 19 и в съответствие с чл. 57,
ал. 3 от Конституцията на Република България. На 03.04.2020 г. срокът на извънредното
положение бе удължен до 13.05.2020 г.
С Решение №325 от 14.05.2020 година на МС, във връзка с разпространението на
заболяването COVID-19, на територията на Република България е била въведена извънредна
епидемична обстановка, която била удължавана многократно с Решение № 378 на МС от
12.06.2020 година, с Решение № 418 на МС от 25.06.2020 година, с Решение № 482 на МС от
година,с Решение № 525 на МС от 30.07.2020 година, с Решение № 609 на МС от 28.08.2020
година, с Решение № 673 на МС от 25.09. 2020 година, с Решение № 855 на МС от
25.11.2020 година и с Решение №72 на МС от 26.01.2021 година, и действаща за времето от
м. май 2020 година до 30.04.2021година.
С цел опазване живота и здравето на българските граждани и съобразена с
вътрешното законодателство била създадена организация за предприемане на редица мерки,
в това число и за карантиниране на лица, влизащи на територията на страната от зони с
разпространение на COVID -19. Тези мерки били предприети в съответствие с нормите на
чл. 63, ал.1 от Закона за здравето, съгласно който „при възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион“ и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005
г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, съгласно който „при
възникване на нови заразни болести с потенциален риск от епидемично разпространение,
както и при случаи на биотероризъм, министърът на здравеопазването със заповед може да
разпореди: 1. задължителна регистрация, съобщаване и отчет на заболявания извън
посочените в приложение № 1; 2. конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с
епидемичната ситуация.
На основание горепосочените разпоредби и във връзка с усложнената епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID - 19 на територията на страната,
министърът на здравеопазването на Република България издал множество заповеди, една от
които е Заповед № РД-01-196 от 31.03.2021 година, с която е въведена временна забрана за
влизане на територията на Република България през всички гранични пунктове на всички
лица, независимо от тяхното гражданство, считано от 01.04.2021 година до 30.04.2021
година, с изключение на определени категория лица, между които и българските граждани,
гражданите на държави членки на ЕС, на страни по Шенгенското споразумение и др. /чл.2,
б. „а“ от Заповедта/. Съгласно чл.5 от посочената заповед, лицата, на които е разрешено
влизането в страната ни, се допускат на територията на Република България при
представяне на документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди
влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на
COVID-19, считани от датата на проведеното изследване, вписана в документа. Съгласно т.8
от Заповедта на Министъра на здравеопазването на Република България, българските
граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване
на територията на Република България и членовете на техните семейства, които не
представят документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди
влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на
COVID-19, се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома или в друго място за
настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от
директора на съответната регионална здравна инспекция или оправомощен от него
2
заместник - директор.
За целта, влизащите в страната посочвали личните си данни и мястото, на което се
задължават да пребивават за период от 10 дни, считано от момента на пристигането си и
което място е посочено в предписание по образец. Информацията се подава от Регионалните
здравни инспекции към органите на МВР по местоизпълнение на карантинирането, както и
към общопрактикуващите лични лекари, за да поемат наблюдението на здравословното
състояние на карантинираните лица за периода на карантината.
В цитираната по-горе Заповед /т.9/ е било посочено, че Директорът на съответната
РЗИ може да отмени издаденото предписание за поставяне под карантина при представяне
на документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 24 часа от влизането в
страната изследване по по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-
19.
На 19.04.2021 година подсъдимата А.И. влязла на територията на Република
България, поради което и в изпълнение на посочената по-горе Заповед № РД-01-196 от
31.03.2021г. на МЗ, същата била поставена под карантина с надлежно издадено Предписание
за поставяне под карантина № 210419/373505 на РЗИ-Видин. Съгласно посоченото
предписание, А.И. била поставена под карантина за срок от 10 дни, считано от 19.04.2021
година, т.е. до 28.04.2021 година вкл., и за това тя била надлежно уведомена на 19.04.2021
година. С издаването на предписанието, подсъдимата А.И. била уведомена и за
наказателната отговорност по чл. 355 от НК при неизпълнение на задължението да не
напуска адреса, на който ще пребивава за срока на карантината. Съгласно посоченото
предписание, за което подсъдимата А.И. била надлежно уведомена, същата била поставена
под карантина на адрес в село ***, област ***
На 19.04.2021 година, подсъдимата А.И. се установила на горепосочения адрес и
съгласно цитираното предписание на РЗИ-Видин, тя се задължавала да спазва
ограничението да не напуска дома си и мястото за настаняване, на което е посочено, че ще
пребивава, а именно в село ***, област ***.
Контролът върху изпълнението на задължението на карантинирани на различни
основания лица на територията, обслужвана от РУ Елхово, е бил възложен на служителите
на същото РУ -Елхово, които периодично започнали да извършват проверки.
На 21.04.2021 година, преди обяд, въпреки възведеното, както с посочената по-горе
заповед, така и с предписанието за поставянето й под карантина, задължение да не напуска
дома си и мястото за настаняване, в което е посочено, че ще пребивава за срока на
карантината, подс.А.И. не изпълнила това си задължение, като напуснала дома си и мястото
за настаняване в село *** и отишла в Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Елхово, отдел
„Закрила на детето“, тъй като имала уговорка за среща с служител от същата Дирекция по
повод подаден сигнал за това, че децата й били оставени сами без надзор на пълнолетен /без
да уведоми служителите от ДСП, че е поставена под карантина/.
Във връзка с въведена организация за извършване на проверки
на лица, поставени под карантина, св.Х.К. - младши експерт в РУ-Елхово, отишъл на
21.04.2021г. около 10.35 часа в с. *** и посетил адреса, на който А.И. следвало да пребивава
– на улица „*** но подсъдимата не била намерена там.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата А.И. е видно, че тя
не е осъждана.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото гласни доказателства - показанията на свидетеля Х.К., дадени в хода на съдебното
следствие, както и от писмените доказателства - справка за съдимост на подсъдимата,
докладни записка с УРИ 261р-7981 от 22.04.2021 г. и УРИ 261р-8666805.05.2021 г., двете от
мл.експ. Х.Г.К. писмо с изх. № 03-610-1 от 31.05.2021г. на РЗИ Видин с приложения –
3
Предписание за поставяне под карантина и разписка за запознаване с предписание, Заповед
№ РД-01-196/31.03.2021година на Министъра на здравеопазването на Република България и
доклад от Главен държавен здравен инспектор до министъра на здравеопазването от
02.04.2021г. и др.
От показанията на свидетеля К., които съдът кредитира с доверие като обективни,
правдиви, логични и последователни, дадени от лица, незаинтересовани от изхода на делото
и кореспондиращи на писмените доказателства по делото, се установява, че на 21.04.21г.
около 10.35 часа, подсъдимата А.И. е напуснала мястото, на което е посочила пред
здравните власти, че ще пребивава по времето на 10 - дневната карантина, под която е била
поставена при влизането й на територията на Република България на 19.04.2021г. при
действието на Заповед № РД - 01 - 196 от 31.03.2021г. на МЗ и Предписание №
210419/373505 от 19.04.2021г. на РЗИ - Видин, с което подсъдимата е била поставена под
карантина.
От така изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимата А.И. е
осъществила от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.355, ал.2, пр.2, вр.
ал.1 от НК, като на 21.04.2021 година, около 10.35 часа, в село ***, област *** нарушила
мерки, издадени против появяването и разпространението на заразна болест по хората със
Заповед №РД-01-196 от 31.03.2021 година на Министъра на здравеопазването на Република
България, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната - като
лице, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина с №
210419/373505 на РЗИ-Видин, не изпълнила задължението си да не напуска дома си и
мястото на настаняване, в което е посочено, че ще пребивава за посочения в предписанието
срок, а именно - село ***, област *** и напуснала дома си и мястото за настаняване, в което
е посочено, че ще пребивава за посочения в предписанието срок, а именно - село ***, област
***, като деянието е извършено по време на епидемия - обявена с Решение № 325 от
14.05.2020 година на МС, извънредна епидемична обстановка на територията на Република
България, свързана с епидемичното разпространение на COVID - 19 и със смъртни случаи,
срокът на която е удължен с Решение № 378 на МС от 12.06.2020 година, с Решение № 418
на МС от 25.06.2020 година, с Решение № 482 на МС от 15.07.2020 година,с Решение № 525
на МС от 30.07.2020 година, с Решение № 609 на МС от 28.08.2020 година, с Решение № 673
на МС от 25.09.2020 година, с Решение №855 на МС от 25.11.2020 година и с Решение №72
на МС от 26.01.2021 година, действаща за времето от 14.05.2020 година до 31.04.2021
година.
От обективна страна безспорно по делото се установи, че на 21.04.2021г. подс. И. е
нарушила въведените със Заповед № РД - 01 - 196 от 31.03.2021г. на министъра на
здравеопазването на територията на Република България задължителни мерки, издадени
против разпространяването на заразна болест COVID-19, като не е изпълнила Предписание
за поставяне под карантина 210419/373505 от 19.04.2021г. на РЗИ гр.Видин за срок от 10
дни, считано от 19.04.2021 година, и е напуснала адреса в с.***, улица „*** където е
посочила, че ще пребивава за срока по предписанието за карантина.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимата по време на пандемия,
свързана със смъртни случаи.
Деянието е извършено от подсъдимата при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2
от НК, доколкото тя е съзнавала общественопасния характер на деянието, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им. Интелектуалната страна
на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимата, че е поставена под карантина за срок от 10
дни и следва да спазва карантината, като се придвижи до дома си в срок от 15 часа и не го
напуска за определен срок, като е била наясно и с издаденото задължително предписание за
поставяне под карантина. Въпреки това подсъдимата пренебрегвайки въведените
противоепидемични мерки против разпространяването на COVID-19, съзнателно ги е
4
нарушила, като е напуснала жилището си и отишла в ***, поставяйки в опасност здравето и
на други лица, които са осъществили контакт с нея.
Извършеното деяние не е малозначително или с явна незначителна обществена
опасност по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК. Престъпленията, засягащи народното здраве,
поначало са такива със завишена степен на обществена опасност. В случая подсъдимата е
напуснала дома си в с. ***, контактувала е с други лица, видно от нейните обяснения, като
по този начин е могла да застраши и техния живот и здраве.
От друга страна причината, поради която подсъдимата е нарушила карантината, под
която е била поставен, не се дължи на форс мажорни обстоятелства или такива, каквито са
налагали напускането на мястото на карантината. Не се твърдят и не се сочат доказателства
за такива.
Причините за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимата и
незачитане на въведените на територията на страната правила, свързани с ограничаване
разпространението на COVID - 19.
Относно наказанието:
За извършеното от подсъдимата престъпление по чл. 355, ал.2, вр. с ал.1 от НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до
петдесет хиляди лева.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид високата
обществена опасност на деянието, но и тази на извършителя, която е незначителна, предвид
нейната възраст, обстоятелството, че изцяло е съдействала на органите на досъдебното
производство за изясняване на обективната истина, както и мотивите, накарали я да отиде в
гр. Елхово – да се срещне със служители на Отдел „Закрила на детето“при *** във връзка с
подаден сигнал, отнасящ се до нейните деца. Поради това съдът прие, че на подсъдимата
следва да се определи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от Наказателния
кодекс, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, изброени
по-горе и че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за
нея на това основание и във вр. с чл. 42а, ал.2, т. 1 и 2 от НК наложи на А.З.И. наказание
ПРОБАЦИЯ като определи и следните пробационни мерки за всеки от тях: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест
месеца. Съдът прие, че това наказание е достатъчно за постигане целите, визирани в чл. 36
от НК за поправянето и превъзпитанието на осъденото лице към спазване на установените
правила, а от друга страна да въздейства предупредително и възпитателно както на
осъденото лице, така и на другите членове на обществото.
На основание чл. 55, ал.3 от НК, съдът не наложи кумулативно предвиденото
наказание глоба, като отчете, че и без налагането на това наказание биха могли да се
изпълнят целите на наказанието.
Воден от горното, съдът постанови своя съдебен акт.

Председател: ………….
/В. Апостолова/



5
Съобщи за изтекли лични данни