Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №1115 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника
У.А.за Ф. срещу решение от 29.06.2018 г. по гр.д. №71428/2017 г. на Софийския
районен съд, 58 състав, в частта, в която са уважени предявените от И.К.И. срещу
жалбоподателя кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ – за признаване на незаконно и отмяна на извършеното с уведомление за
налагане на дисциплинарно наказание
от 08.08.2017 г. на генералния секретар на У.А.на Ф. уволнение на основание
чл.330 КТ; с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ – за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „Ръководител на обученията“ и с правно
основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за заплащане на сумата от 7073,52
евро, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 17.07.2017
г. – 17.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2017 г. до
окончателното изплащане, като ответникът е осъден да заплати и разноски по
делото.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалните
правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не
е обсъдил всички аргументи и представени по делото доказателства. Поддържа, че в
случая не е приложимо българското право, а това на провинция Квебек, Канада. Сочи,
че е спазена изцяло процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, както и
че спазени сроковете за налагането им. Твърди също, че по делото е установено
извършването от страна на ищеца на вменените му нарушения на трудовата
дисциплина. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна И.К.И. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Образувано
е и по насрещна въззивна жалба на ищеца И.К.И. срещу
решение от 29.06.2018 г. по гр.д. №71428/2017 г. на Софийския районен съд, 58
състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу У.А.за Ф.
иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за разликата на
сумата от 7073,52 евро до пълния претендиран размер от 16 476,50 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 17.08.2017 г. –
17.04.2018 г.
Решението не е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ е отхвърлен за периода 17.04.2018 г. – 26.06.2018 г., поради което в тази
част решението е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По въззивната жалба:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по
тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното
решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:
По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал във В.Ф.У.по администрация и мениджмънт /ВФУАМ/
длъжността „Ръководител обучения“, като на
ищеца е определено брутно годишно трудово възнаграждение в размер на сумата от
14 147,00 евро. В чл.6.1 от договора е предвидено, че този договор,
неговото тълкуване, влизане в сила, валидност и следствие са подчинени на
законите на провинция Квебек, като това не лишава ищеца от закрилата, която
биха и осигурили, при необходимост, задължителните разпоредби на закона на
държавата, в която тя изпълнява служебните си задължения.
Не се спори, а и е установено от представеното уведомление от 08.08.2017
г., че трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено с налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 17.08.2017 г.
Настоящият съдебен състав, намира, че процесният трудов спор
е подведомствен на българския съд, с оглед разпоредбата на чл.17 ал.1 КМЧП,
както правилно е приел и посочил първоинстанционният съд.
Неоснователно е възражението на въззивника, че приложимото
материално право не е българското, а това на провинция Квебек, Канада. Съгласно
разпоредбата на чл.96 ал.1 КМЧП, трудовият договор се урежда от избраното от
страните право. Изборът на приложимо право не трябва да лишава работника или
служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на правото,
което би се приложило, ако нямаше избор на приложимо право. Съгласно чл.96 ал.2 КМЧП, когато няма избор на
приложимо право, трудовият договор се урежда от правото на държавата, в която
работникът или служителят обичайно полага своя труд, дори ако временно е
изпратен в друга държава. В случая, както бе
посочено по-горе, страните са уредили в договора, че приложимото право е това
на провинция Квебек, Канада, но
доколкото се касае за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а
производството за осъществяване на дисциплинарната отговорност на работника или
служителя е уредено от императивни правни норми, съдът намира, че е приложимо
българското право, с оглед разпоредбата на чл.96 ал.2 вр. ал.1 изр.2 КМЧП.
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато служителят е
извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя
наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът предпоставя
изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи
изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни
срокове. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за
работодателя – ответник в процеса.
Изброяването на дисциплинарните нарушения, за които може да се наложи дисциплинарно наказание уволнение е посочено чл.190 ал.1 КТ, което изброяване обаче
не е изчерпателно. Съгласно нормата на чл.190 ал.1 т.7 КТ, дисциплинарно наказание уволнение може да бъде наложено за всяко тежко дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина. Тежко нарушение на трудовата дисциплина може да бъде всяко от посочените в чл.187 КТ нарушения, без да е изрично възпроизведено в чл.190 ал.1 КТ.
В конкретния случай на ищеца е вменено извършването
на следните нарушения на трудовата дисциплина: клевета – изпратен на 06.07.2017
г. до колегите имейл, в който се отправят обвинения за психически тормоз на
работното място от страна на прекия ръководител; неподчинение – многократно
изразяване на позиции, чрез които по явен начин е оспорвала правомощията на
ръководителя и, свързани с управлението и организацията на работа; неизпълнение
на легитимни нареждания на работодателя – подаване на молба за ползване на
платен годишен отпуск за период, различен от едностранно определения от
работодателя в заповед за задължително излизане в отпуск.
Анализирайки
мотивите на процесната уволнителна заповед, съдът намира, че вменените на ищеца
нарушения следва да бъдат квалифицирани по чл.190 т.4 и чл.187 т.8 КТ –
злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на
предприятието, и чл.187 т.7 КТ – неизпълнение на законните нареждания на
работодателя.
Съгласно чл.126 т.9 КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен
към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто
име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя също съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190 т.4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане
изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на
доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение
е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба
с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е
извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение
е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията
си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са
извършени умишлено.
В този смисъл решение №86/25.05.2011 г. по гр.д. №1734/2009 г., ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. „Уронване доброто име на предприятието /работодателя/“ по чл.187 т.8 КТ е формално
и при него не е
необходимо да има някакъв неблагоприятен резултат. То е
съставомерно, независимо от формата на вината и е налице, когато такава
дисциплинарна простъпка уронва доверието на трети лица и работодателят се
злепоставя пред тях.
Неизпълнението
на законните нареждания на работодателя –
чл.187 т.7 КТ е само по себе
си тежко нарушения на трудовата дисциплина, тъй като се отнасят до
най-съществения елемент на трудовото правоотношение - престирането на работна
сила.
Необходимо
е в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание да
има описание на всяко нарушение,
така както го е възприел и оценил работодателят, с неговите обективни и субективни признаци, точно време на извършване.
Подробното описание на обективните и субективните признаци на
нарушението е от съществено значение за защита на служителя срещу неоснователно
ангажиране на дисциплинарната му отговорност чрез депозиране на адекватни
обяснения и при възможност – на доказателства, оборващи изводите на наказващия
орган. Съгласно
трайната практика на ВКС – решение №376/11.06.2010 г. по гр.д. № 264/2009 г., ІІІ Г О на ВКС, решение №278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г., ІV ГО на ВКС, решение №460/17.06.2010 г. по гр.д. №465/2009 г., ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е възможно мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение, чрез
препращане към друг акт на работодателя обективиращ нарушението чрез неговите
признаци, който е известен на работникът или служителят. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради
които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг
документ, към който препраща заповедта. Не е задължително този документ
непременно да изхожда от работодателя. Важното е той да е станал достояние на
работника или служителя.
Съдът намира, че процесната
уволнителната заповед съдържа всички задължителни реквизите, посочени в нормата на чл.195 ал.1 КТ - мотиви, нарушителят, нарушението, индивидуализирано
с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага.
Чл.194 КТ урежда сроковете
за налагане на дисциплинарните наказания. Ал.1
предвижда, че дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от 1 година от извършването му. Сроковете са преклузивни. С изтичането
им се прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното
наказание. За преклузивните срокове съдът следи служебно в съдебното
производство по проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно
наказание. Дисциплинарното производство е своеобразно санкционно производство.
С изтичането на сроковете се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна
отговорност. В правния мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като
основание за налагане на наказание. Двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ тече от откриване на
нарушението. Откриване на нарушението ще бъде налице, когато са изготвени
всички материали, установяващи нарушението от обективна и субективна страна.
Едва когато материалите, обективиращи данни за извършеното нарушение, достигнат
до наказващия орган, можем да говорим за откриването му и от този момент
започва да тече двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ.
От представените писмо от Д.Т.до генералния секретар на ответника от
11.07.2017 г. и становище по отношение на елементите, представени от госпожа И.И.,
от М.Н.от 17.07.2017 г. се установява, че при налагане на дисциплинарното
наказание на ищеца са спазени предвидените в чл.194 КТ преклузивни срокове,
доколкото тогава до наказващия орган – генералния секретар на ответника, са
достигнали материалите за нарушенията на ищеца. Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена на 08.08.2017 г. и е връчена на ищеца на
17.08.2017 г., т.е. спазен е 2-мес. преклузивен срок.
Друга императивна норма, за
спазването на която съдът следи служебно, е тази на чл.193 ал.1 КТ, а именно –
в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина
работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения. Това задължение на работодателя като орган на
дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на работника или
служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Трайна е практиката на ВКС, обобщена в решение №494/18.06.2010 г.
по гр.д. №1687/2009 г. на ІІІ ГО, че писмените обяснения по чл.193 КТ може да не са поискани лично от директора на
предприятието, а от прекия началник на служителя, но следва да са предоставени
на работодателя. ВКС трайно приема, че няма пречка субектът на дисциплинарната
власт да оправомощи друго лице да поиска писмени обяснения от извършителя на
нарушението по реда на чл.193 КТ
Достатъчно е обясненията да са получени от работодателя преди налагане на
дисциплинарното наказание.
От представения протокол от предварителен разговор за налагане на
дисциплинарно наказание от 02.08.2017 г., се установява, че чрез
видео-конферентна връзка ищецът е дал обяснения за всяко едно от вменените и
нарушения на трудовата дисциплина, които обяснения са достигнали до
работодателя и са взети предвид от него.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено,
че ответникът е спазил императивното изискване на чл.193 ал.1 КТ –
работодателят е приел обясненията на ищеца.
По делото не се спори, че ищецът е изпратил на 06.07.2017 г. имейл до
колеги с твърдение за психически тормоз на работното място от страна на директора
на ВФУАМ. Настоящият съдебен състав намира, че това действие на ищеца представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 т.4 предл.1 и чл.187 т.8 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на
предприятието. От
представения имейл от Д.Т.до гл. секретар на ответника от 11.07.2017 г., и от
свидетелските показанията на същата, че описания по-горе имейл е създал
трудности в ежедневната работа и е разстроил екипа, което води до извода, че ищецът е компрометирал оказаното му доверие и е злепоставил работодателя.
С молба от 10.05.2017 г. ищецът е поискала да ползва платен
годишен отпуск през периода 14.08.2017 г. – 08.09.2017 г. и през периода
26.02.2018 г. – 06.03.2018 г. По делото не е спорно, че със заповед на
директора от 16.05.2017 г. е определено, че всички служители на ответника са
длъжни да ползват 12 дни от платения им годишен отпуск през периода 31.07.2017 г. – 15.08.2017 г. С
писмо от 17.05.2017 г. ищецът отново е поискала да и бъде разрешено да ползва
летния си отпуск, както е посочено в молбата от 10.05.2017 г., като се изразява
несъгласие със заповедта от 16.05.2017 г. С писмо от 22.05.2017 г. ищецът
отново е изразила несъгласие с описаната по-горе заповед. С молба от 26.05.2017
г. ищецът е поискал директора на ВФУАМ да
преразгледа отказа си да и бъде разрешено да ползва платен годишен отпуск през
периода 14.08.2017 г. – 08.09.2017 г. С
писмо от 04.07.2017 г. ищецът е уведомил
работодателя, че на основание чл.176 ал.3 КТ ще ползва платен годишен отпуск в
периода 14.08.2017 г. – 08.09.2017 г. Настоящият съдебен състав счита, че изпращането
на тези писма представлява неизпълнение на законните нареждания на работодателя по чл.187 т.7 КТ, а именно – неизпълнение за законно
разпореждане на работодателя по чл.173 ал.4 КТ.
При налагането на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да
прецени освен в какво се изразява конкретното нарушение, и при какви
обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението и
личността му, настъпили ли са вредни последици от деянието му. И само когато
така индивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени като тежко,
работодателят може да наложи най-тежкото – дисциплинарно уволнение. При определяне на дисциплинарното наказание, съгласно
разпоредбата н
чл.189 ал.1 КТ, работодателят е длъжен да
съобрази наказанието с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, но съобразявайки всички тези обстоятелства с цялостното поведение на
работника. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които
е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при
полагането на труд
/Решение №372/01.07.2010 г. по гр.д. №1040/2009 г. ІV ГО на ВКС/.
Съдът, като обсъди вида на нарушението, намира, че наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение” е съответно на тежестта на извършеното и
извършените от ищеца нарушения и с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените
трудови задължения, са достатъчни, за да обосноват наложеното от субекта
на дисциплинарната власт наказание „уволнение”. Съобразена е тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са
извършени, и поведението на ищеца. Отчетени са отговорностите
на професията, характерът и важността на умишлено
неизпълнените трудови задължения, които са довели до трудности в ежедневната работа, недоверие между
самите работещи, т.е. налице е злепоставяне на работодателя пред негови работници и служители. Съдът отчита
субективното отношение на ищеца към конкретното неизпълнение на трудовите и
задължение и въобще поведението и при полагането на труд – липсата на критичност, заплахите, отправяни към
работодателя и др. Всички тези обстоятелства водят до извод, че тежестта на наказанието е
съобразено с критериите, предвидени в разпоредбата на чл.189 ал.1 КТ.
Поради изложеното, съдът счита, че налагането на дисциплинарното
наказание е извършено при спазване материалноправните и процесуалноправните
изисквания за това, поради което уволнението на ищеца се явява законосъобразно, а искът
по чл.344 ал.1 т.1 КТ – неоснователен. Предвид неоснователността на главния иск
по чл.344 ал.1 т.1 КТ, неоснователни се явяват и акцесорниите искове по чл.344
ал.1 т.2 КТ - за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и по
чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради незаконното уволнение, доколкото основателността
на тези искове включва извод за незаконосъобразност на уволнението.
Поради изложеното, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която са уважени исковете с правно
основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ и вместо него вместо
него да бъде постановено друго, с което предявените от ищеца срещу ответника
искове отхвърлени. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която
ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца и разноски по сметка на СРС.
По насрещната въззивна жалба:
Жалбата е подадена в срок, но е
недопустима. Насрещната въззивна жалба няма предмет, доколкото
първоинстанционният съд е уважил предявения иск с правно основание чл.344 ал.1
т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за пълния претендиран размер от 7073,52 евро /6мес. по
1178,92 евро/.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
депозираната насрещна въззивна жалба подлежи на връщане, като процесуално
недопустима.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника
на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в
първоинстанционното производство в размер на сумата от 2316,33 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във
въззивното производство в размер на сумата от 356,69 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 2500,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение. Възражението
на въззиваемата страна за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско
възнаграждение е основателно. По делото са представени договори за правна
помощ, сключен между въззивника и „СИ ЕМ ЕС К.М.Н.О.ЛП – клон България/Д.У.,
според които въззивника е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело
в размер на сумата от 4770,08 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален
размер, изчислен съобразно чл.7 ал.1 и ал.8 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но с оглед фактическата и правна
сложност на делото следва да бъде намалено не до минималния размер, а до
размера на сумата от 2500,00 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ВРЪЩА
подадената от И.К.И. насрещна въззивна
жалба по гр.д. №71428/2017 г. по описа на СРС, 58 състав.
ОТМЕНЯ решение №36514/29.06.2018 г., постановено по гр.д. №71428/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 58 състав, в частта, в която са
уважени предявените от И.К.И., ЕГН **********, адрес: ***, срещу У.А.на
Ф., адрес: Канада, гр. Монреал,
бул. *********, чрез В.Ф.У.по А.И.
М.ЕИК *******5, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******,
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ – за признаване за незаконно и за
отмяна на уволнението, извършено с писмено уведомление за налагане на дисциплинарно наказание от 08.08.2017
г. на генералния секретар на У.А.на Ф.;
с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ – за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност „Ръководител на обучения“ във В.Ф.У.по администрация и мениджмънт и с правно основание чл.344 ал.1 т.3
вр. чл.225 ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за оставане без работа за
периода 17.08.2017 г. – 17.04.2018 г. в размер на сумата от 7073,52 евро, ведно
със законната лихва, считано от 06.10.2017 г. до окончателното изплащане, и в частта, в която У.А.на Ф., адрес: Канада, гр. Монреал, бул. *********, чрез В.Ф.У.по А.И. М.ЕИК *******5, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******, е осъдена да заплати на И.К.И., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 1470,00 лв., представляваща
разноски, и по сметка на СРС сумата от 713,38 лв., представляваща държавна
такса и сумата от 160,00 лв., представляваща разноски за превод, и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.К.И., ЕГН **********, адрес: ***, срещу У.А.на
Ф., адрес: Канада, гр. Монреал,
бул. *********, чрез В.Ф.У.по А.И.
М.ЕИК *******5, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ –
за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено с писмено
уведомление за налагане на дисциплинарно
наказание
от 08.08.2017 г. на генералния секретар на У.А.на Ф.; с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ – за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Ръководител на обучения“
във В.Ф.У.по администрация и мениджмънт и с правно
основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за
времето, в което е останала без работа, в размер на сумата от 7073,52 евро.
ОСЪЖДА И.К.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу У.А.на Ф., адрес: Канада, гр. Монреал, бул. *********, чрез В.Ф.У.по А.И. М.ЕИК *******5, седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл.78 ал.1 ГПК
сумата от 2316,33 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство и на основание чл.78
ал.3 ГПК сумата от сумата от 2856,69 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от постановяването му, а в частта, в която е върната
насрещната въззивната жалба, имаща характер на определение, подлежи на
обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.