О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е N
гр.
Сливен, 26.09.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от Надежда
Янакиева ч.гр.д. N 486 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпило е възражение пред
въззивния съд относно узнаването на заповед за изпълнение и подателят сочи като
правно основание разпоредбата на чл. 423
ал. 1 т. 1 от ГПК.
Подателят на възражението
твърди, че за задължението си е узнал след като получил покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 20199150401846 на ЧСИ Гергана Грозева и в едномесечния
срок подава възражението си за оспорване на вземането. Твърди, че издадената
заповед не му е връчена надлежно и иска
на осн. чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК възражението му да бъде прието възражението
му по чл. 414 от ГПК. Иска спиране на изпълнението до приключване на нсатоящото
производство.
Няма изразено становище от
насрещната страна.
Възражението е подадено в
законовия срок от процесуалнолегитимирано лице и е допустимо.
Настоящият въззивен състав,
след като се запозна с възражението и приложенията и с ч.гр.д. № 19/19г. на
СлРС, намира, че не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 т.1 от ГПК и не следва да приема възражението.
Тази разпоредба предвижда
ограничен и изчерпателно изброен кръг от хипотези, при които възражение против
заповед за изпълнение може да бъде прието от въззивния съд и в случая подателят-длъжник
се позовава на първото от тях – че заповедта за изпълнение не му е била връчена
надлежно.
Въззивният съд констатира,
че заповед № 35 от 04.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК е издадена по ч.гр.д. № 19/19г. на СлРС е изпратена на посочения от
заявителя адрес на длъжника, който е и неговият постоянен и настоящ адрес,
съгласно извършената служебна справка. Съобщението, ведно с копие от заповедта,
е връчено на 08.01.2019г. на този адрес, като връчителят е отбелязал, че то е получено
от внучката на длъжника, която е положила и подписа си за „получател със
задължение за предаване на адресата“.
Законовият двуседмичен срок
за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК /или чл. 414а от ГПК/, е започнал
да тече от връчването на заповедта на 08.01.19г. и е изтекъл на 15.01.2019г. В
рамките му длъжникът не е подал възражение по чл. 414, респективно – чл. 414а
от ГПК.
След изтичането на срока за
подаване на възражение, на 30.01.2019г. съдът е разпоредил издаване на
изпълнителен лист.
От всичко изложено е видно,
че към момента на издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК са спазени всички
законови изисквания за това, както и при връчването й на длъжника. Във
възражението не са релевирани никакви конкретни пороци, обосноваващи
„ненадлежно връчване“ –съобщението и заповедта по чл. 410 от ГПК са изпратени
на постоянния адрес на длъжника, връчването е станало по реда на чл. 46 ал. 2
от ГПК и настоящият състав няма причина да приеме, че е налице предпоставката
на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК.
С оглед всичко това
въззивният съд счита, че няма основание да приеме възражението, поради което не
следва и да се постановява продължаване на разглеждането на делото от
първоинстанционния съд съгласно чл. 423 ал. 4
от ГПК.
Искането за спиране на изпълнението
е неоснователно, тъй като не са налице условията на чл. 282 ал. 2 връзка чл.
423 ал. 2 от ГПК, тъй като длъжникът не е представил надлежно обезпечение.
Ръководен от гореизложеното
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НЕ
ПРИЕМА възражение по чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК вх. № 08828/11.09.2019г. от К.А.А.
ЕГН ********** *** против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 35 от 04.01.2019г.,
издадена по ч.гр.д. № 19/19г. на СлРС, поради липса на номинираната
предпоставка.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението на заповедта, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: