№………./………..2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на пети юни две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
Мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА
при секретар Нина И.,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 853 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивната жалба на Д.Г.П. ЕГН ********** ***, чрез адв. Бр.Б., против
решение № 298/29.01.2018г. по гр.д. № 7479/2017г. на ВРС, с което бракът му с И.Д.
П. е прекратен с развод, на осн. чл. 49 от СК, в следните части: в частта в която е прието, че носи вина
за разстройството на брачните отношения, в
частта, в която е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето Д. Д.П., ЕГН ********** на неговата майка И.Д. П., ЕГН **********,***,
на осн. чл. 59, ал. 2 СК, в частта,
в която е определен режим на лични отношения на бащата Д.Г.П., ЕГН ********** с
детето Д. Д.П., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца от 19.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с приспиване, първите три дни
от пролетната и зимната училищна ваканция от 10.00 в първия ден до 17.00 ч. в
последния ден с приспиване, 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, всяка година на рождения ден на бащата – двадесет и четвърти
август от 10.00 ч. до 18.00 ч., всяка нечетна година на рождения ден на детето
– девети юни от 10.00 ч до 18.00 ч., всяка нечетна година от 10.00 ч. на 24.12
до 18.00 ч. на 26.12 с приспиване, а на четна година от 10. 00 ч. на 31.12. до
16.00 ч. на 02.01. с приспиване, на осн. чл. 59, ал. 3 СК и в частта, в която бащата Д.Г.П. е
осъден да заплаща на Д. Д.П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител И.Д. П., ЕГН **********,***
сумата от 150 лв., представляваща месечна издръжка с падеж пето число на
месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба –
06.06.2017г., ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 59, ал. 5 вр. чл. 143,
ал.2 СК.
.
Считайки решението в
обжалваните части за неправилно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и
необосновано, по подробно изложените във
въззивната жалба съображения, се моли да бъде отменено и постановено друго, с
което подадената въззивна жалба бъде уважена изцяло, ведно с присъждане на
направените по делото разноски.
В писмен
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК И.Д. П., ЕГН ********** ***, чрез адв.
Кр.А. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Иска въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а решението в обжалваните части да бъде потвърдено.
Моли се за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
В редовно проведеното о.с.з. страните лично
и чрез процесуалните си представители поддържат становищата си изразени във
въззивната жалба, съответно в писмения отговор. Въззивникът Д. Г.ева П., чрез
адв. Бр.Б. е поискал от съда да му бъде предоставено ползването на семейното
жилище, в случай, че му бъдат възложени родителските права по отношение на
детето Д. . И.Д. П., чрез адв. Кр.А. е възразила за прекомерност на заплатеното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
ДСП-Варна, редовно призована, не
изпраща представител, не изразява становище по постъпилата жалба.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба И.Д. П., действаща
чрез адв. Кр.А. излага, че на 22.10.2000г. сключила брак с ответника Д.Г.П.,
като им се родили две деца: Г. Димитров П., р. 07.02.2001г. и Д. Д.П., р.
09.06.2009г. След сключване на брака тя
се оказала в подчинено състояние. Отначало живели в едно жилище с нейното
семейство, където получавала помощ. Съпругът й отправял упреци към майка й и
баща й относно поведението им и начина им на живот. Те се изнесли от
апартамента и заживели на вилата. Ответникът започнал да недоволства и срещу
брат й. Сърдит, напуснал жилището за четири месеца. В последствие и брат й
заживял при родителите й на лозе. Последните й дарили апартамента. Съпругът й
останал недоволен, че само тя се явява собственик на жилището. Удрял я, обиждал
я, унижавал я ежедневно. Бил болезнено ревнив. Не й позволялвал да контактува с
хора без одобрението му, да има собствени занимания, идеи. Карал я да се
чувства виновна за всичко. Родило се и второто им дете, като съпругът й се
съмнявал за произхода му, както и на по-голямото момче. След раждането на
детето Д. изпаднала в депресия, но не срещнала разбиране от съпруга си. Обиждал
я, наричал я луда. Наложило се да потърси помощ от психиатър. Получила съвет да
започне работа. През този период започнала да чете философска литература,
езотерика, метафизика, психология, духовна литература, и такава свързана със
самопознаване и личностно развитие. Ходела на йога. Съпругът й забранявал тези
занимания, подигравал й се, посягал й, изхвърлил книгите й, домашните цветя,
бижута, някои дрехи, картините, които сама си рисувала. Започнала да ходи на
лична терапия при психолог. Съпругът й отказал провеждането на семейна терапия.
Осъзнала, че съпругът й я притежава, а е човешко същество и никой няма право да
постъпва така с нея, като мачка човешкото й достойнство се опълчила на съпруга
си. Той станал още по-зъл. Отправял й заплахи, че ще я убие, че ще я залее с
киселина. Домът им се превърнал в бойно поле. Децата им ставали ежедневно
свидетели на всичко. Проблемите им станали достояние на полицията. От
м.09.2016г. до м.02.2017г. съпругът й напуснал семейното жилище, за което
настоявала, предвид спокойствието на децата. Той обаче всяка вечер идвал да
вдига скандали, вземал нейни вещи, унижавал я. Настройвал децата срещу нея.
Най-податлив се оказал големия им син. Баща му успешно го манипулирал с пари,
т.к. тя поемала издръжката на цялото домакинство, но не успявала да поеме
разходите на вече порасналото момче. Синът й я намразил, под давление на баща
му, че тя е виновна за всичко. Съпругът й правел вулгарни изказвания за нея
пред децата, Правел скандали пред
работата й, в училището на малкото дете. Съгласила се да заживеят отново заедно,
с надеждата, че се е променил. Проблемите не престанали. Отношенията не се били
подобрили. Отново се налагало да вика полиция. Тормозът над децата и
манипулациите, че ще останат голи, боси и гладни ако живеят с нея бил
ежедневен. Без желание да прави повече
компромиси е поискала бракът й с
ответника да бъде прекратен с развод. Поискала е да й бъдат предоставени
родителските права по отношение на децата Г. и Д. , като бащата бъде осъден да
заплаща издръжка в размер на 300.00лв. в полза на детето Г. и 250.00лв. в полза
на детето Д. , считано от датата на завеждане на иска в съда, ведно със
законната лихва. Моли се да бъде определен режим на лични отношения на децата с
баща им всяка четна седмица от месеца от 10.00ч. в събота с преспиване до
18.00ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато не е в платен годишен
отпуск, да й бъде предоставено ползването на семейното жилище в гр. Варна, жк
„Трошево“, бл. 55, вх. И, ет. 4, ап. 16. Изявила е желание да носи предбрачното
си фамилно име М.. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Поискала е още и определяне на привременни мерки.
В писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, Д.Г.П., чрез адв. Бр.Б. е изразил становище, че исковете на И.Д. П. са
допустими, но неоснователни. Поддържа, че действително е налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брачната връзка, но по причини, различни от
изложените от ищцата. В първите години
от брака, докато живели съвместно с родителите на П. и брат й, той е бил
потискан, мачкан и изнудван за пари. При отказа му да удовлетворява техните
желания, възникнали скандали. При условие, че направи луксозен ремонт на
жилището, родителите на съпругата му се изнесли от апартамента. Ремонтът му
коствал 80000.00лева, осигурени от неговите родители. Оспорва твърденията, че е
удрял шамари, обиждал и унижавал съпругата си. Напротив, той е бил обект на
насилие от страна на И., в случай, че откаже да даде пари за нещо. Не той, а
баща й изхвърлил книгите й, виждайки, че се пристрастява и губи представа за
реалността. Тя го гонела от жилището, симулирайки упражнено спрямо нея насилие,
звъняла на тел. 112. Отрича да е имал съмнения относно произхода на децата.
В срока за писмен отговор Д.Г.П., чрез
адв. Бр.Б. е предявил и насрещен иск, заявявайки, че желае развод, като бъде
бъде прогласено, че вината за това носи съпругата И.Д. П.. Тя и майка й правели
непрекъснато опити да го поставят в зависимост, като гледали на него единствено
като източник на средства. Като не бъдели
удовлетворени исканията им започвали разправии. Преди около седем години
И. се сближила с познатия му П.,
който се занимавал с „духовни практики“. Започнала да чете такава литература.
Той често отсъствал в момента и пътувал до Германия. И. излизала с Пламен, като
оставяла децата на родителите си. Изключвала си телефона и по цяла вечер нямало
никаква връзка с нея. Когато питал къде е била получавал обяснения, че си
говорят с Пламен на духовни теми. По това време започнал да забелязва
отклонения от нормалното поведение, промени с психиката й, отношението й към
домашните задължения, грубо отношение към него и децата, безпричинни отсъствия
от дома. Разбрал, че баща й има близки роднини, които страдат от психични
заболявания. След раждането на малкото дете И. започнала по-активно да посещава
сбирки на общности, тип секти-всяка събота и неделя, понякога и през седмицата,
ангажиращи цялото й свободно време през почивните дни. Миналия месец била на
семинар в с. Огняново, като отново не се интересувала от семейството си и
децата. За издръжката на домакинството се грижел само той. Откажел ли средства,
търпял агресията на ищцата. Притеснен за имуществото им, двамата изготвили и
подписали договор за имуществена разделност. И. П. непрекъснато настройвала
децата, забранявала им да разговарят с
него. Големият син отказал да се съобразява със забраните, тъй като виждал кой
е причината за скандалите, но малкото дете се поддавало на заповедите й.
Последният инцидент бил на 04.06.2017г, кагото поискал среща с детето Д. и
влязъл с него в спалнята да си поговорят. Детето заявило, че има забрана от
майка си да разговаря. Майката нахлула в стаята и го нападнала в гръб,
започнала да го дере, блъска и рита. Счупила му телефона и извикала полиция,
като казала, че е насилник. Поискал е от съда да бъде прекратен брака с развод,
да бъде прието, че вина за това има само И. П.. Иска да му бъдат предоставени
родителските права по отношение на децата Г. и Д. , да бъде определено
местоживеенето им при него на адреса в гр. Варна, жк „Трошево“, бл. 55, вх. И, ет.
4, ап. 16, като му бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо
се на посочения адрес. Иска на майката да бъде определен режим на лични отношения,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота
до 17.00ч. в неделя, 25 дни през лятото, когато не е в законооустановен отпуск,
втората половина от Коледните и Великденските празници и по 3 дни по време на
зимната и пролетната ваканция, както и тя да бъде осъдена да заплаща в полза на
детето Г. месечна издръжка от 200.00лв., а в полза на детето Д. -150.00лв.
Желае съпругата да носи след развода предбрачното си фамилно име М.. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В писмен отговор И.Д. П., чрез адв.
Кр.А. е оспорила насрещната искова молба, като неоснователна, поддържайки
изложеното от нея и отправените към съда искания в нейната искова молба за
развод.
Изготвилият писмен социален доклад
социален работник от ДСП-Варна излага, че към 04.07.2017г. непосредствените
грижи за децата Г. и Д. се полагат от двамата родители на адреса на жилището на
майката в гр. Варна, жк „Трошево“, бл. 55, вх. И, ет. 4, ап. 16. Г. ползва
самостоятелно детската стая от апартамента, детето Д. обитава с майка си и в
момента с баба си по майчина линия хола, а бащата ползва спалнята. Основно
бащата осигурява средствата за задоволяване нуждите и потребностите на децата
от храна, облекло, учебници и пособия. Децата са в добро здравословно
състояние, имат избран личен лекар. Майка им ги води на прегледи, имат всички
имунизационни ваксини. ОГ. е завършил девети клас на Първа ЕГ-Варна, с
преподаване на английски език, а Д. е ученик
в първи клас на ОУ „Св.Кирил и Методий“-Варна. Двамата имат изграден
приятелски кръг сред съученици и в квартала. Детето Г., с оглед възрастта си,
не е изцяло зависим от възрастен. Бащата по време на социалното проучване е
заявил, че не работи и е с тях постоянно, той организира времето на двете
момчета, води ги на плуване, разходки и др. Те получават помощ и подкрепа от двамата си
родители и близки по майчина линия. Отношенията на Г. с майката към момента са
охладнели. Не контактува с нея както преди. Смята, че се интересува от неща,
неприсъщи за майка и съпруга и не полага достатъчно грижи за него и брат му. Тя
често отсъства и за тях грижите се полагат от баща им. Това се потвърждава и от
бащата. Двамата родители са посочили, че се интересуват от обучителния процес
на децата си Контрол осъществява баща им, т.к. майка им работи. Тя е служител
човешки ресурси в офис на „Планекс Инвест“ ООД на 6-часов работен ден и
получава 366.80лв. месечна заплата. Бащата е безработен. Разполага със средства
от продажбата на имот, които му позволява да не работи и се грижи за момчетата.
При посещение на социалния работник в дома, той е заварил двете деца спокойни в
позната обстановка. Г. е показал емоционална привързаност към баща си и брат си
и е споделил, че желае да живее с баща си. Детето Д. контактува и с двамата си
родители. В присъствието на майка си е спокоен и контактен, което говори, че е
съхранена емоционалната връзка. Забелязана е обаче неспособност на родителите
да си взаимодействат достатъчно нормално по всички въпроси, свързани с децата. Съпругът
е заявил, че не желае развод, но социалният работник е наблюдавал грубо отношение
към съпругата и и отправяне на обвинения пред детето Г. за връзки с други мъже
и неполагане на достатъчно грижи. ОЗД към ДСП-Варна изказва становище, че и
двамата родители имат възможност да подпомагат децата. Майката живее в
собствено жилище, работи и има подкрепата на разширения семеен кръг. Бащата е
заявил, че разполага със средства от продажбата на имот, което му дава
възможност да не работи и разполага със свободно време и средства за
задоволяване потребностите на двете момчета. Притежава имот, в който би могъл
да живее с тях, но иска да продължи да живее в жилището на П., заедно с двете деца.
В с.з. на 27.10.2017г. ДСП-Варна, представлявана от юк Ел.Смъркова предлага
родителските права по отношение на по-голямото дете Г. да бъдат предоставени на
бащата, а родителските права по отношение на по-малкото Д. да бъдат
предоставени на майката, като на родителят, който не отглежда съответното дете
бъде предоставен максимално разширен режим на лични отношения с него.
С протоколно определение от с.з. на 27.10.2017г. ВРС е
постановил по реда на чл. 323, ал. 1 от ГПК привременни мерки, с действие до
приключване на производството с влязло в сила решение, като е предоставил родителските права по
отношени на детето Г. на бащата Д.Г.П., определил е режим на лични отношения на
майката И.Д. П. с детето Г. всяка втора и и четвърта седмица от месеца от 19.00ч. в петък до
15.00ч. в неделя с преспиване, от 10.00ч. на 31.12. до 18.00ч. на 2 януари с
преспиване и на рождения ден на детето-07.02. от 10.00ч. до 17.00ч., като
майката И.Д. П. е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето си Г. в размер
на 170.00лв.; предоставил е родителските права по отношени на детето Д. на
майката И.Д. П., определил е режим на лични отношения на бащата Д.Г.П. с детето
Д. всяка първа и трета седмица от
месеца от 19.00ч. в петък до 15.00ч. в неделя с преспиване, от 10.00ч. на
24.12. до 18.00ч. на 26.12 с преспиване и на рождения ден на детето-09.06. от
10.00ч. до 17.00ч., като бащата Д.Г.П. е осъден да заплаща месечна издръжка за
детето си Д. в размер на 140.00лв., ползването на семейното жилище, находящо се
в гр. Варна, жк „Трошево“, бл. 55, вх. И, ет. 4, ап. 16 на съпруга Д.Г.П.. С
протоколно определение от с.з. на 01.12.2017г. съдът е изменил, на осн. чл.
323, ал. 3 от ГПК определените до момента привременни мерки, като е постановил
предоставянето на семейното жилище на И.Д. П. до приключване на производството
по делото с влязъл в сила акт.
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 49 от СК, като са съединени за съвместно
разглеждане и небрачните искове по чл. 59, ал. 2 и чл. 53 от СК.
Няма спор и се установява от приложеното
по първоинстанционното дело удостоверение за сключен граждански брак, че Д.Г.П.
и И.Д.М. са сключили граждански брак на 22.10.2000г. Видно от удостоверение за
раждане на детето Г. Д.
П., р. на 07.02.2001г.,
за което е съставен акт за раждане № I-188/09.02.2001г. на длъжностното лице по гражданско
състояние в гр. Варна и от удостоверение за раждане на детето Д. Д.П., р. на
09.06.2009г., за кото е съставен акт за раждане № № III-409/11.05.2009г. на длъжностното лице
по гражданско състояние в гр. Варна, че техни
родители са страните по спора-И.Д. П. и Д.Г.П..
Няма спор и за това, че страните по делото
са обитавали до раздялата си жилището, собствено на И.Д. П., находящо се в гр.
Варна, жк „Трошево“, бл. 55, вх. И, ет. 4, ап. 16, напуснато в хода на производството
пред ВРС-лятото на 2017г. от съпругата
отвеждайки детето Д. със себе си, установявайки се във вилата на родителите си.
И.Д. П. работи в „Планекс Инвест“
ООД-Варна, като заема длъжността „Служител човешки ресурси в офис“, като за периода от м.май 2016г. до м. април
2017г. е получила БТВ в общ размер на 4336.60лв. или по 361.38лв.
По думите на Д.Г.П. работи като „началник
склад” в „Елдом“ и получава БТВ от 1 000 лв.
Ответникът е титуляр на сметки в „Пощенска
банка“ АД, салдото по които е в размер над 250000.00лв., видно от представените
по първоинстанционното дело на л. 107-108 писмени доказателства.
Според служебна бележка №
УВД-30-531/22.05.2017г. детето Д. Д.П. е ученик в първи клас на ОУ „Св.св. Кирил
и Методий“-Варна.
От служебна бележка №
УД-23-137/714/23.05.2017г. се установява, че Г. Д. П. е ученик в девети клас на Първа ЕГ
през учебната 2016/2017г.
От договор за дарение, обективиран в
НА № 131, т. 4, рег. № 16272, дело № 714/2005г. на нотариус Р.Кожухарова е
видно, че И.Д. П. е придобила по силата на извършено дарение от родителите й
апартамент № 16, находящ се в гр. Варна, жк „Трошево“, бл. 55, вх. 9, ет. 4 със
застроена площ от 94.34кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения.
С оглед представените от АВ-Варна
удостоверение № 20170214134523/14.02.2017г., справка от регистъра на
имуществените отношения на съпрузите и декларация на осн. § 4, ал. 2 от ПЗР на
СК с нотариална заверка на подписите, рег. № 1089/31.01.2012г. на нотариус В.Г.ева
е вписан законов режим на разделност.
Наличието на влошени отношения между
съпрузите се установява от представените по първоинстанционното дело медицинско
удостоверение № 443/05.06.2017г., изд. от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, медицинско удостоверение № 173/13.06.2016г.,
изд. от МЗ, АИПСМ-Варна, и медицинско удостоверение № 535/26.06.2016г. , изд.
от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, за инциденти при които на 04.06.2017г.,
13.06.2016г. и 25.06.2016г. е пострадал Д.Г.П., ударен с ръка, с юмрук и одран
с нокти от съпругата си, както и
медицинско удостоверение № 436/01.06.2017г., изд. от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД и
медицинско удостоверение № 387/16.05.2017г., изд. от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД е
пострадала И.Д. П., съответно натискана с ръка в областта на гръдния кош на
26.05.2017г., стискана с ръка в областта на горния десен крайник на
27.05.2017г. и ритната двукратно на 13.05.2017г. от съпруга си.
По делото на ВРС са приобщени
материалите, изискани за прилагане по гр.д. № 7563/2017г. на ВРС, видно от
които на 04.06.2017г. и 27.05.2017г. са
подавани сигнали от И. П. срещу съпруга й до полицейските органи за осъществен
психически тормоз и изнасяне на вещи от страна на П. от съвместно обитаваното
жилище, завършили със съставянето на предупредителни протоколи по отношение на
двамата съпрузи.
Д.Г.П. от своя страна е подавал на
01.09.2017г. и 20.09.2017г. сигнали до ДСП-Варна, т.к. не се осъществяват срещи
със сина му Д. , по думите му понеже И. П. не позволява и го настройва срещу
него. На 03.10.2017г. е проведена среща между двамата родители и социален
работник от ОЗД при ДСП-Варна, но споразумение между родителите не се е
постигнало. су
Д.Г.П. се е жалвал пред ВРП, че на 23.11.2017г. съпругата му е изхвърлила
дрехите му на стойност около 6000.00лв. и електрическото му пиано на стойност
около 2000.00лв. в кофите за боклук, а на 21.11.2017г., че на 17.11.2017г. не е
могъл да осъществи определения му от съда режим на лични отношения с детето Д. ,
както на следващия и на по-следващия ден.
И. П. е заявила, че провежда лична
терапия при психотерапевт. Отделно е посещавала „констелации”- терапевтичен
метод, развит от Берт Хелингер, практикуван от психолози, психотерапеврти и
психиатри, чиято цел е освобождаване на дълбоки напрежения вътре и между хората
– www.wikipedia.bg/. Посетила е
обучителен семинар в с. Огняново, област Гоце Делчев, като е представила
дневната програма и справка за ТР относно актуалното състояние на „Према Сагар
България“ ЕООД.
От ответната страна са ангажирани
писмени доказателства за проведения от 21.04.2017г. до 30.04.2017г. ретрит,
организиран от Према Сагар с участието на гуру Йоги Тан от Малайзия в два модула. Приложил е още и коментари на лица,
изразили в интернет пространството негативното си отношение спрямо организатора
на семинара /л. 131/.
Пред ВРС е изслушано заключение по допуснатата комплексна СППЕ,
вещите лица по която психиатър и психолог поддържат, че двамата родители И. П.
и Д.П. са психично здрави. Двете деца Г. на 16 години и Д. на 8 години са с
нормално за своята календарна възраст физическо и психическо развитие. Имат необходимото
ниво на социална зрялост да разбират и приемат социалното си обкръжение, като
се адаптират добре в него. И двете деца са с много добре развити когнитивни
способности и са психично здрави. До ситуацията на развода и двете деца са
имали нормална емоционална връзка с двамата си родители и помежду си. В момента
тази връзка е нарушена, не само от фактическата раздяла на децата и родителите
им, но и от тенденцията за приобщаване на всяко дете към позицията на родителя
с когото живее. Г. ясно формулира обичта си към брат си Д. и желанието да има
по-близки контакти с него. Д. отрича проблем в контактите с брат си, като
измества истинската причина за това-неодобрението си към агресивното поведение
на родителите си и по-специално на баща си. Това според вещите лица е начина да
се идентифицира с родителя с когото живее. В момента връзката на Г. с майката е
нарушена, но не само като следствие от тяхната раздяла. Независимо, че заявява
обич към майка си, нагласите му към нея са противоречиви. От една старан я
отхвърля защото се чувства неразбран и неподкрепян от нея, интересуваща се от
собствените си увлечения, а от друга-не поставя под съмнение синовните си
чувства към нея. В центъра на преживяванията на двете деца са затрудненте
отношения между родителите и тяхното съжителство. Вещите лица са категорични,
че синдром на родителско отчуждение по отношение на двете деца не съществува,
но са налице индикации за бъдещо възникване. Отдръпването на Г. от майката не
го лишава от емоционалното й присъствие в психологичното поле на деетто. В
момента обаче той се идентифицира с бащата, мъчейки се да докаже неговите
приоритети. Негативното му отношение би могло да бъде коригирано с
психологическа подкрепа и създаване на възможност детето да прекарва по-дълго с
нея. Чрез работа с психотерапевт би могъл да бъде преодолян от Г. един начален
процес на родителско отчуждаване. Пребиваването на Г. при бащата е в голяма
степен личен рационален избор, макар и не съвсем самостоятелно осъзнат, но не и
на емоционално ниво. За него и не съществува риск, поради възрастта му, близка
до пълнолетие. Рискът за Г. от преимущественото съжителство с бащата произтича
от това, че би могъл да възприеме, поведението на бащата и проявите му на
свръхконтролиране като норма. Рискът от съжителстване с майката е от конфликтни
ситуации, свързани с неразбираемите за Г. нейни увлечения. С оглед по-ранната
възраст на детето Д. , проявите на фрустрация са по-явно изразени. При развитие
на синдром на родителско отчуждение, последиците биха били по-сериозни. Важно е
да контактува с баща си в тази предпубертетна възраст. Емоционалната връзка на Д.
с двамата родители не би била застрашена ако отпадне напрежението и неяснотите,
при които е поставен в момента. В с.з. на 01.12.2017г. при изслушване на
заключението пред съда, вещото лице-психолог е заявила, че разделното живеене
на двете деца би било добър избор, на съда, като се вземат предвид
предпочитанията на самите деца. Според психиатъра, децата предпочитат да живеят
разделени, само да не са в полето на конфликти между родителите си. И
разделени, децата са в ситуация на фрустрация. Тя би могло да доведе до
отчуждаване между двамата братя, като всеки един ще приеме образа на родителя с
когото живее, при което освен синдром на родителско отчуждение, би бил налице и
сондром на отчуждение между двама братя, като опасността е за по.малкото дете,
като по-податливо. Разрешението е чести контакти между двете деца. Отношенията
между родителите, каквито са в момента изключително много вредят на двете деца.
Родителите сами следва да убедят децата, които отглеждат, че е съвсем нормално
да прекарват известно време с другия си родител. Двамата родители имат
родителски капацитет да полагат родителски грижи. Личностовите особености на
двамата съпрузи не ги правят „лоши родители“.
На осн. чл. 15, ал. 2 от
Закона за закрила на детето, е изслушано по първоинстанционното дело детето Г..
То споделя, че е на 16 години /към 14.07.2017г./, че е ученик в 10-ти клас в
Първа езикова гимназия-Варна, с първи език немски. Живее в гр. Варна, ул.
„Младежка“, № 55,вх. 9, ет. 4, където живее с майка си, баща си и с брат си.
Баба му по майчина линия също живее с тях. Споделя, че от няколко години родителите
му са в лоши отношения. Отношонията се влошили според него, когато майка му
започнала да ходи на т.н. „констелации“-занимания, където казвала, че иска да
открие себе си и собствения си път, но занимавайки се с това, започнала реко да
пренебрегва домашните си. Ходела всяка неделя или през седмица от сутрин до
вечер, но и в делнични дни. Налагало се той да гледа малкия си брат. Не
готвела, не чистела. Чувствал се пренебрегнат. „Не твърдя, че чак мразя майка
ми, но едно такова чувство имам. Чувствата, които изпитвам към нея не са
добри“.- Приема отношенията между родителите си за конфликтни и смята, че е
въвлечен в конфликта им. Заявява, че застава на страната на баща си, защото с
него се чувства по-спокоен, имат по-здрава връзка., говорят си за всичко,
разхождат се. Баща му не е посягал физически на майка му пред него, но майка му
надрала с нокти баща му веднъж. Сочи, че с брат си имат силна връзка. Когото
родителите му се карат, го извежда навън, говорят си. Напоследък обаче като го потърсел по
телефона, брат му не отговаря. Той никого не търсел по цял ден, само си играел на
телефона, не разговарял с никого. Само като огледнее се обаждал. Заявява, че му
е тъжно за наго. Изказва уважението си към баща си, който съумява да се справя
добре с финансовата обезпеченост на семейството. Удовлетворява всяко тяхно
желание и нужда, в момента като го поискат. „Единственото което искам е родителите ми да
се оправят, не искам да се разделят“ и „Обичам майка си. Тя каквато и да е, аз
я обичам“.
Пред ВРС са изслушани две групи свидетели: Д. М.М.-майка на ищцата и Любима
Олегова Манова, без родство и дела със страните, водени от ищцата И.Д. П. и Ц. Г. П.-майка на ответника и В. Н. П., без родство и дела
със страните, водени от ответника Д.Г.П., като показанията на свидетелките Д.
М.М.-и Ц. Г. П. съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
а на всички тях, само в частта, в която споделят преки и непосредствени впечатления.
От
показанията на свид. Д. М.М., се установява, че в отношенията между съпрузите преди 5-6 години настъпила промяна, а от
година-две станали нетърпими. Започнали скандали и посягане пред децата. Преди много време в
нейно присъствие Д. ударил шамар на дъщеря й и тя паднала. Наскоро пак имало
такъв случай. Не е виждала друг път, но чувала викове. „Бият се и се разпрявят пред децата си понякога“
и „Може в защита И. и тя да го е удряла“. Малкият правел забележки на баща си:
„Тате, не така, не така“. От 6-7 месеца не живеят заедно съпрузите, като една
вечер отишли до апартамента с дъщеря си и детето Д. . Д. ги посрещнал пред
блока, ритнал съпругата си и тръгнал да я бие. Малкият викал „Тате, недей.
Тате, недей“. Понечил и свидетелката да
удари, но тя се развикала. Отправял обиди и на двете с нецензурни думи. Според
свидетелката причина за влошените отношения било това, че зет й разполагал с
повече пари и непрекъснато натяквал на дъщеря й, че той дава средствата за
всичко, а тя трябвало да го слуша. Дъщеря й обаче искала да се чувства
по-освободена. Няколко пъти съпругът напускал семейството си, оставял ги с
децата сами. Отношението на децата към майка им намира за добро, осочено на
малкото момче. В момента големият син не се срещал с майка си. Малкият ходил
два пъти при баща си. Големият не е идвал при майка си, не вдигал телефона си
като го търси и на майка си при позвъняване. Малкият Д. казвал, че му е мъчно
за батко му, но се чудел брат му като не идва при тях, защо да ходи той при
баща си. Бащата се обадил на Д. и го питал: „Ти знаеш ли, че съдът ти каза да
ходиш“, а детето уплашено питало: „Бабо, какво ще ми направи съдът?“ Сочи, че
съпругът все не харесвал работата на И.. Ходел, следял я, говорел разни работи.
Ревнувал, че ходи с други мъже. Не бил съгласен да ходи на йога, на спорт, да
се разхожда. Дъщеря й решила да промени живота си, да разчита преди всичко на
себе си, за да може да си гледа децата. Свидетелката твърди, че детето Д. й
споделял, че доста често има скандали между родителите му, уточнявайки, че „Той
тати първи започна да бие мама“. Преди време и големият Г. казвал“ Бабо, те
като така често се карат, то по-добре да са разделени“. Бащата не искал
по-малкото дете. Мислел, че не е негово.
Наричал децата с обидни думи. Признава, че от 1-2 години, няколко пъти в събота
и неделя дъщеря й е отсъствала. Рядко й водела децата събота-неделя да ги
гледа. Знае за случка когато Д. изхвърлил дрехите на дъщеря й, защото й казала,
че дрехите й ги няма. Отишла и видяла гардероба на дъщеря си в апартамента
празен, а тя не ги е донесла на вилата. После и И. изхвърлила неговите дрехи. Отрича
дъщеря й да е спирала Д. да се вижда с баща си. Г. не искал да дойде да се види
с нея, с майка си.
Св. Л. О. М. знае от И., че съпругът й е много ревнив и това й пречи.
Спомня си случа, когато били излезли няколко колежки на плажно заведение с
гостуващ изпълнител и пиели коктейли, когато извъднъж се появил Д. и се
присъединил към компанията им. И. е била
притеснена, тревожна от това, че трябва да дава обяснения къде отива, защо
отива, постоянно била с чувството, че прави нещо нередно, че ще й се скара
/съпругът й/, че ще има някави неприятности, че е излязла или е била навън.
Веднъж се срещнала с Д. по негово настояване /през 2017г. когато Д. се бил изнесъл от
апартамента и И. живеела сама с децата/ и той й казал, че приятелката й не се
грижи за децата, че не готви, че ходи по секти, че чете някаква литература за
опознаване на себе си, говорили за Петър Дънов. Сега детето Д. живее с И., а Г.
с баща си. И. и Д. живея в къщата на родителите й, на пътя за Виница, като обитават
втория етаж, а на първия живеят родителите й. Била е свидетел, когато бащата Д.
дошъл да види Д. , за което се обадил по телефона предварително, но детето
отказало да се срещат. Все пак излязло на двора при баща си. Скоро се прибрало.
Свидетелства, че И. е звъняла по телефона на Г. , а той не й вдигал.
От показанията на св. Ц. Г. П. се установява, че основният проблем
в семейството на сина й са духовните практики, които И. П. упражнява. Станала
сама свидетел на отсъствията на снаха си. В деня на погребението на баба й,
свидетелката гледала децата и вместо И. да се прибере на обяд, казала, че отива
на някакъв курс и се прибрала вечерта в 23.00 ч. вечерта. Първоначално синът й
отказвал да сподели за отношенията им. Когато връщал майка си в дома й й
споделил, че съпругата му отсъства често вечер, оставя децата сами, докато той
е на работа. На отправени от негова страна въпроси, тя го лъжела, криела, не
казвала истината. Притеснила се, тъй като и от други хора е чувала за „тези
неща”, които според нея не са добри за семейните отношения между хората. От 5-6
години И. П. започнала да отсъства всяка събота и неделя, за да посещава тези
сбирки. По По време на отсъствията на съпругата децата се гледали сами. Баща им
ги водел при нея, водел ги на разходка и на ресторант, защото майка им не е
приготвила храна. През последните 2 – 3 години И. П. забравила, че е майка и
съпруга –излизала сутринта и се прибирала вечер, без да мисли какво става с
децата цял ден. Не се грижела да им приготви храна. Бща им трябвало да работи,
да ги взема от училище, а тя да е някъде на гимнастика, някъде другаде. Не е
виждала сина си пред нея да удря съпругата си, не я виждала със следи от
насилие, както него, надран с нокти и синини по краката от ритници. Може би я е
обиждал, но не и пред нея. Не може да твърди, че И. е изневерявала на мъжа си,
но по няколко случая съди за това, че не е била почтена към него. Когато
забременяла с Д. , не казала най-напред на мъжа си, а на негов приятел. Освен
това, когато Д. бил на работа в Германия, тя си прекервала с негови приятели на
бар. От 1-2 години самата И. й казвала, че не желае повече съпруга си: „Кажи му
да си намери друга жена“. Той не си намерил друга жена, а искал да се грижи за
децата си, да бъдат добре възпитани и образовани. Самият Г. не желае контакти с
майка си, разстроен от това, че не му предложила да отиде при нея, когато
бащата влязъл в болница. Бащата не е препятствал контактите му с майката. Питал
сина си, какво е желанието му. Г. казвал: „Нямам желание да отида“. Баща му
казвал: „Както искаш“. Детето било за два дни при баща си в края на декември.
От тогава не е идвал. Бащата звани и иска да го вземе, но никой не отговаря.
Ходил на вилата, но там е заключено и никой не отваря.
Св. В. Н. П. твърди, че познава
семейството от 10 години, като се е сближила с Д. покрай работата му в сервиза.
Ходели със съпруга си при него за части. После, и децата им били на сходна възраст.
Направило й впечатление, че Д. е един много отговорен родител, мъж, който се
интересува къде ще учат децата му. Споделял е с нея, че съпругата му често
отсъства от дома и не знае кога ще се върне. Ходили на няколко банкета заедно,
но Д. идвал сам. Твърди, че познава децата Г. и Д. /Дарко/. Отношенията на
Дарко и баща му били приятелски, говорели си, бащата бил горд как се справя с
различни неща. Последно ги видяла лятото на 2017г. Знае, че съпрузите са
разделни, но и преди това се е случвало. От 5-6месеца знае, че Д. не се вижда
със сина си Д. . Веднъж в събота около 11 часа ходила с Д. до къщата, където
живее детето, за да го вземе при себе си, но никой не отговорил на телефонното
му обаждане, никой не отворил вратата. В момента Д. и сина му Г. живеят в
жилище, в близост до училището на Г..
Пред ВОС е изслушано заключение по допуснатата от съда СПЕ.
Вещото лице психолог поддържа, че Г., по-голямото дете е решил въпроса за себе
си, идинтифицирайки се с бащата, отхвърляйки приемането на майката. Склонен е да отхвърли конфликта привидно,
търсейки собствения си интерес. Привидно е спокоен и прикрива фрустрираност от
ситуацията. Отчетена е от вещото лице промяна в мислите и реакциите към
неговота майка, в сравнение с предходното изследване. Потвърждава негативното
си отношение и декларира липсата на емоционална потребност да общува с майка
си. Обсъждането на нейната вина, загуба или подтискане на емоциите е заместено с желанието да се доверява
единствено на отглеждащия го в момента родител. Това са индикации у детето за
отчуждение, които не биха били структурирани за такъв период от време без
повлияване от средата, в която функционира. По отношение на детето Д. вещото
лице отчита обърканост и тревожност свързани с изискването от възрастните край
него да заяви избор на родител. Психичното му състояние се характеризира с
потиснатост на настроението, плачливост, с показване на безпомощност да реши
лоялността си към родителите. Поради незрялата си възраст е податлив на
манипулиране и подчиняване на възрастните около него, но е нормално. Проявява
затвореност, произтичаща от предпочитания в самостоятелните си занимания. У
него има емоционален дискомфорт, свързан с актуалността на продължаващите
конфликти между родителите му. Допускането да се затвърди негативизъм и
отхвърленост към майката от страна на Г. и липсата на спокойствие и комфорт в
нуждите на Д. да се среща с баща си и брат си, е подход, който има отношение
към развитието на Синдром на родителско отчуждение. Г. е привидно спокоен, но
има риск занапред поради нарушения емоционален баланс към двамата родители което е негов избор. Настоятелността на Д. преди,
да бъде полезен в конфликта с родителите си , сега не се наблюдава, според
психолога. На преден план е обърканост,
и тревожност. Отношението на Г. към майката е отхвърлящо,
негативистично. С брат си желае връзка и емоционална свързаност, но с оглед
възможностите на възрастта си не я търси самостоятелно и активно. Детето Д. поддържа
тревожност, плахост и е изключително уязвим емоционално. Търсейки баланса да
обича и двамата, изпада все повече в конфликт със себе си. Привързан е към
гледащия го родител. На емоционално ниво децата са значими един за друг, но им
е нужна помощ от родителите да изживяват
близостта си, потискайки вражадата помежду си и стимулирайки или
невъзпрепятствайки контактите им. Между двете експертизи се отчита според
вещото лице започнало формиране на СРО, щом детските емоции на взаимност са ограничени
от тенденцията двамата родители да се проявяват като обсебващи. Децата имат
нужда от двамата и в момента тяхната нужда често е препятствана. Допуска се от
родителите съзнателно или тенденциозно ограничаване или елиминиране
присъствието на единия или другия родител в живота на децата, търсещи различни
причини за това. Вещото лице изключва напълно наличието на резигнация при
децата.
Пред ВОС са изслушани и показанията на водените от страните свидетели, а именно: Валентина Николаева
Петрова, водена от въззивника и Д. М.М., водена от въззиваемата, и двете
разпитвани по първоинстанционното дело.
Св. П. сочи, че и след м.октомври 2017г. ходила 5-6 пъти с Д.П. да вземат детето Д.
от дома на майката, в дните на определения режим на лични отношени. Никой не
отварял. Отначало и Г. /детето Г./ присъствал,
но се отказал да идва повече, като не отварят. Г. й казвал, като го пита, че
майка му не го е търсила или общувала с него. В деня след рождения си ден
й казал, че не го е търсила. Бащата през последните няколко месеца не е виждал Д.
. Все пак, преди делото два пъти е бил осъществен контакт. Не е присъствала на
срещите, но са се чували по телефона с Д. и той й пращал снимки. Отначало Д. бил
враждебно настроен, после се отпуснал. Споделил й, че е щастлив и иска да се
вижда с брат си. На последната среща искал да остане при баща си. Твърди, че Д.
е много грижовен.
Св. М. казва, че преди среща на баката с Д. родителите се чуват по
терлефона и се уговарят за вземането на детето. То обаче било болно един-два
пъти в дните за свиждане. Майката представила болничен лист. Отрича да не са
отваряли вратата при идване на бащата. Не знае, че съдебен изпълнител е идвал в дома им, но
знае, че има образувано изпълнително дело за предаването на Д. на бащата. Детето
Д. споделило предния месец, че има
натиск от страна на батко му, да живее при тях с бащата, че там е по-добре.
Бащата купил според детето Д. и дъщеря й телефон на детето Г. за 2500.00лв.,
видно и от изяавлението на самия въззивник в с.з. на 05.06.2018г. Свидетелката
признава, че къщата им е в двор и пътната врата се заключва, но има звънци за
всеки етаж. Къщата е триетажна, на първия етаж живее свидетелката със
семейството си, на втория дъщеря й с детето на площ от 120 кв.м., а третият е
свободен. Майката води и взема детето си
на училище с колата. Единият от Новогодишните празници Д. бил при баща си.
Миналия петък бил отново там и предния петък и по-предния. Големият Г. от две
месеца не е контактувал с майка си и с нея, не отговаря на обажданията им. Чули
се за рождения му ден, Г. се обадил на баба си на 08.03.. Не знае дали е
поздравил майка си и дали тя го е търсила за рождения ден.
По въззивното дело са приобщени материали по изп.д. № 20183110407041 на СИС
при ВРС, видно от което на 16.03.2018г. е било насрочено принудително
изпълнение за предаване на детето Д. . Не са ангажирани доказателства за това
състояло ли се е принудително предаване.
Относно
вината.
Не е спорно, че страните са съпрузи по
силата на сключения на 22.10.2000г. граждански брак, за което е съставен акт № 1527
на длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Варна. От брака си имат родени
две деца Г., р. 07.02.2001г. и Д. , р. 09.06.2009г.
В настоящото производство предмет на изследване
е виновното поведение на ответника, според твърденията на ищцата, доколкото той
самият е поискал произнасяне за вината в
насрещната си искова молба, на осн. чл. 49, ал. 3 от СК.
Наведените от ищцата ответницата
твърдения за виновно поведение на
съпруга по настоящия казус са, че е проявявал болезнена ревност, тормозел я физически,
психически, сексуално, икономически. Обиждал я. Проявявал неразбиране към
увлеченията й по спорт, йога, философия, езотерика, метафизика, духовни
практики. Опълчила се срещу налаганите й от него ограничения. Станал още
по-зъл. Домът им се превърнал в бойно поле, децата ставали ежедневни свидетели
на отношенията им. Детето Д. много образно се е изразил пред вещите лица по
СППЕ, че родителите му се „бият като лъвове“.
От събраните по първоинстанционното дело писмени и гласни доказателства,
съставът приема за доказано, че съпругът проявявал неоправдана ревност, защото
недоказани остават твърденията му за брачна изневяра, налагал й ограничения,
обиждал я, биел я, и всичко това се случвало в присъствието на децата, за което
споделят самите те.
Така или иначе всички разпитани по
делото свидетели говорят за влошени отношения между съпрузите, скандали, обиди,
грубо отношение физически тормоз. Това се устанвовява и от представените по
делото от двете страни медицински
удостоверения, доказателства за намеса на полицията, съставените на двамата
предупредителни протоколи.
Настоящият състав споделя напълно
съображенията на първоинстанционния съд, че отношенията между съпрузите са
крайно обострени, липсва топлина,
близост, разбирателство, взаимно уважение и желание за полагане на общи грижи
за семейството, стремеж да бъдат туширани възникналите противоречия, като
следствие от поведението на двамата съпрузи.
Когато причините за това са субективни-поведението на двамата съпрузи,
което е разрушило доверието, уважението и привързаността им един към друг, от
значение при определяне на брачната вина е съвкупността от причините, а не само
тези на единия съпруг. В първоинстанционното разглеждане на спора съдът е приел наличието на вина у ищцата за
разстройство на брака, както и у ответника. Решението не е обжалвано в частта
на брачната вина от жената и в тази част е влязло в сила. Съпругът не е
направил необходимите усилия за преодоляване на създалите се неприязнени
отношения, на възникналите противоречия и от там за възстановяване на нормален
семеен живот. Не доказва да е извършил някакви действия, израз на стремежа му
да бъдат нормализирани отношенията със
съпругата, че е искал да съхрани брака си до момента на настъпилата фактическа
раздяла. Това поведение, за което не е могъл да не осъзнава, че причинява
сериозна криза в семейните отношения, безусловно ангажира и неговата вина и
води до извода за съпричиняване на разстройството на брачните отношения.
Правилен е извода на първоинстанционния съд за вината на двамата съпрузи.
Решението на ВРС в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Относно
упражняването на родителските права по отношение на детето Д. , р. 09.06.2009г.
С обжалваното решение родителските
права по отношение на детето Д. са предоставени на майката И.Д. П.. Страните
имат родено от браки си още едно ненавършило пълнолетие дете Г., р.
07.02.2001г., родителските права по отношение на което са предоставени на
бащата Д.Г.П., за което няма жалба и първоинстанционното решение е влязло в
сила в тази част.
При вземане на решението кой родител
следва да упражнява родителските права по отношение на детето Д. , съдът следва
да има предвид насоките дадени с ППВС № 1/12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г.
Настоящият състав приема това и ще изкаже съображенията си по-долу. Според това
ППВС решението следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед
и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения
за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици
и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия;
- възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата;
- помощ на трети лица и др. Не е задължително за съда желанието на детето и
други лица от обкръжението му да живее с дадения родител.
Изхождайки именно от тези насоки при
преценката кой от двамата родители
следва да упражнява родителските права, съдът има предвид събраните по делото
доказателства:
Най-напред следва да се отбележи, че и
двамата родители изказват желание да упражняват родителските права, заявено от
тях лично в проведеното пред първоинстанционния съд изслушване на осн. чл. 59,
ал. 6 от СК. Установява се, че родителите на детето Д. притежават и капацитета
да го правят. Двамата родители могат да осигурят добри битови възможности да
отглеждат детето при себе си. Бащата до скоро е живял с по-голямото дете Г. в
семейното жилище, напуснато от тях понастоящем, като живеят в жилище под наем. Д.П.
разполага със средства, видно от извлеченията от банковите му сметки и е с
намерение да закупи собствено жилище. Майката обитава жилището на втория етаж от
триетажната вилна сграда, в м. „Акчелар“, собственост на родителите й. Майката
води и взема Д. от училище. Тя работи на намален работен ден. Бащата също
работи, по неговите думи. Двамата родители биха могли да полагат грижите за
детето Д. . Двамата родители могат да разчитат на помощта на близките си.
Не се установяват лоши морални
качества на някой от родителите, въпреки твърденията на ответника, настоящ
въззивник в този смисъл по отношение на ищцата-въззиваема, останали недоказани,
доколкото и показанията на св. Цветанка П. са неубедителни и се базират на
предположения.
Не се установява още и това, че
майката не се интересува от детето си, че то се гледа от баба си по майчина
линия или прекарва времето си на втория етаж в самота, вторачен в екрана на
телефона си, докато огладнее. Не се установи също така, че майката, увлечена по
собствените си занимания е отсъствала винаги от дома си през свободното си
време, въпреки изявленията на детето Г. в този смисъл. Тя не отрича, че е
посещавала т.н. „констелации” които по думите й са 5-6 пъти годишно и ритрийт в
с. Огняново,, посещава психотерапевт, ходи на йога, на фитнес при възможност,
увлича се по духовни практики. Не би следвало според събраните по делото
доказателства да бъде прието, че тези терапевтични сеанси са секта. Вещите лица
заключават, че тя е психично здрава.
Съставът приема, че и майката и бащата
на детето Д. разполагат с достатъчен родителски капацитет, работят, искат и имат материални и битови възможности да
отглеждат сина си, не се установяват отрицателни прояви на родителите, които да
са несъвместими с упражняването на родителски права, отглеждането и
възпитанието на дете.
Следва да се отбележи, че за всяко
дете би било добре да живее и се отглежда от двамата си родители, както и с другото дете в
семейството-по-големият брат Г., но това очевидно е невъзможно. Г. е направил своя избор, за това с кого иска
да живее-с баща си и отрича нуждата си от контакти с майка си, а описвайки я
само в черни краски, явно той е предубеден или това е неговия начин за справяне
със ситуацията, породена от постоянните скандали на родителите си, но той желае
да живее с баща си. Вярно, че момчето е голямо, но за лошите прояви на майка
си, за които свидетелства, че тя не готви и не чисти, отсъства от сутрин до
вечер в почивните дни и не се интересява от тях, че задължението на жената е да
се грижи за децата и домакинството, а мъжа за прехраната на семейството, се
налага извода, че то вече ги е чувал от някого от обкръжението си, преди да
станат негови изявления, защото звучат декларативно, неприсъщо от устата на
съвременен млад човек, особено, ако се изходи от заключението на вещите лица,
че е малко по-незрял все още като личност. Дали пък не търси обяснение за
собственото си решение по този начин и сам себе си убеждава в правилността на взетото решение? Социалният
работник и вещите лица от комплексната СППЕ са констатирали по-голямата
привързаност на детето Д. към майка му. Самото то е ставало свидетел на
разправиите между родителите си, както е споделило, че не се разбира с баща си
понякога, „че обижда мама”, Споделя още” „...като съм при мама тати се
ядосва” и „реших да взема страна и да
остана при мама, за да не се карат и да се укротят”.
Убезпокоително е заключението което
дава вещото лице по СПЕ, изслушана по въззивното дело, че за времето от 6
месеца между двете експертизи отчита започнало формиране на СРО. Проблема е
въвличането на децата в конфликта и враждата между родителите. Такова е
поведението което установява съда и при двамата родители, съзнавано или не,
като покупка на скъпи вещи на едното дете от бащата и споделяне за това с
другото, за което няма такъв подарък и препятстване на срещите от страна на
майката на детето Д. с баща му, използвайки наглед безобидни поводи-заболяване,
друго по-важно или по-забавно занимание на детето и др.
Едно такова поведение крие големи
опасности за бъдещето на децата и особено за по-малкото от двете. Родителите
следва да коригират поведението си, при нужда и чрез ползването на психотерпия,
както препоръчват вещите лица.
След всичко коментирано до тук, съдът
споделя мотивите на ВРС, че за едно 8 годишно към настоящия момент момченце, в
негов интерес е засиленото все още присъствие на майката, при по-широк от
обичайния режим на лични отношения с бащата, още повече, че съвпада и с
неговото желание.
Проблем за поддържане на емоционалната
връзка между двете братчета би представлявало при това положение разделното им
живеене. Тази крайна мярка съдът намира за уместно да приложи, съобразявайки
желанията на двете деца и установеното статукво. Разбира се, няма нищо трайно
установено. Предоставянето на родителските права е предмет на спорна съдебна
администрация и при промяна в обстоятелствата тази мярка може да бъде
променяна. Най-сигурния начин да се случи това е родителят да продължава с поведение на отчуждение на
детето, което отглежда от другия, неотглеждащ родител и установяването на СРО,
незаинтересованост от проблемите на детето и неглижиране от родителските отговорности.
Първоинстанционното решение в частта
относно упражняването на родителските права по отношение на детето Д. от майката
следва да бъде потвърдено.
Не се налага следователно служебно
произнасяне по ползването на семейното жилище, предоставено от ВРС на И.Д. П.,
отглеждаща детето Д. Д.П..
Относно
режима на лични отношения на Д.Г.П. с детето Д. , р. 09.06.2009г.
С оглед това, че упражняването на
родителските права по отношение на детето Д. е предоставено на майката, на
бащата следва да бъде предоставен режим на лични отношения с него. Следва да е
по-широк от обичайния, защото интересът на детето налага да контактува с
двамата си родители, а като се отглежда от майката, да има възможно по-чести
контакти с баща си. Режимът следва да бъде съобразен и с режима на лични
отношения, определен от съда по отношение на детето Г. с майката, така, че ако
се осъществява, двете деца да прекарват възможно най-много време заедно. Следва бащата да може да вижда и взема детето Д.
при себе, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 19.00 ч. в
петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване, първите три дни от пролетната и
зимната училищна ваканция от 10.00 в първия ден до 17.00 ч. в последния ден с
преспиване, 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск,
всяка година на рождения ден на бащата – двадесет и четвърти август от 10.00 ч.
до 18.00 ч., всяка нечетна година на рождения ден на детето – девети юни от
10.00 ч до 18.00 ч., всяка нечетна година от 10.00 ч. на 24.12 до 18.00 ч. на
26.12 с преспиване, а на четна година от 10. 00 ч. на 31.12. до 16.00 ч. на
02.01. с преспиване, както е постановил и ВРС
Решението на ВРС в частта относно
режима на лични отношения следва да бъде
потвърдено.
Относно
издръжката в полза на детето Д. , р. 09.06.2009г.
След като родителските права по
отношение на детето Д. следва да се упражняват от майката, бащата следва да
бъде осъдена да заплаща издръжка.
Районният съд е присъдил издръжка на
детето Д. в размер на 150.00лв. месечно, на осн. чл. 143 от СК, считано от
датата на исковата молба-06.06.2017г. Съобразявайки нуждите на осем годишното
детето, ученик понастоящем във втори клас, както и месечните доходи на двамата
му родители, формирани от работна заплата /1000.00лв. месечно за Д.П., както
сам е посочил и 361.60лв. за И. П./, както и задълженията им за издръжка за
по-голямото им дете Г., настоящият състав намира, че издръжката в полза на
детето Д. , р. 09.06.2009г. следва да бъде определена в общ размер на 260.00лв.
месечно. Дължимата от бащата издръжка следва да бъде определана в размер на 150.00лв. месечно, а майката
следва да участва със 110.00лв. месечно. Приоритетното участие на бащата се
определя от това, че ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на детето Д. са
в тежест на майката, а тя има по-ниски месечни доходи.
Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено и в тези части.
По
разноските
С оглед изхода на спора, за въззивното
производство не се налага произнасяне в частта за разноските, присъдени с
първоинсдтанционното решение. Не се следват разноски в полза на Д.Г.П.. Той
следва да бъде осъден да заплати на И.Д. П. за въззивното производство
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 450.00лв., от които
300.00лв. заплатено, съгласно договор за правна защита и съдействие и списък за
разноските по чл. 80 от ГПК на л. 93 и л. 94 по делото адвокатско
възнаграждение, 150.00лв. заплатен депозит за вещо лице.
Воден от горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 298/29.01.2018г.
по гр.д. №7479/2017г. на 24-ти състав на ВРС, в следните обжалвани части:
в частта в която е прието, че съпругът Д.Г.П. носи вина за разстройството
на брачните отношения, наред със съпругата си И.Д. П. ; в частта, в която е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Д.П., ЕГН **********
на неговата майка И.Д. П., ЕГН **********,***, на осн. чл. 59, ал. 2 СК, в частта, в която е определен режим на
лични отношения на бащата Д.Г.П., ЕГН ********** с детето Д. Д.П., ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 19.00 ч. в петък до
18.00 ч. в неделя с преспиване, първите три дни от пролетната и зимната
училищна ваканция от 10.00 в първия ден до 17.00 ч. в последния ден с преспиване,
15 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, всяка
година на рождения ден на бащата – двадесет и четвърти август от 10.00 ч. до
18.00 ч., всяка нечетна година на рождения ден на детето – девети юни от 10.00
ч до 18.00 ч., всяка нечетна година от 10.00 ч. на 24.12 до 18.00 ч. на 26.12 с
преспиване, а на четна година от 10. 00 ч. на 31.12. до 16.00 ч. на 02.01. с преспиване,
на осн. чл. 59, ал. 3 СК и в частта,
в която е осъден да заплаща на Д. Д.П., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител И.Д. П., ЕГН **********,*** сумата от 150.00 лв.,
представляваща месечна издръжка с падеж пето число на месеца, за който
се дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 59, ал. 5 вр. чл. 143, ал.2 СК.
ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН ********** *** да заплати на И.Д. П., ЕГН **********,***, разноски за въззивната инстанция в размер на 450.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните,
при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: