Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 35

Сливен, 17.07.2019 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четвърти юли  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………Мария Тодорова…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……т.дело № 122  по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 226 от КЗ(отм.).

Ищците твърдят в исковата молба, че са наследници по закон, братя и сестри на Н. И.И.. Твърдят, че на 30.08.2014 г. същият, връщайки се от с. Тополчане към гр. Сливен, при управление на л.а. марка Форд, модел Ескорт, рег. № СН 34 80 АН при преминаване през кръстовището с път І-6 бил ударен от л.а. марка Ауди, модел А3 с рег. № ВТ 43 67 ВТ, управляван от С. Л. Б.. Вследствие получените наранявания от настъпилото ПТП, тежка съчетана травма в областта на главата и гръдния кош, Н. Н. починал на място. Твърдят, че с присъда № 16/17.06.2015г. по НОХД № 219/15г. С. Б. бил признат за виновен за това, че нарушил правилата за движение, а именно чл.6 ал.1 от ЗДвП и чл. 21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, като по тази причина не е успял да спре своевременно и да предотврати настъпването на ПТП, което довело до смъртта на Н. Н.. С решение № 153/26.11.2015 г.  по ВНОХД № 183/15г. на АС Бургас била изменена частично присъдата, като подсъдимия бил признат за невиновен за нарушение на правилата на чл. 6 ал.1 от ЗДвП и потвърдена в останалата й част. Твърдят, че в резултат на смъртта на техния брат, който бил млад, здрав и в разцвета на силите си претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка. Същият бил важна част от живота им, те били много близки и привързани един към друг, починалият много ги подкрепял и се грижил за тях, когато се налагало. Твърдят, че същият бил млад, работоспособен, което правило загубата му още по-трудна. Твърдят, че причинителя на ПТП бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество и тъй като са налице всички елементи на непозволеното увреждане считат, че следва да бъдат възмездени за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им, като бъде осъден ответника да заплати на всеки от тях сумата от по 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди ведно със законната лихва за забава, считано от 30.08.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират и направените разноски.

          Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете по основание и размер. Твърди, че ищците не са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение и към момента на настъпване на процесното ПТП не е било постановено Тълкувателно решение № 1/2016 г., т.е. не им се дължи обезщетение. Оспорва обстоятелството, че е била налице особено близка връзка с починалия и че са налице действително претърпени от смъртта му вреди. Оспорва извършването на деликт от застрахования С. Б.. Оспорва иска по размер като завишен. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение със С. Б. - застраховка „Гражданска отговорност”. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия наследодател на ищците, като твърди, че същия е основния виновник за настъпилото ПТП и приносът му за него е над 90 %, тъй като е преминал кръстовището без да допусне движещия се по път с предимство л.а. Ауди при наличието на знак „Стоп”. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

В с.з. ищците, чрез процесуалния си представител поддържат исковете, така както са предявени. Излагат съображения, че не следва обезщетенията да бъдат ограничавани съобразно лимитите § 56 на ПЗР на КЗ, тъй като те противоречат на европейското законодателство за обезщетяване на вреди. Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплетено от ответника.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител в с.з.. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищците З.И.Н., С.И.Н., Й.И.Н. и И.И.Н.  са наследници по закон на Н. И.Н.,***,  починал на 30.08.2014г. З.И.Н. и С.И.Н. са негови пълнокръвни сестри, а Й.И.Н. и И.И.Н.  са негови еднокръвни брат и сестра.

На 30.08.2014 г. Н. Н., връщайки се от с. Тополчане към гр. Сливен, при управление на л.а. марка Форд, модел Ескорт, рег. № СН 34 80 АН при преминаване през кръстовището с път І-6 бил ударен от л.а. марка „Ауди“, модел А3 с рег. № ВТ 43 67 ВТ, управляван от С. Л. Б.. Водачът на лек автомобил „Ауди“ се движил по път I-6 в посока Бургас. Преди кръстовището е възприел пътния знак за кръстовище с път без предимство и ограничителния знак на скоростта до 60 км/ч. Скоростта на движение на автомобила „Ауди“ е била 120 км/ч. От разстояние 49 м. възприел лекия автомобил „Форд“ и задействал спирачната система на автомобила си. След като е възприел автомобил „Форд“, водачът на лек автомобил „Ауди“ се отклонява наляво  от лентата си за движение и преминава в насрещната лента. Там леко косо и челно удря автомобил „Форд“. Скоростта на движение на автомобил „Форд“  е била 36 км/ч към момента на удара. Като не е спрял на знак „стоп“ за да пропусне движещите се по пътя с предимство Н. Н. е нарушил правилата за движение и допринесъл в значителна степен за настъпването на ПТП.

Вследствие получените наранявания от настъпилото ПТП, тежка съчетана травма в областта на главата и гръдния кош, Н. Н. починал на място.

С  присъда № 18/17.06.2015г., подсъдимия С. Л. Б.  е признат за виновен в това, че на 30.08.2014г. на път № 1-6 на територията на община Сливен, на разклона за село Тополчане, при управление на МПС л.а. „Ауди" модел А3с per. № ВТ 4697 ВТ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 6 т.1 от ЗДвП, чл.21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. И.Н. и средна телесна повреда на О.А.Б. - престъпление по чл.343, ал.4вр. ал.3 б."Б", предл.1 във вр. с ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК. С Решение № 153/26.11.2015г. по ВНОХД № 183/15 по описа на БАС, присъдата е изменена и С. Л. Б.   е оправдан по обвинението по чл. 6 т.1 от ЗДвП и присъдата е потвърдена в останалата част. В мотивите на въззивното решение е коментирано, че Н. И.Н. е имат техническата възможност да предотврати ПТП, като спре на знак „стоп“ и пропусне движещите се по пътя с предимство автомобили. Коментирано е че грубото нарушение на правилата за движение от страна на Н. И.Н. е довело до настъпването на произшествието, а не само поведението на С. Л. Б..

От събраните гласни доказателства се установява че ищците и починалия техен брат били в много близки отношения. Въпреки, че последните двама ищци не били родени от същата майка, като починалия и първите двама ищци, то всички били отглеждани от свид. Н. И.. Като деца всички живеели в едно домакинство с починалия и родителите си, ходили в едно училище до пети клас. Преди 7-8 години ищцата З. се установила да живее другаде на семейни начала, а ищцата С. – преди 4-5 години. Починалия със съпругата и децата си живеел с баща си и втората му съпруга. Ищата с. заминала да работи във Франция, но продължила да поддържа непрекъсната ежедневна връзка с брат си Н.. От там му изпратила пари да закупи лекия автомобил, с който катастрофирал.

След като разбрали за смъртта на брат си всички деца започнали да плачат и да страдат. Близо три месеца дъщерите, които живеели в отделно семейство не се отделяли от другите. Всички били много сплотени и заедно преживявали мъката, като непрекъснато говорели за загиналия. Били много разстроени и ищците З. и С. приемали антидепресанти. Ищецът И. се затворил в себе си и до ден днешен като чуе името му се разплаква.  

Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Ауди“с per. № ВТ 4367 ВТ е застрахована от ответника по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на действие 13.08.2014г. до 14.08.2015г., което не е спорно между страните.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като няма основание да се съмнява в тяхната обективност. Показанията на евентуално заинтересованите свидетели  по чл. 172 от ГПК - И. и Н. Иванови съвпадат с показанията на свид. С.З., който не е роднина на страните и не е заинтересован от изхода на делото. Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, като компетентно и безпристрастно. На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 226 от КЗ (отм.). Същият е основателен и доказан, но е предявен в  завишен размер.

         Предявен е пряк иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ на пострадал срещу застрахователя на деликвента за обезщетение за неимуществени вреди , настъпили при ПТП на 30.08.2014г, виновно причинено от водача на МПС, застраховано при ответника по риска „гражданска отговорност“.

         Ищците са братя и сестри на пострадало при ПТП лице, които претендират  обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт, насочвайки иска си срещу застрахователя на прекия причинител на вредата, по застраховка“ГО“.

         С ТР№1/21.06.2018г по тълк.дело №1/2016г на ОСНГТК на ВКС,  бе разширен кръга от лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,   а именно родители, деца, съпруг и лице във фактическо съжителство.

         С ТР№1/21.06.2016г  бе  прието, че по изключение всяко друго лице, освен горепосочените в ПП №4/61г и ПП №5/69г, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, е справедливо да бъдат обезщетени.

        Основателността на претенцията се преценява с оглед релевантните обстоятелства, а именно: наличие на трайна и дълбока  емоционална връзка, както и естеството и продължителността на търпените болки и страдания.

        Според коментираното ТР, обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на същото ТР е прието, че наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.  Според ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Такава връзка предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост.

          Според възражението в писмения отговор на ответника, ищците не са материално легитимирани да предявят иск за обезщетение за вреди, тъй като процесното ПТП е настъпило преди приемането на ТР№1/21.06.2018г по тълк.дело №1/2016г на ОСНГТК на ВКС. Възражението е неоснователно. Тълкувателното решение не създава права за вбъщеще, считано от приемането му. То тълкува нормативната уредба, с оглед еднаквото й прилагане и се прилага за всички случаи, в които се разглежда висящ правен спор, в който са налице идентични елементи.

        За да възникне субективното право по чл.226 ал.1 КЗ/отм/., е необходимо още да бъде доказано наличието на валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС, сключена  при ответното  застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП-то, както и наличието на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от фактическия състав, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на причинителя.

          Тъй като причинителят на деликта – С. Л. Б. е осъден с вляза в сила присъда ,  съгласно чл. 300 ГПК, гражданският съд е обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това дали е извършено деянието, неговата провитивоправност и виновността на дееца,  всички тези обстоятелства са  доказани в наказателния процес и са безспорни.

          Страните не спорят и че към датата на процесното ПТП -30.08.2014г. е била налице валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“.

           В тежест на ищците е да установят единствено вида и степента на претърпените неимуществени вреди, че са настъпили в пряка причинна връзка от същото ПТП и че са имали със своя брат изключително дълбока и емоционална връзка.

          От събраните по делото гласни доказателства, съдът намира, че по делото бе доказано, че между братята и сестрите в семейството е имало изключително близка връзка, надхвърляща представите за обичайните взаимоотношения между брат и сестра. Те са били изключително привързани един към друг, дори когато не са живели в едно домакинство са се чували ежедневно. По делото се установи, че създалата се емоционална връзка между тях е била трайна и дълбока, като след смъртта на Н. Н. за ищците са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания.

         Съдът намира, че макар и застрахователното събитие да е настъпило при действието на КЗ (отм.) в случая при определяне размер на дължимото обезщетение следва да се приложат разпоредбите на сега действащия Кодекс за застраховането.

          Чл. 493а ал. 4 КЗ урежда, че когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.

          Съгласно § 96 ал.1  от ПЗР на ЗИД КЗ/ ДВ бр.101/2018г/, до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 , се определя в размер до 5000 лв.

         Според § 96 ал. 2 от ПЗР на ЗИД КЗ/ ДВ бр.101/2018г/, до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а ал.2, лицето, което отговаря за причинените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а ал.4, дължи обезщетение в размера по ал.1.

          Съгласно § 96 ал. 3 от ПЗР на ЗИД КЗ/ ДВ бр.101/2018г/ , размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ за предявените от тях съдебни претенции в периода от 21 юни 2018 г. до влизането в сила на този закон, се определя по ал. 1, като тези лица могат да оттеглят своите искове без съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената част от иска.

           Тази  процесуални норми уреждат с обратна сила заварените до влизане в сила  чл. 493а от КЗ  случаи, касаещи предявени искове за неимуществени вреди от лицата по чл. 493а ал.4 ,  за периода от 21.06.2018г- 07.12.2018г., както и за периода от 07.12.2018г до влизане в сила на наредбата по чл. 493а ал.2, която наредба съгласно §103 ПЗР на ЗИД КЗ, трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на този закон.

           Настоящият иск е предявен на 29.10.2019г, т.е.. в периода  21.06.2018г- 07.12.2018г и  не е издадена наредбата по чл. 493а ал.2, поради което трябва да намери приложение § 96 ал.3 ПЗР на ЗИД КЗ/ДВ бр.101/2018г/,  вр. с ал.2, вр. с ал.1 и чл. 493а ал.4 КЗ., т.е. до влизане в сила на наредбата по чл. 493а ал.2, обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493 ал.4, следва  да се присъжда  от съдилищата в размер до 5000лв.

          Ищците, чрез процесуалния си представител твърдят, че размерът на обезщетението не следва да бъде ограничаван, тъй като това ограничаване е в противоречие с правото на ЕС, а именно  с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 септември 2009 година. Цитираната Директива създава задължение за всяка държава –членка да предприема всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия, като покритите вреди и условията на застраховката се определят в рамките на тези мерки и като застраховката покрива задължително както имуществени вреди, така и телесни увреждания /чл. 3/, и изисква от тях, без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите т.е. тази Директива касае изисквания към застрахователя за минимална застрахователна сума, но не създава някакво задължение за Държавите –членки  да присъждат обезщетения над определени размери. Тази директива е адекватно транспонирана в националното законодателство – чл. 266 от КЗ (отм.), съответно чл. 492 от действащия КЗ.

          По изложените съображения, съдът намира, че дължимото обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния брат следва да бъде определено в размер на по 5 000лв. за всеки от тях.

          Основателно и доказано е възражението на ответната страна за значително по размер съпричиняване на вредоносния резултат от починалия. Последният не е пропуснал движещия се по път с предимство автомобил „Ауди“, с което е станал причина за настъпването на ПТП.  Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, ако го беше пропуснал не би настъпило ПТП. Не се събраха безспорни доказателства дали пострадалият е спрял на знак „стоп“ и  след това е потеглил и е пресякъл пътя с предимство или изобщо не е спрял преди да го пресече, но и в двата случая не е нарушил разпоредбите на ЗДП да пропусне МПС движещо се по пътя с предимство. По изложените съображения съдът намира, че пострадалия с поведението си е допринесъл на 50% за настъпването на процесното ПТП, поради което следва да бъде присъдено обезщетение намалено на 2 500лв. за всеки от ищците.

Исковете до пълните им размери следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

         Върху тази сума се дължи законна лихва от датата на увреждането, която е датата на ПТП-30.08.2014г.  

Ответникът дължи и държавна такса върху присъдената сума на основание чл. 78 ал.6 от ГПК в размер на 400лв. и сумата 30лв. за явяване на в.л. в с.з., тъй като ищците са освободени от разноски.

Ищците са претендирали присъждане на разноски за адвокатска защита, но не са представили доказателства за извършени разноски, а само пълномощни, поради което такива не следва да им се присъждат. В исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. За да бъде присъдено такова следва да е налице уговорка между адвоката и страната в договор за правна помощ, че възнаграждението ще бъде платено по този начин. Такива доказателства страните не са представили, липсва представен договор за правна помощ.

На ответната страна се дължат направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ищците са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Възражението е основателно. Дължимото възнаграждение за защита по иска на всеки ищец е 1 520лв. или общо 6 080лв. минимален размер, определен по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С ДДС сумата става 7 296 лв. Следва възнаграждението  платено от ответника да бъде намалено до този размер, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност и пълномощника на ответника не се е явил в с.з. Ответникът е заплатил и сумата 344,40лв. за вещо лице. Съразмерно на отхвърлената част от исковете на ответника се дължи сумата 7 258лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********, да заплати на З.И.Н. ЕГН **********, Й.И.Н. ЕГН **********, С.И.Н. ЕГН ********** И И.И.Н. ЕГН **********, чрез законния си представител и баща И.Н.И. ЕГН **********, всички с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ****, чрез адв. Т.Н., сумата от по 2 500 (две хиляди петстотин ) лева на всеки от тях,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане –причинена смърт на Н. И.Н. ЕГН **********, в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 30.08.2014г., ведно със законната лихва за забава, считано от 30.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ************, да заплати по сметка на Окръжен съд Сливен сумата 400лв. държавна такса и 30 лв. разноски.

ОСЪЖДА З.И.Н. ЕГН **********, Й.И.Н. ЕГН **********, С.И.Н. ЕГН ********** И И.И.Н. ЕГН **********, чрез законния си представител и баща И.Н.И. ЕГН **********, всички с постоянен адрес ***, да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***************, направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 7 258 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :