Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Сливен, 25.02.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
при секретаря Кина Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №55 по описа за
2021год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против Решение №260281/02.12.2020г. по гр.д.№737/2020г. на Сливенски
районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на С.Р.С. по чл.19
от ЗГР за промяна на фамилното му име и за носене само на две имена – собствено
и фамилно име.
Въззивната жалба е подадена
от молителя в първоинстанционното производство С.Р.С. и с нея се обжалва
посоченото решение в частта, с която е отхвърлена
молбата му за промяна на фамилното му име от С. на Дениз.
В жалбата си въззивникът С.Р.С.
чрез пълномощника адв. Т. твърди, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано. Посочва, че от 10-годишна възраст, откакто е
заживял в РТурция и е получил турско гражданство е записан и известен с
фамилното име Дениз, като с него са издадени всичките му документи – лични
документи, шофьорска книжка, дипломи за завършено образование и квалификация и
др. С тази фамилия е познат сред колеги, приятели, роднини, с нея е записан в
различни административни документи. Посочва, че на практика цял живот е носил
фамилното име Дениз. С това фамилно име са записани като турски граждани и
майка му и баща му. Счита, че са налице важни обстоятелства по смисъла на
чл.19, ал.1 от ЗГР за промяна на фамилното му име от С. на Дениз. Посочва, че
ако едно лице е известно с различни имена в две държави и това му създава
административни пречки и трудности при идентифицирането на самоличността, тези
обстоятелства са важни по смисъла на закона. Името С., с което е записан в
българските документи му създава пречки при контактите му с различните
институции, още повече, че той е
известен с другото име – Дениз. Исканата промяна не засяга чужда правна
сфера, не преследва цели, различни от посочените и не противоречи на
императивни разпоредби. Промяната ще доведе до отпадане на административни
пречки. Въззивникът посочва, че правилно районният съд е счел за неоснователно
искането му да бъде вписан само със собствено и фамилно име, като изрично посочва, че не поддържа това
си искане. Единствено моли съда да допусне промяна на фамилното му име от С. на
Дениз, като имената му станат С.Р. Дениз. Поради това моли въззивният съд да
отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да допусне
исканата промяна във фамилното му име от С. на Дениз.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от заинтересованата страна Община
Сливен, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
Няма подаден отговор от
Районна прокуратура - Сливен.
С отговора на въззивната
жалба, заинтересованата страна Община Сливен чрез юриск. М., оспорва жалбата
като неоснователна. Посочва, че искането на молителя за отпадане на бащиното му
име не е искане за промяна на името му, поради важно обстоятелство и е
неоснователно. Посочва, че името на български гражданин се състои от собствено,
бащино и фамилно име. Нормата на чл.9, ал.1 от ЗГР е императивна. Исканата от
молителя промяна би била в противоречие с принципа на закона. Моли съда да
потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.
С
въззивната жалба и с отговора не са направени доказателствени искания за
въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивникът С.Р.С., редовно призован, не се явява,
представлява се от пълномощник – адв. Р.Т., която поддържа подадената жалба и
моли за уважаването й. Посочва, че молителят е известен с фамилното име Дениз,
с което са издадени всички негови документи в Турция и което име носят и
родителите му в Турция. Не намира наличие на законова пречка за допускане на
исканата промяна.
Заинтересованата страна
Община Сливен, редовно призована, в с.з. не се представлява.
Заинтересованата страна Окръжна
прокуратура – Сливен, редовно призовани, се представлява от прокурор Милена Радева, която
намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Счита, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
Съдът извърши служебна
проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира,
че обжалваното решение е частично неправилно
и незаконосъобразно.
От събраните пред двете
съдебни инстанции доказателства, се установява следното от фактическа страна:
Молителят С.Р.С. е роден на ***г***, като е записан в акта си за
раждане с имената С.
Рахмиев Самиев. Въз основа на Решение
№3581/05.08.2004г. на длъжностно лице по гражданско състояние при Община Сливен
името му е променено на С.Р.С..
Родителите му носят имената, съответно
майка му Найле Арифова Исмаилова, променено с решение от 15.05.2006г. на Найле
Арифова Азимова и баща му – Р. Салиев Исмаилов, променено с решение на длъжностно
лице по гражданско състояние при Община Сливен от 26.09.2006г. на Р.С. Исмаил.
През 1990г. семейството на молителя се
изселват от Република България и се установяват да живеят в Република Турция. Въз
основа Постановление на МС от 24.10.1990г., №90/1092 молителят и семейството му
са получили турско гражданство, като от тогава се водят в регистрите на
населението в Република Турция с имената, както следва: молителя - С. Дениз, майка му - Наиле Дениз и баща му - Р.
Дениз.
В документите за самоличност, издадени
в Република Турция – лична карта, свидетелство за управление на МПС, паспорт,
молителят е записан с имената С. Дениз.
Молителят е завършил висше медицинско
образование в Истанбулски университет, Медицински факултет, като в издадената
му диплома е записан с фамилното име Дениз.
С фамилното име Дениз е записан е в
издадената му европейска диплома по радиология, както и с него е започнал
работа в Университетска болница Коч.
От показанията на свидетеля Азимов се
установява, че молителят е известен с името Дениз от 1990г., когато се установява
със семейството си в Турция. С това име учи основно, средно и висше
образование. С него е известен в професионалните среди, при комуникацията с
хора и с държавни институции. Станал е доцент и по повод на работата си
посещава България, като в тези среди е известен с имената С. Дениз, а в българския
документ е С.С. и се получавало объркване.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена и доказана. Приета е за установена след преценка поотделно и в
съвкупност на събраните по делото доказателства, които като еднозначни,
безпротиворечиви и взаимно допълващи се, съдът изцяло кредитира.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Районният съд е бил сезиран
с искане за допускане на промяна във фамилното име на молителя от С. на Дениз,
както и искане да бъде записан само с две имена – собствено и фамилно име, без
записване на бащино име. Районният съд е отхвърлил молбата изцяло, и в двете й
части, като неоснователна.
С оглед въззивната жалба,
предмет на въззивното производство е само искането на молителя за промяна на
фамилното му име, като първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с
която е отхвърлена молбата името на молителя да се образува само от собствено и
фамилно име, без бащино име. В тази част решението на СлРС е влязло в сила.
Молбата за промяна
на фамилното име на молителя е допустима. Разгледана по същество молбата е
основателна.
Въззивният съд намира изложените
във въззивната жалба оплаквания за основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР промяната
на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена
молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В настоящия случай, молбата се основава
на последната хипотеза на цитираната разпоредба. От събраните по делото
доказателства, според настоящата инстанция се установява по безспорен начин
наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, налагащи
промяна на фамилното име на молителя.
Следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или
бащиното име на бащата с наставка –ов или –ев и окончание съобразно пола на
детето, освен когато ако семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите налагат друго. В случая молителят е от турски етнос, като има
предоставено и турско гражданство, наред с българското такова. Установено е, че
от 10-годишна възраст, молителят, заедно със семейството си се е установил да
живее в Република Турция, където е и получил турско гражданство. От този момент
родителите му са придобили и носят фамилното име Дениз, като с това фамилно име
в Турция е записан и молителя. Това фамилно име /без посочената наставка/
отговаря на етническите традиции на родителите и цялото семейство и е съответна
на имената, които те носят в страната, в която са се установили трайно да
живеят.
Установено е, че във всички документи
за самоличност и за завършено образование и специализация, издадени в Република
Турция на молителя, същият е с фамилното име Дениз. С това фамилно име
молителят е известен през целият си съзнателен живот, от 10-годишната си
възраст до момента, като с него е завършил образование /висше медицинско
такова/, специализация и се е утвърдил в професионалните среди с това фамилно
име. С него е известен при всичките си професионални контакти, както и сред
приятели, близки, роднини и познати. С фамилията С. фигурира само в акта си
раждане, българската лична карта и записванията в актовете на Община Сливен, но
както бе установено, молителят живее и работи от дълги години извън Република
България.
Следователно, като е вписан с фамилното
име С., вместо Дениз, за молителя са налице предпоставки /в смисъла на важни
обстоятелства/ да иска промяна на името си.
Поради това съдът намира, че различието
във фамилното име създава и ще продължи да създава особени затруднения за
молителя като участник в гражданския оборот, в обществения и професионалния му
живот, при контактите му с различни административни институции. Несъответствието
между името, записано в акта за раждане и това, с което лицето е известно и
фигурира в останалите си документи, в т.ч. тези издадени в страната, в която
молителят се е установил трайно да живее и работи – Република Турция, чието
гражданство е придобил, следва да се отстрани чрез допускане на исканата
промяна на фамилното му име. В този смисъл съдът приема, че са налице важни
обстоятелства по смисъла на закона, обуславящи уважаването на молбата.
Предвид изложеното, поради наличието на
всички законови предпоставки искането следва да се уважи.
Като е достигнал до други правни изводи относно
исканата промяна на фамилното име, първоинстанционният съд е постановил
неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в тази му
част и вместо него да се постанови ново в посочения по-горе смисъл.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
първоинстанционно Решение
№260281/02.12.2020г., постановено по гр.д.№737/2020г. по описа на Сливенски районен съд, в частта, с която е отхвърлена молбата
на С.Р.С. за допускане промяна във фамилното му име и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРОМЕНЯ фамилно име на С.Р.С. с
ЕГН ********** от С. на ДЕНИЗ.
Заверен препис от решението след
влизането му в сила да се изпрати на Община Сливен за отразяване на промяната в
акта за раждане и в регистрите за населението.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.