РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали,
11.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова
при
участието на секретаря Анелия Янчева разгледа
докладваното от съдията гр. дело N 1523 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба на Т.Г.П. и Д. ***, срещу З.К.Р. ***, З.Д.Р. и Н.Д.Р.-П., по предявен иск
по чл.108 от ЗС, за недвижим имот в гр.Кърджали.
Ищците твърдят, че Н.В.Р. е наследодател на страните по
делото и приживе през 1951 година придобива дворно място, застроено и незастроено,
върху което през 1966 г. безвъзмездно учредява на
дъщеря си С. П. и на зет си Г. Д.П., родители на ищците, право на строеж върху 1/2 идеална част от имота, представляващ пл. №
32, отреден за парцел VIII,
квартал 22 по плана на град Кърджали, с площ 245 кв.м. Въз основа на така
отстъпеното право на строеж, от Н.В.Р.,
С. П. и Г. Д.П. е построена двуетажна жилищна сграда с
приземен етаж, поделена с договор за доброволна делба от 22.02.1982 г., като на Н.В.Р. в дял е припаднат апартамент на
първия етаж, ведно с 1/2 идеални части от общите части на сградата, както и две
стаи в призема, заемащи южно изложение и помещението под стълбището; на С. П. и
Г. Д.П. в собственост е припаднат апартамент
на втория етаж, ведно с 1/2 идеални части от
общите части на сградата и три стаи в приземния етаж, заемащи източно, южно и
западно изложение. След смъртта на Н.В.Р., настъпила на 19.04.1984 г., същият оставил за свои наследници съпругата си З. М.
Р., починала на 13.03.2000 г., дъщеря си С. Н. П.,
починала на 28.01.2012 г., оставила за свои
наследници ищците, и сина си Д. Н. Р., оставил
за свои наследници ответниците по делото. По силата на извършените прехвърления
с договора за делба, Н.В.Р. бил собственик на описания
самостоятелен обект апартамент и общи части, и избени помещения, посочени
по-горе, както и на 1/2 идеална част от
поземления имот, в който се намират, от които ищците
като негови универсални правоприемници придобили половината, а другата половина от тези права придобили ответниците.
Преди предявяване на
иска, ищците разбират, че за всички
тези права, ответниците се снабдили с нотариални актове за собственост и при посещение намират имота
заключен, като не оспорват, че ответниците правилно са се снабдили за
припадащата им се по наследство 1/2
идеална част от процесните недвижими имоти, но възразяват, че неправилно същите са се снабдили с акт за
собственост по давност и за другата 1/2
идеална част от недвижимите имоти, припадаща се по наследство на ищците.Ищците оспорват
правото на собственост на ответниците на основанието давност и присъединяване на владението на техния
наследодател Д. Н. Р.
и правоприемство-наследяване от общия наследодател Н.В.Р. върху тази друга
1/2 идеална част, удостоверено в нотариален акт за собственост на
недвижим имот с N 60, том I, рег. N 1740.Релевират, че наследодателят на ответниците никога не е отричал правата,
които ищците имат по наследство върху имота, като деца на сестра му, защото
заедно плащали данъци и такси според притежаваните идеални части, със съзнание,
че имат равни права.Освен това, след
смъртта на сестра си, наследодателят на ответниците лично на 23.04.2016г. подал
Декларация обр.14 в сектор „Местни данъци и такси“ при община Кърджали, в която
посочил притежаваните от него и от ищците дялове от наследството -1/2 за него и
по 1/4 за всеки от ищците, с оглед на което не е налице субективният признак на
владението-намерението, че вещта принадлежи на владелеца и съответно придобивна
давност в полза на наследодателя на ответниците не е текла, и такава не може да
се приеме, че е изтекла и за ответниците. Ищците претендират, първоначално на основание наследствено правоприемство от общия наследодател Н.В.Р., впоследствие след изменение на иска по реда на чл.214,
ал.1 изр.1-во от ГПК, на основание наследствено правоприемство от своята майка С.
Н. П. в качеството й на универсален наследник на Н.В.Р., да се установи правото им на собственост, и
ответниците да се осъдят да им предадат владението на 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор
40909.102.19 по КККР
на гр.Кърджали, ведно с 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда
40909.102.19.1.1, представляващ апартамент на първия етаж от построената в
имота сграда с идентификатор 40909.102.19.1 по КККР на гр.Кърджали, ведно с 1/2 идеална част от
две стаи южно изложение, разположени в приземния етаж, 1/2 идеална част от помещение под стълбището, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата, и да се отмени за посочените части нотариален акт за
собственост на недвижим имот с N 60,
том I, рег. N 1740, нотариално дело N 60/18
година на нотариус Е.К. с рег. N 280 по Регистъра на нотариалната камара.В съдебно заседание ищците чрез адвокат
пълномощник поддържат иска, претендират за уважаването му и за разноски по
делото, при възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците с общ отговор оспорват иска като
неоснователен и недоказан, без да
оспорват придобиването на поземления имот от общия наследодател на страните Н.В.Р., учредяването на правото на строеж на наследодателите на ищците, при възражение, че първият ответник З.Р., омъжена от 1973 г. за Д. Н. Р., живее и владее със съпруга си първия
жилищен етаж, както и две стаи южно изложение от приземния етаж и помещението
под стълбището, т.е.
непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 45 години, както и след смъртта на Д. Р., настъпила на 04.07.2017 г.. По отношение на ищеца Д.Г.П. ответниците сочат, че
същият не живее в процесната сграда от 1990 г.,
а по отношение на ищеца Т.Г.П., че същата живее, владее
и обитава втория жилищен етаж заедно с майка си С. Н. П., а след смъртта на майка си, заминава да
живее в град Пловдив, като ищците никога не са
владеели или ползвали първия жилищен етаж и приземния етаж, винаги са живеели
на втория етаж, никога не са имали претенции към ответниците и уговорката
относно ползването на етажите била известна на страните и на общия им
наследодател Н.В.Р., което е причина собствените на
ответниците имоти да са заключени и ключовете да са в тях. Релевират, че в резултат на необезпокояваното и непрекъснато
владение в продължение на 46 години, е придобита собствеността върху спорните и
процесни имоти, а по отношение на сочената декларация, с която Д. Р., приживе,
през месец март 2016 г. е декларирал наследство,
то същото е направено с цел подготовка на документи за снабдяване за право на
собственост върху спорните имоти, когато Д. Р. се разболял и починал, по която причина снабдяването с актове за
собственост на ответниците е след
неговата смърт.В
съдебно заседание ответникът З.К.Р. лично и всички ответници чрез адвокат
пълномощник поддържат възраженията срещу иска, претендират за отхвърлянето му и
за разноски по делото, при възражение за прекомерност на заплатеното от ищците
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът З.К.Р. обяснява по
реда на чл.176 от ГПК, че от 1973г. живее със съпруга си на процесния първи
етаж, както и с децата си, родени през 1973г. и 1975г., и близо 15 години тя и
съпругът й живеят в приземния етаж, до смъртта на свекърва й З., която заедно
със съпруга си казвали на всички, че първият етаж е на сина им Д., а вторият
етаж е на дъщеря им С., и никога не е имало кавги и разправии за това, като
всеки ползвал и правел разходи за ремонт на етажа, на който живеел.
Районният съд като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Предявеният от
ищците спрямо ответниците иск е по чл.108 от ЗС, за установяване на право на
собственост и предаване на владението на 1/4 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 40909.102.19 по КККР на гр.Кърджали, ведно с 1/2 идеална част от
самостоятелен обект в сграда 40909.102.19.1.1, представляващ апартамент на
първия етаж от построената в имота сграда с идентификатор 40909.102.19.1 по
КККР на гр.Кърджали, ведно с 1/2 идеална
част от две стаи южно изложение, разположени в приземния етаж, 1/2 идеална част
от помещение под стълбището, както и 1/2 идеална част от общите части на
сградата, на основание наследство от С. Н. П., придобила го по наследство от
баща си Н.В. Р..
Налице е правен интерес от предявяване на иск за
собственост, тъй като ищците твърдят, че са собственици на процесния имот по наследство
от своята майка, която е техен собственик по наследство от баща си Н.В.Р.,
последният баща и на наследодателя на ответниците, при което наследството на Н.В.Р.
се разпределя по равно между неговите деца, преки наследодатели на насрещните
страни по делото, получили наследството на своите наследодатели, като за
припадащото се на ищците наследство ответниците се снабдили с нотариален акт за
собственост по давност, без те и техният наследодател да са своили имота и да
са манифестирали каквито и да било действия, сочещи, че се имат за единствени
собственици на имота.
От доказателствата по делото се установява, че с нотариален
акт за покупко-продажба N 106 по
дело N 218/1951г. на Кърджалийски околийски съдия, Н.В.Р. купува една къща и барака в
гр.Кърджали, състояща се от стая и кухня, застроени върху 38 кв.м. и
незастроено място от 162 кв.м., или общо застроено и незастроено дворно място
от 200 кв.м., на ***.С нотариален
акт за учредяване правото на
строеж върху чужда земя/суперфиция/
от 08.04.1966г. на Кърджалийски народен съдия, Н.В.Р. отстъпва безвъзмездно на дъщеря си С. Р.П. и зет
си Г. Д.П. право на строеж върху 1/2
идеална част от собствения си имот, с пл.сн. N 32, отреден парцел VIII, кв.22 по плана на гр.Кърджали, състоящ се от 245 кв.м.,
като за установяване на правото си на собственост учредителят представя
нотариалния акт от 1951г..Издадено е от ГОНС-Кърджали строително разрешение N 44/09.05.1966г. за жилищна сграа върху 108 кв.м. и строителен
протокол N 38 за двуетажна масивна жилищна сграда в парцел
VIII, кв.22 по плана на гр.Кърджали.С договор за доброволна делба на сграда от
22.02.1982г., с нотариална заверка
на подписи, вписан в РС-Кърджали, построената жилищна сграда е поделена както
следва: Н.В.Р. получава в собственост и владение апартамента на първия етаж,
състоящ се от четири стаи, кухня, салон-антре, баня и клозет, две стаи в
приземния етаж, заемащи южно изложение, помещението под стълбището, ведно с 1/2
идеална част от общите части на приземния етаж-салонче, клозет, мивка, и 1/2
идеална част от общите части на сградата, основи, стълбище и таван; С. Н. П. и Г.
Д.П. получават в собственост и владение апартамент на втория етаж, състоящ се
от четири стаи, кухня, салон-антре, баня и клозет, три стаи в приземния етаж,
заемащи източно, южно и западно изложение, ведно с 1/2 идеална част от общите
части на приземния етаж-салонче, клозет, мивка, и 1/2 идеална част от общите
части на сградата, основи, стълбище и таван.
Съгласно удостоверение за наследници изх. N 1335 от
30.09.2019г., изд. от община
Кърджали, Н.В.Р. умира на 19.04.1984г. и оставя за свои наследници З. М. Р.,
съпруга, починала на 13.03.2000г., С. Н. П., дъщеря, починала на 28.01.2012г.,
и Д. Н. Р., син, починал на 04.07.2017г..От своя страна, С. Н. П., починала на
28.01.2012г., е оставила за свои наследници двете си деца-Т.Г.П. и Д.Г.П.,
ищците, а Д. Н. Р., починал на 04.07.2017г., е оставил за свои наследници З.К.Р., съпруга, З.Д.Р. и Н.Д.Р.-П., дъщери, или ответниците.
По одобрената кадастрална карта и регистри
на гр.Кърджали от 2006г., закупеният през 1951г. от Н.В.Р. поземлен имот е с
идентификатор 40909.102.19, а построената в имота двуетажна жилищна
сграда е с идентификатор 4090.102.19.1, първият етаж от която е самостоятелен
обект с идентификатор 40909.102.19.1.1., а вторият етаж е с идентификатор 40909.102.19.1.2,
които обстоятелства се установяват от Скица
на поземлен имот N 15-907/07.10.2019г. и Схема N 15-907743/07.10.2019г., издадени от
СГКК-Кърджали, съгласно които поземленият имот и сградата
се намират в гр.Кърджали, ***, поземленият имот е с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10
метра/, целият с площ 279 кв.м., с номер по предходен план: пл.сн. N 1443, със съседи: поземлен имот с
идентификатор N 40909.102.23, поземлен имот с идентификатор N 40909.102.18, поземлен имот с идентификатор N 40909.102.15, поземлен имот с идентификатор N 40909.102.226, а първият етаж е с площ по
документ 108 кв.м., с предназначение като самостоятелен обект: жилище,
апартамент, на едно ниво, с прилежащи части: две стаи – южно изложение, разположени
в приземния етаж, помещение под стълбището, както и 1/2 идеална част от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти на първия етаж: на същия
етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-няма, над обекта: обект с N 40909.102.19.1.2.По тези обстоятелства
страните не спорят.В кадастралния регистър като собственици на поземления имот
са записани ответниците-по нотариален акт от 30.04.2018г. и Н.В.Р.-по
нотариален акт от 1951г., а на първия етаж-ответниците - по нотариален акт от
30.04.2018г. и Н.В.Р.-по договор за доброволна делба от 01.03.1982г.
С нотариален акт за собственост на недвижим
имот на основание чл.587, ал.1 ГПК с N 59/30.04.2018г.,
том I, рег. N 1721, нот.дело N 59/2018г. на нотариус N 280 с район на действие
РС-Кърджали, ответниците са
признати за собственици, всяка на по 1/3 идеална част, от 1/4 идеална част от
поземлен имот с идентификатор N 409090.102.19 по КККР на гр.Кърджали, общ.Кърджали, обл.Кърджали, находящ
се на ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване/до 10 метра/, целия с площ 279 кв.м., с
номер по предходен план: пл.сн. N 1443, ведно с 1/2 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор N 40909.102.19.1.1 по КККР на гр.Кърджали, находящ се на
същия адрес, етаж първи, трайно предназначение на обекта: жилище, апартамент,
заемащ целия първи етаж от южната половина на построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда, цялото жилище със застроена площ 108 кв.м., състоящо се
от четири стаи, кухня, салон-антре, баня и тоалетна, при граници на обекта
съгласно схема: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-няма, над
обекта: обект с N 40909.102.19.1.2,
ведно с 1/2 идеална част от две стаи -южно изложение, разположени в приземния
етаж, 1/2 идеална част от помещение под стълбището, както и 1/2 идеална част от
общите части на сградата, в която се намира обекта-сграда с идентификатор N 40909.102.19.1, при граници на целия имот
съгласно скица: поземлен имот с идентификатор N 40909.102.23, поземлен
имот с идентификатор N 40909.102.18, поземлен имот с
идентификатор N 40909.102.15, поземлен имот с идентификатор N 40909.102.226, на основание наследство от Д.
Н. Р. с ЕГН **********, б.ж. на
гр.Кърджали, починал на 04.07.2017г., по силата на неговото
правоприемство-наследяване от баща му Н.В.Р., б.ж. на гр.Кърджали, починал на
19.04.1984г.
С Нотариален
акт за собственост на недвижим имот на основание чл.587, ал.3 ГПК N 60/30.04.2018г.,
том I, рег. N 1740, нот.дело N 60/2018г. на нотариус N 280 с район на действие
РС-Кърджали, ответниците са
признати за собственици на основание давностно владение и
правоприемство-наследяване от наследодателя им Д. Н. Р. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Кърджали,
починал на 04.07.2017г., всяка на по 1/3 идеална част, от 1/4 идеална част от
поземлен имот с идентификатор N 409090.102.19 по КККР на гр.Кърджали, общ.Кърджали, обл.Кърджали, находящ
се на ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване/до 10 метра/, целия с площ 279 кв.м., с
номер по предходен план: пл.сн. N 1443, ведно с 1/2 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор N 40909.102.19.1.1 по КККР на гр.Кърджали, находящ се на
същия адрес, етаж първи, трайно предназначение на обекта: жилище, апартамент,
заемащ целия първи етаж от южната половина на построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда, цялото жилище със застроена площ 108 кв.м., състоящо се
от четири стаи, кухня, салон-антре, баня и тоалетна, при граници на обекта
съгласно схема: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-няма, над
обекта: обект с N 40909.102.19.1.2,
ведно с 1/2 идеална част от две стаи-южно изложение, разположени в приземния
етаж, 1/2 идеална част от помещение под стълбището, както и 1/2 идеална част от
общите части на сградата, в която се намира обекта-сграда с идентификатор N 40909.102.19.1, при граници на целия имот
съгласно скица: поземлен имот с идентификатор N 40909.102.23,
поземлен имот с идентификатор N 40909.102.18, поземлен имот с
идентификатор N 40909.102.15, поземлен имот с идентификатор N 40909.102.226, на основание присъединяване
на давностното владение на наследодателя си Д. Н. Р. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Кърджали,
починал на 04.07.2017г., към своето владение и правоприемство-наследяване от
наследодателя на последния-Н.В.Р., б.ж. на гр.Кърджали, починал на
19.04.1984г..
Процесният
недвижим поземлен имот е придобит приживе от общия наследодател на страните Н.В.Р., баща на техните преки
наследодатели, по време на брака му със З. М. Р., и впоследствие застроен с
двуетажна жилищна сграда, като бракът им е заварен от СК от 1968г. /отм./, който в чл. 103 от ПЗР
регламентира, че правилата относно имуществените отношения между
съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от
съпрузи при заварени бракове, а именно
чл.13, ал.1 указва, че недвижимите и движимите вещи
и права върху вещи, придобити през време на брака принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съответно на това действие на закона, както поземленият имот, така и
полученото при доброволната делба през 1982г. жилище с принадлежностите му,
представлява съпружеска имуществена общност на Н.В.Р. и З. М. Р., родители и
наследодатели на наследодателите на ищците и ответниците, която общност е
прекратена на 19.04.1984г., със смъртта на съпруга Н. Р., при равни дялове за
всеки от съпрузите/чл.14, ал.1 предл.1-во и ал.3 от СК от 1968г./отм./, или
след смъртта на съпруга, съпругата З.Р. притежава от прекратената общност 1/2
идеална част на лично основание, а останалата 1/2 идеална част се разпределя
при равни дялове между низходящите на починалия съгласно чл.5, ал.1 от ЗН, при
ограничението на чл.14, ал.7 от СК от 1968г./отм./, че когато преживелият
съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от
частта на починалия съпруг от общото имущество/ТР 4/79
ОСГК на ВС/.Така преките наследодатели на ищците и ответниците са наследили от баща си
по 1/4 идеална част от поземления имот и по 1/4 идеална част от самостоятелния
обект-първи етаж, ведно с принадлежащите му избени помещения и общи части от
сградата, а след смъртта на майка си З. М. Р., настъпила на 13.03.2000г.,
същите са наследили и по 1/4 идеална част от нейното имущество, състоящо се от 1/2 идеална част от жилището на първия етаж
и поземления имот.
След смъртта на Н. и З. Р., декларираното от децата им С.
П. и Д. Р. наследено имущество в община Кърджали е в равни идеални части на
жилище от 108 кв.м. и мазе от 23.4 кв.м., както и земя с обща площ 245 кв.м.,
по 122.5 кв.м. за всеки, установено от удостоверение за данъчна оценка от
19.05.2011г..След смъртта на С. П., починала на 28.01.2012г., брат й Д. Р.
декларира на 23.03.2016г. пред община Кърджали наследство, представляващо първи
етаж, построен 1967г., находящ се в гр.Кърджали, ***, с РЗП 108 кв.м., мазе
23.4 кв.м. и земя 148.50 кв.м., и като собственици освен себе си посочва и Т.Г.П.
и Д.Г.П., но без посочване на размера на притежавани права, въпреки, че към
датата на декларирането, в община Кърджали това обстоятелство, относно 1/2
идеална част от първия етаж и земята, е вече декларирано от него.Именно липсата
на посочване на размера на притежаваните идеалните части в съответните таблици
за всеки обект/земя и сграда/ в декларацията от 23.03.2016г. и
новодекларирането на първия етаж и припадащата му се 1/2 идеална част от
поземления имот, обосновава основателността на възражението на ответниците, че
декларирането е с цел снабдяване с документ за собственост за имота.На
04.07.2017г. Д. Р. умира и след смъртта му ответниците се снабдяват с
горепосочените нотариални актове по чл.587, ал.1 и чл.587, ал.3 от ГПК, първият
за наследените права от наследодателя им, притежавани по наследство от наследодателя
му Н. Р., които не се оспорват от ищците, и вторият за правата им по давностно
владение, в т.ч. с присъединяване на владението на прекия им наследодател, които
се оспорват от ищците.
От показанията на св.М.Д., св. И. К. и св.С.Д., съседи на страните, се установява, че
на първия процесен етаж винаги живеели ответниците- З. и дъщерите й, съпругът на З.-Д., до смъртта си, и майка му,
която до смъртта си живяла в една стая на първия етаж, и в момента в същия
живее само З., защото дъщерите й сега са в гр. София, а на втория етаж живеели С. и Г., както и
децата им Д. и Т., които, когато пораснали,
напуснали града, но по-късно Т. се върнала да живее при майка си на втория
етаж, но от 10 години пак не
живее там, а брат й от още по-отдавна, като св.Д. не знае дали някой е живял в
приземния етаж, но от З. знае, че има разпределение на стаите между С. и брат й
Д., както и, че З. и съпругът
й имали намерение да си изкарат нотариален акт за къщата и съпругът й тръгнал
да събира документи, но после починал. За
двата етажа от показанията на
свидетелите се установява, че има
входна врата към общо стълбище, което ги обслужва като самостоятелни апартаменти
с отделни входове за всеки етаж, от които на първия етаж вратата отключвала З. и не се е чуло Т. и Д.
да имат претенции към този етаж, на който винаги живеели З., съпругът
й Д., и техните деца, друг не влизал на този етаж, на двора стояли и едните, и
другите, и за двора на къщата се грижели З. и съпругът
й, а после само З.- съсед й направил оградата, външна врата и други ремонти, за които платила З..
При така установеното, както наследодателят на
ответниците, така и самите ответници, са довели до знанието на наследодателя на
ищците и на самите ищци, намерението си за своене на първия етаж, придобит в собственост приживе от общия наследодател и
съпругата му с договора за доброволна делба от 1982г. След смъртта на общия
наследодател Н. Р., наследодателят на ответниците и самите ответници
продължават да живеят на този първи етаж, така както и след смъртта на
съпругата на общия наследодател, и единствено те ползват същия за свое жилище,
без владението да е оспорвано от наследодателя на ищците, както и от самите ищци,
които оспорват същото с предявяване на иска.Съгласно мотивите към т.3 ТР № 4/17.12.2012 г. по
тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, "позоваването на
придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост само
при осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС".
Несъмнено е доказан 10-годишен срок на
самостоятелна фактическа власт, осъществявана от ответниците, включ. и при присъединяване на владението на наследодателя им, доколкото
при снабдяването на ответниците с нотариален акт за придобиване на основание
давност на 1/2 идеална част от първия етаж, ведно с 1/2 идеална част от
припадащите му се по договора за доброволна делба от 1982г. избени помещения в
приземния етаж и общи части на сградата, извън тези по наследство от прекия им
наследодател, ответниците се позовават на осъществявано както от наследодателя
им владение, така и на осъществявано от самите тях владение.Манифестирането на
намерението за своене както от наследодателя на ответниците, така и от самите
ответници, не е изисквало нарочни действия, тъй като своенето е било видимо
както за праводателя на ищците и самите ищци, така и за третите лица.
В практиката си
ВКС последователно и непротиворечиво приема, че избените помещения в сграда-
етажна собственост по принцип не са самостоятелни обекти на собственост, а
принадлежност към обект и не могат да се придобиват по давност отделно от
придобиването по давност на обекта, към който принадлежат. Съгласно чл. 98 ЗС
те като принадлежност следват собствеността на главната вещ. По изключение
складово помещение може да се придобие по давност отделно от обекта, към който
принадлежи, но единствено от лице, което притежава друг самостоятелен обект в
същата сграда и то само ако към обекта, към който принадлежи това складово
помещение, по архитектурния проект на сградата принадлежи и друго складово
помещение. Този извод се обосновава със съществуващите законови изисквания към
всяко жилище да има и складово помещение /чл.
40, ал. 1 ЗУТ/. И тъй като избените помещения по нотариалния акт за придобиване по
давност на 1/2 идеална част от самостоятелния обект в сграда/първия етаж/ са
принадлежност към тези първи етаж, на основание договора за доброволна делба от
1982г., а не самостоятелни обекти на собственост, то същите следват главната
вещ и ако тя, или идеална част е придобита по давност, то и съответната част от
принадлежността й на основание чл.98 от ЗС е придобита по давност.Доколкото
владение от ответниците и техният праводател е осъществявано на реално
обособена част от жилищната сграда, както фактически, така и юридически
обособена, представляваща самостоятелен обект на право на собственост, но при
конкуренция на придобивните способи-наследство и давност, при осъществяване на
първото за 1/2 идеална част от самостоятелно обособения обект, то за останалата
1/2 идеална част е допустимо и единствено
възможно, с оглед установените по делото обстоятелства, придобиването й по
давност, когато владението не се основава на правно основание /арг. от чл.70,
ал.1 изр. 1-во от ЗС и чл.77 и чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС/.
Не води до друг извод и
декларирането от наследодателя на ответника на придобито по наследство
имущество, защото това придобиване не е спорно по делото, а и същият по
наследство от майка си и баща си е собственик на 1/2 идеална част от поземления
имот и 1/2 идеална част от първия процесен етаж, като посочването в
декларацията на всички наследници към декларирането на 23.03.2016г., но без
размера на техните дялове, не представлява признание за правата им, нито само
по себе си това деклариране внася промени в осъществяваното от декларатора владение,
което е недобросъвестно, като единствено възможно за процесното имущество,
завладяно без правно основание, още приживе на общите наследодатели, което
следва и от обясненията на ответника З.К.Р., че както преди, така и след
смъртта на свекър й и след смъртта на свекърва й, семейството й необезпокоявано
продължава да живее на първия етаж и припадащите му се избени помещения, и това
необезпокоявано владение продължава и след смъртта на съпруга й, без някой от
останалите наследници на общия наследодател, както дъщеря му, така и нейните
деца-ищците, да имат претенции, а и достъп до това имущество, и които, откакто
този ответник живее в имота, живеят на втория етаж.Тези обстоятелства са
установени пълно от ангажираните от ответниците свидетелски показания и
опровергават твърденията на ищците, че процесният първи етаж е заключен на
по-късен етап, откогато не разполагат с ключове. Спорният между страните, с
оглед твърденията, възраженията и исканията им, правен въпрос, е дали
постоянното живеене в самостоятелен обект на правото на собственост приживе на
наследодателя и след смъртта на наследодателя, в случая както бащата, така и
майката на преките наследодатели на страните, са достатъчни действия, за да се
приеме, че е демонстриран анимус за своене и придобиването му по давност от
част от наследниците, при изгубване от останалите сънаследници на правото на
собственост на съответната наследствена част, защото първите са я придобили по
давност.
В трайната съдебна практика на
въпроса за предпоставките за придобиване на сънаследствена, респективно
съсобствена идеална част от някой от съсобствениците е е разяснено, че
придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот може да стане само
когато сънаследник промени държанието на спорния имот, като владее за себе си и
против волята на другите наследници. За приложимостта на презумпцията на чл. 69
от ЗС за завладяването на недвижим имот в отношенията между съсобственици като
сънаследници, в случая е от значение, че нито праводателят на ответниците, нито
ответниците, завладяват първия етаж като самостоятелен обект на собственост
след откриване на наследството/ на всеки един от общите наследодатели/.Ответникът
З.Р. и съпругът й Д. Р. живеят на първия етаж и прилежащите му избени помещения
от 1973г., в които са отгледали двете си деца-другите две ответници, и на тази
фактическа власт не са се противопоставили живеещите на първия етаж
наследодатели на съпруга Д. Р..След смъртта на общия наследодател и баща на
наследодателите на страните, фактическото ползване на сградата по етажи се
запазва; то се запазва и след смъртта на съпругата на общия наследодател, като
фактическото ползване продължава и след смъртта на преките наследодатели на
страните. Намерението за своене не се изчерпва с декларирането на имота и
плащане на данъци за него. В конкретния случай то е манифестирано по начин, че
другите сънаследници са се съобразявали с него, и не се установява никой от наследниците на общия наследодател
след смъртта му да е прекъснал установеното владение на първия етаж.
По отношение на сънаследниците
презумпцията на чл.69 от ЗС не се прилага, тъй като съсобствеността възниква от
юридически факт смърт на общ наследодател/ ТР 1/2012 от 06.08.2012г. на ОСГК на
ВКС/. Тя е обективно основание за възникване на съвладение между сънаследниците
от този момент без оглед на волята им. Ако някой от тях желае да придобие по
давност частите на другите съделители, той трябва не само да установи
фактическа власт върху техните части, което представлява само държането им, но
и да демонстрира пред тях, че е променил установеното държане на техните части
във владение за себе си, което те да възприемат недвусмислено. Едва след като
сънаследникът установи владение на частите на останалите сънаследници по този
начин, или когато съсобственик установи фактическа власт и демонстрира
намерението си за своене пред другите съсобственици може да се приеме, че
владее за себе си техните части. Презумпцията на чл. 69 от ЗС не се отнася за
държателя, а за този, който по недвусмислен начин е доказал, че е установил
владение. Законовото предположение е в смисъл, че установеното владение се
счита, че е за владелеца, а не за другиго, а не, че установилият държане е
владелец до доказване на противното. Във всички случаи, този, който твърди, че
владее един имот следва да докаже и двата елемента на владението – упражняване
на фактическа власт и намерението за своене, а нормата на чл. 69 от ЗС
осигурява законовото предположение, че установеното владение е за владелеца, а
не за другиго, до установяване на противното.
Когато едно лице е започнало да
упражнява фактическа власт върху вещ на основание, което изключва владението на
останалите правоимащи, в т.ч. сънаследници, в частност фактическата власт е
установена отпреди откриване на наследството, намерението на това лице се
предполага и е достатъчно да се докаже, че е упражнявал фактическата власт
върху целия имот в срока по чл.79 от ЗС, и разграничителният критерий е по
какъв начин е започнало владението /ТР 1/2012 от 06.08.2012г. на ОСГК на ВКС/.
В конкретния случай ответниците и техният
праводател, установявайки фактическа власт върху първия етаж още приживе на
общите наследодатели на страните, както и приживе на прекия наследодател на
ищците, демонстрирайки, че го считат за
свой, чрез самостоятелно, явно и
необезпокоявано ползване, без други лица да имат достъп до етажа, са
владелци както към момента на откриване на наследството на всеки един от общите
наследодатели през 1984г. и през 2000г., така и след това и до предявяване на
иска, и се ползват от презумпцията на чл.69 от ЗС, която не е оборена от ищците
по отношение владението на процесния първи етаж, представляващ самостоятелен
обект на собственост, поради което следва да се приеме, че ответниците са
придобили по давност 1/2 идеална част от него, в т.ч. и на основание
присъединяване на владението на своя пряк наследодател, който приживе не се е
позовал на давностно владение. Придобиването по давност на тази идеална част от
самостоятелния първи етаж, има за резултат придобиване и на съответната идеална
част от принадлежащите му избени
помещения, които следват статута на главната вещ, за което качество на избените
помещения не се спори между страните. Към предявяване на иска ищците не
установяват материалната си легитимация на собственици по наследство на 1/2
идеална част от първия етаж и съответните им принадлежности и не опровергават легитимиращото
действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост на
ответниците по давност на това имущество, което обосновава правомощие на съда да
отхвърли иска по чл.108 от ЗС за същото, в т.ч. и за претендираните общи части
от сградата, арг. от чл.38, ал.1 от ЗС. В останалата част, искът по чл.108 от
ЗС, за установяване на право на собственост по наследство и ревандикиране на
1/4 идеална част от процесния поземлен имот, е основателен и доказан.
Установената фактическа власт върху поземления имот е била обща от всички
наследници на общия наследодател, включително и от преживялата го съпруга.
Владение върху реална част от дворното място не се твърди от ответниците, при
което приложение не намира институтът на правната конверсия за придобиване на
идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част, а
владение върху идеална част не е манифестирано, тъй като и преди, и след
смъртта на наследодателите, е налице съвладение на поземления имот, установено
от гласните доказателства, при което неприложима е презумпцията по чл.69 от ЗС.Освен
това 1/4 идеална част от поземления имот, извън тази ¼ идеална част от
него, която наследодателят на ответниците има от баща си, е придобита от
наследодателя на ответниците по наследство от майка му З.Р. и съответно
легитимира ответниците като нейни собственици по наследство от наследодателя им
Д. Р., което изключва възможността за придобиването й и на основание друг
придобивен способ.Наред с това, земята се явява обща част на учредената с
договора за доброволна делба етажна собственост и придобиването й по давност
като такава част следва да е съразмерно на дяловете на отделните собственици,
които те притежават от етажите/арг. от чл.40, ал 1 от ЗС/.В случая това
изискване е удовлетворено от разпределението на поземления имот в равни идеални
части така както са придобити от насрещните страни по наследство, а именно по
1/2 идеална част, от която по 1/4 идеална част всеки от преките им
наследодатели е придобил по наследство от всеки един от своите родители, като
предмет на спора не са наследствените права на поземления имот, оставени от
общия наследодател З. М. Н.. Така приетото обуславя правомощие на съда да уважи
иска за претендираната 1/4 идеална част от поземления имот, за което признае за
установено, че ищците са нейни собственици по наследство от майка си, на
основание наследяване от баща й, и се осъдят ответниците да им предадат владението
на тази част, с отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на нотариалния акт по
обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответниците, в тази му част.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК в тежест на ответниците/респ.
на ищците са направените от ищците/респ. от ответниците разноски съразмерно на
уважената/респ. отхвърлената част от иска, както следва: ищците правят разноски
за държавна такса от 256.75 лв. и 5 лв. за съдебно удостоверение, и всеки от тях
по 1 140 лв. за адвокатско възнаграждение, при неоснователност на
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което определено с
оглед защитавания материален интерес от ищците/1/2 от цената на иска от
25 674.48 лв./ е в минимален размер съгласно чл.7, ал.2 т.4 от Наредба N 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения от 915.12 лв., но като
уговорено с ДДС не е прекомерно и не следва да бъде намаляно, при което в
тежест на ответниците е плащането на разноски на ищците от 48.55 лв.Останалите
претендирани от ищците по списъка по чл.80 от ГПК разноски, не са такива по
делото по смисъла на чл.71, ал.1 изр.1-во от ГПК; всяка от ответниците прави
разноски по 500 лв. за адвокатско възнаграждение при неоснователност на възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което определено с оглед
защитавания материален интерес от ищците/1/3 от цената на иска от 25 674.48
лв./ е в минимален размер съгласно чл.7,
ал.2 т.3 от Наредба N 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
758 лв. и не следва да бъде намаляно, при което в тежест на ищците е плащането
на разноски на ответниците от 1 471.35 лв.
Мотивиран от горното, Районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.К.Р. с ЕГН **********,***, З.Д.Р. с ЕГН **********,***,
и Н.Д.Р.-П. с ЕГН **********,***, че Т.Г.П. с ЕГН **********,*** *** и Д.Г.П. с ЕГН **********,
***, са собственици на 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор 409009.102.19
по КККР на гр.Кърджали, одобрени със Заповед N РД 18-66/18.10.2006г. на изпълнителния
директор на АК, целия с площ 279 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10 м./, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори NN 40909.102.23, 40909.102.18,
40909.102.15 и 40909.102.226, на основание наследство от С. Н. П. с ЕГН **********,
починала на 28.01.2012г., в качеството й на наследник на Н.В.Р. с ЕГН **********,
починал на 19.04.1984г., и ОСЪЖДА З.К.Р.
с ЕГН **********, З.Д.Р. с ЕГН ********** и Н.Д.Р.-П. с ЕГН ********** да
предадат на Т.Г.П. с ЕГН ********** и Д.Г.П. с ЕГН ********** владението
на 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор 409009.102.19 по КККР на
гр.Кърджали, одобрени със Заповед N РД
18-66/18.10.2006г. на изпълнителния директор на АК.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за
собственост на недвижим имот на основание чл.587, ал.3 ГПК N 60/30.04.2018г.,
том I, рег. N 1740, нот.дело N 60/2018г. на нотариус N 280 с район на действие РС-Кърджали в частта,
с която З.К.Р. с ЕГН **********, З.Д.Р.
с ЕГН ********** и Н.Д.Р.-П. с ЕГН **********
са признати за собственици на основание давностно владение и
правоприемство-наследяване от наследодателя им Д. Н. Р. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Кърджали, починал
на 04.07.2017г., на по 1/3 идеална част, от 1/4 идеална част от поземлен имот с
идентификатор N
409090.102.19 по КККР на гр.Кърджали, общ.Кърджали, обл.Кърджали, находящ се на
***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване/до 10 метра/, целия с площ 279 кв.м..
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т.Г.П. с ЕГН **********,***
*** и Д.Г.П. с ЕГН **********, ***,
срещу З.К.Р. с ЕГН **********,***, З.Д.Р. с ЕГН **********,***, и Н.Д.Р.-П. с
ЕГН **********,***, иск по чл.108 от ЗС,
за признаване за установено, че Т.Г.П. с ЕГН ********** и Д.Г.П. с ЕГН ********** са собственици
на 1/2 идеална част
от самостоятелен обект в сграда с идентификатор N 40909.102.19.1.1 по КККР на
гр.Кърджали, одобрени със Заповед N РД
18-66/18.10.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес гр.Кърджали, ***,
трайно предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ 108 кв.м., представляващ
етаж първи от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор N 40909.102.19.1, при граници на
обекта съгласно схема: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-няма,
над обекта: обект с N
40909.102.19.1.2, ведно с 1/2 идеална част от две стаи-южно изложение и 1/2
идеална част от помещение под стълбището, разположени в приземния етаж, както и
1/2 идеална част от общите части на сграда с идентификатор N 40909.102.19.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор N 40909.127.276 по КККР на гр.Кърджали, на основание наследство от С. Н. П.
с ЕГН **********, починала на 28.01.2012г., в качеството й на наследник на Н.В.Р.
с ЕГН **********, починал на 19.04.1984г., и за осъждане на З.К.Р. с ЕГН **********, З.Д.Р. с ЕГН **********
и Н.Д.Р.-П. с ЕГН ********** да предадат на Т.Г.П. с ЕГН ********** и Д.Г.П. с ЕГН **********
владението на 1/2 идеална част от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор N 40909.102.19.1.1, ведно с 1/2 идеална част от две стаи-южно изложение и
1/2 идеална част от помещение под стълбището, разположени в приземния етаж,
както и 1/2 идеална част от общите части на сграда с идентификатор N 40909.102.19.1 по КККР на
гр.Кърджали, одобрени със Заповед N РД
18-66/18.10.2006г. на изпълнителния директор на АК.
ОСЪЖДА З.К.Р.
с ЕГН **********,***, З.Д.Р. с ЕГН **********,***, и Н.Д.Р.-П. с ЕГН **********,***,
да заплатят на Т.Г.П. с ЕГН **********,*** *** и Д.Г.П. с ЕГН **********,
***, сумата 48.55 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.Г.П.
с ЕГН **********,*** *** и Д.Г.П. с ЕГН **********, ***, да заплатят на З.К.Р.
с ЕГН **********,***, З.Д.Р. с ЕГН **********,***, и Н.Д.Р.-П. с ЕГН **********,***,
сумата 1 471.35 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: