Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260137

 

гр.Русе, 18.09.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД, Х-ти  граждански  състав  в  публично заседание  на 26-ти август през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при  секретаря  Красимира Стоянова,

като  разгледа  докладваното  от  съдията Йорданов  гр.дело № 2366 по описа за 2019  година,  за  да  се  произнесе,  съобрази  следното: 

Предявен е пряк иск за заплащане от застрахователя на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за вреди от непозволено увреждане. Искът е с правно основание чл.226 от КЗ (отм).

Претенцията на ищцата М.Е. И.се основава на твърдения, че като пътник в автомобил била пострадала при ПТП между два автомобила, настъпило  на ***г. по пътя Русе-Варна в близост до отбивката за с.Писанец. Вина за произшествието имали както водачът на автомобила, в който пътувала – л.а. „БМВ 535“ с рег. № ***, така и водачът на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***. В резултат на ПТП на ищцата били са причинени следните телесни увреждания: контузио капитис, комоцио церебри, малко контузно огнище в дясно на висок париетален срез, фрактура на тялото  на шести гръден прешлен, малки плеврални изливи двустранно, разкъсно-контузна рана на лицето. Непосредствено след произшествието била откарана в МБАЛ Русе, а на 24. 07. 2015 г. продължила лечението си  в клиника в Истанбул, Р Турция, където се провело лечение, включващо лумбално спинално ЯМР изследване, дросален спинален ЯМР, краниален ЯМР, оперативно лечение под пълна упойка, при което бил поставен пердикуларен винт на прешлени 4, 5, 6, 7 и 8. Двустранно били поставени стабилизиращи пръти с автоприсадка и бил поставен синтез. Разходите за това лечение били в размер 16 203,72 лв. – левова равностойност на турска валута по три фактури от 24.07.2015 г.; 30.09.2015 г. и 26.10.2015 г. Така ищцата претърпяла имуществени вреди за които ответниците следва да носят отговорност като застрахователи по задължителни застраховки „Гражданска отговорност” за автомобилите, управлявани от виновните водача при произшествието на ***г. Претендира за осъждането им да ѝ заплатят солидарно такова в размер на 16 203,72 лв., ведно със законната лихва от ***г. до окончателното заплащане. Претендира и за заплащане на разноските по делото.

Постъпили са писмени отговори от ответниците ЗД „БУЛ ИНС” АД гр. София и ЗД „Евроинс“ АД, които оспорват иска.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

За да се уважи предявения иск срещу застрахователя за заплащане на обезщетение по застраховка „ГО” е необходимо да се установи наличието на ПТП, причинено виновно от водач на МПС, претърпени от ищцата вреди и наличие на застраховка „ГО”, действаща по отношение на виновния водач автомобил към момента на произшествието. Необходимо е още да се установи  и причинна връзка между претърпените от ищцата вреди и застрахователното събитие. В случая се претендират имуществени вреди за разходи за лечение. Специфичното по случая е, че лечението не е проведено в България или друга държава-членка на ЕС, а в Република Турция. При това положение следва да се вземат предвид разпоредбите на Закона за здравето /ЗЗ/, уреждащи възможността за лечение на български граждани в чужбина и условията, при които такова лечение попада в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Съгласно ал.1а на чл.82 от ЗЗ извън медицинските услуги по ал. 1(тези, които са изключени от обхвата на задължителното здравно осигуряване) българските граждани имат право на заплащане за медицински и други услуги във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, или които не могат да бъдат осигурени в страната, след предварително одобрение. По настоящото дело е установено, че след проведеното спешно лечение в  МБАЛ  - Русе ищцата е изписана с подобрено и стабилизирано състояние като е отказала предложената стабилизация и имобилизация на Тх6 и е заявила, че желае операцията да се извърши в Турция, т.е. било ѝ е предложено лечение в българско лечебно заведение, но тя е отказала и по свой избор е избрала да се лекува в държава извън Европейският съюз. По този начин е налице прекъсване на причинно-следствената връзка между настъпването на застрахователното събитие и евентуално претърпените от ищцата вреди. Това е така, защото изборът на ищцата за лечение в държава извън ЕС води до разходи за лечение, което се финансира от системата на системата на задължителното здравно осигуряване и то не само при провеждането му в страната, но при определени условия /уредени в приетата на осн. чл.82, ал.6 от ЗЗ Наредба № 12 от 2011 г.(отм.)/ и в други държави-членки на ЕС. Съгласно чл.1, ал.1, т.2 от Нареда №12 (отм.) лечение в чужбина, извън посоченото в т. 1, чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. В случая по делото не са представени каквито и да било доказателства в тази насока. При това положение съдът счита, че пряка и непосредствена вреда за ищцата биха представлявали само тези разходи за лечение в чужбина, които биха били направени и при лечение в страната. От медицинската документация по делото и заключението на в.л. П. Д. по приетата съдебно-медицинска е-за е видно, че оперативното лечение на травматичното увреждане на ищцата се провежда в страната и няма данни същото да не отговаря на утвърдени стандарти за добра медицинска практика. Вещото лице обаче установява, че поставените на ищцата импланти не се заплащат от Здравната каса, а от пациентите и че цената на същите варира в зависимост от вида на импланта и доставчика. По делото обаче не са представени доказателства каква е стойността на поставените на ищцата импланти от общия размер от 16 203,72 лв.  От представените от ищцата преписи от фактури не е видно каква част от сумите по тях е за оперативно лечение, каква част за образни изследвания, каква част за консумативи, в т. ч. за импланти. Две от фактурите са с посочени стойност и основание „за операция“, а третата  е с основание „епидурални стероидни инжекции – цервикално – лумбално“. Посочена фирма-издател на фактурите, която не фигурира в никоя от медицинските документи по делото. В същите не е отразено в кое точно лечебно заведение е лекувана и какво точно е извършено. Наред с това във фактурите е посочено извършване на две операции, като едната фактура е от м. юли 2015 г., а другата е от м. октомври 2015 г. Не са представени медицински документи за поставяне на епидурална стериодна инжекция и за причините за поставяне на такава. Освен това не са представени каквито и да било доказателства, че ищцата е осъществила плащане по фактурите, т. е., че е налице вреда на такава стойност. Фактурите са проформа и няма данни ищцата да е заплатила стойността им. С оглед на това искът е недоказан и следва да се отхвърли изцяло.

По изложените съображения съдът

 

 

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата М.Е. И., ЕГН:********** ***, ЕИК ********* и ЗД „Евроинс“ АД-София, ЕИК ********* – ответниците да бъдат осъдени солидарно да  ѝ заплатят сумата в размер на 16 203,72 лв.- застрахователно обезщетение за имуществени  вреди от ПТП на ***г., настъпили за нея в резултат на проведено лечение в Р. Турция, ведно със законната лихва от ***г. до окончателното заплащане.

 

ОСЪЖДА М.Е. И., ЕГН:********** ***, ЕИК ********* сумата в размер на 1219,34 лв. – разноски по делото.

 

ОСЪЖДА М.Е. И., ЕГН:********** да заплати на ЗД „Евроинс“ АД-София, ЕИК ********* сумата в размер на 200 лв. – разноски за юриск. възнаграждение по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: