Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 12.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2.АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Красимира Динева и прокурора С.Тотев, като
разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№5014/2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от
04.04.2017г. по Н.О.Х.Д.№16895/2011г., СРС, НО, 19-ти с-в е признал подсъдимата
П.Р.С. за виновна в извършването на
престъпление по чл.212, ал.1, алт.2 от НК, поради което и при условията на
чл.54, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК я е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 3 /три/ месеца с приложение на чл.66 от НК за срок от 3 /три/
години. Районният съд на осн. чл.304 от НПК е оправдал подсъдимата С. за използването на един от
инкриминираните по първото обвинение частен документ и изцяло по второто
обвинение да е извършила престъпление по чл.212, ал.1, алт.2 от НК. СРС се е
произнесъл по сторените по делото разноски като е осъдил подсъдимата да ги
заплати.
Срещу присъдата в срок
е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимата С. – адв.В.В. – САК. В сезиращия въззивния
съд акт присъдата се определя като постановена при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, а също и на материалния закон и необоснована.
Поради това се и се моли, въззивният съд по реда на чл.336, ал.1, т.3 от НПК да
отмени присъдата в осъдителната й част като постанови нова изцяло оправдателна.
По делото също в срок е
постъпил и въззивен протест. В същия от една страна се моли за увеличаване на
наказанието на подсъдимата досежно обвинението по чл.212, ал.1, алт.2 от НК, за
което е призната за виновна, а от друга се настоява за осъждане на С. по второто обвинение. Като аргумент
в подкрепа на първата теза се навежда твърдение, че въпреки че С. е осъдена при условията на чл.54,
ал.1 от НК, срока на наказанието „Лишаване от свобода“ не е съобразен с
обществената опасност на деянието и размера на полученото чуждо имущество.
Второто искане на протестиращия прокурор е обосновано с бланкетното виждане, че
„изводите на съда не кореспондират със събраните и проверени в хода на съдебното
следствие писмени доказателства и доказателствени средства“. Поради което и се
моли за отмяна на присъдата в тази й част и постановяване на обратна –
осъдителна при налагане на справедливо наказание на подсъдимата С..
С разпореждане от 02.05.2017г., Председателят на
съдебния състав е взел становище по постъпилата въззивна жалба като е дал
указания на обжалващия защитник, че след запознаване с мотивите, може да
допълни жалбата, което последният не е сторил. С определение по В.Н.О.Х.Д.№3215/2017г. настоящият
съдебен състав е счел, че протестът на СРП не отговаря на изискванията на
чл.320, ал.1 от НПК, но от друга страна съдията от СРС не е изпълнил
задължението си да изпрати препис от мотивите към присъдата на прокурора с
указания, че може да допълни сезиращия въззивния съд акт. След получаване на делото в СРС е изпратена
призовка, получена в СРП на 20.07.2017г., в която е отразено изготвянето на
мотивите към присъдата. С
определение по В.Н.О.Х.Д.№3215/2017г. въззивният
съд повторно е върнал делото за администриране с оглед остраняване
недостатъците в протеста.
В тази
насока, е постъпил въззивен протест, в който е обективирано, че според СРП,
обвинението в оправдателната част, е доказано, поради което и крайния извод на
съда се явява неправилен. Прието е, че на база събрания и проверен
доказателствен материал, категорично е установено длъжностното качество на св.Х.,
която е имала право да сключва договори от името и за сметка на дружеството.
Поради тези съображения, отново се моли за отмяна на присъдата в оправдателната
й част и увеличаване на наказанието на С.
досежно престъплението, за което е осъдена.
По делото е постъпило и
допълнение към въззвината жалба от адв.В., в което отразява на свой ред
виждането си за съществено нарушаване на процесуалните правила. Обсновават се
пороци в съдържанието на обвинителния акт, който според защитата не отговаря на
критерийте по ТР№2/2002г. на ОСНК, тъй като не са посочени лицата, въведени в
заблуждение от подсъдимата. Претендира се и изтекла погасителна давност, което
обстоятелство, не е взето предвид от прокурора към датата на настъпването й още
в хода на досъдебното производство.
В закрито заседание на 07.11.2017г.
въззивният съдебен състав, по реда на чл.327 от НПК, е преценил, че с оглед
правилното решаване на делото и за да обезпечи изпълнението на нормата на
чл.313 от НПК, не се налага разпит на подсъдимата, а също на свидетелите и
вещите лица, разпитани от СРС.
В дадения ход по
същество представителят на държавното обвинение посочва, че както жалбата, така
и протеста от СРП са неоснователни. Счита, че присъдата е правилна и
законосъобразна, постановена след правилен анализ на доказателствата. Моли да
се потвърди присъдата, както в осъдителната така и в оправдателната част.
В открито заседание
пред въззивната инстанция подсъдимата С.
се явява лично и със защитниците си – адв.В. и адв.М..
Адв.М. поддържа жалбата
и допълнението към нея и моли подсъдимата С.
да бъде оправдана изцяло. Счита, че присъдата на СРС е немотивирана, доколкото
не е отговорила на възраженията на защитата и по-конкретно на това, че е
нарушен чл.55 от НПК още със съставяне на обвинителния акт, тъй като не е
посочено пред кое конкретно лице - служител на банковата институция са
използвани инкриминираните документи. Заявява в тази връзка, че за да е
осъществен от обективна страна съставът на документната измама по чл.212 от НК,
следва да е посочено и да е установено по делото конкретното физическо лице,
пред което са използвани неистинските документи. Отбелязва, че в мотивите към първоинстанционната
присъда се сочи, че използваните документи са представени пред служители на
ОББ, без да са цитирани конкретните им имена и без същите да са установени и
разпитани по делото. Според адв.М., нарушение на процесуалните правила
представлява и обстоятелството, че делото не е прекратено на досъдебното
производство, въпреки изтеклата абсолютна давност задокументно престъпление и
след изтичане на тази давност, деянието е преквалифицирано. Счита, че подобен подход
е в нарушение на чл.6 от КЗПЧОС.
Вторият защитник на
подсъдимата – адв.В. се присъединява към становището на колегата си и
наведените във въззивната жалба и допълнението към нея доводи.
В правото си на лична
защита и с предоставената й последна дума подсъдимата С. се солидаризира с тезата на защитниците си. Моли за постановяването
на справедлива присъда.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и протест, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в
мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са
събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 от НПК
доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани
и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената
съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат
направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, с
изключение на някои незначителни детайли, споделя фактическите констатации на първата
инстанция.
Предвид гореописаното, в
унисон с изложеното от СРС, СГС приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата П.Р.С. е родена на ***г***, българка,
българска гражданка, с адрес по местоживеене:***, разведена, със средно
образование, безработна, с ЕГН:**********, осъждана.
Към 2003г. подсъдимата С. поддържала приятелски отношения със
св.Д./понастоящем с фамилия С./.
Св.И.М.изгубила документа
си за самоличност - лична карта, като обявила това обстоятелство на 03.06.2003г.
като загубен/откраднат с молба от 02.06.2003г. На 12.06.2003г. й била издадена
нова лична карта, която също била обявена за невалидна, поради загуба, което М.
обявила в полицията на 22.08.2003г., с причина загубен/откраднат. Бил й издаден
нов документ за самоличност - лична карта на 11.09.2003г. от СДВР 03 РПУ,
връчен й на 30.09.2003 г. Съставен й бил АУАН №925387/21.08.2003г. за нарушение
на чл.7 от ЗБДС.
Св.И. В. М. не е била
назначена по трудово правоотношение в Столична община като по това време работела
в магазин за мобилни телефони в „Изи” ЕООД, в гр.София, бул.„*********.
През м.август 2003г. св.П.
била директор на дирекция „Общинска собственост” към Столична община, като през
нея не минавали документи, свързани с доходите на подчинените й лица, не
подписвала декларации за доходите на същите, когато някой кандидатства за
кредит към банка, информацията не минавали през нея, дирекцията нямала печат, а
бил използван печата на Столична община.
По същото време - м.август
2003г. св.М. работела като главен счетоводител в Столична община.
Справките-декларации на служителите се изготвяли в касовата служба от касиера,
който се подписвал за доходите, след което тя се подписвала и накрая
ръководителя. Св.М. проверявала съдържането и изготвилия формата - касовия
счетоводител, който контролирал и изработвал ведомостите за заплатите, като
данните били изцяло по тези ведомости. В тези справки като управител се
подписвал директора на дирекция „Финанси”, който към м.август 2003г. е бил И.И..
Отделно от това се подписвал и изготвилия документа – касиер - С.Ч., а касовия
счетоводител - Д. Н.. Бележките за доходите на служителите се издавали от
дирекция „Финанси”, поради което и св.П. нямала такива правомощия.
Св.М. получила на
10.12.2003г. с писмо с обратна разписка покана-уведомление от 03.12.2003г. от „ОББ”
АД за доброволно изпълнение за погасяване на дължими суми по договор за банков
кредит от 15.08.2003г., отпуснат от банката, от които дължими към 04.12.2003г.:
главница - 1 840, 62 лв.; лихви - 8,96 лв.; просрочена главница - 101,38 лв. и
просрочени лихви - 134, 47лв. М. декларирала в собственоръчно изписана и
подписана от нея декларация от 11.12.2003г., че не е теглила кредит от „ОББ” АД,
тъй като личната й карта била открадната.
На неустановена дата
през 2003г. в гр.София подсъдимата П.С.
решила да изтегли потребителски кредит от „ОББ” АД. Подсъдимата разполагала с
личните данни на св.И. М.. За да може да кандидатства за кредит от името на св.М.
на подсъдимата й били необходими набор от документи. На неустановена дата през
2003г. в гр. София св.Д. Д. (сега С.), попълнила ръкописния текст на основните
графи в „справка - декларация за месечно трудово възнаграждение на
кредитоискателя” от името наИ.М., а текста в графа „управител” в същата справка-декларация
бил написан от подсъдимата С..
Положените печати в графи „касиер/гл. счетоводител” и „управител” в
справка-декларация не били положени от кръглите печати на Столична община.
Изготвен бил и трудов
договор №10-173/01.03.2001г. междуИ.В. М. и Столична община, чрез ръководителя
на дирекция „Общински имот”С.П. за безсрочно трудово правоотношение. Като в
приложеното ксерокопие на същия за графа „работник” подписа, който е положен е
копие на подпис на П.С., подписът в
графа „ръководител” е на неустановено лице, отпечатъка от кръгъл печат в графа
„ръководител” в същото ксерокопие не е копие на отпечатък положен от кръглите
печати на Столична община.
На 15.08.2003г. св.А.С.работел
като служител обслужване на клиенти офис - Метро - 2, клон „Л.” на „ОББ” АД в
гр.София, като отговарял и за отпускане на потребителски кредити до 2 000лв. за
покупка на стоки в „Метро”, във връзка с подписан договор на „ОББ” АД с тази
търговска верига. Когато клиент кандидатствал за кредит св.С. изисквал лична
карта и служебна бележка от работодателя, като ксерокопирал личната карта и
връщал оригинала, а ксерокопието на личната карта прилагал към досието. Той
приемал молбите за потребителско кредитиране, които въвеждал в системата на
банката. Молбите били разглеждани в Централното управление на банката и до един
час се връщал отговор дали е одобрена или не, като получавал отговора онлайн от
системата. Свидетелят сравнявал лицето от личната карта с лицето, което му я
представя.
На същата дата между св.А.С.и
С. бил сключен договор за
предоставяне на потребителки кредит, в който подсъдимата се подписала като
кредитополучател от името на св.И. М.. За целта подсъдимата С. подала до кредитната институция:
„ОББ” АД молба-декларация за отпускане на потребителски кредит, в която данните
за кредитоискателя са машинно попълнени, в която били посочени личните данни за
св.М.. Като месторабота на свидетелката било посочено, че е служител в СО,
дирекция „Общински имоти“ - технически експерт, с цел кандидатстване за кредит
за стока: преносим компютър, с цена на същия 2158лв., с размер на кредита 1942лв.,
с погасяване на 36 месечни анюитетни вноски, които да са касови, с предпочитано
число на вноските 28-мо, без гратисен период и искане за издаване на кредитна
карта Mastercard. Декларацията с попълване на три имена с текста „И. В. М.” и подписът
под същата били изписани и положени от подсъдимата С., а не от М.. При подписването на договора подсъдимата
представила и „Справка - декларация за месечно трудово възнаграждение на
кредитоискателя” на името на св.М., на която били положени подписи и печати от
името на св.П. като Директор на Дирекция „Общинска собственост” в СО и от името
на св.М. за „касиер/ гл. счетоводител” в СО. На основание сключения договор бил
отпуснат от „ОББ” АД кредит в размер на 1942лв. (хиляда деветстотин четиридесет
и два лева) за покупка на преносим компютър от „Метро Кеш енд кери България”
ЕООД. Кредитът бил усвоен от подсъдимата.
Св.Х. (сега С.)
работела към август 2003г. в „Д.И.” ЕАД, сега „БНП П.П.Ф.”ЕАД като „младши
кредитен инспектор”. В трудовия договор не било отбелязано мястото, където
служителя упражнява трудовите си функции като липсва длъжностна характеристика
на този служител, както и данни за графици и това кой е бил кредитния
инспектор, който през месец август на 2003г. е работел в магазин „Т.” в гр.София,
ж.к. „Л.”. Трудовият договор с М. бил прекратен със Заповед №0055/08.04.2004 г.
по взаимно съгласие, считано от 09.04.2004г. Нямало изискване за валидност на
сключен договор за кредит, чрез финансовата институция, които да включват печат
на дружеството.
През 2004г. „Д.И.” АД имало
сключен договор с „Е.” ООД за финансиране на покупка на стоки, като по делото
липсва копие на този договор, а също и какви са точно отношенията между фирмите
към м. август 2003г.
Св.Х. (сега С.)
провеждала обучение на персонала на 23.08.2003г. в магазин „Т.”, находящ се в
гр.София, ж.к.„Л.”, метростанция „Сливница”. Механизмът на сключване на договор
за покупка на кредит бил такъв, че когато клиент се насочвал да закупи стока на
изплащане от магазина, първо се уточнявал периода на срока за изплащане, след
това се ксерокопирал документа му за самоличност, който лицето го заверява
„вярно с оригинала“, след което се попълвали от кредитния инспектор всички
полета от договора. В заключение договорът се изпраща по факс до централата на
дружеството като се изчаквало одобрение или отказ. Сравнявал се по документа за
самоличност приликата на клиента със снимката на личната карта.
На 23.08.2003г. в
магазин „Т.”, намиращ се в гр.София, ж.к.„Л.” подсъдимата С. сключила договор за кредит за покупка на стоки № CRED 04029678
като за „Д.И.” ЕАД като кредитор попълнила договора и го подписала св.А. Х.
(сега С.), в който като кредитополучател се подписала подсъдимата като св.И. М..
Към документите за кредита бил предоставен и трудов договор №10-173/01.03.2001г.
между И.М.и СО, чрез ръководителя на дирекция „Общински имот” – св.Светла П.. В
графа „работник” договорът бил подписан от подсъдимата. Договорът за кредит за
покупка на стоки № CRED 04029678 бил за покупка на изплащане на мобилен телефон
„Нокиа 7250” на стойност 699лв. (шестотин деветдесет и девет лева) като отпуснатия
кредит бил усвоен за потребителската стока не от св.М., а от подсъдимата. В
договора бил положен печат на „Е.” ООД. Изготвен бил протокол за продажба на
името на св.И.М.от 23.08.2003г., също с поставен печат на „Е.” ООД.
Според съдържанието по
Протокол №1224/Е-2010 от 24.11.2010г. на комплексната експертиза, подписите в
долен десен ъгъл на лист първи, втори и трети в графа „кредитополучател” в
договор за предоставяне на потребителски кредит от 15.08.2003г.; в графа „декларатор/кредитоискател”
в молба-декларация; в графи „кредитополучател” в договор за кредит за покупка
на стоки №CRED-04029678 от 23.08.2003г. и в графа „подпис на клиента” в
протокол за продажба са положени от подсъдимата С.; подписите в долен ляв ъгъл на лист първи, втори и трети и в
графа „кредитор” в договор за предоставяне на потребителски кредит от
15.08.2003г. са положени от св.А.В.С.; подписите в графи „търговски партньор” в
договор за кредит за покупка на стоки №CRED -04029678 от 23.08.2003 г. и
„подпис на търговец” в протокол за продажба не са годни за сравнително и
идентификационно изследване; подписът в графа „касиер/гл. счетоводител” в
справка-декларация не е положен от св.М.; подписът в графа „управител” в справка-декларация
не е положен от св.П.; подписът в графа „подпис” в декларация от името на св.М.
от 11.12.2003г. за липса на кредит към ОББ е положен от св.М.; подписът в графа
„работник” в ксерокопие на трудов договор №10-173/01.03.2001г. е копие на
подпис положен от подсъдимата С.;
подписът в графа „ръководител” в ксерокопие на трудов договор
№10-173/01.03.2001г. не е годен за сравнително и идентификационно изследване;
ръкописните текстове „И. В. М.” в графа „кредитополучател” в договор за кредит
за покупка на стоки №CRED -04029678 от 23.08.2003г. са написани от П.С.; ръкописните текстове, с които са
попълнени графите в договор за кредит за покупка на стоки №CRED-04029678 от
23.08.2003 г. и в протокол за продажба, с изключение на текста в графа
„кредитополучател” са написани от св.А. Х.; ръкописният текст, с който е
попълнена декларация от името на св.М. от 11.12.2003г. за липса на кредит към
ОББ е написан от св.И. М.; ръкописните текстове, с които са попълнени основните
графи в справка-декларация са написани от св.Д. С.; текста в графа „управител”
в справка-декларация е написан от С.,
отпечатъците от кръгъл печат в графи „касиер/гл. счетоводител” и „управител” в
справка-декларация не са положени от кръглите печати на Столична община -
София, от които са предоставени сравнителни образци; отпечатъка от кръгъл печат
графа „ръководител” в ксерокопие на трудов договор №10-173/01.03.2001 г. не е
копие на отпечатък положен от кръглите печати на Столична община - гр. София,
от които са представени сравнителните образци.
От съдебно-медицинската
експертиза, отразяваща здравословното състояние на подсъдимата С. се установява, че при нея е налице
ортопедично заболяване, вследствие на претърпяно ПТП - счупване на дясна
бедрена кост, при което оздравителния процес е протекъл с усложнения, получила
се е лъжлива става и скъсяване на крака, наложило ново оперативно лечение, при
което при благоприятно протичане на оздравителния процес би следвало да
продължи около пет-шест месеца, но заболяването не представлява тежко общо
заболяване по смисъла на чл.25, т.1 от НПК, както и не представлява пречка за
участието на С. в наказателното
производство след завършване на оздравителния процес.
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на анализ на събраните
по делото доказателства и доказателствени средства - показанията
на св.М.П., А.С., А. (преди Х.) С. (приобщени от досъдебното производство на осн.
чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.5 от НПК), св.И. М., св.А.А. М. и св.Д. С.,
писмените: справки за съдимост, бюлетини за съдимост, преписи от решения на
съдилища, експертни решения, епикризи, справки, копия на лични карти, договор
за кредит на покупка на стоки, протокол за продажба, трудов договор, договор за
предоставяне на потребителски кредит, молба-декларация за отпускане на
потребителски кредит, справка-декларация за доход, декларация, уведомление,
доброволен въпросник, акт за установяване на административно нарушение (АУАН),
вносни бележки, покана-уведомление, обратна разписка, протоколи за доброволно
предаване, заявления, протокол №122/Е-2010 от 24.11.2010г. за извършена
комплексна експертиза, съдебно-медицинска експертиза.
Възприетите от първата
инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени,
като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на
процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал
съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е
кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо
да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.№372/01.10.2012г.
по н.д. №1158/2012г., ВКС, н.к., ІІІ н.о./.
По делото не се спори за
фактите и интерпретацията на доказателствените материали, а по отношение на
това допуснати ли са съществени процесуални нарушения, съставомерни ли са
деянията на подсъдимата и правилно ли е отмерен размерът на наложеното
наказание.
Абсолютната давност по
смисъла на чл.81, ал.3 от НК не е изтекла на 15.02.2011г. и 23.02.2011г., както
твърди защитата, тъй като тя тече по отношение на инкриминираните деяния,
независимо от правната квалификация, която представителят на държавното
обвинение приписва на тези деяния по едно или друго време от наказателното
преследване. Тоест, давността е обвързана единствено с деянието, а не с
правната му квалификация. Това се извлича именно и от използваната дума
„деяния“ в разпоредбата на чл.80 от НК. Затова не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че прокурорът не е
прекратил наказателното производство при изтичане на абсолютна давност за
престъпление по чл.309 от НК и чл.308 и чл.316 от НК, щом въз основа на същите
факти държавното обвинение е счело, че са налице деяния съставомерни по чл.212,
ал.1 от НК, за които абсолютната давност не е изтекла и понастоящем. В този смисъл, неотносимо е дали давността
за престъпленията чл.309 от НК и чл.308 и чл.316 от НК е изтекла преди
прокурорът да преквалифицира обвинението и да извърши ново привличане на С. за обвиняема. Дали със същото
постановление СРП е прекратила наказателното производство срещу друг обвиняем е
без значение за процесуалната позиция на подсъдимата С. и не представлява нарушение на принципите на справедливия
наказателен процес по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС. Това действие е
израз на суверенното право на прокуратурата самостоятелно на преценява за кои
деяния и срещу кои лица да повдигне обвинение – чл.46 от НПК. Наказателната
отговорност е лична /чл.35 от НК/, като този принцип се отразява в наказателния
процес чрез гарантирането на правата на всеки отделен обвиняем/подсъдим и развитието
на наказателното производство спрямо друго лице не влече преки последствия за
този обвиняем/подсъдим.
На следващо място, според настоящият съд, първата инстанция
е обсъдила в достатъчна степен доводите на защитата и е обосновала извода си да
не уважи същите. Фактическите и правни изводи на контролирания съд са правилни
и почиват на коректна преценка на събраните доказателства.
Правилно СРС е извел,
че времето, мястото, авторството и механизма на деянието относно обвинението по
което подсъдимата е призната за виновна, се установяват от свидетелските
показания, писмените доказателства по делото и изготвените експертизи. Макар да
не касаят конкретния случай, показанията на свидетелите разкриват работните
места, които тези свидетели са заемали по време на деянието, обстоятелството,
че на св.М. била открадната личната карта, принципните положения по отношение
на сключването на договор за потребителски кредит и липсата на предишно
познанство с подсъдимата. От писмените доказателства и заключението на
комплексната експертиза, изготвена от в.л. С., се установява, че именно
подсъдимата е автор на деянието.
Относими към предмета
на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по
делото са и приобщените и надлежно изготвени в процеса писмени доказателства и
доказателствени средства. При служебната проверка на изброените по-горе такива,
съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането
на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по
делото. Освен това, те съответстват изцяло на свидетелските показания и служат
за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите
досежно стеклите се събития.
Констатация за
обремененото съдебно минало на подсъдимата, съдът направи въз основа на
наличната по делото, като писмено доказателство, справка за съдимост.
Солидаризирайки се с
правните изводи на районния съдия и на основата на така изяснената фактическа
обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Подсъдимата П.Р.С.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.212, ал.1 от НК, в каквато насока се е
произнесъл и СРС.
Изпълнителното деяние
на престъплението по чл.212, ал.1 НК се изразява в ползването на документ с
невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаването на
имущество без правно основание с намерение да се присвои.
Документът с невярно
съдържание, неистинският или преправен документ се използва като средство за въвеждане,
поддържане или използване на заблуждение в длъжностните или други лица, които
упражняват фактическа власт върху общественото имущество, или пък за използване
на тяхната неопитност или неосведоменост, за да извършат действия на юридическо
или фактическо разпореждане с това имущество. Под влияние на това заблуждение
съответните оправомощени лица предават или изплащат, или нареждат на други
лица, които държат това имущество, да го предадат или изплатят. Следователно
инкриминираният документ създава привидното основание, че този, който получава
имуществото, има право на това.
От субективна страна е
характерно, че деянието се извършва
само
при пряк умисъл, като деецът трябва да съзнава, че използва неистински или преправени документи
или такива с невярно съдържание,
че ги представя като привидно правно основание за получаване
на имущество и получава същото, без то да му се следва. Деецът има и специфично
користно намерение – да присвои противозаконно
имуществото – предмет на престъплението.
По настоящето дело е несъмнено
доказано, че подсъдимата С.,***, в
„ОББ” АД, клон „Л.”, офис „Метро”, чрез използване на неистински официални
документи - „справка-декларация за
месечно трудово възнаграждение на кредитоискателя”, на която е придаден
вид, че е издадена по установения ред и форма и представлява конкретно писмено
изявление на длъжностно лице - А.А. Б. М. - главен счетоводител в Столична
община, в кръга на службата му, в качеството й на главен счетоводител, „справка-декларация за месечно трудово
възнаграждение на кредитоискателя”, на която е придаден вид, че е издадена
по установения ред и форма и представлява конкретно писмено изявление на
длъжностно лице, на М.Г. П., директор на Дирекция „Общинска собственост” в
Столична община, в кръга на службата му, в качеството й на управител и на
неистински частен документ - договор за предоставяне на потребителски кредит, с
кредитополучателИ.В. М., на който е придаден вид, че представлява
волеизявление, че е подписан отИ.В. М., получила без правно основание чуждо
движимо имущество - сума в размер на 1942 (хиляда деветстотин четиридесет и два
лева) лв., отпуснат потребителски кредит на името наИ.В. М. от „ОББ” АД, чрез А.В.С.,
упълномощен от законните представители на „ОББ” АД С.П.В.- главен изпълнителен
директор и Р.И.Т.- изпълнителен директор, в качеството на кредитор по договор
за кредит, с намерение да я присвои.
Неоснователно е
възражението на защитата, че непосочването в обвинителния акт на конкретното физическо лице, за
което се твърди, че подсъдимата е въвела в заблуждение, както и с кои нейни
действия е сторила това, не й позволява да разбере в какво е обвинена и
съответно представлява съществено нарушение на процесуалните правила. В такава
насока, защитата е цитирала и ТР№2/2002г. на ОСНК. Действително, макар да не се
посочва изрично като съставомерно обстоятелство в текста на разпоредбата на
чл.212, ал.1 от НК, описаното в разпоредбата престъпление включва въвеждане на
физическо лице в заблуждение, поддържане на такова заблуждение или използването
му. Доколкото обаче от обстоятелствената част на обвинителния акт не се посочва
подсъдимата С. и св.С. да са се
познавали преди сключване на инкриминирания договор и да са имали предишни или
последващи гражданско-правни отношения, то имплицитно се извежда, че тъй
като не е имало заблуждение, което да поддържа или използва, тя е въвела св.С.
в
заблуждение относно истинността на посочените документи, за
да извърши той действия на юридическо разпореждане с имущество. Именно св.С. е
бил упълномощен да сключва договори за потребителски кредит с лица, които
представят съответния набор от документи. В този смисъл, от обвинителния акт
става ясно, че тъй като подсъдимата представила наборът от документи, част от
които неистински пред св.С., който е и отговорен за проверката на тези
документи и крайното подписване на договора, именно той е лицето, което подсъдимата
С. е въвела в заблуждение. Без значение
в тази връзка е, че св.С. е бил упълномощен от други лица за тази дейност,
както и че заявката за кредит е била разглеждана от други лица, с цел да се
вземе решение за одобряването на кредита. Противно на твърдението на защитата,
в обвинителния акт изрично е посочено лицето, пред което са използвани
неистинските документи – св.С.. Поради гореизложеното, въззивният съд приема,
че подсъдимата и защитата й са били в достатъчна степен информирани относно
съдържанието на обвинението. Не може да се приеме, че не са разбирали
обвинението, като от това следва, че не е нарушено правото на защита на
подсъдимата и не е допуснато твърдяното от защитата съществено нарушение на
процесуалните правила. В обобщение, въззивният съд не установи неясноти в
обвинението, които да препятстват възможността на С. да разбере в какво е обвинена. От друга страна, касателно
другото обвинение, подсъдимата беше оправдана, поради което и няма как да се
говори за накърняване на правото й на защита в аспекта на чл.55 от НПК.
От субективна страна деянията са извършени виновно, при
условията на пряк умисъл - подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер
на деянията си, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искала
настъпването им /чл.11, ал.2, пр.1 от НК/. С. е наказателноотговорно лице, без данни, изключващи
възможността й да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на
съмнение нейната вменяемост, въпреки липсата на съдебно-психиатрична и психологична
експертиза по делото. Тя е съзнавала, че използвайки неистинските официални
документи въвежда в заблуждение св.С. относно своята самоличност, месторабота,
месечно трудово възнаграждение и намерение да се обвърже по договора за
потребителски кредит, като е целяла по този начин да си набави без правно
основание чуждо движимо имущество.
По изложените съображения, правилно
и в съответствие с разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимата П.Р.С. е била
призната за виновна за извършеното от нея престъпление по
чл.212, ал.1 от НК.
Правилно първоинстанционният съд е
признал за невиновна и оправдал подсъдимата С. по обвинението за престъпление по
чл.212, ал.1 от НК за това, че на 23.08.2003г. в гр.София, ж.к. „Л.”, в магазин
„Т.”, чрез използване на неистински частен документ - договор за кредит за
покупка на стоки №CRED 04029678, с кредитополучателИ.В. М., на когото е
придаден вид, че представлява волеизявление, че е подписан отИ.В. М., получила
без правно основание чуждо движимо имущество - мобилен телефон „Нокиа 7250” на
стойност 699лв. (шестотин деветдесет и девет лева) от „Д.И.”, чрез А. М. Х.,
младши кредитен инспектор в „Д.И.”, с намерение да го присвои.
Не са налице доказателства, водещи
до несъмнения извод, че подсъдимата С.
е извършила инкриминираното деяние, като първоинстанционният съд подробно е
обосновал това свое заключение, с което въззивният съд се солидаризира и не
счита за нужно да преповтаря като теза. Неоснователно е искането във въззивния
протест присъдата да се отмени в тази й част и подсъдимата да бъде призната за
виновна, тъй като не са приобщени годни доказателства /вероятно поради изтеклия
период от време/ за доказване дейността, която е извършвала св.Х., точното й
местонахждение, договорните отношения между „Е.” ООД и „Д.И.” АД.
В заключение определеното на
подсъдимата наказание, СГС
намира, че справедливо и в съответствие с изискванията на чл.36 от НК. На подсъдимата
С. е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, което наказание правилно е отложено на осн.
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 /три/ години, тъй като са налице
предпоставките за прилагане на тази разпоредба и не е необходимо за постигане
на целите на наказанието то да се изтърпи ефективно. Правилно, като отегчаващо
наказателната отговорност обстоятелство, съдът е възприел сравнително
по-високата от характерната обществена опасност на деянието. В същото време, отговорността
на С. действително се смекчава от чистото
й съдебно минало към датата на деянието. В същото време, отговорността на С. действително се смекчава от изтеклия
период от време, който, независимо от причините за това, надвишава границите на
разумния срок. Съгласно практиката на ВКС и ЕСПЧ, изтеклият неразумен срок на
продължаване на производство спрямо подсъдимия представлява смекчаващо вината
обстоятелство и съответно нарушаване правото на справедлив процес в разумен
срок, което следва да бъде компенсирано. Адекватна и справедлива компенсация се
явява съразмерното смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия /в
този смисъл р.№711 от 22.10.2007г. по н.д.№481/2007г. на III-то н.о. на ВКС,
решение на ЕСПЧ по делотоБ.срещу България, решенията по допустимост по делата
Пфайфър срещу България и Х. и И.срещу България/. Срокът от над петнадесет
години за приключване на производството и според въззивния съд играе ролята на
изключително смекчаващо вината обстоятелство, което правилно е било взето
предвид при определяне вида и размера на наказанието, наложено на подсъдимата.
Ето защо и изложените във въззивния протест доводи за противното са
неоснователни.
Настоящият съдебен състав е на
становище, че определеното с присъдата наказание при условията на чл.54 от НК ще
окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само върху
личността на подсъдимата, но и върху другите неустойчиви членове на обществото,
в каквато насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по
чл.36 от НК. В същото време, ще се даде възможност на С. да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивирана от едно
ненужно тежко наказание.
Правилно разноските са възложени в
тежест на подсъдимата като резултат от осъждането й.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди. Изложените в жалбата и протеста, а и в съдебното
заседание доводи в обратна насока са неоснователни. Присъдата е постановена при
безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, като определеното
наказание не е явно несправедливо.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313
от НПК
цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение,
поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивните жалба и протест – да
бъдат оставени без уважение, като неоснователни.
Мотивиран от горното и на основание чл.334,
т.6, вр. чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 04.04.2017г. по Н.О.Х.Д.№16895/2011г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................
ЧЛЕНОВЕ: 1....................................
2....................................