№ 7
гр. Велико Търново, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500291 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
Предмет на подадената от името на „Т.Б.“ ЕАД София, въззивна жалба е решение №
260017/15.02.2021 г. по гр.д. № 12462020 г. на ВТРС, в частта му, с която предявените
срещу ХР. АЛ. ХР. по реда на чл.415,ал.1 на ГПК, искове за установяване на вземания за
неустойки в размер на 42,48 лева и 112,47 .лева, вземания в размер на 83,34 лева и на
291,89 лева , явяващи се разлики между цената на мобилни телефонни устройства без
абонамент и преференциална обща лизингова цена - - общо в размер на 530,18 лева по
фактура № **********/15.03.2018 г. , произхождащи от договор за мобилни услуги от
12.10.2017 г. с предпочетен мобилен номер +................. по абонаментен план Интернет +
16,99 и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 26.10.2017 г. за
предпочетен мобилен номер +............... по абонаментен план Тотал 44,09 промо 2000 МВ,
договор за лизинг от 26.10.2017 г. за мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G и договор
за лизинг от 26.10.2017 г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А5 2017 Black , както
и вземане за потребени мобилни услуги , надхвърлящо пакета на абонаментния план в
размер на 22,41 лева за периода 15.11.2017 г. -14.12.2017 г. по договор за мобилни слуги от
12.10.2017 г. за мобилен номер +................. по абонаментен план Интернет +16,99 / по
фактура № *********/15.12.2017 г./ , заедно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва , считано от 03.02.2020 г. до окончателното им изплащане, са отхвърлени като
1
неоснователни , с молба за отмяната му и уважаването им , с присъждане на направените по
производството разноски.
Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност на обжалваното решение поради
несъответствие на приетото от съда със събраните доказателства относно претенцията за
потребени мобилни услуги извън пакета на абонаментния план , както и погрешно
прилагане на материалноправни норми, предвиждащи неравноправен характер на клаузи в
потребителски договори, изведени от ЗЗП, които са неотносими и неприложими спрямо
вземанията за неустойки и за разликите между цената на мобилни телефонни устройства без
абонамент и преференциална обща лизингова цена.
В с.з. ищецът писмено поддържа жалбата.
Назначеният особен представител на ответника оспорва жалбата по съображения за
съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон.
Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК
събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни
изводи:
Претенциите за заплащане на сумите 42,48 лева и 112,47 лева са заявени като
неустоечни вземания, чиято правна уредба е предмет на клаузата на т.11, б.“а“ от договор
за мобилни услуги от 12.10.2017 г. с предпочетен мобилен номер +................. и клаузата
на раздел IV т.4 от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
26.10.2017 г. за предпочетен мобилен номер +................
Претенциите за заплащане на сумите 83,34 лева и 291,89 лева са заявени като
вземания, явяващи се разликите между пазарната цена на получените на лизинг от
ответника- потребител мобилни телефонни устройства без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена, чиято правна уредба е предмет на клаузата на т.11, б.“б“ от договор
за мобилни услуги от 12.10.2017 г във връзка с договор за лизинг от 26.10.2017 г. за
мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G и раздел IV т.5 от допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги от 26.10.2017 г във връзка с договор за лизинг от 26.10.2017
г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А5 2017 Black .
Основните юридически факти на сключените между страните договор за мобилни
услуги, допълнително споразумение и договори за лизинг , както и получаването на
мобилните устройства/ съгласно наведените в исковата молба твърдения/ са установени с
представените писмени документи с договорно съдържание. От разпечатките на хартиен
носител от електронната счетоводна система на ищеца – мобилен оператор се извличат
сведения да издадени данъчни фактури, отразяващи цена на услуги във връзка с
изпълнителното прилагане на договорите, с включени в тях/ фактурите/ суми, съответни на
претендираните вземания, както и за потреблението по вид и количествено измерение.
2
Разглежданите претенции следва да бъдат отречени като лишени от доказано
покритие между хипотезите на договорните правила , които ги уреждат, и фактите от
действителността , които трябва да настъпят , за да ги осъществят. За да са възникнали в
полза на мобилния оператор вземания за неустойка за сумите 42,48 лева и 112,47 лева е
необходимо : 1/ поради виновно неизпълнение на периодично пораждащото се задължение
на потребителя да заплаща цените на предоставените му услуги , мобилният оператор да
е изявил воля за предсрочно прекратяване на договора , равнозначно на развалянето му/
чл.87, ал.1 ЗЗД, чл.19б, б.“в“ на ОУ на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги / или 2. / самият потребител да е изявил воля за
предсрочно / логически очевидно- едностранно/ прекратяване на договора за мобилни
услуги, без прекратяването да е поради неизпълнение на някакво задължение на мобилния
оператор, т.е. без основание. Тук веднага следва да се отбележи , че такова субективно
право на произволно прекратяване на индивидуалния договор, потребителят не притежава
нито според същия , нито съгласно Общите условия , поради което въпросната хипотеза
на правото на неустойка на мобилния оператор е „мъртва“, т.е. неприложима.
Смисълът на тази неустойка/ която нито има неравноправен характер по смисъла на
чл.143 ЗПП, нито е нищожна на някое от основанията , предвидени в текстовете на чл.26,
ал.1, ал.2 ЗЗД в първата си хипотеза/ като уговорен вид договорна отговорност/ чл.92, ал.1
ЗЗД/ е да обезщети кредитора- ищец за пропуснатите ползи, състоящи се от сбора на
неполучените абонаментни такси, но не повече от три , които би получил , ако договорът
бе изпълняван за същия период от време от длъжника- ответник.
Писмено доказателство , че е осъществена първата хипотеза / отправено до
ответника и достигнало до него волеизявление за прекратяване на договора за мобилни
услуги преди да изтече срока му / ищецът не е представил по делото. Неизпълнението на
задължението за заплащане цената на потреблението, сам по себе си не е достатъчен
отрицателен юридически факт за възникването на неустоечните вземания.
Ненастъпването / или неустановяването, че е ноастъпил/ на факта , че ищецът е
упражнил правото си да прекрати / развали/ договора преди да изтече срока му е
обстоятелство , което възпрепятства тяхното възникване.
Тъй-като при същите предпоставки е уредено да възниква и правото на мобилния
оператор да търси разликата между цената на полученото на лизинг от потребителя
мобилно устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, то
претендираните на посочените по-горе договорни основания вземания във връзка с двете
предоставени на ответника мобилни устройства, следва да бъдат отречени по същата
причина.
Доколкото от стриктно гражданскопроцесуално гледище, при позиция на
оспорване от особения представител на ответника на исковете , представените по
3
делото от ищеца разпечатки на хартиен носител от електронната му счетоводна система /
съвкупност от съставени електронни документи- чл. 184, ал.1 ГПК/ имат характер на частни
писмени документи , то те се явяват негодни сами по себе си да установят действително
потребление на мобилни услуги, надхвърлящо пакета на абонаментния план на стойност
22,41 лева, защото -като неподписани от първия са му непротивопоставими по съдържание
/ нямат никаква материална доказателствена сила/ - чл.180 ГПК. Ищецът не е упражнил
доказателствените възможности да се провери редовността на счетоводните му книги , за
да се ползва от записванията в тях като доказателство по своя полза / чл.182 ГПК/ или пък
да се провери чрез технологическа експертиза, изследваща регистрираните в системата
трафични данни дали информацията за твърдяното допълнително потребление е вярна.
По изложените съображения правораздавателният резултат на спора е такъв
какъвто е постановен от първоинстанционния съд.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл. 271, ал1 ГПК решение № 260017/15.02.2021 г. по
гр.д. № 1246/2020 г. по описа на ВТРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4