М О Т И В И към Присъда № 400 от 25.11.2020 год. по НДЧХ № 1465 по описа за 2019 год. на Районен съд – гр.В.
================================================
Делото
е образувано по тъжба от М.С.В. с ЕГН ********** ***, с която е внесено в съда
обвинение против подсъдимата Ц.П.С. с ЕГН ********** *** за извършено
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр.с чл.146, ал.1 от НК.
Приет
е за разглеждане и граждански иск предявен от тъжителката срещу подсъдимата за
сумата от 5000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждане до окончателното изплащане, както и за
разноските по делото.
Тъжителката в
съдебно заседание, чрез своя процесуален представител е поддържал обвинението,
така както е внесено в съда с тъжбата спрямо подсъдимата, моли да бъде призната
тя за виновна и да й бъде наложено наказание, като е поддържала и гражданския
си иск, и моли той да бъде уважен, като основателен и доказан.
Подсъдимата
в производството е дала обяснения, не потвърждава фактите по обвинението
относно твърдяното деяние, отрича авторството на престъплението и моли за
присъда, с която бъде призната за невинна. Подсъдимата моли и да бъде отхвърлен
предявения срещу нея граждански иск изцяло, като неоснователен и недоказан.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени всяко по отделно
и всички общо в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Тъжителката В. и
подсъдимата С. *** на различни етажи. На 06.11.2019г. се провело събрание на
входа на блока, на което са присъствали около десетина-дванадесет от
собствениците, живееща там. Участвали също В. и С.. Разисквани са въпроси от
естество да бъдат решени от общото събрание на живеещите във входа. Там били и
четиримата свидетели допуснати и разпитани по делото. В един момент се дискутирало
и обстоятелството, че В. е била взела парична сума от общите пари с уговорка да
ги върне на отделни части, когато има възможност. Според тъжителката подс.С. й
казала следните думи:“Точно ти ли, която си откраднала пари от входа“ и повторила
многократно посочената фраза. Свидетелите на обвинението Николов и Данчева
подкрепят като цяло горната обстановка, но те нито подвърждават конкретно
заявените точно думи като изречени, нито пък тяхното многократно казване.
Действително заявяват за пререкание и спор между двете жени относно общи пари
на входа, и че подс.С. е изразила мение, че са откраднати. Свидетелите на
защитата Николова и Игнатова пък от своя страна са категорични, че С. не е
казвала на В. никакви думи каквито се сочи с тъжбата, и не й е заявявала
никакво становище, че е крала такива пари.
Тази фактическа
обстановка се доказва от гласните доказателства: показанията на свидетелите: Н.,
Д., Н. и И., писмените доказателства: списък на лица живеещи на съответния
адрес и свидетелство за съдимост, както и от обясненията на подсъдимата С..
Между всички тези доказателства относно това, което съдът е приел за безспорно
доказано и категорично установено няма противоречия, те се допълват взаимно и кореспондират
помежду си. Поради това съдът ги възприема и кредитира.
От изложеното от
фактическа страна съдът прави извода, че подсъдимата С. не е осъществила престъпния
състав на деянието по чл.148, ал.1, т.1 във вр.с чл.146, ал.1 от НК, нито от
обективна, нито и от субективна страна. От обективна страна тя на 06.11.2019г.
в гр.В., във входа на блок „П.“ не е казала или извършила нещо унизително за
честта и достойнството на тъжителката В. в нейно присъствие, изразяващо се в обида
нанесена публично. Респективно тя не е извършила това и от субективна страна. Предвид
на гореизложеното подсъдимата следва да бъде призната за невиновна в извършване
на престъплението както от обективна, така и от субективна страна. Тя следва да
бъде оправдана в това, че на посочените време и място е казала следните
думи:“Точно ти ли, която си откраднала пари от входа“ и повторила многократно
посочената фраза. Предвид
установеното от изложените доказателства се налага извода, че на посочените време
и място в тъжбата подс.С. не е извършвал твърдяното деяние. Всички свидетелски
показания говорят за това, дори тези на обвинението, въпреки техните неясни и
неточни съждения, които обаче не посочват ясното и точно посочено обвинение, не
споделят соченото изпълнително деяние, категорично, безспорно и недвусмислено. Не
заявяват обстоятелствата и фактите по несъмнен начин. Писмени доказателства
адекватни липсват.
Поради изложеното
предявеният гр.иск от В. срещу С. следва да бъде отхвърлен изцяло и в пълен
размер, като недоказан и необоснован. Тъжителката следва да бъде осъдена да
заплати на подс.С. направените по делото разноски в размер на 400лв. за
адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: